Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. С., 05.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20-
ти състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря А. Тодорова, като разгледа гр.д. № 723/2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът – Е.Д.М., твърди, че на
14.08.2013 г. Д.П. – служител на Апелативна специализирана прокуратура, го
нарекла пред медиите „известният бандит Е.М. – Е.К.“. Е.М. твърди, че към този
момент не бил осъждан, както и че квалификациите „бандит“ и „крокодил“ били
обидни и позорящи. В резултат на това ищецът твърди, че търпял неимуществени
вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние- имал високо кръвно
налягане, прилошавало му, бил стресиран, не можел да се храни и спи добре.
Поради това ищецът моли съда да осъди П. на Р.Б. да му заплати 50 000,00
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
действията на Д.П. – прокурор в Апелативна Специализирана прокуратура.
Към делото е съединено и гр.д. №
983/2015г. на СГС, І-20 състав. По тази искова молба ищецът Е.М. твърди, че
друг служител на П.– прокурор Г.М., в изготвен от него документ- писмо от 10.06.2014 г. до Директора на Главна
Дирекция Национална полиция след името му Е.Д.М. сложил в скоби и думата
„К.“. Тази квалификация унижавала ищеца и го обиждала. От това той търпял
неимуществени вреди, дразнел се,
изпадал в нерви и стрес. Моли съда да осъди П. на Р. България да му заплати обезщетение в
размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
действията на Г.М. – прокурор в Специализираната прокуратура.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че твърдяните деяния не представляват нарушение.
Твърди, че липсва виновно
и противоправно поведение от страна на
служители на П. на Р. България, поради което не следва да
се ангажира отговорността ѝ. Оспорва и
наличието на вреди,
както и наличието на причинна връзка.
Претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
По делото е представено и прието
извлечение от вестник „П.“, печатно издание брой 221 от 15 август 2013 г.,
което съдържа статия със заглавие: „Търсят К. за обира на 215 000 лв. от
ОББ“. Статията започва със снимка, без отпечатано изображение, на която под
текста е посочено, че прокурорите Д.П. и Е. Г. обясняват до къде са стигнали
разследващите. Статията започва, с думите „Известният бандит Е.М. - Е.К. е
обявен за издирване за въоръжен грабеж ..“, като е посочено, че това е съобщила
вчера председателят на специализираната прокуратура Д.П.. Статията продължава с
посочване на данни относно действията на П. по повдигнати обвинения, взети
мерки за неотклонение и т.н. по отношение на арестувани общо 11лица.
Видно от приетото по делото писмо от
10.06.2014 г. до Директора на Главна Дирекция Национална полиция, прокурор Г.М.,
като служител на Специализираната прокуратура, е посочил, че по образувано
досъдебно производство „са взети следните постоянни мерки за неотклонение: Е.Д.М.
/К./ - задържане под стража“.
От представения по делото препис от
медицински картон на ищеца относно престоя му в ареста в периода 06.12.2013г.-
05.06.2015г. се установява, че от 12.12.2013г. при ищеца
има данни за артериална хипертония, както и периодични оплаквания от болки в
рамото и китката на дясната ръка. На 06.02.2014г. е поставена диагноза
„Невроза“, като в последствие оплакванията от такава продължават. От
11.09.2014г. започват оплаквания за изнервеност и
силно напрежение, главоболие, световъртеж, задух и т.н..
Видно от представената медицинска
справка за здравословното състояние на Е.Д.М. (л. 12 от присъединеното дело),
през месец януари 2014 г. ищецът е имал оплаквания от нервно напрежение,
главоболие и безсъние. След направен преглед и изследвания е прието, че се
касае за невровегетативна дистония
– кардинална форма с хипертония в условията на стрес. През месец август 2014 г.
Е.М. се консултирал с интернист кардиолог по повод същите оплаквания. Отразено
е, че се касае за реакция на дезадаптация в условията
на ареста.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Г.Е.М. – дъщеря на ищеца. От
показанията ѝ се установява, че свидетелката знае за публикацията във
в-к. П.. Нейният баща също знаел за статията. Свидетелката М. е заявила, че
ищецът бил обиден и здравословно не се чувствал добре, „вдигал е кръвно“. Свидетелката
сочи, че не по това време не е виждала баща си и няма непосредствени наблюдения
върху него. Сочи, че не знае баща й да бил известен с прякора К., както и че
никой в приятелския му кръг не го наричал така. С това прозвище чувала да го
наричат само по вестниците и новините, а приятелите му го наричали Е..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За основателността на предявените искове
е необходимо кумулативното установяване на елементите от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД – противоправно поведение,
извършено от лице, на което ответникът е възложил извършването на работа, което
да е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, в причинна връзка
с което поведение да са настъпили за ищеца неимуществени вреди. По отношение на
вината на дееца в разпоредбата на чл.
45, ал.2 от ЗЗД е предвидена оборима презумпция.
Съгласно чл. 32, ал.1, изр.1 от Конституцията на Р. България всеки има право на защита срещу посегателства
върху неговата чест, достойнство и добро име. Преценката за засягане на тези лични, неимуществени права на
личността се извършва на база общоприетите морални норми за човешко общуване.
При обидата деецът дава своята негативна оценка за личността на адресата под
формата на епитети, квалификации, сравнения, които по своето съдържание са от
естество да засегнат честта и достойнството и са направени с такава цел. За да
е налице обида е необходимо казаните думи обективно да са от естество да
накърнят достойнството на пострадалия, същите следва според господстващия морал
да са цинични, неприлични, вулгарни и използването им да е насочено към засягане честта и
достойнството на адресата. Не е налице такава насоченост, нито годност на
думите да засегнат адресата в случаите, когато при назоваването му или при обръщение
към него е използван прякорът му, с който той е известен в обществото. Дали
става въпрос за назоваване с прякор /прозвище/ е въпрос на фактическа преценка,
доколко използваният епитет, сравнение, обръщение са утвърдени при назоваване
на лицето с това допълнително име. Ако това е така, то дори и самата дума да е
цинична, неприлична и сама по себе си да е от естество да засегне честта на
човека по принцип, то в конкретния случай тя не следва да се приеме, че е
насочена да засегне този му права, тъй като се използва за назоваване и/
обръщение към лицето известно с това име. Също така съдът приема, че когато по
отношение на едно лице е утвърден даден прякор, който по принцип е усмиващ, то използването му за назоваване на личността му
не би следвало да засяга по отрицателен начин честта му.
Установи
се от представената извадка на вестник „П.“, че посочената статия в брой 221 от 15 август 2013 г. започва с
думите „Известният бандит Е.М. - Е.К. е обявен за издирване за въоръжен грабеж ..“,,,
както и че от посоченото в статията информацията в нея е придобита от прокурор Д.П..
Процесната статия е плод на журналистически труд,
като същата не цитира дословно думи казани от прокурор П.. Конкретно в частта
относно предоставянето на информация относно личността на ищеца същата
представлява журналистическо представяне на основната тема на статията, поради
което не може да се приеме, че автор на тази част от статията е служител на
ответника. Ето защо искът касаещ този деликт следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на втория процесен деликт- посочването след
името на ищеца на думата „К.“ в писмо
от 10.06.2014 г. съдът намира следното.
В цитираното писмо от 10.06.2014 г. до
Директора на Главна Дирекция Национална полиция, прокурор Г.М. е посочил, че по
образувано досъдебно производство „са
взети следните постоянни мерки за неотклонение: Е.Д.М. /К./“. От
обстоятелството, че думата „К.“ е посочена в скоби е ясно, че целта на използването й е да се даде по- ясна
индивидуализация на личността на обвиняемия чрез посочване на прякора му.
Следва да се има предвид, че това писмо касае служебна информация между
разследващите органи и П. и не е насочено да достигне до знанието на ищеца с
цел да го обиди. От друга страна по делото се установява, че ищецът вече е бил
известен в обществото с това прозвище, предвид статията предмет на другия иск
по чл. 49 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Г.М. също се установява, че към датата на процесната статия, която прехожда втория процесен деликт, медиите вече са
наричали баща й с този прякор. Предвид изложеното съдът намира, че използването
на думата „К.“ в скоби, след името на ищеца, направено в работната кореспондеция на органите на разследването като посочване
на прякора на обвиняемо лице не представлява противоправно
поведение. Ето защо този иск също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат заплатени направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които
съдът определя на 300,00 лв. на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Д.М., ЕГН **********,***, против П. НА Р.Б., гр. С.,
бул. „****“ № 2, искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лв.), представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от обидна, публично
изречени на 14.08.2013 г. от Д.П. – служител на Апелативна специализирана
прокуратура, чрез думите „известният
бандит Е.М. – Е.К.“, както и за
заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лв.), представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от обидна
извършена чрез назоваване на ищеца като „К.“ в документ - писмо от 10.06.2014
г. до Директора на Главна Дирекция Национална полиция, изготвен от прокурор Г.М..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е.Д.М., ЕГН **********,
да заплати на П. НА Р.Б. сумата от 300 лв.- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: