№ 294
гр. Несебър, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20242150101549 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юк.
Ивета Тончева Тенева, с която се иска от съда да осъди ответника М. П. Т., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. О., ул. „Р.Д.“ № 6 да му заплати сума в общ размер
на 604.60 лева, от които 59.65 лева - главница, представляваща разликата за сумата
над 399.59 лева до пълния заявен със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
размер от 459.24 лева и по Договор за потребителски кредит №
40017759052/01.06.2023г., 90.40 лева - договорно възнаграждение за периода от
01.08.2023г. до 01.05.2024г., 181.82 лева - възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“, 272.73 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането, за която сума е било отказано издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1086/2024г. по описа на Районен съд - Несебър.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между страните
бил сключен Договор за потребителски кредит № 40017759052/01.06.2023г. за
сумата от 500 лева, за срок от 11 месеца, при годишен лихвен процент в размер на
40.90 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 47.91 %. Разяснява
механизма за сключване на на договора за кредит. Сочи, че съгласно параметрите на
договора и чл. 15 от Общите условия ответницата получила одобрение да закупи
1
поисканите от нея допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 200 лева и „Флекси“ на
стойност 300 лева. Акцентира, че възнаграждението за поисканите и закупени
допълнителни услуги ставало изискуемо с подписването на договора, но се
разсрочвало на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за
погасяване на кредита. Закупуването на услугите било по желание на ответника и
съдържали възможности за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, отлагане и намаляване на определен брой вноски, както и смяна на
падежната дата на вноските. Навежда, че ответницата дължи възнаграждение на
кредита за това, че се е възползвана от първата услуга от пакета, а именно
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и възможността
ответникът във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички
допълнителни услуги. Изтъква се, че ищецът изпълнявал точно и в срок
задълженията си по договора, като превел сумата по договора в размер на 494.30
лева на 01.06.2023г. чрез паричен превод към EasyPay. Сочи се, че в договора
ответницата пожелала да бъде сключена застраховка живот с наименование „Защита
на кредита“ със застраховател „Уника Живот“ АД, със застрахователна премия в
размер на 5.70 лева. Развиват се съображения, че ответницата не е изпълнила
задълженията по договора, като извършила две плащания на 26.07.2023г. в размер
на 112.48 лева и 29.03.2024г. в размер на 100.41 лева, след което преустановила
плащанията и изпаднала в забава. С оглед на изложеното се заявява, че вземането
по договора било изискуемо, а последната вноска била на 01.05.2024г. Обръща се
внимание, че ответницата имала възможност да се откаже от договора на основание
т. 7 от Общите условия и ЗПК, или да го измени, но не е сторила това, поради което
следвало, че е запозната с условията на ищеца и се е съгласила с цената на кредита.
С тези доводи се моли от съда да уважи предявения иск. Представят се писмени
доказателства. Прави се искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 1086/2024г. по
описа на РС-Несебър. Претендират се направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната
страна.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № 1086 по описа на Районен съд -
Несебър за 2024г. се установява, че с разпореждане № 2530 от 19.09.2024г., потвърдено
2
с определение № 2720 от 23.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 1586/2024г. по описа
на Окръжен съд - Бургас, заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. П. Т. отхвърлено в
частта, с която се иска присъждане на главница над сумата от 399.59 лева до пълния
предявен размер на главницата от 459.24 лева, както и в частта, в която се иска
присъждане на сумата от 90.40 лева, представляваща договорно възнаграждение за
периода 01.08.2023г. - 01.05.2024г., сумата от 48.69 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02.07.2023г - 01.05.2024г., сумата от 44.49 лева, представляваща
законна лихва от 01.05.2024г. до 26.08.2024г., сумата от 181.82 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 272.73
лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“, сумата от 0.00 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.07.2023г., сумата от 400.00 лева
- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с
повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на
04.112023г. и над сумата от 57.99 лева до пълния предявен размер на претендираните
разноски от 289.95 лева. Установява се, че с разпореждане № 2950 от 30.10.2024г. по
ч.гр.д. № 1086/2024г. на заявителя е указана възможността да предяви осъдителен иск
на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. чл. 415, ал. 3 от ГПК за процесните суми, по
отношение на които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Предявени са осъдителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен валиден Договор за
потребителски кредит № 40017759052/01.06.2023г., че ищецът е изправна страна по
него, както и съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и
правата и задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо
неравноправност в отношенията, както че клаузите по договорите са индивидуално
уговорени. Следва да докаже, че в годишния процент на разходите са включени
всички компоненти по ЗПК и по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че
предвиденото с договор за кредит възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ няма отношение към действителните разходи по този кредит, наличието на
действителни клаузи за уговаряне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и
размера на дължимото за ползването им възнаграждение, размера на задълженията на
ответника по договора за кредит, допуснатото неизпълнение от ответника по договора,
съсътавляващо основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита и датата му. При
доказване на горното, в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
3
задълженията си по договора или че не дължи изпълнение. Тежестта на доказване е
указана на страните с определение № 695 от 02.07.2025г., постановено по настоящото
дело.
Със същото определение съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал.
3 от ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Ето защо, и с определение № 777 от 28.07.2025г. по делото, съдът е отхвърлил
на основание чл. 239, ал. 3 от ГПК искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение по делото.
От представените писмени доказателства се установява, че между страните е
бил сключен Договор за потребителски кредит № 40017759052/01.06.2023г. при общи
условия, ведно с приложенията му (л. 12 - л. 24). Видно от съдържанието на договора,
страните са постигнали съгласие ищецът да предаде на ответницата сумата в размер на
500 лева, която последната се задължила да върне на 11 месечни погасителни вноски
съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва, при ГЛП: 40.90 % и ГПР: 47.91
%. От клаузите на раздел V от договора и т. 15 от общите условия към него, се
установява, че ищецът се задължил да предостави на ответницата допълнителна услуга
„Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час от постъпване на искането в
системата му срещу възнаграждение в размер на 200 лева, както и допълнителна
услуга „Флекси“, отнасяща се до получаване на правото на кредитополучателя
едностранно да променя погасителния си план при изпълнение на заложени в общите
условия от кредитора специфични изисквания срещу възнаграждение от 300 лева.
Съгласно погасителния план към договора за възнагражденията за допълнителни
услуги са включени 10 вноски от 45.45 лева и 1 вноска от 45.50 лева.
В развилото се по ч.гр.д. № 1086/2024г. заповедно производство съдът
подробно е обсъдил характеристиките на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ като неравноправни, противоречащи на закона и добрите нрави, както и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, а също и поради противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Цитирана е и обсъдена съдебна практика в тази насока, вкл. практиката на Съда на
Европейския съюз, а именно Решение на съда (девети състав) от 21.03.2024г., по дело
С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, Решение на съда (девети състав) от 30.06.2022г. по дело
С-170/21 ECLI:EU:C:2022:518 и Решение на съда (четвърти състав) от 23.11.2023г. по
дело С-321/22, ECLI:EU:C:2023:911. Правните изводи на първоинстанционния съд са
потвърдени от контролиращата инстанция в производството по в.ч.гр.д. № 1586/2024г.
4
На практика с разпореждане № 2530 от 19.09.2024г. по ч.гр.д. № 1086/2024г. по
описа Районен съд - Несебър и с определение № 2720 от 23.10.2024г., постановено по
в.ч.гр.д. № 1586/2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас, е налице произнасяне по
процесните суми и е обобщена съдебната практика.
В тази връзка разпоредбата на чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а размерът му не може да бъде повисок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и посочената съдебна практика
по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по
дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница, съдът е приел, че сумата от 500 лева за допълнителни
услуги не е включена в ГПР. Посочил е, че невключването на тези разходи в ГПР води
до нищожност на целия договор и до недължимост на претендираните договорно
възнаграждение, лихва за забава и законна лихва.
В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя изложените мотиви в
цитираните съдебни актове, поради което препраща към тях. От материалите по делото
безспорно се установи, че процесният договор за потребителски кредит не съдържа
задължителната информация за ГПР, въведена с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Не може да се приеме, че общоприложимата методика за определяне на ГПР, посочена
в общите условия на ищеца, представлява индивидуална такава. От съдържанието на
потребителския договор и приложенията му не може да се установи какви конкретни
компоненти формират ГПР от 47.91 %. Още повече, че при добавяне на
възнаграждението за допълнителни услуги, то той би бил 100 %, което е в нарушение
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и влече нищожност на клаузите на договора.
Налага се извод, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При това положение дължима на
основание чл. 23 от ЗПК е единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, без
5
лихвите и разходите, като за тази сума е била издадена заповед за изпълнение № 487
от 19.09.2024г. по ч.гр.д. № 1086/2024г. по описа на Районен съд - Несебър. Ето защо
вземанията, надхвърлящи тази сума и претендирани в исковата молба на посочените
основания са недължими, а предявените искове се явяват неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени, като съдът не дължи произнасяне по
искането за присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
срещу М. П. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. О., ул. „Р.Д.“ № 6, по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска от съда да осъди ответницата да му заплати сума в
общ размер на 604.60 лева, от които 59.65 лева - главница, представляваща разликата
за сумата над 399.59 лева до пълния заявен със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК размер от 459.24 лева и по Договор за потребителски кредит №
40017759052/01.06.2023г., 90.40 лева - договорно възнаграждение за периода от
01.08.2023г. до 01.05.2024г., 181.82 лева - възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“, 272.73 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до изплащане на вземането, за която сума е било отказано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1086/2024г. по
описа на Районен съд - Несебър, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6