РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Троян, 17.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното
заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от
съдията - Иванова гр. дело № 984 по описа за 2015 год., за да се
произнесе - съобрази:
Гражданско дело №984/2015г. по описа на ТРС
е образувано по искова молба, предявена от Ф.П.Ф. *** срещу Х.И.К. ***, за
делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в с. Скандало, Община Априлци.
С Решение №91 от 06.04.2016г.
постановено по настоящото дело е допусната делба на процесния ПИ с идентификатор 66771.5.14 по КК и КР на с.Скандалото,
Община Априлци, Област Ловеч, одобрени със Заповед РД 18-2/27.01.2006г. на ИД
на АГКК, с адрес: село Скандалото, п.к. 5644, местност "Лъката",
целият с площ 1088 кв.м., с предназначение на територията: земеделска и начин
на трайно ползване: друг вид ливада, стар идентификатор: няма, при съседи на
имота с идентификатори: 66771.5.61, 66771.5.58, 66771.5.211 и 66771.144.373, в
едно със същата идеална част от
построената в имота СГРАДА с идентификатор 66771.5.14.1, със застроена площ от
38 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, при
квоти- по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите.
Съгласно чл.346 от ГПК в производството за
съдебна делба страните могат да предявят искания за уреждане на сметки помежду
им, възникнали по правоотношения във връзка със съсобствения характер на
имотите, предмет на делбата.
С исковата молба ищецът е предявил
претенция за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в размер на 150 лева
ежемесечно, за ползването на своята част от имота, от което е бил лишен.
В
първото по делото заседание след допускането на делбата, ответницата е предявила
претенция за уреждане на сметки за извършени от нея разходи свързани с
обичайната поддръжка на имота.
Във втората фаза на съдебната делба, в
проведеното на 18.10.2016г. на ТРС
открито с.з., съделителите са постигнали спогодба досежно способа на приключване на делбата – чрез
изнасяне на публична продан на процесния имот, която спогодба е одобрена от
съда, като производството по делото
продължава по отношение претенциите по сметките между съделителите:
Направеното от ищеца в исковата молба
особено искане, представляващо обезщетение за
ползата от съсобствената вещ, от която е бил лишен, приравнена на
месечен наем, съдът подведе под нормата на чл.31 ал.2 от ЗС.
След преценка на доказателствата по делото
настоящия състав счита, че тази претенция е
неоснователна и недоказана по
следните съображения: За да се уважи претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва
да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху
вещта, лично ползване на общата вещ от ответника, ответникът да е лишил ищеца
от ползване и поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил
лишен ищецът.
В
тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставки за възникване на
задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Безспорно по делото е установена
съсобствеността на страните върху недвижимия имот.
В хода на производството са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на св. Т.М.,
от показанията на който се установява, че: ” …..Аз имам къща в съседния
имот, която е в
съсобственост с Х.К. и за мен тя се
явява единствено и основно жилище…. Лицето Ф.П.Ф. …. никога не ни се е обаждало, нито се е представяло,
не съм го виждал никога в имота. Знам, че за процесния имот, в който се намира
стопанската постройка, Х.К. е съсобственик с още едно лице, което аз никога не
съм го виждал….”.
Съдът
внимателно анализира показанията на свидетеля с оглед на евентуалната им
заинтересованост, съобразявайки обстоятелството, че свидетеля съжителства на
семейни начала с ответницата К., но
счита, че същите са обективни и по своята същност безпристрастни, поради
което не намира аргумент, да не бъдат кредитирани с доверие.
По отношение на предявените искове по чл.
31, ал.2 от ЗС – Идеята на иска по този текст произтича от принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване. За разлика от иска по чл. 30,
ал.3 от ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС има предвид само личното
ползване на съсобствената вещ. Касае се за такова служене с вещта, при което
последната не се използва като средство за производство или стока, нито
съсобственикът, който я ползва, събира някакви доходи от нея, а извлича полза
само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта.
В случая обаче, няма никакви доказателства по делото ищецът да е отправял
писмена покана до ответника да му заплати обезщетение за едноличното ползване
на имота, респективно, да му осигури достъп до него. При това положение, и тъй като писменото
поискване е елемент от фактическия състав на този иск, който, ако не се докаже,
че е налице, води до неоснователност на иска, то съдът намира, че искът с
правно основание чл. 31,ал.2 от ЗС, се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Съгласно константната съдебна практика/ПП
№6/1974г,Решение №612/195г І г.о. на ВС и др./ при заявена претенция по
сметките между съделителите следва да бъдат разграничени кои от претенциите
представляват необходими разноски и кои подобрения. Първите са свързани с
необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното
извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. С
извършването на необходимите разноски изобщо не е необходимо да се увеличава
стойността на имота.
По отношение на претенцията по чл. 30, ал. 3,
предл. 2 ЗС :
Тази законова норма урежда иска за заплащане на
припадащата се част от тежестите на общата вещ. Става въпрос за
хипотеза, при която някой от съсобствениците не е изпълнил задължението си за
участие в тежестите на общата вещ съобразно своята идеална част от нея и
останалите съсобствениците са ги покрили за своя сметка. „Понятието „тежести” включва, на първо място, необходимите разноски, направени за
запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала
или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41 ЗС). На второ място, тук се
включват и обикновените разноски,
свързани с текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените
разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в
който са направени. Полезните разноски
са разноските, направени за подобрението на вещта, в резултат на което
стойността й се е увеличила. Съгласно константната съдебна практика, ако полезните
разноски са били направени със
съгласието на останалите съсобственици, изразходваното може да се
претендира по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, т.е. в размер на изразходваното, дори и
обогатяването вследствие на извършените подобрения да е в по-малък размер.. В
настоящия случай, от събраните в хода на производството гласни доказателства,
чрез показанията на св.М. /съжителстващ със съделителката К. на семейни
начала/ се установява, че „….Лицето Ф.П.Ф.
не го познавам и никога не съм го виждал. Това лице никога не ни се е обаждало, нито се е представяло,
не съм го виждал никога в имота….”, т.е. съгласието на съсобственика Ф. за извършването на разходите не е взето, поради което полезните разноски могат
да се претендират по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД, т.е. по правилата на гестията. Практиката на
съдилищата е константна и досежно
обстоятелството, че когато съсобственикът упражнява изключителна
фактическа власт върху общия имот, без да се съобразява с правата на останалите
съсобственици, той има качеството на владелец за целия имот и отношенията по
повод извършените от него подобрения се уреждат съобразно чл. 72 и чл. 74 ЗС
според това дали владението е добросъвестно, респ. приравнено на такова или
недобросъвестно. В останалите случаи намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС. В настоящия казус, съобразявайки и нормативната уредба,
настоящи състав счита, че полезните разноски са били направени без със
съгласието на съделителя Ф. –
ищец в настоящото производство, поради
което направените разходи могат да се претендират по реда на чл. 60
и сл. ЗЗД, до размера на
обогатяването, но не повече от
размера, с който се е увеличил делът на
ответницата К., за който размер страната
не е ангажирала доказателства, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 50.00
лева за иска по чл.31 ал.2 от ЗС, представляваща държавна такса в минималния
нормативно установен размер- чл.2 от Тарифата за ДТ, тъй като иска не е конкретизиран по размер и период.
Ответницата следва да заплати сумата от 50.00 лева,
представляваща 4% ДТ върху претенцията от 1250.00 лева, за заплащане на разноски по обичайната поддръжка на имота,
както и 50.00 лева ДТ за претенцията в размер на 150.00 – сто и петдесет лева
месечно, от датата на исковата молба / депозирана
в с.з. на 08.06.2016г./ до
окончателното приключване на
съсобствеността върху имот с идентификатор 66771.5.58 по КК на с.Скандало,
община Априлци, който не предмет на съдебната делба, т.е. не е включен в
делбената маса. Няма
доказателства за разноски, специално направени по тези претенции.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН искът, предявен от Ф.П.Ф.,
ЕГН ********** *** /съдебен адрес ***, АД ”М.” – адв.С.М./ против Х.И.К., ЕГН **********
*** /съдебен адрес ***, адв.Б.Д./, на основание чл.31,ал.2 от ЗС за заплащане
на обезщетение за ползите, от които е
лишен в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева месечно, за своята идеална
част. ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ и недоказани исковете, предявени от Х.И.К., ЕГН ********** ***
/съдебен адрес ***, адв.Б.Д./ против Ф.П.Ф., ЕГН ********** *** /съдебен адрес ***,
АД ”М.” – адв.С.М./ в размер на 1250.00
/хиляда двеста и петдесет/ лева за заплащане на необходими разноски по
запазване на имота и извършените в него подобрения, както и по 150.00 – сто и
петдесет лева месечно, от датата на
исковата молба /в с.з. на 08.06.2016г./ до окончателното приключване на съсобствеността върху имот с
идентификатор 66771.5.58 по КК на с.Скандало, община Априлци. ОСЪЖДА
Ф.П.Ф., ЕГН ********** *** /съдебен адрес ***, АД ”М.” – адв.С.М./ да заплати по сметката на Районен съд –Троян сумата от 50
/петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по гр.д.№ 984/2015г. по
описа на ТРС.
ОСЪЖДА Х.И.К., ЕГН ********** *** /съдебен адрес ***,
адв.Б.Д./ да заплати по сметката на Районен съд –Троян сумата от
100 /сто/ лева, представляваща дължима държавна такса по гр.д.№ 984/2015г. по
описа на ТРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД -Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: