Определение по дело №1902/2019 на Административен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      №                                      2020 година,   гр.Варна

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

          VІ-ти състав ,в закрито заседание на  14.01. 2020 г.,

          като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

          адм.д. № 1902 / 2019  г. по описа на съда,за да се произнесе

          взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по молба с.д.№ 19180/30.12.2019 г. на Управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура” за  изменение  на  решение  № 2416/ 12.12.2019  г. в частта му за разноските, съдържаща   искане за  присъждане  на такива за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство пред ВАС.

          В срока по чл.248, ал.2 от ГПК  е постъпил със с.д. № 488/13.01.2020 г. писмен отговор от насрещната страна „ Пътстрой-Варна” ЕООД,с който се изразява становище за отхвърляне на искането.

          Решение № 2416/12.12.2019 г.  е било съобщено на Управителния съвет на Агенция „  Пътна инфраструктура” на  19.12.2019 г. и  след като искането за  изменението му   в частта  за разноските е подадено на 30.12.2019 г., т.е. в 14-дневният срок за обжалване, то съгласно чл.248,ал.1 от ГПК същото се явява процесуално допустимо.

          Разгледано по същество искането е основателно.

          С  решение № 2416/12.12.2019 г.  е отхвърлена жалбата на „Пътстрой-Варна” ЕООД, като съдът е присъдил разноски на ответника Управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура” единствено  за първоинстанционното производство в размер на 100 лв.  

          Касационното производство е било образувано по жалба на  „Пътстрой-Варна” ЕООД и е приключило с решение,с което е обезсилено като недопустимо първото постановено по делото  решение. В проведеното на 18.03.2019 г. съдебно заседание по това производство  не се е явил упълномощения от ответника Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” юрисконсулт Ч.-Т.,но е докладвано подаденото от същата писмено становище по касационната жалба, прието с рег.№ 11-00-63/11.03.2019 г. С това становище е било отправено искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция,по което касационният съд е постановил в мотивите си,че по същото произнасяне съгласно чл.226,ал.3 от АПК се дължи  от съдът при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане е подадено от юрисконсулт Ч.-Т. и докладвано в последното съдебно заседание становище с.д. № 17466/26.11.2019 г.,съдържащо искане за присъждане на разноски в предходното производство.

          При така непрецизно формулираното от ответника искане по разноските при новото разглеждане на делото,съдът е възприел понятието за предходно производство като такова по  адм.дело № 2996/2017 г.,производството по което е приключило с обезсиленото впоследствие решение. В производството по  касационен контрол на това решение не е било осъществявано процесуално представителство от упълномощения от ответника юрисконсулт,а заявената пред ВАС с горецитираното негово становище от 11.03.2019 г. претенция за разноски е била именно такава. Съобразното последното,разпореденото от касационната инстанция произнасяне  по реда на чл.226,ал.3 от АПК следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл.9,ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,която регламентира именно случаи като процесния,когато само е изготвен отговор по касационна жалба без процесуално представителство. С оглед препратката към чл.8 от Наредбата , разпоредбата  на чл.9,ал.3 е приложима и за адм.дела,но само относно регламентирания в нея принцип за определяне на възнаграждение в размер на ¾ от дължимото по Наредбата адвокатско възнаграждение. Относно размерите на юрисконсултското възнаграждение, както е прието с решение № 2416/12.12.2019 г. ,приложима е разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. При прилагането на последната с решението от 12.12.2019 г. са присъдени на ответника  разноски в размер  на 100 лв.,който в случая е обвързващ при определянето  на разноските за касационната инстанция,които следва да бъдат в размер на ¾ от 100 лв. или 75 лв. Предвид на това,че касационната жалба на „Пътстрой-Варна” ЕООД не е била разгледана по същество,то правото на  ответника за разноски за  касационната инстанция се определя от резултата при новото разглеждане на делото,а той е в полза на ответника. Дължимите при тези обстоятелства разноски на ответника са в размер на 175 лв.,а не 100 лв. както е постановено с решение № 2416/12.12.2019 г. Противно на изложеното в писмения отговор на жалбоподателя,искането на ответника за разноски за касационната инстанция макар и непрецизно формулирано е било заявено и при новото разглеждане на делото, поради което съобразявайки направените с молбата  по чл.248 от ГПК уточнения,съдът намира,че  са  налице основания за изменение в гореизложения смисъл на решението в частта му за разноските на ответника.

           Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

                                                                                                                                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ  решение  № 2416/12.12.2019 г. по адм.дело № 1902/2019 г. по описа на АС-Варна в частта му за присъдените на ответника разноски,като ОСЪЖДА  „Пътстрой-Варна” ЕООД, ЕИК ***,представлявано от управителя А.Т.Д., със седалище и адрес на управление : гр.В.ДА ЗАПЛАТИ на  Агенция „Пътна инфраструктура” сумата от 175 лв. /сто  седемдесет  и пет лв./  за  разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния  административен съд  в  14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :