РЕШЕНИЕ

№2084

гр. Перник, 17.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01878 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

             По изложените в исковата молба обстоятелства, „КРЕДИТ ИНС” ООД - гр.София със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Цар Борис III" No 19, вх. В, ет.1, ап. 6, с ЕИК *********, е поискало да бъде установено по отношение на    Д.Р.А. *** с ЕГН:**********,  че дължи на ищцовото дружество сумата от 481.25 лв./четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра”№*****/**.**.****г., сумата от 114.87лв. /сто и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ договорна лихва за периода **.**.**** г. - 19.06.2018г., сумата от 324.03лв./триста двадесет и четири лева и три стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода **.**.****г. - 19.06.2018г., сумата от 9.72 лв. /девет лева и седемдесет и две стотинки/ законна лихва за забава за периода 12.02.2018г. - 19.06.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 22.06.2018г., до окончателното заплащане на главницата, като се присъдят и направените разноски. 

Ответника, чрез служебно назначения му процесуален представител с депозирания отговор на исковата молба е оспорил размера и основанието на  предявените искове, тяхната процесуална допустимост, като моли производството по делото да бъде прекратено, респективно исковете да бъдат отхъврлени като неоснователни и недоказани. Изложени са доводи за нищожни клаузи .    

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

             Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, се установява, че Д.Р.А., ЕГН ********** е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството ищец, на адрес www.creditins.bg. като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция. След обработване на данни и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат­на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит,,Екстра”№ *****/**.**.****г.и желаната сума 540.00 е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от Д.Р.А. лична карта, като оригинала на платежното нареждане е било изискано от третото лице неучастваща по делото и предоставено.

                Съобразно съдебната практика, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК).

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание  /Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №868/2012г.,/  

              В настоящия случай договора е възпроизведен от електронния документ върху хартиен носител и това не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за  изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен е- mail адрес и телефонен номер не е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Както бе посочено, съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.   В случая договора за заем не е формален договор, поради което не е нужен и подпис на заемополучателя, а от представения хартиен носител се установява размера на договорения заем, като главница и лихва. Получаването на сумата от ответника сочи на съгласие за сключване на договора за заем, което се потвърждава и от представените писмени доказателства, снети от електронен носител, установяващи заявка и съгласие за сключване на договор за заем.

               Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 1052.32 лв. е платимо ведно с главницата на осем равни месечни вноски със следните падежи: 11.01.2018, 11.02.2018, 11.03.2018, 11.04.2018, 11.05.2018, 11.06.2018, 11.07.2018, 11.08.2018.

               Настоящият състав намира, че предоставянето от ищеца на така наречените допълнителна услуга „Гарант” накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му услуга „Гарант” се явява прекомерно и не отговаря на изискванията и на закона. В случая  ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ, би следвало да изплати задълженията на ответницата, по повод на което би получил и суми за възнаграждение, за които е била договорена допълнителна такса. Съответно ответника не е в облигационна връзка с ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ, и не дължи заплащане на същото. Ако извън договорно задължение  ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ е изпълнило задълженията си по гарантиране заема на ответника то едва тогава би възникнало задължение за заплащане на възнаграждение.  

 Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за  сумата от 324.03лв. договорна такса „Гарант” за периода **.**.****г. - 19.06.2017г., се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и закона.   Ето защо възражението за нищожност на това споразумение е основателно.  

Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да дължи само уговорената главница и възнаградителна и законна лихва,  тъй като само същите са действителни и обвързващи страните.

 В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид на горното съдът намира, че така предявените искове следва да бъда уважени, така като бе посочено по горе.   

 Относно искането сумата от 9.72 лв. /девет лева и седемдесет и две стотинки/ законна лихва за забава за периода 12.02.2018г. - 19.06.2018г., съдът намира същото за основателно преизчислено с програмен продукт АПИС върху осемте месечни вноски със съответни падежи, посочени в исковата молба, доколкото няма данни за плащане на сумите след съответните падежи.

 Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди и законната лихва за забавено плащане върху  дължимата главница от 481.25 лева, от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2018г. до окончателното и изплащане.     

  Предвид изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса и изплатено възнаграждение на особен представителна ответника, като и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковите претенции в настоящето и в заповедното производство по гр.дело №*****/****г. по описа на ПРС, в общ размер от 798.12 лева.   

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Д.Р.А. *** с ЕГН:**********,  че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД - гр.София със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Цар Борис III" No 19, вх. В, ет.1, ап. 6, с ЕИК *********,  в качеството и на кредитополучател сумата от  481.25 лв./четиристотин осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”№*****/**.**.****г., сумата от 114.87лв. /сто и четиринадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ договорна лихва за периода **.**.**** г. - 19.06.2018г., сумата от 9.72 лв. /девет лева и седемдесет и две стотинки/ законна лихва за забава за периода 12.02.2018г. - 19.06.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 481.25 лв., считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 22.06.2018г., до окончателното заплащане на главницата,  като иска за сумата от 324.03лв./триста двадесет и четири лева и три стотинки/ договорна такса „Гарант” за периода **.**.****г. - 19.06.2018г.,   съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.  

ОСЪЖДА Д.Р.А. *** с ЕГН:**********, да заплати на „КРЕДИТ ИНС” ООД - гр.София със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Цар Борис III" No 19, вх. В, ет.1, ап. 6, с ЕИК *********,  направените по делото разноски и направените разноски по гр.дело №05164/2017г. по описа на ПРС,  съобразно уважената част на исковите претенции  в общ размер от  798.12 лева.              

След влизане в сила на решението да се върне гр.дело №*****/****г. по описа на ПРС, с препис от настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

             

                                                   

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: