Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4532 / 12.11.2018г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ-ти СЪСТАВ, в открито съдебно заседание,
проведено на 12.10.2018г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10660/2017г.
по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от С.Я., гражданин
на Р.Казхстан, роден на ***г. в Казахстан,
притежаващ паспорт тип „Р“ № №***, издаден на 06.06.2011г. от Министерството на правосъдието на Република
Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„ ***“№ 20, ап.16 срещу Я.А.Ж. ЕГН **********,
с адрес ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от СУМАТА от 10000,00 евро, главница,
произтичаща от договорна неустойка, уговорена в т.2.1. от Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***на нотариус а.г., с район на действие
РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК, СУМАТА
от 10000,00 евро, главница,
произтичаща от договорна неустойка, уговорена в т.2.2. в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус А.Г., с
район на действие РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата
на подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда – 26.04.2017г. до окончателното изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5622/2017г. на ВРС, 11-ти състав.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.3 от ГПК за процесните суми. Заявлението било уважено, като срещу
издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск по реда на чл.
422 ГПК, По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Излага се, че на 09.12.2014г. С.Я. е закупил от Я.А.Ж. следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ (Таван - по документ за собственост) №10 (десет),
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***1.11 (***тин ***) по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-92/ 14.10.2008г.
на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-03-2704/ 17.10.2012г. на Началника
на СГКК, адрес на имота: град Варна, п.к. 9000, ул.'***"
№**, ет.4, обект 10, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***1.10
и ***1.12, над обекта-няма, под обекта - ***1.5, ***1.6 и ***1.7, разположен на
подпокривно ниво в жилищна сграда с идентификатор ***1
(***тин *** и едно, точка, едно), изградена на етап
„груб строеж", със застроена площ на обекта 73.70 кв.м. (седемдесет и три
цяло и седемдесет стотни), както и 4.70 кв.м. (четири цяло и седемдесет стотни)
ид.ч. равняващи се на 7.6557 % (седем цяло шест
хиляди петстотин петдесет и седем десетохилядни
процента) от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор ***(***тин *** и едно), а по документ за собственост УПИ № *** (*** тире двеста и осем) в кв.** (**), по плана
на кв. Виница, гр. Варна.
Сделката е била обективирана
в нотариален акт № ***г. на нотариус а.г..
Тъй като закупеният апартамент е бил
в сграда на етап „груб строеж", а продавачката се е задължила да завърши
апартамента и сградата, се сочи, че са били включени и неустоечни
клаузи както следва:
1. За жилищната сграда, в която е
разположен описания самостоятелен обект, предмет на продажбата, АКТ Образец 15,
е следвало да бъде изготвен от продавача или трето лице и заверен от Община
Варна в срок до една година от влизане в сила на решението по гр.д.№ **4/2014г. по описа на ВОС, а
удостоверение за въвеждане в експлоатация следвало да бъде изготвено в срок до
18 месеца от влизане в сила на решението по цитираното гражданско дело, но не
по-късно от 01.07.2016 за АКТ Образец15 и **.12.2016г. за удостоверението за въвеждане в експлоатация.
Предвидено е било, че ако някой от тези срокове не бъде спазен, то продавачът Я.Ж.
ще дължи на купувача С.Я. неустойка в размер на 10 000 € (десет хиляди евро).
2. Ако в срок до 01.07.2016г. не са изпълнени напълно описаните в нотариалния акт
довършителни работи в продавания самостоятелен обект за достигане на
договорената там степен на завършеност или сградата не е фактически завършена
според одобрените проекти, или не е присъединена към ел.снабдителната или
канализационната мрежа, то продавачът Я.Ж. дължи на купувача С.Я. неустойка в
размер на 10 000 € (десет хиляди евро).
Според изнесеното в исковата молба,
след подписване на нотариалния акт за продажбата никакви действия по
завършването на апартамента или сградата не са били предприети от страна на
продавача Я.Ж. или ангажирано от нея лице. Сроковете за изпълнение на
задълженията й са изтекли, а задълженията на Я.Ж. и по трите описани в т.2 на
нотариалния акт неустоечни клаузи са останали
неизпълнени. Нещо повече - продавачът Я.Ж. се сочи, че изначално не е
предприела никакви действия по изпълнение на тези си задължения.
За двете неустойки - по т.2.1 и по
т.2.2 от нотариалния акт, се излага, че ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК,
за осъждане на ответницата да му заплати общо сумата 20 000 €, както и
законната лихва върху тази сума считано от 26.04.2017г.(датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК), като е уточнено, че вземането
произтича от 2/двете/ договорни неустойки, уговорени в нотариален акт №***г. на
нотариус а.г. в т.2.1. и т.2.2. от договора за продажба
на недвижим имот. Претендирали са и разноски в размер на 2 282.33 лева, от
които 782.33 лева държавна такса по заявлението и 1500 лева за адвокатски
хонорар.
По заявлението е било образувано ч.гр.д.№ 5622/ 2017 г. по описа на PC Варна, 11 с-в, издадена е била заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Ответницата-длъжник е подала бланкетно възражение и в дадения месечен срок е предявен
настоящият иск.
С оглед изложеното се обосновава
правният интерес от предявените искове.
В
срока по чл. 1** ГПК е депозиран писмен отговор от ответникът, с който
предявените искове се оспорват, като се прави
възражение за нередовност на исковата молба, поради непосочване ЕГН и личен номер на
ищеца-чужденец по чл.54 ЗЧРБ. Възразява се за нищожност на договора на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради накърняване добрите нрави. В евентуалност, на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради симулативния му
характер.
По отношение възражението за
нищожност на договора за продажба, обективиран в НА №
***г., поради явна нееквивалентност на престациите,
явяваща се в противоречие с добрите нрави, се излага следното: Видно от НА № ***г., продажната цена на имота
е била 18500 евро, равняващи се на 36182.85 лева, а към момента на продажбата
данъчната му оценка е била 49107.50 лева. Иначе казано, имотът е продаден за
цена по-ниска от данъчната му оценка. Общоизвестен факт е, че обикновено
данъчната оценка на един имот е значително по-ниска от неговата реална пазарна
цена. Това е така, защото данъчната оценка се определя по ЗМДТ за нуждите на
администрацията - определяне на дължими данъци и такси и др. Тя не отразява
реалната пазарна стойност на имота. Въпреки това в практиката страните често
определят като продажна цена данъчната оценка на имота, за да плащат по-ниски
данъци и нотариални такси. В настоящия случай продажната цена на имота е била
дори по-ниска от данъчната му оценка, и то в значителен размер (повече от 10
000 лева), от което произтича и явната нееквивалентност на престациите.
Доколкото продажбата е от категорията на възмездните сделки, то страните си
дължат еквивалентни престации. Тази еквивалентност не
означава, че насрещните задължения трябва да имат абсолютно еднаква стойност,
тъй като такова изискване не е социално оправдано. Еквивалентността се изразява
в това, че срещу това, което е престирала по
сделката, страната следва да получи нещо, което е със съизмерима стойност.
Липсата на еквивалентност по един възмезден договор води до неговата нищожност.
Твърди се с оглед на това, че процесната сделка е
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави,
тъй като продажната цена е значително по-ниска от реалната стойност на имота,
което води до явна нееквивалентност на насрещните престации.
По отношение на заявеното в условие
на евентуалност възражение за нищожност на процесния
договор, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради симулативния
му характер се излага следното: Симулативността се отнася както до вписаната в договора
продажна цена, така и до поетите от ответницата в т.2.1, т.2.2 и т.2.3
задължения. Твърди се, че чрез сделката, обективирана
в НА № ***г. страните са прикрили друго сключено между тях съглашение,
материализирано в Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
18.11.2013г., сключен между Я.А.Ж., като ПРОДАВАЧ, С.Я.,
като КУПУВАЧ и ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и Б.М.Б., като ИЗПЪЛНИТЕЛ/СТРОИТЕЛ. Съгласно
клаузите на същия, задължението за извършване на довършителните работи спрямо
ищеца е било поето от третото лице Б.М.Б. ЕГН **********, с адрес ***, съгласно
чл.2 от предварителния договор. Довършителните работи не са били изпълнени от
строителя, поради неплащане на цената им от ищеца. Твърди се, че вписаната в НА
№ ***г. продажна цена, както и поетите от ответницата задължения за извършване
на довършителни работи, са имали привиден характер. Действителните и желани от
страните правни последици са били уговорени в Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 18.11.2013г.
Доколкото ответницата не би сключила процесната
сделка, ако отразената в нея цена е била действителна или тя е следвало да
извършва описаните в т.2.1, т.2.2 и т.2.3 довършителни работи, то тези
уговорки, както и договор се явяват нищожни поради привидния им характер.
В предвид на гореизложеното, в
случай че се приеме, че нищожността на тези клаузи не влече след себе си
нищожност на целия договор, обективиран в НА № ***г.,
и че същият би бил сключен между страните и без тяхното действие, то в такъв
случай за неизпълнените в срок довършителните работи, се настоява, че следва да
отговаря Б.М.Б., съгласно уговореното в Предварителния договор от 18.11.2013г.
Отделно от горното, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД с отговора се прави възражение за нищожност на предвидените в т.2.1, т.2.2 и т.2.3 неустоечни клаузи, поради противоречието им с добрите
нрави, поради прекомерност на размерът
на предвидената неустойка, както и е на основание неизпълнение на задължения от
трето лице -Б.Б..
В условие на евентуалност, в случай
че се приеме възражението за нищожност
на предвидените в т.2.1, т.2.2 и т.2.3 неустоечни
клаузи, поради противоречието им с добрите нрави, поради прекомерност на размерът на предвидената неустойка, за неоснователно, отправя се и възражение за прекомерност на договорените неустойки.
При изложеното се отправя искане за
отхвърляне на предявените искове, като недоказани по основание и размер, както
и на основание чл.78, ал.З от ГПК за присъждане сторените в настоящото и в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
С определение № 1033 от 27.04.2018г., постановено по ч.в.гр.д.№719/2018г.
по описа на ВОС, в качеството на трето лице – помагач
на ответницата е конституиран Б.М.Б. ЕГН **********.
В писмен отговор, представен чрез
пълномощник от Третото лице - помагач се заявява, че за ответната страна не е
налице правен интерес от привличането му. Излага се, че обратният извод,
формиран в отменителното определение на ОС -Варна по
ч.гр.д. No 719/2018г., е
мотивиран единствено с представения от ответника предварителен договор от
18.11.2013г., сключен между ищеца С.Я., в качеството
му на купувач и възложител, ответника Я.Ж., в качеството й на продавач и Б.М.Б.
ЕГН **********, в качеството му на
изпълнител-строител по клаузите за строителство на конкретния обект, предмет на
предварителния договор. Само въз основа на този договор, въззивната
инстанция е приела, че за ответната страна е налице интерес от привличането,
тъй като „предмет на гр.д. No 10660/2017г. по описа на настоящия състав е установяване
вземането на ищеца по неустойчни клаузи, уговорени в
договор за продажба на недвижим имот, произтичащи от задължения за извършване
на строителни работи, които ответникът е поел да извърши лично или чрез трети
лица". Правният интерес според състава, постановил определението,
произтича от възможността третото лице, поело задължения за строителство по
предварителния договор да бъде обвързано от силата на мотивите на решението с
оглед възможността в бъдещ процес срещу него да бъде предявен регресен иск при евентуално уважаване на исковата претенция
срещу ответника.
Третото лице – помагач, с отговора
си настоява, че за ответницата липсва такава възможност по следните
съображения: Недвижимият имот, предмет на предварителния договор от 18.11.2013г. представлява самостоятелен обект в незавършена
жилищна сграда на три етажа и подпокривно ниво,
състояща се от седем апартамента, две ателиета, три тавански /складови/
помещения, която е следвало да бъде построена в имота, собственост на
ответницата. Строителството е следвало да бъде извършено от „Риком"АД, на основание подписан договор за учредяване
право на строеж върху съсобствен недвижим имот, обективиран в нот. акт No ***г. на нотариус per. No ** на НК, впоследствие развален по съдебен ред на
основание чл.87 ал.3, вр. с ал.2 ЗЗД, на основание
съдебна спогодба, одобрена по т.д. No 934/2012г. След развалянето на този договор задължения по повод
строителството на жилищната сграда са поети от „МБ
Билдинг" ЕООД, по силата на договор за строителство от 20.02.2012г.- за цялата сграда и от Б.Б.
- по силата на предварителния договор от 18.11.2013г.
за конкретно посочения обект. В хода на изпълнение на тези договори са
възникнали проблеми във връзка с финансирането на строителните работи, които са
извършвани по жилищната сграда, довели до спиране на изпълнението на
строителството и предявяване на иск от Я.Ж. срещу М*** Б., за разваляне на
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, в същата жилищна сграда-
апартамент No 2 на първи етаж и ателие No 1 на първи етаж / обективиран
в нот. акт No ***г. на
нотариус per. No 192 на
НК/, по който е било образувано гр.д. No**4/2014г. по описа на ВОС.
На 26.04 2016 г. между всички лица,
собственици на индивидуални обекти в сградата от една страна и от друга страна
лицата, с които към датата на подписване на споразумението те са били в отделни
договорни отношения -Б.Б. и М*** Б., е било подписано
споразумение, в което страните изрично заявяват, че прекратяват всички сключени
между тях договори без да имат претенции за в бъдеще, произтичащи от
действащите към тази дата договори и във връзка с тяхното изпълнение.
Изявленията на С.Я., на Я.Ж. и на Б.Б. по несъмнен
начин прекратяват действието на сключения между тези лица предварителен договор
от 18.11.2013г. /чл.25 от предварителения
договор - по взаимно съгласие/ и определят, че във връзка с прекратяването
нямат претенции и няма да имат за в бъдеще финансови такива към насрещната
страна по облигационната връзка. Изявленията по отношение на М*** Б. са целели
да бъде прекратен висящия към датата на подписването му съдебен спор по гр.д. No **4/2014г., чрез връщане на
двата имота в патримониума на Я.Ж., и чрез продажбата
им от нея на трети лица да бъдат осигурени средствата за завършване на
жилищната сграда. В изпълнение на споразумението същият ден - на 26.04.2016г., М*** Б. е подала молба, в която е заявила отказ от
подадената въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение по това дело и е признала
основателността на иска, предявен от Я.Ж., с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
С подписване на споразумението от
26.04.2016г., собствениците на индивидуални обекти в
сградата от една страна, а от друга Б.М.Б.
ЕГН ********** и М*** Б., са прекратили окончателно облигационните връзки по
взаимно съгласие, без възможност за последващи
претенции един към друг, произтичащи от тези връзки. Това споразумение отразява
волята на собствениците на отделни обекти да прекратят действието на сключените
до момента договори и строителството да бъде довършено от тях или други трети
лица, с финансиране, получено след разпореждането с двата имота, които са
върнати в патримониума на Я.Ж.. С оглед на изявлението
на Я.Ж., обективирано в споразумението тя няма и не
може да има регресна претенция към Б.М.Б. ЕГН **********, основана на клаузите на
прекратения предварителен договор, което изключва правния й интерес от
привличането.
Излага се, че отношенията между страните
по гр.д. No 10660/2017г.,
произтичащи от сключения между тях договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт No ***г. на нотариус per. No*** на НК, не обуславят регресна
отговорност на Б.М.Б. ЕГН ********** към продавача Я.Ж.. Поетите от ответницата
задължения за заплащане на договорна неустойка в т.2.1 и т.2.2 от акта, са
нейни самостоятелни задължения - условията за завършване на сградата с акт обр.15 - до една година от влизане в сила на решението по
гр.д. No **4/2014г. по
описа на ВОС, но не по-късно от 01.07.2016г. и за въвеждането й в експлоатация в срок до 18
месеца от влизане в сила на решението по цитираното гр. дело, но не по-късно от
**.12.2016г. са отделни и различни от условията на
тристранния предварителен договор, вкл. и по отношение на сроковете за
изпълнение на задълженията. Поемането на неустойчни
задължения от продавача по договора за покупко-продажба е след изтичане на
сроковете за изпълнение задълженията на строителя по предварителния договор.
При прекратяване действието на този
договор с подписаното споразумение на 26.04.2016г.,
волята на страните за окончателно уреждане на отношенията им е ясно изразена -
нямат и няма и да имат претенции за в бъдеще във връзка с изпълнението на задълженията
по него. Към 26.04.2016г. сроковете за изпълнение на
поетите от продавача Я.Ж. задължения към купувача С.Я., посочени в нотариалния
акт 02.12.2014г. не са изтекли и тя е можело да
предприеме действия с оглед и на влязлото в сила решение по гр.д. No **4/2014г. за тяхното
изпълнение лично или чрез други трети лица, както е уговорено между страните.
Излага се от третото лице – помагач,
че задълженията на страните по предварителния договор с оглед тристранния му
характер са две групи: 1.на строителя към купувача за извършване на СМР по конкретния обект, действието на които е прекратено с
подписване на споразумението от 26.04.2016г.; и 2.на
продавача към купувача - за прехвърляне на собствеността върху този обект,
което е изпълнено с подписване на нот. акт от 09.12.2014г. Самостоятелно поетите задължения от продавача към
купувача по силата на този нот. акт - в т.2.1., т.2.2
и 2.3 и последиците от неизпълнението им ангажират единствено неговата
отговорност след подписване на споразумението от 26.04.2016 г., с което са
прекратени договорните отношения между страните по делото и доверителя ми без
възможност за последващи претенции към него,
произтичащи от прекратените договорни отношения.
В с.з., страните чрез процесуалните
си представители поддържат становищата си, изразени в исковата молба и в
отговора.
Третото лице – помагач на страната
на ответницата по делото, чрез процесуален представител настоява за
прекратяване на производството по отношение на него, предвид липсата на правен
интерес от привличането му, като сочи, че не участва в отношенията мeжду
страните, породени от процесната сделка, на основание
на която се иска заплащане на неустойки.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 5622/2017г. по описа на ВРС, ХІ-ти с.,
се установява, че в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение
за СУМАТА от 20
000,00 евро (двадесет хиляди евро) главница, произтичаща от две
договорни неустойки, уговорени в т.2.1. и т.2.2. в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***на нотариус а.г., с
район на действие РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 782,33лв.(седемстотин *** и два лева и
тридесет и три стотинки) - за заплатена държавна такса и в размер на 1500,00лв.(хиляда
и петстотин лева) – адвокатски хонорар.
Вземането,
според отразеното в заповедта произтича от следните обстоятелства: Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус а.г., с район на
действие РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК.
По делото е представен посоченият
нотариален акт № ***г. на нотариус а.г., с район на действие РС-гр.Варна, рег.№
*** на НК, от който е видно, че на 09.12.2014г. С.Я.
е закупил от Я.А.Ж. следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ (Таван - по документ за собственост) №10 (десет), представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***1.11 (***тин ***)
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/
14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-2704/ 17.10.2012г. на Началника на СГКК,
адрес на имота: град Варна, п.к. 9000, ул.'***" №**, ет.4, обект 10, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***1.10 и ***1.12, над
обекта-няма, под обекта - ***1.5, ***1.6 и ***1.7, разположен на подпокривно ниво в жилищна сграда с идентификатор ***1
(***тин *** и едно, точка, едно), изградена на етап „груб строеж", със
застроена площ на обекта 73.70 кв.м. (седемдесет и три цяло и седемдесет
стотни), както и 4.70 кв.м. (четири
цяло и седемдесет стотни) ид.ч. равняващи се на
7.6557 % (седем цяло шест хиляди петстотин петдесет и седем десетохилядни процента) от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор ***(***тин *** и едно), а по документ за собственост УПИ № *** (*** тире двеста и осем) в кв.** (**), по плана
на кв. Виница, гр. Варна.
Договорено е било с обективирания в посочения нотариален акт договор за
покупко-продажба, че за жилищната сграда, в която е разположен описания
самостоятелен обект, предмет на продажбата, АКТ Образец 15, следва да бъде
изготвен от продавача или трето лице и заверен от Община Варна в срок до една
година от влизане в сила на решението по гр.д.№ **4/2014г.
по описа на ВОС, а удостоверение за въвеждане в
експлоатация следвало да бъде изготвено в срок до 18 месеца от влизане в сила
на решението по цитираното гражданско дело, но не по-късно от 01.07.2016г. за АКТ Образец15 и **.12.2016г. за удостоверението за въвеждане в експлоатация.
Предвидено е било, че ако някой от
тези срокове не бъде спазен, то продавачът Я.Ж. ще дължи на купувача С.Я. неустойка в размер на 10 000 € (десет
хиляди евро).
Договорено е било с обективирания в посочения нотариален акт договор за
покупко-продажба още, че ако в срок до 01.07.2016г.
не са изпълнени напълно описаните в нотариалния акт довършителни работи в
продавания самостоятелен обект за достигане на договорената там степен на
завършеност или сградата не е фактически завършена според одобрените проекти,
или не е присъединена към ел.снабдителната или канализационната мрежа, то
продавачът Я.Ж. дължи на купувача С.Я. неустойка
в размер на 10 000 € (десет хиляди евро).
Видно от приложен по делото нот. акт No **г. на нотариус per. No ** на НК, Я.А.Ж. е
продала на „РИКОМ“АД,
ЕИК **, 5кв.м.ид.ч. от имот, представляващ дворно място, придобито по
дарение, цялото с площ 620кв.м., находящо
се на ул.“**“№**, в кв.“Виница“, гр.Варна.
Видно от нот.
акт No 1**, том**г. на нотариус per.
No ** на НК, Я.
Ж. и „РИКОМ“АД, ЕИК**, са си уцчредили взаимно право на строеж за изграждане на жилищна
сграда на три етажа и подпокривно ниво, състоящо от
седем апартамента, две ателиета и три тавански/складови/ помещения в УПИ, на ул. **“№**, в кв.“Виница“, гр.Варна, с площ 620кв.м.
С постигната спогодба, обективирана в протоколно определение от 27.09.2012г., по т.д.№934/2012г. на ВОС, Я. Ж. и „РИКОМ“АД, ЕИК ** са постигнали съгласие, че дружеството е изпаднало в
дългосрочна забава от м.05.2010г., прерастнала в невъзможност да построи сградата и да я
въведе в експлоатация, и на основание чл.87, ал.3 вр.
с ал.2 от ЗЗД, са развалили сключените между тях договори, обективирани
в нот. акт No **г. на
нотариус per. No ** на НК и в нот. акт No 1**, том**г. на
нотариус per. No ** на НК.
Не се спори между страните по
делото, че след разваляне на договор за учредяване право на строеж върху съсобствен недвижим имот, обективиран
в нот. акт No ***г. на
нотариус per. No ** на НК,
по съдебен ред на основание чл.87 ал.3, вр. с ал.2
ЗЗД, на основание съдебна спогодба, одобрена по т.д. No
934/2012г., задълженията по повод строителството на
жилищната сграда са поети от „МБ Билдинг" ЕООД,
по силата на договор за строителство от 20.02.2012г./приложен
по делото/ - за цялата сграда, и от Б.Б. - по силата
на предварителен договор от 18.11.2013г. за конкретно
посочения обект.
Съдът при служебно запознаване с
постановеното по гр.д. No**4/2014г.
по описа на ВОС решение, констатира, че в във връзка
със спиране на изпълнението на строителството в процесната
сграда, е бил предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, от Я.Ж. срещу
М*** Б., за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, в
същата жилищна сграда- апартамент No 2 на първи етаж
и ателие No 1 на първи етаж /, обективиран
в нот. акт No ***г. на
нотариус per. No 192 на НК/.
Решението е обявено за влязло в сила
с определение от 04.05.2016г. на Апелативен съд
гр.Варна, постановено по в.гр.д.№ 132/2016г. по
пописа на същия съд, с което поради оттегляне на подадена по делото въззивна жалба от М*** Иванова Б., е било прекратено
производството по посоченото въззивно дело на ВАС.
Видно от представено по делото
споразумение, подписано на 26.04 2016г. между различни
лица, сред които и С.Я., Б.Б., М*** Б., Я.А.Ж., страните изрично са заявили, че прекратяват
всички сключени между тях договори, без да имат претенции за в бъдеще,
произтичащи от действащите към тази дата договори и във връзка с тяхното
изпълнение.
В споразумението се съдържат изрични
изявления на С.Я., на Я.Ж. и на Б.Б., съгласно които същите прекратяват действието на сключения
между тези лица предварителен договор от 18.11.2013г.
/чл.25 от предварителения договор - по взаимно
съгласие/ и определят, че във връзка с прекратяването нямат претенции и няма да
имат за в бъдеще финансови такива към насрещната страна по облигационната
връзка.
С подписване на споразумението от
26.04.2016г., С.Я.,
Я.Ж., Б.М.Б. ЕГН ********** и М*** Б., са
прекратили окончателно облигационните между тях връзки по взаимно съгласие, без
възможност за последващи претенции един към друг,
произтичащи от тези връзки.
По делото е проведена
съдебно-оценителна експертиза от в.л. д-р Н.К.М., съгласно която, след оглед на
процесния имот – таван 10, находящ
се в гр.Варна, на ул. **“№**, в кв.“Виница“, след преценка на неговия външен
вид, степента му на завършеност – „груб строеж“ Акт 14, общото техническо
състояние и износеност/изхабяване, с оглед подлагане на външни и вътрешни
въздействия, е установено, че пазарната му цена към датата на изготвяне на
експертизата възлиза на 14000,00евро, а към датата на
изповядване на продажбата, обективирана в № ***г. на
нотариус а.г., с район на действие РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК е била в размер
на 18500,00евро.
Посочено е от експерта, че ако Я.Ж.
бе изпълнила задълженията си точно, съгласно клаузите на сделката, пазарната
цена на този имот би била в размер на 38500.00евро.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът не споделя доводите за
нередовност на подадената искова молба, поради непосочване ЕГН на ищеца, на
основание чл.127, ал.1, т.2 ГПК и ги счита за неоснователни. Ищецът е чужд
гражданин и с подаването от надлежно упълномощен от него процесуален
представител на исковата молба, същия е бил индивидуализиран в достатъчна
степен, с дата на раждане и номер на паспорт, издаден от Министерството на
правосъдието в Казахстан. Няма данни, дори не се и твърди от ответника, че
ищецът е чужденец, по отношение на който е предоставено право на продължително,
дългострочно или постоянно пребиваване, за да има основание
съда да изисква посочването на този номер
от самия ищец още в исковата молба или да се изследва въпроса дали в Министерството на вътрешните работи, ищеца е вписан
в Единния регистър за чужденци, съдържащ данни за продължително, дългосрочно и
постоянно пребиваващи чужденци и под какъв номер.
Предвид характера на предявения иск
– иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и
предвид разпределението на доказателствената тежест
при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките
довели до дължимост на претендираните
суми и наличието на такива задължения - че между страните е налице валидна
облигационна връзка по договора, че е изрядна страна по договора, твърдяното
неизпълнение, довело до активиране клаузите за дог.неустойки, размера на претендираните неустойки, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си или другите си правоизключващи
и правопогасяващи възражения, ако претендира
отхвърлянето на предявените искове.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Същият е предявен след провеждане на производство по чл.470 ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК, в
срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, и е процесуално допустим.
Неустойката
е една от формите на договорната отговорност. Съгласно чл.92 от ЗЗД,
неустойката е правен институт с обезпечителни, обезщетителни
и наказателни функции.
Неустойката
обезпечава изпълнението на договора и
служи като обезщетение за вредите, които изправната страна търпи от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за плащане на
неустойка включва следните елементи: 1./ наличие на валидно договорно
задължение; 2./ кредиторът да е изпълнил или да е бил готов да изпълни; 3./
виновно неизпълнение от страна на длъжника, изпълнението му да е лошо или със
забава; 4./ неустойката да е уговорена
от страните по договора.
В
разглеждания случай, съдът приема, че са налице елементите на правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка. Между страните по делото е възникнало облигационно отношение по
договор за покупко-продажба на недвижим имот – таван със застроена площ от 73,70кв.м., разположен в жилищна сграда, изградена в груб
строеж, обективиран в нотариален акт № ***г. на
нотариус а.г., с район на действие РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК.
Ищецът е
изпълнил своето задължение по договора и е заплатил договорената цена за
продажбата в размер на 18 500евро.
Договорени са били за заплащане неустойки, за
неизпълнение от страна на ответницата-продавач на следните задължения: 1. За
изготвяне АКТ
Образец 15, от продавача или трето лице и заверен от Община Варна в срок до
една година от влизане в сила на решението по гр.д.№ **4/2014г.
по описа на ВОС, за изготвяне удостоверение за
въвеждане в експлоатация следвало в срок до 18 месеца от влизане в сила на
решението по цитираното гражданско дело, но не по-късно от 01.07.2016 за АКТ Образец15, и **.12.2016г. за
удостоверението за въвеждане в експлоатация. 2. За пълно изпълнение на
описаните в нотариалния акт довършителни работи в продавания самостоятелен
обект за достигане на договорената там степен на завършеност и за фактическо
завършване на сградата, според одобрените проекти, с присъединяването й към
ел.снабдителната или канализационната мрежа.
И в двата случая е договорена за
заплащане неустойка в размер на 10 000 € (десет хиляди евро).
Не е
спорен фактът на неизпълнение на поетите задължения от страна на
ответницата-продавач, за които е договорено заплащането на неустойки.
Фактът на
незавършването довършителните работи по обекта, се установява и от заключението
на проведената по делото съдебно-оценителна експертиза от в.л. д-р Н.К.М.. Вещото
лице след оглед на процесния имот – таван 10 и
жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, на ул.“**“№**,
в кв.“Виница“, подкрепен със снимков материал, е посочило, че стълбището, по
което се достига до входа на сградата е без парапет, изронено – повърхността и
ръбовете от бетоновата обвивка липсват, като стъпалата са изгубили качеството
на предназначението си. Стълбището, по което се достига до процесният
имот – таван №10, на четвърти, последен етаж в жилищната сграда, находяща се в кв.Виница, ул.“**“№** на гр.Варна, е на
бетонова отливка, без предпазен парапет с неизмазани стени и тавани. Външно
сградата е измазана и боядисана, поставена е дограма на цялата сграда, но само
на една част от терасите са монтирани предпазни метални парапети и тревните
площи около сградата са неподдържани, в буренясало състояние. Външна дограма е
монтирана на всички помещения, но част от стъклата на същата са счупени. На
всички помещения в имота, подовете и таваните са на бетонова отливка. Една част
от стените са измазани и шпакловани, а друга част са останали на тухла. Има
монтирани кабели за ел.инсталация. На терасите не са поставени парапети и в
имота има наличие на течове.
Посочено е от вещото лице, че
състоянието на процесния имот и на жилищната сграда,
в която той се намира, е в степен на завършеност – „груб строеж“, видно от
нотариалния акт и съпътстващите го документи – Акт 14 за приемане на кострукцията.
В
писмения отговор ответникът е релевирал възражение за
нищожност на
договора за продажба, обективиран в НА № ***г., поради
явна нееквивалентност на престациите, явяваща се в
противоречие с добрите нрави, се излага следното: Видно от НА № ***г., продажната цена на имота
е била 18500 евро, равняващи се на 36182.85 лева, а към момента на продажбата
данъчната му оценка е била 49107.50 лева. Иначе казано, имотът е продаден за
цена по-ниска от данъчната му оценка, т.е за цена значително по-ниска от
неговата реална пазарна цена.
Съдът приема така наведеното
възражение за неоснователно, предвид заключението по СОЕ
на в.л.Н.К.М., съгласно което пазарната цена на имота към момента на
изповядване на сделката е била в размер на 18 500евро,
т.е. под размера на определената данъчна оценка, а към датата на изготвяне на
експертизата дори е спаднала на 14 000,00евро.
При изложеното не се споделя
твърдението на ответната страна за нищожност на договора за покупко-продажба,
поради явна нееквивалентност на престациите.
По отношение на заявеното в условие на
евентуалност възражение за нищожност на процесния договор,
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради симулативния
му характер, като симулативността се отнася както до
вписаната в договора продажна цена, така и до поетите от ответницата в т.2.1,
т.2.2 и т.2.3 задължения, с твърдение, че чрез сделката, обективирана
в НА № ***г. страните са прикрили друго сключено между тях съглашение,
материализирано в Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
18.11.2013г., сключен между Я.А.Ж., като ПРОДАВАЧ, С.Я.,
като КУПУВАЧ и ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и Б.М.Б., като ИЗПЪЛНИТЕЛ/СТРОИТЕЛ. Съгласно
клаузите на същия, задължението за извършване на довършителните работи спрямо
ищеца е било поето от третото лице Б.М.Б. ЕГН **********, с адрес ***, съгласно
чл.2 от предварителния договор. Довършителните работи не са били изпълнени от
строителя, поради неплащане на цената им от ищеца. Твърди се, че вписаната в НА
№ ***г. продажна цена, както и поетите от ответницата задължения за извършване
на довършителни работи, са имали привиден характер. Действителните и желани от
страните правни последици са били уговорени в Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 18.11.2013г.
Доколкото ответницата не би сключила процесната
сделка, ако отразената в нея цена е била действителна или тя е следвало да
извършва описаните в т.2.1, т.2.2 и т.2.3 довършителни работи, то тези
уговорки, както и договор се явяват нищожни поради привидния им характер.
Посоченото възражение, се явява
допустимо, като заявено в срок, но неоснователно по същество.
Доказването, че договора за
покупко-продажба, обективиран в НА № ***г., е
привиден, като прикриващ друго сключено съглашение между страните, се установява
с надлежни писмени доказателства – обратно писмо, изходящо от ищеца по делото,
каквото в настоящия процес не е представено.
Настоящият съдебен състав не споделя
твърдението на ответницата по делото, че за неизпълнените в срок довършителните
работи следва да отговаря Б.М.Б., съгласно уговореното в Предварителен договор
от 18.11.2013г.
Представено по делото споразумение
от 26.04.2016г., сключено между всички собственици на
индивидуални обекти в сградата, находяща се в
гр.Варна, на ул.“**“№**, в кв.“Виница“, от една страна, сред които ищеца С.Я., и лицата, с които те са
били в договорни отношения, от друга страна – Б.Б., М***
Б., Я.Ж., удостоверява, че страните прекратяват всички сключени между тях
договори, без да имат претенции за в бъдеще, произтичащи от действащите до тази
дата договори и във връзка с тяхното изпълнение, т.е. прекратяват по несъмнен
начин действието на сключения между тях
Предварителен договор от 18.11.2013г.
С подписване на това споразумение от
26.04.2016г., собствениците на индивидуални обекти в
сградата, от една страна и Б.М.Б. от друга страна, са прекратили окончателно
облигационните връзки помежду си, без възможност за последващи
претенции един към друг.
От тук следва, че поетите от Я. Ж**а
задължения за заплащане на договорни неустойки в т.2.1 и т.2.2 в НА № ***г., са нейни самостоятелни
задължения, отделни и различни от
условията на тристранния предварителен договор – за завършване на сградата с
Акт образец 15 до една година от влизане в сила решението по гр.д.№ **4/2014г. на ВОС, но не по-късно от
01.07.2016г., и за въвеждането на сградата в
експлоатация с Акт обр.16,
в срок до 18 месеца от влизане в сила на посоченото решение, но не по-късно от **.12.2106г.
Поради това, отношенията между
страните, произтичащи от сключения между тях договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт No ***г. на нотариус per. No*** на НК, не обуславят регресна
отговорност на Б.М.Б. ЕГН ********** към продавача Я.Ж.. Поемането на неустойчни задължения от продавача по договора за
покупко-продажба е след изтичане на сроковете за изпълнение задълженията на
строителя по предварителния договор.
При изложеното липсва правен интерес
от привличането на Б. М** Б. в качеството му на трето лице – помагач на
ответницата Я.А.Ж., но предвид конституирането на това лице от страна на
по-горната въззивна инстанция, този въпрос не може да
бъде пререшаван от настоящия съдабан състав.
По отношение наведеното възражение
за нищожност на предвидените в т.2.1,
т.2.2 и т.2.3 неустоечни клаузи, на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, поради противоречието им с добрите нрави, а в условие на
евентуалност възражение на ответника за прекомерност на
неустойката по чл.92, ал.2 от ЗЗД.
По силата
на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави.
Предпоставките
и хипотезите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в него указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката (компесаторна или мораторна), вида
на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова част),
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящият случай, преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските правоотношения, уговорените неустойки имат
подчертано санкционен характер, но неустойката, предвидена в т.2.2 от НА №**г. за
пълно изпълнение на посочените в т.2.1 довършителни работи в продавания
самостоятелен обект, за постигане посочената степен на завършеност на сградата
с Акт обр.15 и Акт обр.16, на
практика покрива задълженията, за неизпълнението на които е предвидена неустоечната клауза по т.2.1 от същия нотариален акт.
Затова и съдът приема, че договорената в т.2.2 неустойка, води до
несправедливия правен резултат ищецът да получи имуществена облага от
насрещната страна два пъти за едно и също неизпълнение. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за неоснователно
обогатяване, като нарушава принципа за справедливост и насочва на извода, че
неустойката по чл.2.2 излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още
към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване
на купувача за сметка на продавача.
Тъй като уговорената клауза за неустойка в т.2.2 от договора за покупко-продажба, обективиран в НА №**г.
нарушава добрите нрави, то същата е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради което възражението на ответницата,
посочено в писменият отговор по чл.1** от ГПК, е основателно. Така предявеният
иск на ищеца, с който иска да бъде прието за установено, че ответницата му
дължи неустойка в размер на 10 000евро, уговорена
в т.2.2. в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус а.г., с
район на действие РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По
отношение на възражението на ответника за прекомерност на предвидената в т.2.1
неустойка, на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, съдът приема следното:
Възможността
неустойката да се намали поради прекомерност е частно проявление на общия
правен принцип за справедливост и добросъвестност. Правото да се иска
намаляване на неустойката е потестативно право на
неизправния длъжник, което по изрична законова разпоредба възниква при наличие
на прекомерна неустойка - чл.92, ал.2 от ЗЗД. Намаляването на дължимата неустойка не цели да установи аритметичното
равенство между две стойностни величини, а само да възстанови мярата, т.е да установи
едно относително съответствие между размера на дължимата неустойка и обема на
действително претърпените вреди.
Възражението
за прекомерност на неустойката, е неоснователно. В случая, неустойката е
уговорена като абсолютен размер. Следва да се има предвид, че неустойката изпълнява няколко
основни функции – обезпечителна, обезщетителна, а по
волята на страните може да изпълнява и наказателна или санкционна функция.
Когато следва да се приложи правилото
на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, преценката следва
да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с
оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с
претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до
размера на вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй
като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не
са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Размерът на
неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера
на вредите, и поради това, че при приравняване на неустойката до размера на
доказаните вреди би се игнорирала наказателната функция на неустойката, а това
би обезсмислило съществуването на самата неустойка - защото вредите могат да
бъдат реализирани и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар и това
да е свързано с по-големи трудности при доказването.
В случая забавата за довършване на
сградата с Акт 16, така както това е
договорено – не по-късно от **.12.2016г. до днешна
дата е почти две години. За периода от закупуването на имота на 09.12.2014г., до датата на предявяване на настоящия иск - 28.07.2017г.,
т.е. в продължение на почти три години степента на завършеност на процесният имот и жилищната сграда, в която е разположен,
изобщо не се е променила – Акт обр.14 – „груб
строеж“.
За времето от закупуването на имота до
датата на изготвяне на допуснатата СОЕ по делото – 04.10.2018г.,
пазарната цена на имота е намаляла от 18500.00евро на
14000.00евро.
В този период от страна на ответницата
не е предприемано никакво изпълнение с оглед довършване на обекта и сградата, в
която той се намира, съгласно одобрените проекти с цел въвеждане в
експлоатация.
Ето защо, съдът приема, че при
решаване въпроса за наличието на прекомерност в размера на договорената в
чл.2.1 от договора неустойка, не трябва да се изпуска санкционния елемент, и
независимо от съотношението й с цената на договора и абсолютният й размер, като
преценява, че кредиторът не е могъл да избегне вредите като положи грижата на
добър стопанин, при липсата на каквото и да е изпълнение от страна на
длъжника-продавач, ответницата Я.Ж., не се установява прекомерност на
уговорения размер на неустойка по посочения текст от процесния
нотариален акт.
Съобразно изложеното, настоящата
инстанция приема, че не следва да намалява неустойката по чл.2.1, като я приравнява на размера на причинените
вреди. В този размер, в който тя е договорена, съдът счита, че
неустойката не само ще обезщети кредитора в пълен размер за претърпените от
него вреди, но и ще изпълни и наказателната си функция спрямо длъжника.
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ЗЗД, в полза на всяка от страните по делото се следват
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства и
претендира разноски в общ размер от **32,33лв., от
които сумата от 1500лв. – заплатен адвокатски
хонорар, сумата от 782,33лв. – държавна такса и
сумата от 150,00лв. – депозит за СОЕ. В
полза на ищецът, съразмерно на уважената част от исковите претенции, следва да
се присъдят разноски в общ размер на 1216,17лв., от
които сумата от 391,17лв. – държавна такса по иска за
уважена главница от 10000евро, и сумата от 825,00лв. - част от другите разноски, съразмерно на уважената
претенция.
Ответницата е представила
доказателства и претендира разноски в общ размер от 2363,10лв.,
от които сумата от 2234.00лв. – заплатен адвокатски
хонорар, сумата от 101,90лв. – депозит за СОЕ,
сумата от 3,70лв. – за писма с обратни разписки,
сумата от 23.50лв. – държавна такса по частна жалба,
подадена пред ВОС. В полза на ответницата, съразмерно
на отхвърлената част от исковите претенции, следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1181,55лв., от които сумата от 391,17лв. – държавна такса по иска за отхвърлена главница от 10000евро, и сумата от 790,38лв.
- част от другите разноски, съразмерно на уважената претенция.
Третото лице – помагач на ответницата,
Б.М.Б.
ЕГН **********, не е заявил претенция за разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради и което не следва да му се присъждат.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г.
на ОСГТК,
съдът с настоящото решение, следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство.
В заповедното производство са
присъдени сторените съдебно – деловодни
разноски в размер на 782,33
лв. (седемстотин *** и два лева и
тридесет и три стотинки) -
за заплатена държавна такса и в размер на 1
500,00 лв. (хиляда и петстотин лева) – адвокатски хонорар. С оглед
изхода от спора, следва посочените разноски да се редуцират в размер от 1141,17лв., от които 391.17лв. за адв.възнаграждение и 750лв. за адв.хонорар.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл. 422 ГПК, във вр.
с чл.92 от ЗЗД, че Я.А.Ж. ЕГН **********, с адрес ***, дължи в полза на С.Я.,
гражданин на Р.Казхстан, роден на ***г. в
Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № №***, издаден на 06.06.2011г. от Министерството на правосъдието на Република
Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„***“№ 20, ап.16, СУМАТА от 10000,00 евро,
главница, произтичаща от договорна неустойка, уговорена в т.2.1. от Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***на нотариус а.г., с район на действие
РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК в съда – 26.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5622/2017г. на ВРС,
11-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за СУМАТА от 10000,00 евро, главница,
произтичаща от договорна неустойка, уговорена в т.2.2. в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус а.г., с
район на действие РС-гр.Варна, рег.№ *** на НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявление по чл.417 ГПК в съда – 26.04.2017г. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5622/2017г. на ВРС, 11-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
произнесено при участието Б.М.Б. ЕГН **********,
в качеството му на трето лице – помагач на ответницата Я.А.Ж. ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я.А.Ж. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Я.,
гражданин на Р.Казхстан, роден на ***г. в
Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № №***, издаден на 06.06.2011г. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан,
с адрес гр. Варна, ул.„***“№ 20, ап.16, сумата в общ размер на 1216,17лв., представляваща разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК, от които сумата от
391,17лв. – държавна такса по иска за уважена
главница от 10000евро, и сумата от 825,00лв. - част от другите разноски за адв.възнаграждение
и депозит СОЕ, съразмерно на уважената претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Я., гражданин на Р.Казхстан,
роден на ***г. в Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № №***, издаден на
06.06.2011г. от
Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„***“№
20, ап.16, да заплати на Я.А.Ж. ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер на 1181,55лв.,
представляваща разноски в настоящото
исково производство по чл.422 ГПК, от които сумата от 391,17лв. – държавна такса по иска за отхвърлена главница от 10000евро, и сумата от 790,38лв.
- част от другите разноски за адв.възнаграждение,
писма с обр.разписки и депозит СОЕ,
съразмерно на отхвърлената претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я.А.Ж. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Я.,
гражданин на Р.Казхстан, роден на ***г. в
Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № №***, издаден на 06.06.2011г. от Министерството на правосъдието на Република
Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„***“№ 20, ап.16, сумата в общ размер на 1141,17лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№5622/2017г. на ВРС, 11-ти
състав, от които сумата от 391,17лв. – държавна такса
по иска за уважена главница от 10000евро, и сумата от
750,00лв. - разноски за адв.възнаграждение,
съразмерно на уважената претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО
да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: