№ 147
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600317 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр. чл.20 от ЗПИИКОРНФС.
С решение от 28.02.2023 г. по нчд № 61/23 г. по описа на ОС- Кюстендил е
признато решение от 04.05.2022 г., издадено от Полицейски президиум Райнпфалц,
Федерална Република Германия, за налагане финансова санкция на А. Г. Г. в общ
размер на 98.50 евро, с левова равностойност 192.64 лв. за извършено на 16.02.2022 г. в
гр. Графшафт нарушение на правилата за движение по пътищата.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от защитника на
санкционираното лице, в която се излагат доводи за незаконосъобразност, свеждащи се
до липсата на доказателства за уведомяването на засегнатото лице за правото си и
срока на обжалване на решението, след като същото не му е било връчено. Поради това
се иска отмяната на съдебния акт и постановяване на отказ за изпълнение на
издаденото решение.
В съдебно заседание защитникът на санкционираното лице поддържа жалбата с
доводите в нея, като акцентира на неспазеното условие по чл.35, т.9 от ЗПИИКОРНФС
за наличието на доказателства относно уведомяването на лицето за правото си и за
срока на обжалване на решението.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че решението е
1
правилно и законосъобразно, тъй като са вярно анализирани всички доказателства и
процедурата пред чуждия орган, санкционирал лицето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, прие за установено следното:
Производството пред окръжния съд за признаване и изпълнение в България на
решение на несъдебен орган на Федерална Република Германия за налагане на
финансова санкция е било образувано във връзка с постъпило Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 12.04.2013 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено чрез Централния
орган по чл.8, ал.1 от ЗПИИКОРНФС.
В производството по чл.32, вр. чл.16 и по чл.34, вр. чл.20 от ЗПИИКОРНФС
следва да се провери налице ли е влязло в сила решение за налагане на финансови
санкции спрямо български гражданин, издадено от държава членка на ЕС и дали
същото е придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа. Според приложените по делото писмени документи, сред които и
удостоверение по чл.4 е видно, че спрямо българския гражданин А. Г. Г. /с посочени
индивидуализиращи данни/ е било постановено решение № 17.1521115.3 от 04.05.2022
г., издадено от Полицейски президиум Райнпфалц, Федерална Република Германия, в
сила от 04.06.2022 г. за налагане на финансова санкция в общ размер на 98.50 евро
/санкция от 70 евро и 28.50 евро разходи по производството/ за нарушение,
санкционирано по реда на чл.41, ал.1 вр. Приложение 2, чл.49 от Правилника за
движение по пътищата, чл.24, ал.1, 3 № 5 от Закон за движението по пътищата, чл.153а
от Федерален каталог за финансови санкции на Германия. От фактическа страна
нарушението, за което е била наложена санкцията, се изразява в това, че на 16.02.2022
г. в 10.05 ч. в гр. Графшафт, Г. е управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил с рег. № ******** на федерална автомагистрала А 61 при 177.980 –ия
километър в посока гр. Кобленц, като не е спазил забраната за изпреварване, която е
била обозначена с пътен знак 276.
При преценката си относно необходимите реквизити на представеното
удостоверение и данните за наказаното лице, първостепенният съд е направил
законосъобразни изводи за наличието на предпоставките по ЗПИИКОРНФС за
признаване на решението на германските власти. Налице е влязло в сила решение на
компетентен орган на издаващата държава за налагане на финансова санкция и
наказаното лице има местожителство в изпълняващата такава. На следващо място
правилно е счетено, че Г. е наказан за нарушение на чуждото законодателство,
регламентиращо правилата за движение по пътищата, за което съгласно чл.30, ал.2, т.1
от ЗПИИКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. В рамките на настоящото
производство съдът не би могъл да обсъжда наличието на основание за
2
санкционирането на лицето, доколкото е от значение единствено безспорно
установеното обстоятелство по налагане на санкция именно за описаното деяние.
С основание съдът е счел, че не е налице и някое от факултативните основания
по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване на решението,
доколкото е установено, че представеното удостоверение е пълно и в съответствие с
постановеното решение, срещу санкционираното лице за същото деяние не е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция в
друга държава /РБ или трета държава/, не е изтекла погасителна давност за изпълнение
на наказанието, не е налице имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на
решението и деянието е извършено на територията на издаващата държава. Освен това
решението се отнася за деяние, което по българското законодателство съставлява
административно нарушение относно правилата за движение по пътищата и в този
смисъл не е налице основанието по т.7 на чл.35 от закона.
Възражението от защитника на санкционираното лице за липсата на
уведомяване относно наложената санкция и възможността да обжалва решението е
било направено и пред окръжния съд, който в мотивите си е отговорил на същото и го
е счел за неоснователно, позовавайки се на отбелязването за обратното в т.2 б, б. „з“ от
удостоверението. Видно от отразената информация в него, санкционираното лице Г. не
се е явил лично в писменото производство по постановяване на решението, но е било
уведомено за същото съгласно законодателството на издаващата държава,
включително и за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
По делото не се установяват данни, позволяващи извод, че така направеното
отбелязване в удостоверението не отговаря на действителното фактическо и правно
положение. Такива твърдения не се правят пред въззивния съд и от страна на самото
санкционирано лице, което е редовно уведомено, но не взема лично участие по делото.
От друга страна с оглед специфичния характер на настоящото производство като израз
на взаимно доверие между членовете на ЕС, по подобие на процедурата по изпълнение
на Европейска заповед за арест, не е необходимо извън стореното отбелязване в
удостоверението за уведомяването на лицето, да са представени документи,
удостоверяващи това. Поради това и настоящият състав прие за неоснователен доводът
на защитника му за липсата на обсъжданото уведомяване и счете, че не е налице такова
основание за постановяване на отказ за признаване на решението, каквато възможност
предвижда т.9 на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Въз основа на редовното удостоверяване
на тези обстоятелства следва да се приеме, че на санкционирания Г. надлежно е била
предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е
зависело изцяло от неговата воля.
С оглед изложените съображения за неоснователност на депозираната жалба и
цялостна законосъобразност на постановения съдебен акт, съдът счете, че не се налага
3
отмяна или изменение на същия, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.02.2023 г. по нчд № 61/23 г. по описа на ОС-
Кюстендил, с което е признато решение от 04.05.2022 г., издадено от Полицейски
президиум Райнпфалц, Федерална Република Германия, за налагане финансова
санкция на А. Г. Г. в общ размер на 98.50 евро, с левова равностойност 192.64 лв. за
извършено на 16.02.2022 г. в гр. Графшафт нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4