Решение по дело №1886/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Д.Т., ЕГН: **********,***, чрез адв.Т.С., против Решение № 1058/11.07.2023г. на ВРС, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2086/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № ***, издаден от ОДМВР-Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 200,00лв., както и в полза на ОДМВР-Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди, че ВРС неправилно е приел за неоснователни оплакванията в жалбата за това, че в ЕФ липсват дата на издаване и дата на установяване на нарушението, място на констатиране /индивидуализиращи признаци/, рег. № на МПС, точно описание на нарушението и кои разпоредби на ЗДвП са нарушени. Липсата на посочените реквизити водят до невъзможност да се разбере къде, как и какво точно нарушение е извършено. Липсва и правна квалификация, поради което е нарушено правото му на защита. При постановяване на решението ВРС неправилно е приел, че в съответствие с чл.188, ал.1 ЗДвП ЕФ е издаден срещу собственика, както и че в срока по чл.189, ал.5 ЗДвП не е посочено друго лице, което е управлявало автомобила. В тази връзка сочи, че ЕФ е издаден при грубо погазване на разпоредбите на чл.189, ал.4 и ал.5. По делото липсват доказателства как и при какви обстоятелства е връчен ЕФ, като едва след редовното му връчване би възникнало задължението за заплащане на глобата. Твърди и че АНО е следвало да комплектова преписката с декларацията по чл.189 ЗДвП, постъпила в ОДМВР - Варна на 05.05.2023г. и заведена под № ****.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.С., която поддържа касационната жалба на наведените в нея основания. Сочи, че обжалваното решение е постановено при липса на обсъждане на доказателствата в пълнота, а именно не е обсъдена представената декларация по чл.189 ЗДвП. Отделно твърди, че липсват и доказателства по отношение на правилното съставяне на ЕФ. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш, и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Варна, чрез гл.юрк. К. Л. - А., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 14017/04.10.2023г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти и при правилно приложение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, съобразено е с процесуалните правила и закона, и моли да бъде оставено в сила. Относно декларацията, на която се позовава касатора сочи, че същата не е подадена от собственика на автомобила, каквото е изискването на чл.189 ЗДвП.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 24.07.2022г. около 01:11 часа в гр.Варна, северен пътен възел „***“ в посока центъра на града, бил управляван т.а. „***“ с рег. № В *** ТА. Автомобилът се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50км./ч. В този район било монтирано и функционирало АТСС /АRH САМ S1-120с511, което при преминаване на автомобила отчело скорост на движение от 73км./ч., след приспаднат толеранс. След установяване на собственика на автомобила - Н.Д.Т., бил издаден ЕФ Серия К № *** за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, за което било определено наказание по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 ЗДвП. ЕФ бил надлежно скрепен с доказателство - снимков материал от техническото средство, извършило засичането и заснемането на скоростта. По преписката не била постъпила декларация, установяваща управление на автомобила от друго лице, поради което по смисъла на чл.188, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, правилно била ангажирана отговорността на собственика.

За да потвърди ЕФ, ВРС е приел, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР - ОДМВР-Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. От представените доказателства е прието за установено, че системата, установила нарушението е от одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението. Прието е и че правилно наказанието е определено при условията на чл.182, ал.4 ЗДвП с оглед издадения на лицето ЕФ Серия К № ***, влязъл в сила на 13.12.2021г., определящ квалификацията „повторност“.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба за това, че ВРС не е установил в пълнота фактическата обстановка и не е обсъдил всички представени доказателства - конкретно декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП за предоставяне на информация по нарушение № 5742058. Така допуснатото нарушение от страна на въззивната инстанция обаче не е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, вр. ал.1, т.2 НПК, т.к. декларацията, на която се позовава касатора, не води до различен извод.

Действително декларацията е представена ведно с жалбата до ВРС срещу електронния фиш, но от същата не може да се обоснове извод, че се отнася до конкретното нарушение, т.к. в нея изрично е посочено, че предоставя информация по нарушение № 5742058, а в случая с процесния ЕФ е установено нарушение № ***.

От друга страна, както следва от разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, към декларацията следва да приложено и копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало автомобила, а в случая това условие не е изпълнено.

Отделно, противно на приетото от ВРС - че Н.Т. е собственик на превозното средство, от документите по преписката се установява, че същият е ползвател, а не собственик. Според представената по преписката информация за регистрация на автомобила, същият е собственост на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ АД - клон Варна, а Т. е негов ползвател - в каквото именно качество е санкциониран с процесния електронен фиш. Правото по чл.189, ал.5 ЗДвП е предоставено само на собствениците, не и на ползвателите, поради което правилно представената с жалбата декларация не е съобразена при определяне на субекта на нарушението.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за липса на реквизити в електронния фиш. Изискванията, на които следва да отговарят електронните фишове са различни, от тези по чл.42 и чл.57 ЗАНН, на които следва да отговарят АУАН и НП. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, електронният фиш трябва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В случая ЕФ № *** отговаря на тези изисквания, т.к. съдържа информация за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР-Варна, място, дата и час на извършване и установяване на нарушението - 24.07.2022г. в 01:11 часа в гр.Варна, северен пътен възел „***“ в посока центъра на града. Посочено е техническото средство, посредством което е установено нарушението - № 120с511, разрешената за мястото на преминаване на автомобила скорост - 50км./ч., установената скорост - 73 км./ч. и превишената скорост - 23км./ч., като при определяне на наказуемата скорост (според снимковия материал е засечена скорост 76км./ч.) е приспадната допустимата грешка от 3км./ч. В ЕФ са посочени и нарушените разпоредби, указана е и възможността за заплащане на глобата в намален размер.

Неправилно обаче установеното нарушение е санкционирано по реда чл.182, ал.4 ЗДвП като повторно.

Съгласно чл.182, ал.4, когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал. 2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Съгласно § 6, т.33 ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В конкретния случай повторността е обоснована с ЕФ Серия К № ***, съставен за нарушение на чл.21, ал.1, вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП - превишение на разрешената скорост в населено място с 18км./ч., извършено на 15.02.2021г. влязъл в сила на 13.12.2021г., с който на Н.Т. е наложена глоба от 50,00лв.

Процесният ЕФ Серия К № *** е съставен за нарушение на чл.21, ал.1, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 ЗДвП - превишение в населено място с 23 км/ч.

От събраните доказателства се установява наличието само на една от кумулативните предпоставки по § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, а именно, че второто нарушение /това по процесния ЕФ/ е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № ***.

Не е изпълнено обаче второто кумулативно изискване на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – нарушенията да са от един и същи вид.

С Серия К ЕФ № ***, Н.Т. е наказан - също в условията на повторност, на основание чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП - за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км./ч., а с процесния ЕФ е наказан за нарушение по чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП - за превишение на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км./ч. Различното превишение на скоростта, попадащо в две различни хипотези на чл.182, ал.1 ЗДвП, обуславя липсата на идентичност между нарушенията, което препятства квалифицирането на второто /това по спорния ЕФ/ като повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

Горният извод се подкрепя и от граматическото и логическото тълкуване на разпоредба на чл.182, ал.4, пр.1 ЗДвП, предвиждаща при повторно нарушение по ал.1, т.1 – 5, ал.2 и ал.3, т. 1 – 5 налагането на наказание в двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба. Употребеният израз „предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер“, както и изчерпателното изброяване на конкретни разпоредби, чието второ по ред нарушаване се счита за повторно, недвусмислено сочи на изразена законодателна воля двете нарушения да са абсолютно идентични във всяко отношение. Единствено пълното съвпадение /от обективна страна/ между двете нарушения би могло да обоснове приложимостта на квалифициращата норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Това следва и от различния размер на наказанието глоба, регламентиран в отделните точки на чл.182, ал.1 ЗДвП, който от своя страна е в пряка зависимост от превишената стойност на максимално разрешената скорост. Само при пълна идентичност на двете административни нарушения може да се наложи глобата, предвидена именно за това нарушение, в двоен размер.

В случая двете извършени от Т. нарушения са различни – процесното е за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, а санкционираното с ЕФ Серия К № *** е за превишаване на разрешената скорост в населено място по чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП. При това положение неправилно ВРС е приел, че нарушението е извършено в условията на повторност и е потвърдил електронния фиш.

Доколкото нарушението, за което Т. е санкциониран с процесния ЕФ - чл.21, ал.1, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е установено по безспорен и категоричен начин и касационната инстанция не разполага с правомощието по чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.1 ЗАНН - да измени ЕФ, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението - арг. от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на ВРС, при спазване на указанията в настоящото решение по тълкуването и приложението на материалния закон.

По заявените от страните претенции за разноски следва да се произнесе ВРС при новото разглеждане на делото, съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 1058/11.07.2023г. на Районен съд - Варна, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2086/2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: