№ 336
гр. Варна, 07.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. К.
С.а Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. К. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600297 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:07 часа се явиха:
ПРОКУРОР Г. – Колегата прокурор К. трябваше да се яви в съд.
заседание, но е възпрепятствана.
Предвид факта, че прокурор С. К. става причина за ненавременното
започване на съдебното заседание и към момента не е посочила уважителни
причини за неявяването си, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЛАГА ГЛОБА на прокурор С. К. в размер на 50 /петдесет/ лева.
Жалбоподател-подсъдим В. В. К., редовно призован, явява се лично и с
адв. Б. Н. Б. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподатели – частни обвинители Н. Н. Г., Н. С. Г., В. С. Г. , редовно
призовани, не се явяват. Представляват се от повереник адв. С. Б. С. от АК –
ВАРНА, упълномощен от преди.
АДВ. С. – Моите повереници са редовно призовани и са наясно с датата
на съдебното заседание, но няма да се явяват.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.Б.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод. Представям два броя уверения от които е видно, че през тази
1
година моят подзащитен завърши бакалавър, в момента продължава
обучението си за магистър.
АДВ.С.: - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод. Да се приемат представените писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените писмени доказателства.
ПОДС. К.: - Да се даде ход на делото
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото,
доколкото представените писмени доказателства са относими към личността
на подсъдимото лице, то е необходимо да бъдат приети като такива по делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото уверение с рег. №
505/09.10.24 г. издадено от Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров и
уверение № 5-37106/2024-05-08 издадено от Икономически университет –
Варна, факултет „Информатика“ и двете по отношение на В. В. К..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ К.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми Апелативни съдии, считам и двете подадени
жалби за допустими, но неоснователни.
Първо ще изложа съображения по отношение на въззивната жалба
подадена от защитника на пострадалите за явна несправедливост на
наложеното наказание. Считам, че същата е неоснователна тъй като съдебният
акт, при запознаването ми с него, с индивидуализация на наказанието е
изложил подробни доводи кои смекчаващи отговорността обстоятелства и
отегчаващи такива са били отчетени, като е наложил едно справедливо
наказание съобразно установената фактическа по делото обстановка, а
именно, че подсъдимият, няма спор по отношение на това, че е управлявал
автомобила със скорост над разрешената в населено място, което е установено
със заключение на АТЕ. При отчитане и индивидуализацията на наказанието,
като смекчаващи отговорността обстоятелства, са отчетени неговата възраст,
поведението му след настъпване на ПТП, както и липсата на административни
нарушения извън тези, свързани с конкретния инцидент, като са посочени, че
липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което считам, че
съдът съобразявайки всички фактически положения по делото е достигнал до
правилен извод при индивидуализация на наказанието, налагайки наказание
три години лишаване от свобода с максималния възможен изпитателен срок от
пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за същия срок от
пет години.
2
Считам, че присъдата в тази си част е правилна и законосъобразна. Не
споделям и доводите изложени в жалбата, че не са изложени мотиви относно
формата на вината. Безспорно съдът е посочил, че деянието е извършено при
формата на непредпазливост и е изложил съображения за това.
По отношение на въззивната жалба, с която се иска оправдаването на
подсъдимия поради липсата на установено виновно негово поведение и
извършено престъпление, считам, че съдебният акт не страда от пороци, при
извършения анализ на доказателствата, тъй като съдът след изложената
фактическа обстановка и посочвайки въз основа приетите от него фактически
положения от кои доказателства по делото се подкрепят, е изложил подробни,
детайлни мотиви, поради което не считам, че са налице съществени
процесуални нарушения при формиране на неговите правни и фактически
изводи, и присъдата в тази част се явява правилна и законосъобразна, и в този
смисъл моля за Вашия съдебен акт да бъде потвърдена.
АДВ.С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моите доверители аз
поддържам така депозираната пред настоящия съдебен състав въззивната
жалба.
Подробно сме изложили какви са нашите оплаквания по отношение на
първоинстанционния съдебен акт, няма да ги преповтарям. Основните ми
оплаквания са свързани с това, че в конкретния случай освен превишената за
конкретния пътен участък скорост, с която се е движил подсъдимият, същият е
управлявал МПС след употребата на високо рисково наркотично вещество,
което го е поставило в невъзможност да реагира на настъпилата опасност на
пътното платно, не е реагирал по никакъв начин и това е установено от АТЕ,
от които е видно, че скоростта, с която се е движил е скоростта, при която е
настъпил и пътния инцидент. Вижда се от фотоалбумите на какво разстояние е
изхвърлен автомобила, който е управлявал моят доверител и същият не е имал
абсолютно никакъв шанс да оцелее в конкретната ситуация. Считаме, че
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира и да спре в един
изключително прав пътен участък, с достатъчно добра видимост най-малкото
да намали, ако не може и да спре, но ЗДвП е категоричен, че неговата реакция
трябва да бъде такава, че да намали, да спре и да предотврати съответния
пътен инцидент.
Това са нашите оплаквания и молим настоящият съдебен състав правилно
да прецени наведените от нас твърдения и да измените първоинстанционната
присъда като наложите по-тежко наказание над средния предвиден в закона
размер.
По отношение на лишаването от право да управлява МПС също да бъде
увеличено административното наказание.
Благодаря за вниманието.
АДВ.Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така подадената
3
жалба срещу присъдата на ВОС със следните съображения:
Всъщност повдигнато е обвинение на моя подзащитен за това, че е
нарушил ЗДвП – чл. 21 и чл.47, ал.3 от Правилника за това, че е карал с по-
висока скорост. Това е казуса. Това е нарушението, което трябваше да подлежи
на установяване по безспорен и категоричен начин по време на съдебното
следствие пред ВОС. И тук веднага искам да напомня, че всъщност и това е
една от тезите на прокуратурата винаги, че съдът е централно място за
разглеждане на делото, което ме препраща към обстоятелството, че ние пред
ОС не можахме да се запознаем с всички доказателства по делото, да ги
проверим повторно, за да може действително съдът било лично, било чрез
използване на специалисти в определени области, да даде заключение относно
основния въпрос всъщност какъв е механизмът за причиняване на ПТП. Защо
се получи така? Това стана така защото се указа, че нито едно от
доказателствата по делото – веществените доказателства по делото, които
безспорно трябва да бъдат пазени до края на процеса, до влизане в сила на
присъдата с оглед нейната необжалваемост. Тоест не само на първа, втора
инстанция, но докато присъдата не влезе в сила.
Всъщност какво установихме? Няма го автомобила „Опел“ и ние
основният спор, който имахме още от досъдебното производство с
разследващите органи и прокуратурата, което се прехвърли и в съдебна фаза
беше това, всъщност какво е било местоположението на автомобила и по
какъв начин е станал удара. Защото има изключително голямо значение за
това дали има скици, аз мога за нагледност да Ви покажа една от тях, от което
да е видно къде всъщност е станал удара между двата автомобила. Ако този
удар беше станал така, както обяснява подсъдимият … Между другото тук
искам веднага да кажа, че няма никакви други доказателства, които да говорят
за някаква друга фактология от това, което той обяснява. Разпитвани са
множество свидетели, но никой от тях не може да каже, едно е безспорно, че
пострадалото лице не зачел знака „Стоп“, което е значително важно
обстоятелство с оглед на причиняването и няколко поредици от вещи лица
казват, че всъщност основния виновник за причиняването на тази катастрофа
е починалия водач на лекия автомобил „Опел“ защото в това интензивно
място където е бензиностанция Еко и обръщача на бул. Княз Борис, от едната
страна е изхода на Евксиноград, от другата страна е обратния завой и
всъщност това е една магистрала по съществото си с две ленти за движение,
там има и автобусна спирка и т.н. е изключително опасно за преминаване и
там стават, и това е доказано със свидетелски показания на служители от КАТ,
че ежегодно стават такива катастрофи именно поради неспазване на този знак
„Стоп“, който е там и който е сложен по-навътре. Реално опасност за
движението става автомобилът тогава, когато всъщност вече навлезе в тези
две ленти за движение, по които се движат всъщност превозните средства.
Обстоятелството, че вещите лица по незнайно какъв път приемат, че той не е
излязъл да пресича перпендикулярно, както би следвало да бъде, а е правил
някакво друго движение, тоест дъгообразно, с което всъщност увеличава
4
времето, през което той вече е станал опасност на пътя. Оттам всички
изчисления, които се правят са неверни защото при скорост и 50 км/ч да бъде
и при негова скорост 20-30 км/ч, защото обясненията на подсъдимия дадени
непосредствено след произшествието, още 2020 г. като свидетел, които той не
променя до края на следствието, той го заявява, че той е тръгнал изведнъж да
пресича перпендикулярно, даже се е стреснал, че ще се блъсне в насрещния
бордюр и в един момент е останал в стресирано състояние. Не вярно това,
което се казва, че той не е предприел никакви действия за спиране на
автомобила. Напротив, в момента в който забелязва, че той вече пресича тази
линия, която вече го прави опасност за движението веднага задейства
спирачки, има спирачен път, той е кратък защото след това последва удара и
продължава още около осем метра нататък, но реално скоростта, това, което
приемат вещите лица, че била 65 км/ч към момента на удара няма как да бъде
изчислена и единственият начин да бъде изчислена точната скорост е когато
има спирачни следи от началото на задействане на спирачките, до
преустановяване движението на автомобила. Няколко пъти зададох въпроса:
Обяснете ми на какво отгоре Вие твърдите, че тази скорост е била 65 км/ч
след като имате около шест метра спирачен път, след това имате удар и оттам,
нататък вече има приплъзване на двата автомобила по платното. Отговор
няма, ами така сме решили, така сме преценили. Предполагам, че сте
запознати с многобройните експертизи, които са направени в този аспект и
реално ясен отговор на този въпрос няма. И тук възниква още един въпрос,
всъщност и аз за това твърдя, че няма какво да правим защото основните
доказателства, върху които се гради обвинителната теза реално не
съществуват.
На първо място това е протоколът за оглед. Установихме по безспорен
начин, че този протокол за оглед, най-малкото което мога да кажа е, че има
съмнение относно това, което е отразено в него доколкото това е така защото е
бил подписан от поемните лица много преди всъщност той да бъде изготвен.
И това беше установено чрез разпита на въпросните поемни лица, чрез
разпита на техни колеги, че те са си заминали към 17:30 часа, а не към 18:30
или 19:30 когато протоколът за оглед е приключен съобразно това, което
виждаме в кориците на делото. При това положение законът изрично казва, че
за доказателствени средства могат да бъдат ползвани в наказателния процес
като безспорни доказателства по отношение на това само тогава, когато са
направени чрез способи на НПК, чл.106. Ние не можем да приемем и аз съм
цитирал многобройна практика на Върховния съд относно това каква е ролята
на поемните лица и какви са последиците от това ако един протокол, без
значение е дали е за обиск, дали е за претърсване и изземване, дали е оглед,
ако той не бъде направен по установения от закона ред, а това е изрично
вписано в чл. 106 от НПК. Това доказателствено средство трябва да бъде
изключено и никой не би могъл и не трябва да се позовава на него. При това
положение аз питам, ако отпадне въпросния протокол за оглед какви вещи
лица, какво правим след като реално всъщност ние не сме сигурни в данните,
5
които има там по отношение на отстояние, размери, да не говорим че има
пропуски в самия акт, че два пъти е сменяна отправната точка, която всъщност
започва да се мери и т.н. Законът си е закон и той трябва да бъде спазен.
Когато едно доказателствено средство не е направено по законоустановения
ред то не може да бъде прието. Това казва законът, това казва и практиката.
При това положение само това обстоятелство е достатъчно за да може да
приемете, че при липса на протокол за оглед, всякакви заключения, всякакви
предположения относно това кой, къде, как се е движил, по какъв начин, с
каква скорост и т.н. стават безсмислени защото нямат законова основа на
доказателствено средство направено по законоустановения ред за да може да
бъде ползвано като такова.
Основният въпрос е къде и как е станал ударът. Ще видите има много
цветни снимки, които са направени още на място и са приложени в кориците
на делото. Много ясно там се вижда, че ударът с прегъване на вратата, това е
на предна лява врата, където е бил шофьора и прага, там е основният удар
защото има прегъване. Вещите лица се опитват да ни убедят за да могат да
докажат тезата за дъгообразното движение на автомобила, че не е там ударът,
а че е имало приплъзване и чак тогава е имало такъв удар, но то няма
фактически как да се получи защото ако има приплъзване, то този автомобил
щеше да бъде бутан нататък и нямаше да се получи толкова силен удар за да
има прегъване на една от най-твърдите части на шасито, а именно прага на
шасито. За това казахме дайте автомобила да го видим защото никой от
вещите лица не е виждал нищо освен нашия автомобил, който ние
съхраняваме както изисква законът, представили сме го на полицейски
паркинг и го съхраняваме. Тръгнахме да търсим автомобила на пострадалия,
установи се че автомобила бил предаден. Изискахме едно удостоверение №
17962/21.03.24 г. където се казва, че този автомобил нито е дерегистриран и не
е бил предаван за скрап. Има го това писмо в кориците на делото и за това
няма да Ви го представям. При това положение ако поне имахме автомобила
за да могат те да се произнесат на живо по това, защото питах има ли следи от
боя на нашия автомобил. Какъв би следвало да бъде механизма. Ако една кола
удари друга няма начин върху едната и върху другата кола да няма следи от
боята на другата кола. Тези побитини, които те твърдят че били от удара, то
очевидно че те не са от удар защото ще видите коя е удрящата част на
автомобила. След като той вижда, че му се пресича пътя една нормална
реакция на всички шофьори е веднага да се опитат да завият вляво и всъщност
удара с неговия автомобил е в предната дясна част и пораженията по него не
са много. Не са много, но това е частта, с която всъщност е станал удара.
Можахме ли ние да установим всъщност има ли наша боя в тези одрасквания
там, които те приемат – нямаше. Ето един въпрос, който седи всъщност висящ,
но пак казвам той е централен въпрос. Ако движението е така, както той
твърди от първия разпит на досъдебното производство, че перпендикулярно се
е изпречил отпреде му и той е ударил спирачки, то времето от пресечната
линия, която разделя двете платна от входа на Евксиноград до мястото на
6
удара е толкова малко, че и с 15 км/ч да беше карал нямаше как да предпази и
да предотврати удара между двата автомобила. Говорил съм за това, че са
нарушени основни принципи в НК, чл. 18 за непосредственост, която
трябваше да има съда когато взема решението и изрично се казва, че всички
доказателства и доказателствени средства, които са събрани на така
нареченото подготвително производство, защото пак казвам много обича
прокуратурата да казва, че ние не сме централно място, ние ще си правим
каквото си искаме, а пък Вие после съда си правете исканията каквито Вие
желаете. Те задължително се проверяват от съда наново. Това че са били
събрани, той проверява включително как са събрани и какво всъщност има по
тях – дали са събрани по законоустановения ред или не са събрани такива.
Така че аз считам, че тази присъда първо е очевидно необоснована и второ тя
се базира на доказателства, които нямат място в това наказателно
производство тъй като не са събрани по съответния начин.
По същия начин стои въпросът с това пушил ли е трева или не е пушил
трева. Поискахме най-елементарното, което е наше право. Поискахме
повторна експертиза. Поискал съм го още в първото по делото заседание пред
съда и казах, че той твърди, че е бил ден или два преди ПТП на парти, където
други са пушили цигари. Аз казах, искам да видя контролната проба, искам да
се назначи експертиза в гр. София защото такива експертизи относно това
колко е концентрацията в кръвта би могла да бъде установена. Има такива
дела в Софийски градски съд. Има в Софийски апелативен и ВКС ги приема.
Да, вярно е че няма за разлика от алкохола където казваме че до 0,5 промила си
наказателно неотговорен, от 0,5 до 1,2 промила си отговорен
административно, но не си отговорен наказателно тук няма, но има значение
дали би могло ако количеството е малко дали би могло да стане по начина, по
който той обяснява. Има свидетел, който казва – да бяхме там, даже по едно
време се наложи да отваряме прозорци и врати. Тоест ние не сме искали нищо
по различно от това, за да установим тезата, която е заявил той още в първия
разпит когато е бил разпитан в РУ непосредствено след автопроизшествието.
Оказа се, че кръвта я нямало, че прокуратурата забравила да се обади, че
делото е следствено и се оказва, че кръвта я няма. Искахме я от съдебна
медицина, оказа се че хората са приели, че това е някакво административно
наказание и са я изхвърлили. Чия е вината, наша ли е вината, че искаме това
нещо или вината е на прокуратурата след като тя не може да установи по
безспорен начин този факт и не може да обори неговото твърдение не виждам
ние в какво сме виновни, че тя не може да установи факта, че той е
употребявал, а не че е дишал. Възможно е, каза го и вещото лице, когато го
разпитвахме по делото, каза че такова е възможно, но каза че помещението
трябвало да бъде по-малко и т.н. Като вариант е възможен. Вещото лице го
каза, че е възможен. Ние на тази база сме поискали разрешение. Исках
кръвната проба, исках да се изчисли в гр. София защото там методиката е по-
добра. Знам дела, по които това нещо е правено и не съм го искал просто
защото на мен ми е хрумнало това нещо. Така че като правя пред Вас пълен
7
анализ на делото за мен остава обстоятелството, че всъщност присъдата е
постановена при ползване на негодни доказателства и доказателствени
средства, че липсват основни доказателства по делото, от които би могло да се
изясни обективната истина, което дава съмнение относно виновността на моя
подзащитен въобще. Знаете, че всъщност съмнението е винаги в полза на
обвиняемото лице. Ние съжаляваме за това, което се е случило, че все пак един
мъж, макар и възрастен е починал. Да не говорим, че там имаше всъщност
проблеми с него. Оказа се, че той има проблеми със слуха. Искахме здравния
картон, една част намерихме, друга част не успяхме да намерим. Някой
твърдяха, че е имал проблеми и с очите защото такова поведение да видиш ти
и защото той не е бил само една кола, те са били поток от коли, които идват и
просто той е бил първата от тях, които са се движили в пакет в това
натоварено време по пътя от гр. Варна за к.к. Св. Константин и Елена и к.к.
Златни пясъци. Ако не беше го ударил той щеше да го удари някой друг с
оглед на неговото поведение. Мисълта ми е, че здравословното му състояние
имаше значение. Вие ще проследите процеса, че този процес го бутаме ние от
2020 г. до момента. Една незаинтересованост щом има съмнение, че е взел
наркотици делото е готово. Има решения, които казват, че ако липсва виновно
поведение дали си вземал или не си вземал то е адм. наказание, а не е
престъпление. То е квалификация, но не е част от фактическия състав и за
това аз говорих пред Вас, че основното ни обвинение е за това, че с 5 км/ч сме
превишили знака, който е поставен малко по-нагоре за 60 км/ч в тази зона.
Цитирал съм решения относно доказателствата, ще си позволя пред Вас
да го кажа това е Решение № 49/16.03.21 г. на ВКС по НД № 62, Решение №
3/11.02.21 г. на Трето отделение и т.н., цитирал съм ги и преди това.
Много моля от името на това младо момче да прегледате делото отново и
ако приемете нашата теза, аз смятам че сме прави относно това по какъв начин
трябва да се събират, съхраняват доказателствата, до кой момент за да може
да бъде разкрита обективната истина в пълен размер. Всички заключения на
вещите лица са единствено с това, че направихме един общ оглед на
местопроизшествието, но те не са видели нито автомобилите нищо от това,
което естествено след две години следи нямаше въобще, така че всичко е
правено въз основа на този протокол за оглед, който според мен е
недействителен с оглед с това, че е изготвен в нарушение на закона. В този
смисъл да се произнесете по отношение на нашата жалба.
По отношение на жалбата на частния обвинител искам да кажа, че дори и
да приемете, че той е карал с 5 км/ч повече и това прави деянието
съставомерно въпреки че 5 км/ч е една скорост, която много трудно се
установява от шофьорите, но ще трябва да видите по поведението на самия
пострадал – знака „Стоп“, интензивното движение, неправомерното
пресичане на пътното платно. Знакът „Стоп“ е категоричен – спри, осигури
предимство. Колко време ще чакаш никъде не е казано и в тази връзка има
много, много решения на Върховния съд, а пък един такъв състав с
дългогодишен опит като Вас го знае изключително добре. Така, че и вещи
8
лица и свидетели всички казват, че основната вина всъщност за това ПТП е
неправомерното поведение на пострадалото лице.
Мисля, че по отношение на отегчаващите обстоятелства няма никакви
такива. Алтернативно би могло да се пледира за това, че всъщност тази
присъда трябва да се произнесе с превес на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства с оглед на този човек.
В този смисъл ще молим за Вашия съдебен акт.
ПРОКУРОР Г. /РЕПЛИКА/ – Тъй като същите възражения са били
поставени на вниманието и анализирани от първоинстанционния съд са
намерили отговор в мотивите на цели три страници от стр.10 до стр.12 и тъй
като сега само се спомена, че подсъдимият е управлявал с превишаване само
на 5 км/ч, 65 км/ч е скоростта на движение на другия автомобил, преди удара,
а за него съгласно АТЕ е 80,1 км/ч. Само това исках да посоча, че не отговаря
на изложението, а всяко едно от тези възражения би било предмет на
обсъждане от първоинстанционния съд, включително и за незаконосъобразно
извършване на огледа, там е намерено обяснение, че свидетелите, които са
разпитани впоследствие са съпоставени в очна ставка, разпитани са и
полицейските служители. Изобщо тезата, че те не са присъствали е била
изцяло опровергана.
АДВ. Б. /РЕПЛИКА/ – Първо не е истина въпросът за скоростта.
Очевидно колегата понеже не познава делото изцяло, твърдението ми за петте
километра е, че вещите лица приемат, че в момента на удара скоростта е била
65 км/ч, това е което съм казал и не съм казал нещо по-различно, то го има в
заключението на вещото лице.
По отношение на това кои са разпитвани, никой освен поемните лица по
отношение на протокола не са разпитвани. Можеше да бъде разпитан
фотографа, само че той беше починал. Пак казвам, присъствието на поемните
лица е различно от техническите лица, които са били там. Дали е бил
фотографа, очевидно е бил защото е имало фотограф, защото има някакви
правени снимки е ирелевантно. Проверката на това, че този протокол е
законосъобразен е присъствието на поемните лица от началото до края, които
с подписа си да удостоверят след прочитане на целия протокол, че отразеното
в него действително е така, както е описано. Нещо което няма спор че не е
правено защото пак казвам, че в пет и нещо смяната си е заминала и те казаха,
че освен да се подпишат нищо друго не са чели и това е станало на бял лист.
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Това, което мога да кажа е на първо място, че
съжалявам за случилото се. На второ място в деня на случилото се, когато
пътувах към работното си място след като видях, че колата на отсрещната
страна ми отне предимството и ми пресече пътя искам да подчертая, че
9
веднага задействах спирачната система и всичко, което успях да направя за да
предотвратя това ПТП го направих.
Съжалявам за случилото се.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.К.: - Моля за справедливо наказание.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10