НОХД № 2417/10 г.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подс.Г.М.Н. *** за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 във връзка с
чл.195 ал.1,т.3 във връзка с чл.29 ал.1, б.”А” и “Б” и във вр. с чл.20 ал.2 от НК за това, че На неустановена дата през м.май 2010г. от свинеферма, намираща се в
бившия стопански двор в землището на с.Б, обл.П, в съучастие като съизвършител
с А.Б.Г. ***, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот-
катинар на входна врата е отнел чужди движими вещи – 120 метра меден
електрически кабел 4 квадрата на стойност 144 лв. от владението на В.П.В. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
Обвинението е и против подс. А.Б.Г. ***, за
престъпление по чл.195 ал.1,т.3 и т.7 във вр. чл.28 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК ,
за това, че На неустановена дата през м.май 2010г. от свинеферма, намираща се в
бившия стопански двор в землището на с.Б, обл.П, в съучастие като съизвършител
с Г.М.Н. ***, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот-
катинар на входна врата и е отнел чужди движими вещи – 120 метра меден
електрически кабел 4 квадрата на стойност 144 лв. от владението на В.П.В. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност.
Производството пред първата
инстанция е по реда на гл.27 от НПК - чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на РП-П поддържа
обвинението против подсъдими те и пледира за осъдителна присъда.
В съдебно заседание подсъдимите
са явяват лично и със служебен защитник, признават се за виновни по обвинението,
признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и не желаят да
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд след като се
запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа стран следното:
Св. В.В. ***
притежавал свинеферма в с.Братиница, обл.П, която
се
намира в бившия стопанския двор на селото и се охранява от пазач.
Когато св.В. не гледал животни, назначеният пазач ходел почасово в
свинефермата, за да наглежда имота.
На
неустановена дата в началото на м.май 2010г. подс. Н. и подс. Г. били на
сметището, което се намирало близо до свинефермата на св.В..
Двамата забелязали, че там няма никой и
решили да влязат и да откраднат захранващите кабели. Н. прескочил оградата,
след което отворил от вътрешната страна вратата и двамата влезли в двора.
Насочили се към къщичката и видели, че входната врата
е заключена с катинар. Разбили катинара и
с помощта на клещи отрязали и взели 120 метра меден
електрически кабел 4 квадрата на стойност 144 лв. Кабелите сложили в чували, като по обратния
път излезли. Именно тогава били видени от св.Д.А. който имал дворно място,
разположено пред свинефермата на св. В.. Св.А. бил с колата си пред дворното
място. Спирайки забелязал той забелязъл подсъдимите, които били в свинефермата.
Двамата също го видели, че се приближава и изскочили. Носели по един
чувал на гърба си. Успели да избягат през неговото дворно място и се запътили
към сметището. Свидетелят А. ги последвал с автомобила си и ги забелязал на
сметището заедно с жените им. Отивайки при тях св.А. ги попитал какво са правели
в свинефермата, но двамата категорично отрекли да са били там, въпреки, че
свидетелят ги видял точно там. Отрекли да са взимали каквото и да било от
свинефермата. На въпроса на св.А. какво носят в чувалите, те му отговорили, че
събирали боклуци, след което си тръгнали.
След
това обгорили кабелите и съпругата на подс.Г. – св.Т.К. ги предала в
пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, находящ се в с.Ветрен
дол, обл.П на св.С.Г..
Няколко
дни след това св.А. срещнал св. В. и му разказал за случая. Пострадалият
потвърдил, че действително в свинефермата било влизано и друг път, като
липсвали кабели, от което станали бели в сградата. Веднага след като разбрал за
станалото от св.А., пострадалият В. отишъл в обекта и констатирал, че му
липсвал 120 метра
меден кабел, 4 квадрата. Огледал помещенията, установил липсите и веднага
отишъл при кварталния полицай, като го уведомил за случилото се.
В хода на проведените издирвателните
мероприятия извършителите на кражбата били установени. Същите направили
пред полицейския служител И. извънпроцесни самопризнания за извършената
кражба и обяснили механизма по който са откраднати кабелите.
При направената проверка от
полицейските служители, действително в покупко-изплащателните сметки на пункта
били записани данните на св.Т.К., която предала медния кабел. В хода на
проверката кабелите не са били намерени, тъй като били извозени от пункта.
Видно от заключението на
назначената съдебно-оценъчна експертиза, общата стойност на
инкриминираните вещи – 120
метра меден ел. кабел -4 кв. възлиза на сумата от 144 лв.
В резултата на описаното до
тук било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия Н. той е осъждан общо 19 пъти пъти преди настоящото деяние, като по НОХД № 1242/04г.,
НОХД № 92/03г и НОХД № 909/06г. той е осъждан за тежки умишлени престъпления
под е над една година Лс, като е изтърпявал ефективно тези наказания, а настоящото
деяние подсъдимият е извършил при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК,тъй като то е осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и
изтърпяване на наказанията по горецитираните присъди.
Видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия Г. той е осъждан общо 4 пъти пъти преди настоящото деяние, като по НОХД №
994/2003г. и НОХД № 1234/02г. на ПРС е осъден за сражби, като по първото му е
наложено наказание от 1г. и 6м. ЛС, а по второто – 4 м. ЛС, като изтърпяването на
тези наказания е било отложено за изпитателен срок от по три години, а
настоящото деяние е извършено в срока по чл.30 от НК и се квалифицира, като
повторно извършено по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателста, които
подкрепят самопризнанието, а именно показанията на свидетелите В., А., Г., К. и
И. и писмените доказателства, приобщени по делото.
Съдът дава пълна
вяра на гласните
доказателства, събрани по делото, т.к. те
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани
по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност
очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението
си Г.М.Н. е осъществил състава на чл.196
ал.1, т.2 във връзка с чл.195 ал.1,т.3 във връзка с чл.29 ал.1, б.”А” и “Б” и
във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а А.Б.Г. - на чл.195 ал.1,т.3 и т.7 във
вр. чл.28 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, като на неустановена дата през месец май 2010г. в землището на
с.Б, обл.Пазарджишка, в съучастие като съизвършители, чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на
имот – взломен катинар на входна врата, са отнели чужди движими вещи – 120 метра меден
електрически кабел 4 квадрата, на стойност 144 лв., от владението на В.П.В. ***, без негово съгласие
и с намерение противозаконно да го присвоят, като Н. е извършил деянието при
условията на опасен рецидив, а Г. – при условията на повторност.
Деянието е извършено умишлено с
желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно
материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимте са съзнавали всички
обективни елементи на осъществения от тях престъпен състав, включително и
квалифициращите, т.к. са били наясно със съдебното си минало и посочените
по-горе осъждания за всеки от двата, както и с това, че настоящото деяние вършат
в рамките на петгодишния срок по чл.30 от НК, при което Н. действа при
условията на опсен рецидив, а г. – при повторност. Съзнавали са още, че за извършване на кражбата са повредили
преграда, здраво направена за защита на имот, като са взломил катинара, с който
е била заключена входната врата към помещението.
При определяне вида и размера на
наказцанието, което следва да се наложи на подсъдимите съдът съобрази
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на
чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на конкретното деяние
като съобрази фактът, че е извръшено при условията на опасен рецидив и
повторност, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и
заслужаващо по – високата морална, социална и правна укоримост. Подсъдимите са личности с висока степен на обществена опасност. Осъждани са
многократно преди настоящото деяние за престъпления от общ характер и имат изключително негативни характеристични
данни.
Като смекчаващи отговрността
обстоятелства, следва да се отчетат направените самопризнания, оказаното съдействие
на разследващите органи, изразеното съжаление и разкояние за стореното, тежкото
материално положение и имотно състояние на подсъдимите и ниската стойност на
вещите, предмет на посегателство, доколкото паричната сума се равнява на почти
½ от една МРЗ. Като отекчаващи – се отчетоха миналите
осъждания, които не влияят на правната квалификация и не са елемент от състава,а
също и негативните характеристични данни.
Подбудите за извършване на престпълението
следва да се търсят в личността на подсъдимите, в ниското им правосъзнание,
които са една рефлексия от изкривената ценностна система на подсъдимите, които са
се оформили като личности, проявяващи изключителна престъпна упоритост в
процеса на социалното общуване и битуване, като всичко това е резултата
и от ниския жизнен
и икономически стандарт.
При тези данни и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
отонсителната им тежест, съдът намери, че е налице едно изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно ниската стойност на вещите, предмет на
посегателство, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона
наказание ще се окаже насъраземерно тежко. С оглед на това съдъот след като
прецени разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1
от НК и определи наказанието ЛС под минимума предвиден в конкретния престъпен
състав, като счете, че за конкретното престъпление на подс.Н. следва да се наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода, а на подс.Г. в размер на шест мчесеца
лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на престъплението и с
което ще се постигнат целите на наказанието.
Съдът съобрази обстоятелството,
че двамата подсъдими, след извършване на настоящото деяние са осъждани по НОХД
№ 1402/10г. по описа на ПРС, с присъда влязла в сила на 15.10.2010г., за деяние
извръшено на 20.03.2010г., като Н. е осъден за престъпление по чл.196 ал.1,т.2
от НК на една година и десет месеца ЛС, при строг режим, а Г. е осъден за
престъпление по чл.195 ал.1,т.3,т.4 и т.7 от НК на десет месеца лишаване от
свобода при строг режим. Понастоящем и двмата изтърпяват тези наказания в
Затвора П, като Г. и изтърпял 1 месец и 11 дни, а н. е изтърпял 1 месец и 20
дни.
При това положеие настоящото
дения е извършено в условията на реална съвкупност с деянието по горепосочената
присъда, като са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК,
доколкото двете деяния са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда
, за което и да е от тях.
По тези съображения и на
основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно
общо най-тежко наказание на подсъдимия Г.Н. измежду наказанието по настоящата присъда и
наказанието по НОХД № 1402/2010г. по описа на ПРС, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 25 ал.4 от НК от
така определеното общо най-тежко наказание съдът приспадна фактически
изтърпяното до момента наказание ЛС в размер на
ЕДИН МЕСЕЦ И 20 ДНИ.
На основание чл.25 ал.1 във
връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно общо най-тежко наказание
на подсъдимия А.Г. измежду наказанието
по настоящата присъда и наказанието по НОХД № 1402/2010г. по описа на ПРС, а
именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 25 ал.4 от НК от
така определеното общо най-тежко наказание съдът приспадна фактически
изтърпяното до момента наказание ЛС в размер на
ЕДИН МЕСЕЦ И 11 ДНИ.
С оглед разпоредбата на чл.61 т.2
във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор, за всеки от двамата
подсъдими.
Неприложима е разпоредбата на
чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подсъдимите са осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.189 ал.3 от НПК Г.М.Н. и А.Б.Г. бяха осъдени да заплатят в полза на държавата по
сметка на РУП П сторените по делото разноски в размер на по 25 лева за всеки
един от тях.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: