М
О Т И
В И
към ПРИСЪДА № 148 по НОХД № 422/2012г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.Н. е по чл.195,ал.1,т.4,пр.І-во
във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от НК за това,че в периода от
27.08.2011г.до 15.09.2011г.в гр.Казанлък,в условията на продължавано
престъпление,чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил
марка”Опел Вектра” с рег.№ СТ 5987 АР,собственост на „Алфа 2009-ВВ”ЕООД с
Булстат *********,управляван от В.К.В.,е отнел чужди движими вещи-50 броя
метални тръби с общо тегло 502
кг.на обща стойност 602,40 лева,от владението на
„Ферохром” АД гр.Казанлък с МОЛ П.И.К.,без негово съгласие,с намерение противозаконно
да ги присвои.
Подсъдимият в
с.з.се признава за виновен.
Представителят
на РП в с.з.поддържа обвинението.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
От събраните по делото
доказателства-събраните на досъдебното производство
доказателства-гласни, писмени,веществени и експертно заключение,които подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание,съдът приема
за безспорно установено,че подсъдимият Н. на посочените в обвинителния акт
дата и място,от обективна и от субективна страна е реализирал състава на
чл.195,ал.1,т.4,предл.първо,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от НК като
приема за безспорно установена описаната
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка,а именно:
Ферохром” АД гр. Казанлък притежавало хале
в гр. Казанлък на ул. „Ал. Батенберг” № 221, като същото било разделено на
клетки, които дружеството отдавало под наем. На обекта имало денонощна охрана,
която допускала наематели, без охранителите да проверявали какво внасят или
изнасят от него.
През
м. август 2011 год. една от клетките била предоставена на подс. А.Н., който заявил на св. П.К.
– представител на търговското дружество, че имал намерение да съхранява в нея
обзавеждането от дома на дъщеря си. Същата била с площ от 72 кв.м., оградена и
отделена от останалите клетки с оградна мрежа с височина около 3 м. След като я наел, подсъдимият сложил свой катинар и по този
начин ограничил достъпа на други лица до нея. Южно от клетката на подс. А.Н. се намирала друга, която
била ползвана от „Ферохром” АД гр. Казанлък. Тя също се заключвала чрез
катинар. В нея били съхранявани метални тръби 50 броя, с Ф 100, дължина 120 мм, метални конструкции,
табели и метално скеле. Двете клетки били отделени с оградна мрежа.
На 27.08.2011 год. подс. А.Н. и св. В.В. пиели кафе.
Тогава подсъдимият го помолил да му свърши услуга
с ползвания от свидетеля лек автомобил м. „Опел” мод. „Вектра” с рег. № СТ 5987
АР, собственост на „Алфа 2009-ВВ” ЕООД с БУЛСТАТ *********. С описаното МПС
двамата отишли до наетата от подс. А.Н. клетка и паркирали пред нея. Св. В.В. видял, че в халето
имало и други хора. Подсъдимият отключил катинара на клетката и от там изнесъл тръби, които
натоварили в лекия автомобил. Тръбите преди това с ръце издърпал от клетката на
дружеството наемодател, като надигал оградната мрежа, която разделяла двете
клетки. Св. В.В. и подс. А.Н.
натоварили тръбите в багажника на превозното средство и ги откарали на пункта
за изкупуване на метални отпадъци , стопанисван от ЕТ „И.К.” с управител св. И.К..
На работа там била и св. В.И.. Подсъдимият й предоставил личната си карта, а
работниците на пункта претеглили предадените железа, които били чугунени
тръби за канализация с общо тегло 288 кг. Свидетелката изготвила договор за
покупко- продажба – 3242/27.08.2011 год. и му изплатила сумата от 114.05 лева,
а подсъдимият декларирал, че предадените
тръби са негова собственост. По същото
време там се намирал и св. И.К., който казал на св. В.И. да записва всичко
много стриктно.
На 15.09.2011 год. подс. А.Н. отново помолил св. В.В.
за същата услуга. Със същият автомобил двамата отново отишли до клетката,
ползвана от подсъдимия в
халето на „Ферохром” АД гр. Казанлък. Той отключил катинара и през надигнатата
оградна мрежа между двете клетки, изнесъл останалите метални тръби от клетката на търговското дружество.
Качили ги в багажника на превозното средство и ги откарали до същият пункт за
изкупуване на метални отпадъци. Там било изтеглено количеството на предаваните
метални предмети, които били общо 214 кг. Св. В.И. изплатила на подсъдимия сумата от 84.74 лева, като
съставила договор за покупко- продажба № 3416 от същата дата, а в декларацията
към него подс. А.Н.
декларирал отново, че тръбите били негови. Докато товарили тръбите в багажника
на автомобила, покрай тях минал св. С.К., който забелязал, че в клетката на подс. А.Н. имало тръби идентични по
вид с тези, които се съхранявали в тази на
„Ферохром” АД гр. Казанлък. На 06.11.2011 год. св. С.К. решил, че има
нещо нередно и позвънил на св. П.К., като го уведомил за случая. След като
направил проверка, свидетелят установил, че всички 50 бр. тръби липсвали.
Видял, че мрежата между двете клетки е надигната в долната й част и че вещите
били изнесени по този начин. След разговор с подс.А.Н., последният му заявил, че ще върне
тръбите в рамките на един месец. Отишъл в пункта и поискал от св. И.К. да
откупи обратно тръбите, но той му отговорил, че нямал право да ги продаде на
нелицензирано лице и го отпратил.
С протокол за отговорно пазене от
30.11.2011 год. тръбите били оставени на отговорно пазене на св. И.К..
В хода на разследване е била назначена и
изготвена съдебно – оценъчна експертиза, като видно от заключението на вещото
лице, стойността на процесните вещи към датата на извършване на деянието е
равна на 602.40 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните
на досъдебното производство доказателства,които подкрепят самопризнанието на
подсъдимия-показанията на свидетелите К.,К.,К.,В.,И.,експертно
заключение,писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира,че от
обективна и от субективна страна подсъдимият Н. е осъществил състава на
чл.195,ал.1,т.4,пр.І-во,във вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от НК-в
периода от 27.08.2011г.до 15.09.2011г.в гр.Казанлък,в условията на продължавано
престъпление,чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил
марка”Опел Вектра” с рег.№ СТ 5987 АР,собственост на”Алфа 2009-ВВ” ЕООД с Булстат
********,управляван от В.К.В.,е отнел чужди движими вещи-50 броя метални тръби
с общо тегло 502 кг.на
обща стойност 602,40 лева,от владението на”Ферохром” АД гр.Казанлък с МОЛ П.И.К.,без
негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните му
действия.
Предвид изложеното подсъдимият Н. следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение-и наказан.
При определяне на наказанието на
подсъдимия,с оглед процесуалния ред,по който е проведено
производството,наказанието в случая следва да се определи при условията на
чл.58а от НК.
Предвид изложеното съдът намира,че
на подс.Н. следва да се определи наказание на основание чл. 195,ал.1,т.4,предл.първо,във
вр.с чл.194,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1,във вр.с чл.58а от НК,във вр.с чл.373,ал.2
от НПК при превес на смекчаващите вината обстоятелства-чистото съдебно минало
на подсъдимия към момента на извършване на деянието,критичното му отношение към
извършеното деяние и добрите му характеристични данни, и липсата на отегчаващи
такива,в размер малко над предвидения в закона минимум /като се отчете и
степента на обществена опасност на конкретното деяние/,а именно-ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което на основание чл.58а,ал.1 от НК следва да
се намали с една трета и така на подс.Н. следва да се наложи окончателно
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира,че на основание
чл.66,ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи
за срок от ТРИ ГОДИНИ,тъй като намира,че подс.Н. не е деец с висока степен на
обществена опасност и целите на наказанието спрямо него могат да се постигнат и
с отлагане на изпълнението на наказанието-подс.Н. е с чисто съдебно минало към
момента на извършване на деянието,/същият е бил осъждан веднъж при условията на
чл.66,ал.1 от НК преди много време-с присъда от 24.07.1987г./,проявява критично
отношение към извършеното деяние,няма противообществени прояви.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.Н. ***
направените по делото разноски в размер на 45 лв.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: