Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198
гр.Габрово
,10.11.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен
съд в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ:П.Пенкова
Г.Косева при участието на секретаря В.К. ,сложи за
разглеждане В.гр.д. №320 по описа за
2010г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение
№60 от 06.10.2010г. по гр.д.№233/2010г. Тревненският районен съд е наложил на ответника В.В.М. мерки по ЗЗДН като го е задължил да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо К.Д.К. ***, забранил е да
приближава до 500 метра
жилището,местоработата и местата
за социални контакти и отдих на
молителката К. за срок от една година и го е задължил да посещава специализирани програми за срок от
една година.На основание чл.5,ал.4 от ЗЗДН съдът е наложил на ответника М. глоба в размер на 200лв. и го е осъдил да заплати разноските по
делото.
В законния
срок решението е обжалвано от ответника.
Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон.Твърди се ,че събраните по
делото доказателства не са преценени
обективно и правилно.Същите не установявали по безспорен начин твърдяните от молителката факти за упражнено
спрямо нея домашно насилие от страна на ответника.Необосновано не е бил приет и
направения на основание чл.22,т.6 от ГПК отвод на състава на съда..Не било
доказано от свидетелските показания ответникът принудително да е спрял
автомобила,управляван от молителката.като и да я е удрял .Навеждат се доводи и
за незаконосъобразно определяне на срока на наложените мерки по чл.5 от ЗЗДН,както и за присъдените в полза на молителката разноски .
Претендира
се за отмяна на решението на ТРС,ведно със законните последици.
Ответницата
по въззивната жалба,чрез процесуалния си представител, е оспорила същата като неоснователна
и недоказана.Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Въззивния
съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи,прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок,от надлежна страна,срещу акт,който подлежи на обжалване и е процесуално
допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния
съд решение е валидно и допустимо.С него съдът се е пороизнесъл по молбата на К.Д.К.
за налагане на мерки по ЗЗДН за акт на домашно насилие, извършени от ответника В.В.М. на 21.07.2010г.
В молбата се твърди,че около полунощ на 21.07.2010г. на разклона за
с.Енчевци ответникът принудително е
спрял управлявания от молителката лек автомобил и се опитал да я изкара от
него,но след като не успял,я ударил с юмрук в лицето.При опита на молителката
да се обади от мобилния си телефон на Полицията,ответникът по насилствен начин успял да го вземе от
ръката й .Едва след намесата на трети лица и на пристигналите на мястото на
инцидента служители на РПУ-Трявна , телефонът и дамската чанта били върнати на
молителката.
Пръвоинстанционният
съд е приел,че молбата е процесуално допустима,а по същество основателна.Тези
изводи на съда са законосъобразни и обосновани.
Безспорно
установено по делото е ,че молбата е подадена пред компетентния съд ,в срока по чл.10 от ЗЗДН ,от активно
легитимирано за това страна и срещу лице
по чл.3,т.1,пр.2 от ЗЗДН.
Изводите на
първоинстанционния съд,че спрямо ищцата е бил извършен акт на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН са обосновани и правилни и се подкрепят от събраните
по делото доказателства.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя,че от свидетелските показания не се установявало
на посочената в молбата дата да е упражнил спрямо молителката акт на домашно
насилие.
Твърдените
от молителката обстоятелства се потвърждава
от показанията на св.В.Й.,М.Й.,Г.В.,Н.С..Всички те установяват,че на
процесната дата е имало конфликт между
молителката и ответника М., и това е станало около полунощ на разклона за
с.Енчевци.И четиримата свидетели лично са възприели състоянието на молителката
непосредствено след инцидента,като
установяват,че тя е била разтревожена,разстроена и уплашена.Също така от показанията на св.В.Й.и
М.Й.,се установява,че молителката е потърсила от тях помощ с молба да извикат
полицията.Св.С. установява,че лично пред него както молителката,така и
таксиметровият шофьор,който е откарал ответника до мястото на инцидента,са
заявили,че М. е ударил шамар по лицето
на К. .Тези негови показания не са опровергани от остарналите
доказателства.Предвид на това и при липсата на данни този свидетел да е предубеден или заинтересован от изхода на
делото,няма основание неговите показания да не бъдат кредитирани като
достоверни и обективни.
Не
съществува твърдяното от жалбоподателя противоречие между показанията на
свидетеля Н.С. и Г.В..Последният изрично е завил в с.з. пред ТРС,че на мястото на инцидента са
се разделили с колегата си и може той да е доближавал молителката и да е
разговарял с нея.От показанията на Г.В. също се установява,че от
свидетелите-очевидци на инцидента ,той е научил,че ответникът насила е взел
мобилни телефон на молителката , посягал е да я удря и я е дърпал да излезе от
колата.
Останалите
свидетели също не установяват факти,които да опровергават твърденията на
молителката.Св В. .Й.е заявил,че не е видял как
точно е бил спрян управлявания от
молителката автомобил – по нейно желание или по друг начин.Същият свидетел
заявява,че лично е видял как след спирането ответникът е започнал да я
дърпа и да се опитва да й вземе телефона
и че й е пречил да се обади на полицията.Св.М.Й.установява,че от молителката е
научил,че ответникът й е взел насила мобилния телефон и дамската чанта и лично
е видял ответникът да държи телефона в ръката си.Това се потвърждава и от
показанията на св.Г.В. и Н.С..Пред всички тях
молителката е заявила едни и същи обстоятелства за станалия между нея и
ответника инцидент около полунощ на 21.07.2010г. на разклона за с.Енчевци.,които
е потвърдила и в депозираната в РПУ-Трявна жалба и писмените си обяснения.От
тях се установява,че ответникът е нанесъл удар на молителката в областа на
лицето,като съгласно свидетелските показания това е било шамар,а твърдяното в
молбата е удар с юмрук.Дори да се приеме,че ударът не е бил с юмрук,а само шамар,то това не води
до промяна на извода,че спрямо молителката на процесната дата ответникът е
упражнил акт на физическо насилие. Насилствено й е отнел и мобилния телефон,за
да й попречи да се обади,което също е установено от гласните
доказателства.Агресивното му поведение към молителката й се е отразило и
психически,което се установява по безспорен начин от
свидетелите-очевидци.Всички те описват състоянието й непосредствено след
инцидента.Доколкото свидетелите С. и М.Й.са заявили,че не са видели по К. следи
от побой,то те възпроизвежда лични възприятия
след инцидента,които не изключват възможността преди това молителката да е била ударена по
лицето,без от това да са останали видими следи.
Както
гласните доказателства,така и писмените,опровергават твърденията на
ответника,че на процесната датта не е осъществил акт на домащно насилие спрямо
молителката.От събраните по делото доказателства се установява,че осъществените
на процесната дата действия от ответника спрямо молителката, предвид
разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН следва да
бъдат определени като акт на домашно насилие.
С оглед установената форма на
домашно насилие наложените от първоинстанционния съд мерки за защита по
чл.5,ал.1,т.1,,3 и 5 са адекватни.Същите са наложени в допустимите в чл.5,ал.2 от ЗЗДН срокове,които са от три
месеца до 18 месеца.Предвид на това направеното от жалбоподателя възражение,че едногодишния срок не е
съобразен с максимано предвидения в закона ,е неоснователно.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя,че при разглеждане на делото е било допуснато
съществено процесуално нарушение от първоинстанциянния съд с непиремане на
направения на основание чл.22,т.6 ГПК отвод.В с.з. на 08.09.2010г. съдът се е
произнесъл по това искане,като е митивирал подробно своя отказ да се отведе от
разглеждане на делото.Обстоятелството,че същият съд е разледал и предходно дело
между същите страни относно упражнявенто
на родителските права и режима на лични отношения с децата,не е основание за
отвод по чл.22,т.6 ГПК,тъй като не е налице идентичност на предмета на спора с
този по настоящото дело, и не може да се приеме,че би съществувало
предубеждение у съда при разглеждане на молбата по ЗЗДН.От доказателствата по
делото,включително и отразеното в съдебните протоколи от проведените пред ТРС
съдебни заседания,не се установява съдията-докладчик да е проявил пристрастие
към някоя от страните или необективност при събирането и обсъждането на
писмените и гласни доказателства по делото.
Въззивният съд намира,че в случая за
жалбоподателя се е преклудирала възможността да обжалва решението в частта за разноските,тъй като не е
представил списък пред първоинстанционния съд в срока по чл.80 от ГПК.Освен
това, дори да се разгледа по същество, то в тази част жалбата също е
неоснователна,тъй като молителката е удостоверила с подписа си заплащането в
борй на договореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на
400лв. и тези доказателства са взети предвид от първоинстанционния съд при
присъждане на дължимите на молителката разноски.
На основание изложеното въззивният
съд прие,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а
обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид
изхода на делото и на основание чл. 11 ЗЗДН жалбоподателят следва да заплати и
дължимата за въззивното производството
държавна такса в размер на 25 лв.Същият следва да заплати и направените от
молителката разноски за тази съдебна инстанция,които съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие са в размер на 200лв.,заплатено
адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №60 от
06.10.2010г. по гр.д.№233/2010г. на
Тревненски районен съд
ОСЪЖДА
В.В.М. ,ЕГН********** *** А да заплати на К.Д.К.,ЕГН********** *** сумата от
200лв./двеста лева/ разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В.В.М. ,ЕГН********** *** А
да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса в размер на
25лв./двадесет и пет лева/,дължима за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :