Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. Велико Търново, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10266 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново е обжалвал
като неправилно решение №355/18.07.2019 г., постановено по АНД №751/2019 г. по
описа на Великотърновският районен съд като неправилно.
Касаторът инвокира като касационно основание неправилност на решението
на въззивния съд поради неправилно приложен закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът не е съгласен с извода на съда досежно
несъставомерността на нарушението, за което е наказан ответника по касация. В
касационната жалба се преповтарят доводите, изложени в мотивите на
наказателното постановление, като се настоява, че доказателствата установяват
административното нарушение. Поддържа се, че в случая ставало въпрос за
противоправно бездействие, което пък се състояло в създаване на пречки на
контролните органи да упражняват правомощие по контрол на трудовото законодателство.
Инвокира се неяснота досежно позоваването от страна на въззивния съд на
константна съдебна практика. Изброяват се множество решения, които според
касатора обосновават обратен извод. Настоява се за отмяна на решението и
постановяване на друго ,с което да се потвърди постановлението.
Ответникът по касация „Интерхотели Велико Търново“ ЕООД – гр. Велико
Търново, чрез представителя си ***А. от ВТАК отрича основателността на жалбата.
Настоява за правилност на решението на възиввният съд. Всъщност ответника
счита, че изискването на състава на чл.415, ал.2 от КТ касае наличие на активно
поведение, което в случая липсва и поради това липсва съставомерност на
нарушението.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно
наказателно постановление №04-001010/11.04.2019 г. на директора на ДИТ – Велико
Търново.
За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва нарушение поради
несъставомерност на отразените в постановлението факти и обстоятелства по
състава на чл.415, ал.2 от КТ. Въпреки законосъобразно проведеното според съда административно-наказателно
производство и въпреки формалната законосъобразност на наказателното
постановление, то деянието, за което е ангажирана отговорността на работодателя
е несъставомерно. Съдът е подчертал, че не е констатирано работодателят
противозаконно да е пречил на контролните органи да упражнят правомощията си по
реализирането на контрол за трудовото законодателство. В това отношение съдът е
изложил аргумента, че управителят на работодателя /юридическо лице/ не е канен
лично или чрез упълномощено лице да се яви в ДИТ и да представи релевантни
документи, като това се установява от трите призовки, вложени в делото. Извън
това съдът е констатирал, че неоказването на съдействие на контролните органи
не е равнозначно на създаването на пречки, тъй като липсва противозаконно
действие, с което управителят на работодателя или друго оправомощено лице, чрез
което да са създадени такива пречки.
Какво се установява от фактите по делото?
1. На 28.01.2019 г. е съставен констативен протокол, установяващ, че на
21.01.2019 г. е била извършена проверка на работни места в обекта на ответника
по касация, като поради неналичие на документи по спазване на трудовото
законодателство, на основание чл.45, ал.1 от АПК работодателят е бил призован
да представи такива релевантни документи. До тази дата такива документи не са
постъпили.
2. На третия работен ден /така е посочено в призовката – л.56 от
първоинстанционното дело/ не са постъпили исканите документи.
3. Впрочем тази призовка никога не е била получена от работодателя – л. 57
и 58 от делото.
4. В друга призовка, с която се призовава работодателя да се яви на тази
дата и час е отбелязано, че тя е получена на 21.01.2019 г. от лицето Ж.Д.Д. –
рецепционист.
5. В трета призовка /л.45 от делото/ е вписано същото задължение за
явяване на представител на работодателя, но на 21.01.2019 г. в 10 часа, като е
следвало законният му представител или пълномощник да представи определени
документи. Призовката е връчена на лицето Б.С., манифестирал се като управител
на обекта, в който е проведена проверката.
6. Впрочем по повод на тази, последната призовка, е изготвен констативен
протокол от 21.01.2019 г., съдържанието на който е идентично с констативния
протокол от 28.01.2019 г.
7. Видно от преписката е впрочем, че проверяващите служители на ДИТ - Велико Търново са установили по какви
трудови правоотношения работят лицата, заварени при проверката и въз основа на
какви основания са възникнали тези правоотношения – л.49 от първоинстанционното
дело.
8. Съставен е акт за установяване на нарушение, като в него е вписано, че
непредставянето на изисканите документи от управителя, респ. упълномощено лице
на документи по същество представлява пречка за изпълнение на служебните
задължения на контролните органи. Вписано е, че нарушението е извършено на
21.01.2019 г. Този акт е връчен по реда
на чл.416, ал.4 от КТ, а не лично на представител на дружеството работодател.
Решението е правилно като краен резултат при известна корекция в
мотивите, изразени от районния съд.
Според разпоредбата на чл.415, ал.2 от КТ, в
релевантата към безвиновна отговорност на работодателя част “Работодател, който
противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 20 000 лв…“.
Предвидената имуществена санкция в нормата означава,
че в случаи, при които се ангажира отговорност на юридическо лице - както е понастоящем – следва да се съобрази
кодификационната разпоредба на чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Необосновани са както твърденията в
касационната жалба за форма на изпълнително деяние чрез бездействие, така и
изводите на съда за форма на изпълнително деяние чрез действие в хипотезата на
безвиновна отговорност на юридическо лице. Според чл.83, ал.1 от ЗАНН в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност. В процесния случай такъв
случай е предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.2 от КТ, като при това следва
да се установи от наказващият орган, че не е изпълнено от страна на дружеството
работодател конкретно императивно наложено му законово задължение. В такива
случаи е ирелевантен въпроса за изпълнителното деяние, съдържанието на което
понятие предполага наличие на волево поведение, характерно само за физическите
лица.
В постановлението е посочено, че
работодателят на практика не е изпълнил задължение, произтичащо за него от
разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ, според която работодателите са длъжни да
оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.
Впрочем това изискване не се съдържа в състава на чл.415, ал.2 от КТ, нито тази
разпоредба изрично препраща за обективните признаци на състава към разпоредбата
на чл.402 от КТ. Дори обаче и да се приеме, че това задължение е релевантно към
работодателя и към претендирания административно-наказателен състав, то следва
в акта, с който се ангажира отговорността на работодателя, да се укаже какво
именно съдействие е дължимо и защо се приема, че то липсва.
В конкретният случай в постановлението се
посочва, че задължението за съдействие произтича от призовка, връчена на
15.01.2015 г. на управител на обекта за контрол, в която е указано
изпълнение на задължение за представяне на документи. Претендира се
призоваването на работодателя надлежно чрез призовка по чл.45 от АПК.
Настоящата инстанция обаче констатира, че
произтичащото задължение за съдействие, параметрите на което са посочени в
призовката, не е било реализирано поради обстоятелството, че не е установено тази
призовка да е достигнала до адресата си.
В АПК липсва изрична разпоредба, която да
установява точния процесуален ред за връчването на призовки на юридически лица.
При това е необходимо да се съобразят и специалните разпоредби на КТ в това
отношение. В разпоредбата на чл. 403а, ал.2 от КТ е посочено задължението на
работодателя да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения,
обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен
труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по
труда. С аргумент за по-силното от разпоредбата чл.18, ал.1 от АПК, посочената
призовка е следвало да се връчи /съобщи/ или на лицето по чл.403а, ал.2 от КТ
/за каквото определено от работодателя лице няма данни по делото/ или на
законният представител на дружеството -
работодател по реда на приложимата разпоредба на чл.61 от АПК. В случая
връчването на призовката на лице, което нито е определено от работодателя за
негов представител пред органите на ДИТ по реда на чл.403а от КТ, нито е
законен представител или представител по пълномощие на работодателя, не е
равнозначно на уведомяването на провереното лице за изпълнение на конкретно задължително
и изпълнимо от него задължение въз основа на разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ. Впрочем този извод на касационната инстанция се потвърждава и от
обстоятелството, че АУАН е връчен не по
реда на чл.416, ал.3, изречение първо от КТ, а по алтернативния ред, предвиден
във второто изречение от тази норма.
При това положение в конкретният случай не е
налице нарушаване на нормативно задължение, произтичащо от разпоредбата на
чл.402, ал.2 от КТ от страна на работодателя
- юридическо лице, като изобщо не може да се поддържа, че този
работодател чрез законният си представител или чрез отговорното лице по
чл.403а, ал.2 от КТ, е създал пречки на органите на ДИТ – Велико Търново да
изпълнят служебните си функции.
Дотук изложеното обосновава извода, че не е
налице състава на чл.415, ал.2 от КТ по отношение на ответника по касация.
Правилното решение следва да остане в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №355/18.07.2019 г., постановено по АНД №751/2019
г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.