Протокол по дело №38/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 179
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20213300100038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 179
гр. Разград, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20213300100038 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА се явяват ИНСПЕКТОРИ ГЪРКОВ и ВАСИЛЕВ.
ОТВЕТНИЦИТЕ Н. И.. АТ. и С. АК. ЮС. се явяват лично заедно с АДВ. К.К..
ИНСПЕКТОР ГЪРКОВ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО като ДОКЛАДВА на страните депозирана към днешна
дата 28.09.2021г. молба вх. № 2943 от назначеното по СИЕ вещо лице М.М., с която
уведомява съда, че не е била в състояние да изготви заключението по поставената й задача,
тъй като е в болнични.
ИНСПЕКТОР ГЪРКОВ: Към момента нямаме други доказателства да представим.
АДВ. К.: Задължили сте ни да представим доказателства за търговската дейност на
фирмата. Представям баланс за 2019, и за 2020 година с препис за другата страна.
ИНСПЕКТОР ГЪРКОВ: Ще вземем официално становище следващото съдебно
заседание, тъй като са обемни, за да можем да ги разгледаме.
Този баланс за 2020 година е неотносим към периода на проверката. Мисля и за 2019
год. е неотносим.
СЪДЪТ
1
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСЪЕДИНЯВА към материалите по делото днес представените от ответника
баланси, отчети за приходи разходи за 2019 и 2020 година като указва на страната, че
представения такъв за 2020 година не касае процесния период.
Същите следва да бъдат предоставени на вниманието на вещото лице по СИЕ за
съобразяването им с оглед относимост към проверявания период и изготвяне на
заключението по поставената му задача.
ИНСПЕКТОР ГЪРКОВ: Нямаме други искания.
АДВ. К.: Предходно съдебно заседание сте поискали да бъдат изслушани доверителите
ми.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 176 ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА
ОТВЕТНИЦИТЕ:
ОТВЕТНИКЪТ Н. И.. АТ.: Работя в момента като работник по трудов договор към
нашата фирма. Фирмата на съпругата ми. На името, на моята съпруга има регистрирана
фирма ЕООД и тя е собственик на фирмата. Аз работя към фирмата по трудов договор.
Регистрирана е 2019 година. Работим с атракционни люлки. Тия люлки ми ги беше дал дядо
ми. Аз години наред ги рециклирах. Работех в чужбина. Имам едно бънджи и един малък
батут. Получих ги по наследство от много години. От 1970 год. в нашата фамилия се
занимава с този бизнес. Дядо ми ги е дал на баща ми И.о А. Чакъров. После тая люлка беше
наследническа. Искаха да я дадат на мен и баща ми беше съгласен. Люлката стоеше в
гаража. После аз отидох да работя в Германия от 2000 до 2004 година работех в Германия
постоянно. Връщах се. Там работехме в една фирма, която правеше списания, рекламни
материали, каталози. Там в този период бях в тази фирма, работехме на черно. Плащаха ни
на ръка. Не мога да отговоря как се казваше немската фирма, иранци бяха. Беше в
Нюрнберг. Тогава работех с дядо ми Акиф Ю. Али, баба ми Фатме Мимиш Али. Аз седях
при тях. После се върнах тук. В Германия живеехме на квартира. Повечето квартирата я
плащаха баба ми и дядо ми. Върнах се тук, започнах работа с баща си, с люлките е работата.
Зимата пак се връщах в Германия на работа, в същата фирма. През 2010 – 2011 година
работех в „Рос 23“ като шофьор, с трудов договор. През 2012 год. пак отидох в Германия
при дядо и баба да работя. После 2017г. бях в Банско, работех към фирма „Консулт“. Те
държаха хотели, парк, аз работех като шофьор по трудов договор. Получавах към 900лв.
чисти, и храната отделно беше от тях. Сам бях в Банско .
В Германия вземах по 110 евро на ден. Не съм си записвал никъде, колко пари съм
получил, не съм си водил отчетност, колко съм получил и за какво съм ги харчил. Там ги
вземах на ръка и ги пращах на жена ми по бусовете.
2
Работил съм и в Белгия, във фабрика за бетон. Тогава от възнаграждението си
превеждах по сметката на жена ми. Това беше 2018 година. Там работехме 12-13 часа,
плащаха ни по сметка на часове ни плащаха, по 10-11 евро, по банкова сметка. Тази банкова
сметка съм я посочил и приложил като извлечение към отговора си /стр. 285 и сл. от делото/
.
Нямаме брак с жена ми. Създадохме семейство, 1999 година се събрахме с жена ми.
Имаме деца. Живеехме с баща ми и майка ми в Разград в едно жилище. Не сме плащали
наеми. Живяхме там до 2007-2008-2010г. живяхме заедно с баща ми, майка ми и брат ми.
После теглихме кредит и си купихме апартамент в Разград. Кредитът още го
връщаме. И двамата внасяме по сметката пари. Парите, които връщахме от кредита бяха от
заработеното в Германия. Майка ми и баща ми преди години ми помагаха финансово. С
голяма сума ми е помагал дядо ми, даде ми 20 000лв. Беше си продал имот в Нови пазар.
Продадоха имота, 2016г. май продадоха имота, не си спомням. Продаде имота си дядо ми и
ми даде 20 000лв. Рециклирахме си старите люлки, сега в момента с тях работим.
Тия 20 000лв. ни ги даде на ръка. Купихме си за обзавеждане на апартамента,
стегнахме люлките, отворихме тази фирма, за която споменах в началото. С касов апарат се
отчитаме по панаирите. Не сме показвали на проверката на КОНПИ тия апарати. Това са
отчетите, които Ви представяме днешното съдебно заседание. Брат ми работеше по морето и
той има люлки, сестра ми и тя има люлки, чичо ми и той има люлки. Всеки си води и отчита
парите по своите сметки.
От две, три люлки вземаш 500-600 лв. за един ден. Подава се годишна декларация и
си плащаме наема. Разходи, наеми за ползване на местата, фактурите ги имаме, в кой град
сме ходили. Всички документи са при счетоводителката. Тодорова е счетоводителката ни, в
Разград е кантората й.
На репликата на ищеца отговарям, че аз не съм купувал виенско колело. Рециклирахме
го. Беше на дядо ми. Беше регистрирано към „ОД Украса“ Разград, после минахме към
Лунапарк, после решиха тези люлки да останат за мен. Аз почнах да ги рециклирам и като
ми даде дядо ми парите рециклирах колелото.
Рециклирането включваше да смениш кабинките с нови, сменяне на винкели защото то
е желязо, остарява, амортизира се. Към 7000-8000 лева отидоха за това рециклиране.
Кабинките ги прави майстор по поръчка. От Монтана бяха тия майстори. Единият в
момента е в инвалидна количка. 7000-8000 лева отидоха за работа. Това стана 2019 година.
Като ходя по панаирите плащам място за люлката. Различни са наемите, зависи от
общината. Това може да се види в счетоводството.
Не съм плащал на хора да работят за мен. Аз работя, жена ми работи, синът ми
3
порасна и той работи с нас.
ИНСПЕКТОР ГЪРКОВ: Сам човек как може да сглоби и разглоби тия люлки?
ОТВЕТНИКЪТ Н.А.: Виенското колело е изцяло на хидравлика, не е проблем за мен и
синът ми да го монтираме.
През 2018 година бях един месец в Белгия. Аз постоянно влизах и излизах в Германия,
не си спомням колко време. От 2000 до 2004 год. четири години бях в Германия,
непрекъснато в тази фирма за рекламни материали. После пак отидох при тях, две години,
но пак се връщах. 2010-2011 бях в „Рос 23“ в Разград. После 2012-2014 бях в Германия, пак
в същата фирма при дядо ми и баба ми.
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ОТВЕТНИЦАТА С. АК. ЮС.: От 1999 година живеем
заедно с Невен. В Разград живеем при неговата майка, баща и брат му. В една къща
живяхме доста години. След това си взехме апартамент с кредит, понеже нямаше как все
заедно да се живее. Бяха много народ в нея къща.
Всеки месец си плащаме кредита към банката. Имаме още да плащаме.
Откакто почна Невен да работи при майка ми, баща ми ходеха заедно на работа. Той
ми пращаше пари, аз плащах в ОББ, те не искаха пари от него за да можем да плащаме
кредита, защото имаме три деца. Аз останах да се грижа за децата защото учеха. Той си
работеше и нашите ми помагаха доста защото аз съм глезена във финансово добро
състояние и нашите пращаха. Децата си аз си ги гледах, те ми помагаха с финансови
средства. Те работеха заедно с мъжът ми. Пращаха ми парите по бусовете по Уестърн
Юнион. Пращаха ми майка ми, баща ми, брат ми ми е пращал и все още брат ми ни
изпраща. Зимата, когато решихме да направим фирмата, решихме да си отворим бизнеса и
да е всичко както трябва по закон, ние вече сме на 40 години не трябва да чакаме вече от
нашите. Баща ми продаде къщата, майка ми почина.
Акиф Ю. Али- баща ми 2018 година продаде къщата в Нови пазар, помогна ми с
финансови средства. Даде ми 20 000 лв. на ръка понеже искахме да рециклираме виенското
колела, беше много старо, да възстановим някои неща, да можем да пробием, да изкараме
фирмата, да оцелеем, да си изкарваме за децата и за нас да живеем нормално като всички
останали хора.
Когато отворихме фирмата 2019 година, тогава тръгна Ковид, пандемията, ние
карахме малко сборове 6.05., 24.05. да правим нещо.
Плащахме наеми на общините. За всичката дейност на фирмата по експлоатиране на
люлките, наемите които сме плащали имаме документация в счетоводството.
Както попита ищеца Невен как монтира съоръжението, той има брат, има
4
братовчед, те обикалят заедно с нас, обикаляме всички заедно и си помагат, вдигат люлките.
Ние сме си близки и за това, че вършим заедно работа и заедно печелим, не плащаме
възнаграждение и не делим печалба. И те имат по едни батутчета да си изкарат хляба. Те
имат отделни фирми, не работят с нашата фирма.
Последните години, когато беше в Белгия тогава ми изпрати по банков път в ОББ за
мен децата и кредита на апартамента. Като дойдеха парите, по банков път отиваше кредита
за апартамента, останалите ги теглех.
От Германия пак пращаше пари. Нашите все се мъчеха, той да не плаща за да се
издържаме, към 1500 евро ми пращаше по бусаджиите. В рамките на месец пращаше около
1500 евро и ако исках нещо да се поглезя майка ми пращаше по 10 евро, по Уестърн Юнион
ми пращаше майка. Децата си бяха ученици в редовно училище, в Тургениев. Не са били на
специално образование, със здравето бяха добре.
Аз не бях добре. След като родих малкия си син изпаднах в много тежка депресия.
Имаше разходи, дори в Германия, в Турския Дернек, като организация е това , обща кухня.
Това е нещо като социална дейност, голяма кухня, в която се готви за всички, които работят.
Майка беше там готвачка. Когато разбра, че изпаднах в тежка депресия, получавах
сърцебиене, нервни кризи бях отслабнала, бях станала 40 кг. В Турския Дернек бяха
събрали пари за мен, закараха ме във Варна. Когато ходех при Д-р Борисова на преглед
плащах тогава 20 лв., това беше от 2004год. до днес съм все още с лекарства, което никой не
го признава, 17 години вече стана. Преди пиех Ципралекс, Ксанак, Дианксит по лекарско
предписание, със зелена рецепта. Това лечение, лекарствата ми ги даваха да си ги пия по
шест месеца, спирахме да почиваме, после пак почвах. Финансово винаги ми помагаха,
когато пък майка не може, брат ми ги пращаше.
Апартаментът струваше 42 000лв. ли не мога да кажа точно, само с кредит го
купихме. Нищо в брой не сме плащали за апартамента, само с кредит го купихме.
Коли беше докарал Невян. Едната кола на мое име дори не е в нас, мисля беше
„Фолксваген Кодиак“ беше на мое име купена. Тази кола едни приятели искаха да я
регистрират на мое име понеже работеха, изкупуваха мед и мъжът ми при тях шофираше.
Невен ме помоли да вземат кола на мое име колата, само документа на мое име. Пари не съм
давала. Помолиха ме, аз не исках. Виках му „ние нямаме наша кола, на наше име, хорска
кола ще имаме“, той каза „дай“, те регистрираха да изкупуват орехи. Бяха я дала на други
хора после. Казах им „Вижте сега, на мое име има глоби“. Казах им да плащат задълженията
си те ми казаха „ще платим, ще оправим“ и тия хора ги няма. Колата беше „Фолксваген
Кодиак“.
Семейството ни имаше автомобил. На мое име няма друг автомобил.
ОТВЕТНИКЪТ Н.А.: Докарах два, три автомобила от Германия. Купувах ги от
5
автокъща с парите, с които работех 300-400 евро една кола „Опел Вектра“,
„Фолксваген Пасат“. Нося колата тук, карах я и като закъсам за пари я продавам.
ОТВЕТНИЦАТА С.Ю.: Тогава бяха, в тези години хубава кола беше, но нямам
спомен.
ИНСПЕКТОР ГЪРКОВ: Преди 2019 година работехте ли с тия люлки?
ОТВЕТНИЦАТА С.Ю.: Нашите все още не бяха рециклирани, стари железа, преди
това брат му на Невен имаше люлки. Люлките имат технически паспорти, които се заверяват
всяка година.
За 2019 година няма печалба фирмата ни заради пандемията. Баща ми, ми даде пари
пак, помага ми баща ми. Аз съм му най-малката дъщеря, най-глезената. Баща ми, ми даде
парите в брой. Когато продадоха къщата пак ми даде около 5000-6000 лева. С тях, ей тъй
някак си балансирахме.
Брат ми е в Америка. Той праща пари на баща ми винаги. От там половината пак са за
мен, половината са за баща ми.
Брат ми работи там като учител по физическо възпитание.
ПОРАДИ НЕОБХОДИМОСТ ОТ НАЗНАЧЕНАТА СИЕ за изясняване на спора от
фактическа страна и непредставяне на заключение се налага отлагане на делото, ето защо
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА ДЕЛОТО и го НАСРОЧВА за 26.10.2021г. – 14.00ч., за когато страните
уведомени от днес.
Да се призове вещото лице.
След оформяне на протокола с изтичане на срока за корекция, препис от същия да се
изпрати на имейл адреса на ищеца.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14,02ч.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
6