Номер 125630.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100502146 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 32597/01.06.2020г., депозирана от К. Д. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул."Георги Живков" №22, действащ чрез процесуалния
си представител адвокат П.Г., срещу Решение № 1829 от 06.04.2020г., постановено по гр.д.
№ 17303/2019г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, XXXIII състав, с
което е уважен предявеният от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу блок 817, представлявано от
управителя П.Н.К., срещу въззивника, осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД
и последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 1034,93лв., представляваща цена по
договор за цесия от 23.10.2014г. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“
ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя „КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника
К. Д. Т. .
Изразено е становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Твърди се, на първо място, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за
доказаност на фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД, съответно за недействителност на
Тристранното споразумение между И.Д.Н., „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД от
23.10.2014г. поради договаряне във вреда на представлявания – „КНМ Груп“ ЕООД.
Изложени са подробни съображения в тази насока. На следващо място се застъпва, че РС –
Варна неправилно е приел за безспорно между страните, че сумата от 1034,93 лева е
получена от К.Т. в качеството му на пълномощник на „КНМ Груп" ЕООД по процесния
договор за цесия, доколкото изрично в т. 3 от същия е записано, че сумата е платена от
цесионера "Интейк" ЕООД на цедента "КНМ Груп" ЕООД, а не на пълномощника на
цедента - адв. К.Т.. Поддържа се, че по аргумент на процесното тристранно споразумение,
1
К.Т. е предал процесната сума обратно на "Интейк" ЕООД, като в тази си част
споразумението има силата на разписка за извършено плащане. Оспорва се основанието на
вземането на „КНМ Груп“ ЕООД поради липса на индивидуализация на договора за
поръчка, вкл. като клаузи, задължения, срокове и т.н. Твърди се и допуснато от
първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
допускането като писмено доказателство на Протокол от проведено открито съдебно
заседание по гр.д. № 12008/2019г. на ВРС и Решение по в.т.д. № 1020/2019г. на ВОС, ТО,
като са изложени подробни съображения в подкрепа на това твърдение. Моли се за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният от
"КНМ Груп" ЕООД иск. Претендират се направените разноски за двете инстанции, в това
число и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител адв.
Д.Я., е депозирало отговор на въззивната жалба, с който е изразено становище за нейната
неоснователност. Счита, че в хода на първоинстанционния процес са установени всички
елементи от състава на чл. 40 ЗЗД, като излага подробни съображения в тази насока,
включително, че в приобщените по делото два броя протоколи от съдебно заседание по
други дела се съдържа съдебно признание за факт от адв. И.Г. – процесуален представител
на ответника, че същият е осъществявал контрол и скрита търговска дейност чрез „Интейк“
ЕООД. Изложени са подробни аргументи относно допустимостта на протоколите и
съдебните актове като писмени доказателства в друг процес. Излага, че процесният договор
за цесия съдържа ясна и недвусмислена уговорка, че процесната сума е заплатена в брой на
въззивника, а възражението на последния, че не я е получил, противоречи на твърдението
му, че е върнал същата на „Интейк“ ЕООД. В тази връзка се поддържа, че въззивникът не
може да отчита суми на трети лица, а запазвайки паричните средства в свое държане и
разпореждайки се с тях е упражнил превратно представителната си власт. Застъпва се още,
че обстоятелството как е постъпил въззивникът с получените клиентски средства – дали ги е
предал на трето, неучастващо в процеса лице или сам се е обогатил е ирелевантно за
настоящия спор, доколкото е безспорно доказано, че същият не ги е предал на
упълномощителя си. В тази връзка се сочи и че доколкото парите са родово определена вещ,
а родът не погива, за въззивника винаги е налице възможност да предаде същото количество
парични средства на упълномощителя си, дори конкретно получената по договора за цесия
сума вече да не е в негово държане. Поради изложеното моли обжалваният съдебен акт да
бъде потвърден.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. П.Г., който поддържа жалбата. Претендира разноски за двете
инстанции, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява от управителя П.К. и
адв. Д.Я., които оспорват жалбата и поддържат депозирания писмен отговор на същата. В
представената в съдебно заседание от управителя К. писмена защита по същество се излагат
доводи за основателност на иска.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 17303/2019г. по описа на Районен съд - Варна е
образувано по предявен от „КНМ Груп“ ЕООД, срещу К. Д. Т. , осъдителен иск с правно
основание чл. 284, ал.2 ЗЗД за сумата от 1034,93лв., представляваща получена от ответника
в качеството му на пълномощник на ищеца сума /цена/ по сключен договор за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014г. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“
2
ЕООД, неотчетена от ответника.
С атакуваното решение претенцията на ищеца е уважена изцяло, като ответникът е
осъден да му заплати процесната сума.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за прехвърляне на
вземане от 01.08.2014г., сключен между И.Д.Н. като цедент и "КНМ ГРУП" ЕООД като
цесионер, първият е прехвърлил на търговското дружество вземането си към длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД на стойност 1134,93 лeвa – платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия, за цена от 1034,93 лeвa, която да бъде
платена в брой в срок от шест месеца, считано от подписване на договора.
Установява се от приетия по делото Договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., че на посочената дата цедентът „КНМ ГРУП“ ЕООД, действащ чрез
пълномощника си адв. К.Д.Т., е прехвърлил в полза на цесионера „Интейк“ ЕООД,
представляван от управителя си Д.Т.А., вземането си от длъжника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД за сумата от 1134,93лв, за цена от 1034,93лв., която цена изрично е
отразено, че е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на договора,
който от своя страна служи като разписка за извършеното плащане.
С тристранно споразумение от 23.10.2014г. към договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключено между И.Д.Н., "КНМ Груп" ЕООД, двамата представлявани от адв.Т.
и „Интейк“ ЕООД, действащо чрез управителя Теодора Димитрова, страните са приели, че
цената за прехвърляне на вземането, предмет на договора за цесия от 01.08.2014г., на
стойност 1134,93лв., дължимо от “Енерго-Про Продажби“ АД, не е заплатена на И.Д.Н.,
като падежът настъпва на 01.02.2015г. Прието е, че към датата на споразумението “КНМ
Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена в срок до 01.02.2015г., както и да
образува гражданско дело срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, поради което е
постигнато съгласие “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД като длъжник към
физическото лице и да му заплати цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна
на това, "КНМ Груп" ЕООД се задължава да прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД
безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с физическото лице. В
споразумението е уговорено още, че „Интейк“ ЕООД ще финансира и заведе съдебно дело за
своя сметка, ще назначи юрисконсултите на "КНМ Груп" ЕООД в дружеството на трудов
договор и ще им заплаща отделно трудово възнаграждение. Отразено е още, че Договорът за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД се
изменя съобразно съдържанието на тристранното споразумение, надлежно подписано от
законния представител на „Интейк“ ЕООД, доколкото при сключването на договора за
цесия, Диана Т.а Аджемова, е действала без представителна власт по отношение на
последното дружество. Посочено е, че К.Т., в качеството си на пълномощник на “КНМ
Груп“ ЕООД, връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД получената сума от 1034,93лв., като
споразумението служи като разписка за извършеното плащане.
От приложените по делото пълномощни се установява, че въззивникът – ответник по
първоинстанционното дело е бил упълномощен, в качеството си на адвокат, поотделно от
С.Н.Й. и “КНМ Груп“ ЕООД с генерални пълномощни за процесуално представителство по
всякакви дела, по сделки с доставчици на електроснабдителни и водоснабдителни услуги,
3
като и с правото да извършва всякакви правни и фактически действия на управление и
разпореждане с вземанията, чиито титуляри са упълномощителите, при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, да получава плащания и да се договаря, както с други
представлявани от него лица, така и сам със себе си, при каквито условия прецени, без
ограничение в срока.
Установява се от приложените към настоящото дело гр.д.№11378/2016г. по описа на
ВРС и в.гр.д.№ 1697/2017г. по описа на ВОС, че с Решение №2631/28.06.2017г. на ВРС,
потвърдено с Решение №1656/08.11.2017г. на ВОС, е прието за установено, че „Енерго-Про
Продажби“ АД дължи на „Интейк“ ЕООД сумата от 1134,93лв., прехвърлена на ищеца с
Договора за цесия от 23.10.2014г.
По делото са приети и представени от „КНМ Груп“ ЕООД копия от нотариално
заверени покани и уведомления, изходящи от „КНМ Груп” ЕООД до адв. К.Т. и до „Интейк”
ЕООД, удостоверяващи искане на ищцовото дружество „КНМ Груп“ ЕООД за връщане на
всички договори за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г., подписани от Т. като
пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД, съответно за извършване на плащане по тях.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на
районния съд за наличието на предпоставките за уважаване на иска. Доколкото не
съставляват нововъведени възражения или фактически твърдения, същите следва да бъдат
разгледани по същество.
Предвид наведените от ищецa твърдения в исковата молба, претенцията му намира правното
си основание в нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД. Предявеният иск е за
изпълнение на договорното задължение на ответника – довереник по договор за поръчка, да
даде отчет по отношение на доверителя – “КНМ Груп“ ЕООД. Макар, че по делото не е
представен нарочен договор за поръчка, част от доказателствения материал по делото е
4
пълномощно, чийто едностранен характер не изключва възможния му каузален такъв. В
процесното пълномощно с дата 04.07.2014г. е предвидено право на упълномощения
/довереник/ да получава от и за сметка на упълномощителя /доверител/ финансови средства
на втория. Ето защо, от съдържанието на въпросното пълномощно се установява наличието
на мандатно правоотношение между "КНМ Груп" ЕООД и въззивника-ответник по
първоинстанционното дело К.Т.. В този смисъл, при действия на довереника от името и за
сметка на доверителя, правата и задълженията по сделки с трети лица, възникват директно в
правната сфера на втория, като довереникът дължи отчет и по-конкретно, следва да предаде
на доверителя получените суми при изпълнението на поръчката.
От съдържанието на договора за прехвърляне на вземане от 01.08.2014г. се установява, че
ответникът е действал от името и за сметка на "КНМ Груп" ЕООД, като е придобил вземане
на И.Д.Н. към “Енерго-Про Продажби“ АД в размер на 1134,93лв, за цена от 1034,93лв.
Същото вземане в размер на 1134,93лв. е предмет и на договора за цесия от 23.10.2014г., по
силата на който е прехвърлено от "КНМ Груп" ЕООД /представлявано от ответника/ в полза
на “Интейк“ ЕООД /представлявано от Д.А./. В посочения договор е записано, че
цесионерът е получил от цедента цената за прехвърляне на процесното вземане – сумата от
1034,93 лева. Доколкото при сключването на договора цесионерът е представляван от
пълномощника си К.Т., то на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, за последния е възникнало
задължение да предаде сумата на упълномощителя "КНМ ГРУП" ЕООД.
Не може да не се съобрази обаче обстоятелството, че на 23.10.2014г. е подписано
тристранно споразумение, с което се преуреждат отношенията на страните по договорите за
цесия от 01.08.2014г. и от 23.10.2014г. Видно от удостоверителната част на споразумението
е, че довереникът К.Т., като пълномщник на "КНМ Груп" ЕООД, е върнал на “Интейк“
ЕООД получената по-рано цена за прехвърляне на вземането, в размер на 1034,93лв. След
като е налице връщане на полученото от довереника по договора за цесия от 23.10.2014г. и
съответно въззивникът К.Т. не държи претендираните суми, то няма какво да бъде
предадено на доверителя като отчет по поръчката, респективно липсва основание средствата
да бъдат предавани на "КНМ Груп" ЕООД.
Що се отнася до доводите на въззиваемото дружество "КНМ Груп" ЕООД за нищожност на
тристранното споразумение на основание чл.26 от ЗЗД – поради заобикаляне закона и
противоречие с добрите нрави с оглед явната нееквивалентност на престациите, съответно
за недействителност на споразумението на основание чл.40 от ЗЗД, поради това, че
представителят, е договарял във вреда на представлявания, настоящият състав намира
същите за неоснователни. Анализът на посоченото споразумение води до извода, че в
конкретния случай не е налице твърдяната явна нееквивалентност на престациите, още по-
малко в такава степен, че полученото от "КНМ Груп" да е незначително по стойност в
сравнение с даденото от него. Видно от съдържанието на споразумението, срещу
задължението да прехвърли придобитото вземане безвъзмездно в полза на “Интейк“ ЕООД,
доверителят "КНМ Груп" ЕООД се освобождава от вече породеното задължение да заплати
цената по договора за цесия, сключен с И.Д.Н., както и от това да води и финансира съдебен
процес за установяване и събиране на прехвърленото вземане, които две престации като
стойности, според настоящия съдебен състав, са изцяло съпоставими. Изложеното обуславя
извода, че не е налице твърдяната от въззиваемото дружество нееквивалентност на
престациите и то до степен, накърняваща справедливостта като морален принцип. Остава
недоказано и твърдяното заобикаляне на закона като порок, водещ до нищожността на
сделката.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението за недействителност на
5
тристранното споразумение на основание чл.40 от ЗЗД, доколкото по делото остана
недоказано осъществяването на фактическия състав на цитираната разпоредба и по-
конкретно един от елементите му – да е нанесена вреда на представлявания "КНМ Груп"
ЕООД. Анализът на правоотношенията между страните показва, че с подписването на
тристранното споразумение, положението на "КНМ Груп" ЕООД не се е влошило, а се е
запазило, като в тази връзка са необосновани и доводите на дружеството за безвъзмездност
на процесното тристранно споразумение. Договорките в тристранното споразумение по
същество съставляват новация на облигационни отношения чрез встъпване в дълг, при което
"КНМ Груп" ЕООД се освобождава от задължение да заплати на първоначалния цедент
И.Д.Н. цената за придобиване на вземането му, като тежестта за това преминава върху
“Интейк“ ЕООД.
Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на предявения иск, поради което
същият следва да се отхвърли.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в
изложения по - горе смисъл.
По разноските:
С оглед изхода от спора, решението на Районен съд - Варна в частта за разноските също
следва да бъде ревизирано, като в полза на пълномощника на въззивника-ответник в
първоинстанционното производство адв. П.Г. се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. за предоставена безплатна правна помощ на друг юрист, на основание
чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА. На ищеца “КНМ Груп“ ЕООД разноски не се следват.
При този изход от спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им /платежно нареждане за заплатена държавна такса за
въззивно обжалване/, право на разноски за въззивното производство има единствено
въззивникът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на К. Д. Т. следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 286,53 лева за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване. На основание чл. 38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА, в полза на адвокат П.Г., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300лв. за
предоставена безплатна правна помощ на друг юрист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1829 от 06.04.2020г., постановено по гр.д. № 17303/2019г. по
описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, XXXIII състав
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от
управителя П.Н.К., с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД, за осъждане
на К. Д. Т. , с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22 /партер-
6
вътрешен двор/, да заплати сумата от 1034,93 лева /хиляда тридесет и четири лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща цена по договор за цесия от 23.10.2014г.,
сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е
отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т. .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“,
срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н.К., да заплати на К. Д. Т. , с ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22 /партер-вътрешен двор/, сумата от
286,53 лева /двеста осемдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
деловодни разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА, “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“,
срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н.К., да заплати на адвокат П.Г. от ВАК,
с личен № **********, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на друг юрист пред двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7