№ 279
гр. Русе, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520100516 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК от М. М. Б., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. П. против М. Б. Д. за увеличаване
размера на заплащаната от ответника издръжка.
Ищeцът твърди, че с решение по гр.д. № 3457/2012 год. по описа на РС- Русе
ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер 80.00 лева месечно на дъщеря си чрез
нейната майка и законен представител. Твърди, че обстоятелствата, при които е било
постановено съдебното решение, са се изменили, детето пораснало, понастоящем е на 16
години, потребностите от храна, облекло, учебни пособия и битови нужди чувствително са
се увеличили, драстично са се променили икономическите условия в страната през
изминалите 10 години. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на заплащаната от бащата издръжка на 400.00 лева.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК. Извършени са
предвидените в чл. 129 и 130 от ГПК проверки, при които е установено, че предявеният иск
е редовен и допустим. На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата молба и
доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. В указания срок същият е подал писмен отговор.
Оспорва иска. Твърди, че има възможност да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева. В
съдебно заседание твърди, че доходите му не позволяват да заплаща издръжка в размер над
250.00 лева.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Видно от Удостоверение за раждане серия РСАР, № 061900, издадено на 12.12.2006
год. от Община Русе въз основа на акт за раждане № 1900/12.12.2006 год. М. Б. Д., ЕГН
********** и Д. Т. П., ЕГН ********** са родители на детето М. М. Б., ЕГН **********,
родено на 08.12.2006 год. в гр. Русе, понастоящем на 16 навършени години.
Не се спори между страните, че родителските права се упражняват от майката, както
и че определената с решение по гр. д. № 3457/2012 год. по описа на РРС, в сила от
24.07.2012 год. издръжка, дължима от бащата, е в размер на 80.00 лева.
Ответникът е баща на още две деца: Д. М.ов Б., родено на 13.11.2014 год. (на 8
години) и П. М.ов Б., родено на 30.06.2016 год. (на 6 години). Той живее заедно с тях и
майка им Й. Д.а Йорданова в съсобствено със своята майка жилище. Представя
доказателство за средномесечен доход за предходната година в размер на 763.50 лева.
Работи в Д* ООД като **********. Й. Д.а има средномесечен доход за същия период в
размер на 695.00 лева, като няма данни за заеманата длъжност в Р** 1330 ЕООД. При
справка в Търговския регистър, който е публичен, се установява, че Й. Д.а е едноличен
собственик и управител на Р** 1330 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. Р.И. № 5, вх. Е, ет. 5 (адресът, на който живее с ответника), а
посоченият в удостоверението, подписано от нея, доход съдът приема за осигурителен
такъв, а не за действителен. Нелогично би било поддържането на активен статус на
дружество, което осигурява на управителя си доходи в посочения размер, при положение, че
като масажистка на заплата тя би реализирала значително по- високи доходи.
Прави впечатление, че брутният доход на ответника е близък до минималния за
страната. Ответникът е в трудоспособна възраст и съдът намира, че може да реализира поне
средни за страната доходи, които да му позволяват да се ангажира в по- голяма степен с
издръжката на дъщеря си. На следващо място, при елементарен преглед на обяви за работа
на длъжност, идентична с тази на ответника, се установява, че предлаганото възнаграждение
е в размер между 1500 и 2500 лева. При това положение необяснимо е поради каква причина
ответникът се е съгласил да получава минимална работна заплата, поставяйки и трите си
деца в неблагоприятно положение.
Изложеното води до извод, че доходите на ответника и майката на двамата му сина
далеч надхвърлят посочените в представените от тях писмени доказателства, а самият той
има възможност да потърси по- добре платена работа с квалификацията, която притежава и
която ще му позволи да осигури по- висок стандарт на децата си, в частност на почти
пълнолетната си дъщеря.
Страните не спорят, че М. е ученичка в 10 б клас, дневна форма на обучение в ПГИУ
Е.К.- Русе. Тя живее с майка си, като страните не спорят, че жилището им е закупено с
кредит, който Д. П. изплаща. Доходите на Д. П. са в размер на 2290.00 лева средномесечно
за едногодишен период преди предявяването на иска.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:
Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат
такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съдът намира, че предвид възрастта на детето М., родено на 08.12.2006 год.
(понастоящем на 16 години), за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни
помагала и други потребности във връзка с интересите му в спорта, за заплащане на
потребяваните от него електричество и вода, в което участие би следвало да вземат и
двамата родители, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената с решение по
гр.д. № 3457/2012 год. по описа на РРС от 80.00 лева месечно. В тази издръжка участие
следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им
следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. От определяне на
предишния размер са минали повече от 10 години, през които съществено са се променили
социално- икономическите условия в страната. Епизодичните разходи, които ответникът е
2
правил с дребни суми за дъщеря си, не могат да удовлетворят ежедневните нужди на едно
16- годишно момиче. Прави впечатление от Viber кореспонденцията, че сумите са давани
само по молба на детето, никога по инициатива на бащата. Поради това съдът приема, че с
поведението си той е станал причина за завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като
за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При
сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е
определено със съдебно решение от 24.07.2012 год., т.е. преди повече от 10 години години.
За изминалия период са настъпили съществени изменения на социално- икономически
условия в страната с оглед на инфлационните процеси. Изменили са се нуждите на детето с
оглед възрастта, в която се намира в момента. Увеличен е многократно размерът на
минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на
издръжката на децата. Предвид изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето и
изменение на нормативната база.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на М., както и с оглед социално- икономическите условия в
страната, съдът приема, че детето има нужда да получава от неговия баща 300.00 лева
месечна издръжка, каквато счита, че може да определи, вземайки предвид неговите
нараснали нужди. Доказателства за възможности на ответника, които да обусловят
основателност на иска над този размер, не са представени, поради което е неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:
Ищецът е заявил претенция за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от
ГПК. Съобразно уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 343.75 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи разноски на ответника, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 156.25 лева за адвокатско възнаграждение.
По компенсация ответникът следва да заплати разноски на ищеца в размер на 187.50
лева.
Относно дължимата държавна такса.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 316.80 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с решение по гр.д. № 3457/2012 год. по описа
на РРС издръжка, дължима от М. Б. Д., ЕГН********** на М. М. Б., ЕГН **********,
родена на 08.12.2006 год. в гр. Русе, платима чрез нейната майка и законен представител Д.
Т. П., ЕГН ********** от 80.00 лева на 300.00 лева, считано от предявяване на иска на
24.01.2023 год., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване размера на дължимата издръжка до
предявения- 400.00 лева.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН********** да заплати на М. М. Б., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. Т. П., ЕГН
********** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 187.50 лева.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН********** да заплати по сметка на РС- Русе сумата 316.80
лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от
обявяването му на 07.03.2023 год.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4