№ 178
гр. гр.Н., 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100821 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7279/04.08.2023 г.
на Ц. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. С., бул. „В.Л. № ***, вх.*, ет. *, ап. **,
срещу собствениците на Етажна собственост на жилищна сграда с ид. № ******
по КККР на гр. Н. - „Р.В.“, с адрес: к.к. С.б.з., гр. Н., ул. „Ф.“ № *, представлявани от
управителя на ЕС – М.Д.Г., с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС
да отмени като незаконосъобразни всички позитивни решения, взети от общото
събрание на ЕС, проведено на 10.07.2023 г.
Твърди се, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в ответната етажна
собственост, както следва: СОС с ид. № ******.16, апартамент № В26. На 10.07.2023 г.
било проведено ОСЕС на сграда с ид. № ******, при свикването и провеждането на
което били допуснати съществени нарушения, вкл. били взети материално
незаконосъобразни решения. Правят се оплаквания за нарушения на чл. 12, чл. 14, чл.
13, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, чл. 16, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, като се излагат подробни
съображения по всяко от тях. Твърди се, че оспореното ОСЕС било свикано тринадесет
години след последното редовно ОСЕС от 15.09.2010 г., като на същото не било
поставено на разглеждане предложение на ищеца за гласуване на неотложни въпроси,
не бил осигурен преводач за собствениците – чуждестранни граждани, не били
уведомени по телефон и електронна поща отсъстващите за повече от месец етажни
собственици /вкл. ищеца/. Правят се оплаквания, че въпреки че уведомление за
изготвяне на протокола било поставено на 17.07.2023 г. всички опити на ищеца да се
запознае с него или да получи препис останали неуспешни, поради отсъствие на
отговор от управителя М.Г. или предходния управител Н.К., като по този начин била
препятствана възможността да поиска поправката му. Посочва още, че в нарушение на
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не му бил изпратен препис от протокола по електронна поща,
предвид което била преградена възможността да извърши оспорване по чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС. Излагат се несъответствия между фактически установеното и протоколираното,
а именно – че са направени предложения от ищеца за разглеждане на неотложни
1
въпроси, неподложени на гласуване; че отчет на предходния управител „А.“ ЕООД е
извършил фактически М.Г., че много от присъствалите съсобственици-чужденци са
възразили, че не разбират разискванията. Предвид изложеното се иска отмяната на
всички взети на оспореното събрание положителни решения.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба вх. № 8007/29.08.2023 г. от страна на ответника - собствениците на
Етажна собственост в к-с „Р.В.“ – сграда с ид. № ****** по КККР на гр. Н.,
представлявани от управителя М.Д.Г., чрез адв. Н. Ч. от БАК, съдебен адрес: гр.
Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 74, ет. 18, ап. 108, с който е взето становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Взима се подробно становище по
всяко от направените оплаквания, обосновава се законосъобразността на взетите
решения на ОСЕС от 10.07.2023 г. Твърди се, че едноличният собственик на капитала
на „А.“ ЕООД – М.Г. бил надлежно упълномощен да представлява дружеството от
управителя Н.К., като председателства оспореното ОСЕС. От своя страна М.Г.
преупълномощил с това право адв. Л.К.. Заявява се, че във връзка с неправилното
отразяване на управителя на ЕС в протокола и отчета му, въз основа на възражение по
чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС на представляващата „А.“ ЕООД бил съставен протокол за
поправка на протокола от ОСЕС. Оспорват се твърденията от страна на ищеца да е
направено предложение за включване в дневния ред на ОСЕС на неотложни въпроси
по подробни аргументи. Заявява се, че изготвянето на протокола от ОСЕС били
надлежно оповестено на 17.07.2023 г., като управителят М.Г. не е получавал молба от
ищеца за предоставяне на протокола. Във връзка с изложеното от ищеца, че за ОСЕС
бил воден аудио запис категорично се заявява, че подобен не е съставян. По същество
се моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендира се
присъждане на разноски в полза на ответника.
В проведени по делото съдебни заседания ищецът се явява лично, представя и
писмени становища с допълнителни доводи, като поддържа предявения иск и моли за
отмяна на оспорените решения в цялост.
Ответната етажна собственост се представлява в проведените съдебни заседания
по делото, както от законния представител – управителя М.Г., така и от процесуалния
си представител – адв. Н. Ч. от БАК, като оспорва иска като недоказан и неоснователен
и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.
В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на
законовите изисквания, както следва: при спазване на разпоредбите на чл. 12, чл. 14,
чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, чл. 16, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, при наличие на
компетентност, кворум, мнозинство и в съответствие със закона.
С протоколно определение № 845/27.11.2023 г. по делото е открито и
производство по оспорване истинността на протокол от провеждането на ОСЕС от
10.07.2023 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, като на ищеца е
указано, че следва да установи оспорване на протокола в срока по чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС, а на ответната етажна собственост – действителното осъществяване на
действията, удостоверени с оспорения протокол.
2
Страните не спорят и от представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **, том ***, рег. № ****, дело № ***/**** г. по описа на на
нотариус Стоян Ангелов, вписан в НК с рег № 208, район на действие – НРС /л. 22-23
от делото/, се установява, че ищецът е собственик на апартамент № В26, СОС с ид. №
******.16, находящ се в ответната етажна собственост.
Видно от протоколи и съпътстващи ги документи, приложени към писмо вх. №
7817/22.08.2023 г. на Община Н., молба вх. № 8006/29.08.2023 г., както и към писмения
отговор на ответната ЕС /л. 57-71; л. 78-95; л. 110-118; л. 178-193 от делото/, на
10.07.2023 г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в
посочената сграда, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото
дело.
Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни
основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по
заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
Във връзка с проведеното производство по оспорване истинността на протокол
от провеждането на ОСЕС от 10.07.2023 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9
от ЗУЕС:
Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК,
протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание
действия и взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока
за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо
оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният
собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.
В настоящия случай и съобразно доказателствата по делото съдът намира, че
ищецът е оспорил надлежно протокола в законовия срок. Видно от представени от
ответника съобщение и протокол /л. 88 и л. 118 от делото/ изготвянето на протокола е
било оповестено на 17.07.2023 г. с поставяне на съобщение на видни места в общите
части на ЕС. Същевременно, със съобщението на етажните собственици е указано, че
със съдържанието на протокола могат да се запознаят „при поискване от управителя на
ЕТ“. Следва да се приеме, че се касае до техническа грешка и действителното
съдържание на съобщението има предвид управителя на ЕС. Независимо от това,
отсъства посочване на имената на управителя и начина на осъществяване на контакт
със същия.
В този ред на мисли, съдът приема за достоверни неоспорените от страна на
ответника твърдения на ищеца, че е направил опити да се снабди с протокола – лично
чрез посещения на офиса на ЕС или дружество-управител на ЕС, чрез писмено
поискване до свикалия оспореното събрание управител на ЕС „А.“ ЕООД /еднолична
собственост на новоизбрания управител М.Г./, както и чрез други етажни собственици.
При отсъствие на данни за контакт с управителя Г. в поставеното съобщение за
изготвен протокол, етажните собственици биват поставени в обективна невъзможност
3
да се запознаят със съдържанието му чрез поискване, съответно – в невъзможност да
упражнят правото си на възражение по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, в 7-дневен срок от провеждане на
събранието управителят поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за изготвянето на протокола, като заверен препис от последния и
приложенията му се предоставят на собствениците, ползвателите и обитателите, т.е.
идеята на закона е, че от датата на оповестяването на изготвения протокол същият
следва да е достъпен за всеки етажен собственик. В случая по делото не се представиха
доказателства от ответната ЕС, на която се следва доказателствената тежест, които да
установяват, че процесният протокол от оспореното ОСЕС е бил общодостъпен, вкл. за
ищеца, считано от 17.07.2023 г. Не може да не се отбележи и безспорния факт за
наличието на личен конфликт между ищеца и управителя на ЕС – М.Г., заявен лично
от страните в съдебно заседание по делото от 31.01.2024 г., което идва в подкрепа на
твърденията на ищеца за невъзможността да влезе в контакт с управителя Г. и да се
запознае своевременно протокола и приложенията му.
Същевременно, видно от писмо на Община Н. /л. 57 от делото/, уведомлението по
чл. 46б от ЗУЕС за проведеното на 10.07.2023 г. ОСЕС е подадено на 17.08.2024 г.,
като към същото за пръв път на публично разположение е предоставен и протокола за
същото, без приложенията му и без последвалата поправка по реда на чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС.
Така, за настоящият съдебен състав се налага извода, че оспорването на
процесния протокол от проведеното на 10.07.2024 г. ОСЕС е своевременно заявено от
ищеца и в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС още с депозиране на исковата молба на
04.08.2024 г. С исковата молба ищецът, макар и незапознат с действителното
съдържание на протокола, е изложил подробни твърдения за начина, по който е
протекло оспореното ОСЕС, релевирал е възражения за допуснати процедурни
нарушения по водене на същото и е направил евентуални оплаквания за отсъствие на
отразявания на негови лични предложения и изказвания. В допълнение, след размяната
на отговора на ЕС до ищеца, ведно с протокола, поправката и приложенията му в
пълен обем, въз основа на изрични указания на съда, както и в срока по чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС, ищецът е заявил, че поддържа оспорване на съдържанието му и подробно е
обосновал същото. Пълното съдържание на протокола, ведно с поправката му, се
установява да е достигнало до знанието на ищеца едва на 14.11.2023 г. /л. 203 от
делото/, като писменото оспорване на ищеца по делото е депозирано чрез поща на
20.11.2023 г. – в седемдневен срок /л. 220 от делото/.
Във връзка с установяване достоверността на протокола по делото бяха разпитани
водени от ищеца свидетели – Б.К. и К.Д., както и водените от ответната ЕС свидетели
– Л.К. и С.М..
Свидетелят К. – пълномощник на процесното ОСЕС за етажните собственици
А.Ю. и Д.С., чиито показания съдът преценя като обективни, последователни, логични,
пълни и незаинтересовани, заявява пред съда, че на датата на събранието св. К. станал,
представил се за пълномощник на управителя М.Г., упълномощен да води от негово
име събранието, след което го открил и пристъпил към провеждане избор на
протоколчик. Свидетелят сочи несигурно, че М.Г. също е бил на събранието, като
пояснява, че впоследствие и от коментари на присъстващите разбрал, че някаква
госпожа също присъства на събранието. Твърди, че ищецът е направил предложения за
включване на допълнителни точки по дневния ред, по които имало разисквания, но не
се провели гласувания. След това се продължило с разглеждане на въпросите по
обявения дневен ред, като се говорело много за странични неща, имало неориентирани
и несъгласни чужденци – руснаци и англоговорящи, тъй като по наблюдения на
4
свидетеля на събранието не присъствал преводач, а същото се водело на български
език. Свидетелят излага, че възникнали дебати и при направения от управителя на ЕС –
М.Г. отчет за дейността на ЕС за минал период, тъй като имало спор относно
приходите и разходите, били направени възражения за липса на предварително
представен финансов отчет по пера, подкрепен с документи. Допълва, че М.Г. активно
участвал в събранието - превеждал, ако някой англоговорящ не разбирал, дал отчет и
участвал в дискусии. Няма спомен г-жа Н.К. да е била представяна на събранието като
управител на ЕС – преди или по време на провеждането му, да е представяна в каквото
и да е качество, да е правила изявления или да е взимала отношение по който и да е от
поставените въпроси.
В показанията си, св. Делчева, заявила пред съда качеството на етажен
собственик, но установена от протокола за регистрация като пълномощник на етажния
собственик Стефан Василев Делчев, подкрепя по същество изложеното от св. К..
Делчева посочва, че лично е присъствала на оспореното ОСЕС, познава г-жа Н.К. от
2016 г., като същата е представител на предходния управител на ЕС „А.“ ЕООД,
присъствала на събранието, но стояла в дъното и не взела никакво отношение, нито
направила отчет за дейността на предишния управител. Заявява, че събранието се
водило от М.Г., който не бил представен, застанал отпред като управител с един
адвокат, който бил представен за председателстващ, открил събранието и само той
говорил. Излага допълнителни твърдения, че М.Г. направил груб отчет за дейността на
предходния управител, обвързан изцяло с дейността на неговото дружество „Е.Д.П.“
ЕООД, като дори няколко пъти на исканията за надлежен отчет от присъстващи давал
отговор, че всеки може да влезе по партидата на „Е.Д.П.“ ЕООД в Търговския регистър
и да се запознае. Навежда, че на събранието отчет само за дейността по поддръжката
на ЕС, без туристическата дейност на „Е.Д.П.“ ЕООД, не е правен от М.Г.. Поради
шумните разисквания по тази точка, Делчева заявява, че чуждоезичните собственици в
сградата не разбрали за какво се гласува, но в крайна сметка се провело гласуване, като
решението било обявено за взето.
От своя страна св. К. – пълномощник на процесното ОСЕС на етажните
собственици М.М. и С.У., както и председател на събранието – преупълномощен от
М.Г., дава непоследователни, непълни и неясни показания. Така, посочва, че видял
пълномощното на М.Г., дадено му от управителя на „А.“ ЕООД, но не помни дали г-
дин Г. го е посочвал като преупълномощен представител на „А.“ ЕООД, дали при
откриване на събранието е било съобщено кой е действителния управител на ЕС, както
и не забелязал при оформяне на протокола, че като управител е посочен М.Г., а не „А.“
ЕООД. На следващо място, св. К. твърди, че М.Г. дал отчет от името на „А.“ ЕООД, но
не си спомня точното му съдържание, дали е имало разграничение на сумите по
дейности, какви разисквания е имало във връзка с гласуването на отчета, какви
възражения е имало спрямо направения отчет. Заявява, че М.Г., по повод зададени му
въпроси във връзка с отчета, е казал, че допълнителна справка за туристическата
дейност на „А.“ ЕООД може да се направи в Търговския регистър. Допълва, че е
участвал при поставяне на съобщението за изготвения протокол, но не помни дали е
било посочено как може да бъде получен протокола.
Св. Митев – пълномощник на процесното ОСЕС на етажните собственици Юрий
Ничяев, Елена Ничяев и Надежда Шепчук – излага личните си възприятия, като
твърди, че М.Г., в качеството на представляващ тогавашния управител „А.“ ЕООД,
открил събранието, като съобщил, че упълномощава за председател адв. Л.К.. Заявява,
че на събранието М.Г. дал отчет за предходната година, като сочил суми по конкретни
пера, както и приходи, като обобщението било, че приходите не покриват разходите.
Няма спомен да имало отчет на хартиен носител, бил изложен устно от г-дин Г., който
заявил, че го е извадил от своите счетоводни книги – на „А.“ ЕООД и касае само
5
управлението на ЕС.
Предвид анализа на събраните доказателства, съдът достигна до крайния извод, че
протоколът от процесното ОСЕС, ведно с поправката му, не отразява вярно вписаните
в него обстоятелства, съответно не е придобил стабилитет и обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Ищецът проведе успешно
производство по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, в резултат на което
се установи, че на оспореното ОСЕС М.Г. е действал като управител на ЕС, без
изрично да оповестява на аудиторията, че е упълномощен от законния представител на
„А.“ ЕООД, дал е в това качество отчет за дейността на управителя на ЕС за една
година назад, като е основал същия на извадки от счетоводните книги на „М.Г. П.М.“
ЕООД и е указал за повече информация заинтересованите да направят справка по
партидата на дружеството в Търговския регистър. Впрочем, в подобен смисъл са били
и отразяванията на първоначално изготвения протокол, в който с протокол за поправка
на съдържанието от 18.07.2023 г. и по възражение на „А.“ ЕООД на три места, където е
вписано, че М.Г. е действал в качеството на управител на ЕС е извършена поправка в
смисъл, че същият е действал като пълномощник и едноличен собственик на капитала
на управителя на ЕС. Категорично с показанията на разпитаните свидетели се
установи, че качеството на М.Г. на процесното събрание не е било указано изрично и
той е действал като управител на ЕС. Не може да не се отбележи, че поправката на
протокола е по инициатива на свързано с М.Г. лице, извършена е след образуване на
настоящото дело, като самият председател на събранието и свидетел на ответната ЕС
заявява, че няма спомен на аудиторията да е било указано на събранието, че М.Г. е
пълномощник на „А.“ ЕООД, т.е. установява се, че в това отношение вярното
отразяване е съобразно непоправения вариант на протокола от оспореното ОСЕС.
Що се касае до дадения от М.Г. отчет по т. 1 от дневния ред, всички свидетели са
единодушни, че е било пояснено, че е изготвен на база счетоводството на дружество,
като свидетелите на ищеца заявяват, че това е дружеството „Е.Д.П.“ ЕООД, а
свидетелите на ответника – „А.“ ЕООД. В този смисъл и съобразявайки, че в
разискванията по т. 1 от протокола е упоменато изявление на М.Г., че всеки
заинтересован може да извърши справка по партидата на „М.Г. П.М.“ ЕООД в
Търговския регистър, съдът намира за доказано, че именно въз основа на счетоводните
записвания на това дружество е било посочено от Г., че е изготвен отчета за дейността
на управителя на ЕС за една година назад.
По възраженията на ищеца за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба, съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
По възраженията на ищеца за нарушения на чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл.
16, ал. 2 от ЗУЕС:
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, общото събрание се свиква
най-малко един път годишно от управителя, а с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е
предвидено, че ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
събранието, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
най-късно 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24
часа.
От представените от ответната страна писмени доказателства – покана за
свикване на ОС на собствениците на обекти в процесната сграда за датата 10.07.2023 г.
/л. 115 от делото/ и протокол от поставяне на покана за свикване на общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с ид. № ******, к-с „Р.В.“ от
01.07.2023 г. /л. 116 от делото/, се установява, че ОС, на което са взети оспорените
решение, е свикано по инициатива на Н.И.К., в качеството на управител на „А.“
6
ЕООД – дружество собственик на СОС с ид. № ******.88 в ЕС и на основание чл. 12,
ал. 5, предл. 2 от ЗУЕС – в хипотеза, когато е изминала повече от една година от
последното проведено общо събрание. От посочения протокол се установява, че
поканата е била поставена на всеки централен вход на комплекса, вкл. на рецепцията -
на 01.07.2023 г., т.е. седем дни преди датата на провеждане на ОСЕС от 10.07.2023 г.
Същевременно обаче, видно от представено в приложение на писмо вх. №
7517/15.08.2023 г. на Община Н. заявление от 19.11.2010 г. и приложен към него
протокол от ОСЕС от 15.09.2010 г. /л. 36-50 от делото/, за последен управител на
ответната ЕС е посочен М.Г., но съгласно решението на ОСЕС по т. 1 от 15.09.2010 г. е
избрано „А.“ ЕООД, представлявано от Н.К.. Видно от решението по т. 2 на
проведеното на 15.09.2010 г. ОСЕС е прието управителят на ЕС да сключи договор за
поддръжка на комплекса с професионалния домоуправител „МГ П.М.“ ЕООД,
представлявано от М.Г.. От предмета на сключения въз основа на решението по т. 2
договор се установява, че „А.“ ЕООД е прехвърлило правата си като инвеститор по
смисъла на ЗУЕС и във връзка със сключени предварителни договори за продажба на
СОС в комплекса в имот с ид. № 51500.507.591 по КККР на гр. Н. на поемателя „МГ
П.М.“ ЕООД, който встъпва в правата по договорите. Така, от обсъдените
доказателства се установява, че к-с „Р.В.“ едновременно е бил заявен като етажна
собственост, представлявана от управителя М.Г., но с избран по решение на ОСЕС
управител – „А.“ ЕООД и същевременно има данни, че е бил организиран за
управление по реда на чл. 2 от ЗУЕС – като комплекс от затворен тип и извън
приложното поле на ЗУЕС.
Доколкото по делото отсъстват данни в периода от 15.09.2010 г. до 10.07.2023 г.
да са провеждани други общи събрания на ответната ЕС, следва да се приеме, че на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС „А.“ ЕООД е продължило да изпълнява функциите си
на управител на ЕС до избора на нов такъв на 10.07.2023 г. В този смисъл основателни
се явяват оплакванията на ищеца за неяснота относно основанието, на което е свикано
процесното ОСЕС, доколкото „А.“ ЕООД в качеството на управител на ЕС има
задължението да свиква общо събрание най-малко веднъж годишно, съгласно чл. 12,
ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, но същевременно е отправило покана на основание чл. 12, ал. 5,
предл. 3 от ЗУЕС – в качеството на етажен собственик и при отсъствие на проведено
ОСЕС за повече от една година. Независимо от констатираната неяснота, съдът намира,
че събранието е редовно свикано, доколкото инициативата е на правоимащо лице по
чл. 12 от ЗУЕС, отправена с надлежна писмена покана, поставена на видно и
общодостъпно място на входа на сградата - 7 дни преди провеждането му. Тук следва
да се посочи, че правилата на ЗУЕС са императивни, като визираният в чл. 13, ал. 1 от
ЗУЕС срок не е указано да включва единствено присъствени или работни дни. В този
ред на мисли съдът не споделя оплакванията на ищеца, че оспореното ОСЕС е
незаконосъобразно проведено при нарушение на срока по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и
правилата на ГПК, доколкото ЗУЕС е материален закон, уреждащ изрични процедурни
правила, а ГПК – процесуален, при което няма действащи законодателни препратки
между тях.
Независимо от горното, ищецът е въвел изрични твърдения, че поканата за
процесното ОСЕС е следвало да бъде връчена по реда на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС
на отсъстващите от ЕС съсобственици, вкл. на него самия, като тези твърдения са
частично оспорени с отговора на исковата молба. Ответната ЕС е заявила, че ищецът
не е уведомявал управителя на ЕС за отсъствие от етажната собственост за повече от
месец и форма на контакт по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС, като ищецът не е
ангажирал доказателства в обратен смисъл. Относно ищцовото твърдение обаче, че е
налице основание за връчване на поканата за ОСЕС по реда на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от
ЗУЕС по отношение на други етажни собственици, ответната ЕС е дала становище за
7
недопустимост на възражението, доколкото с него се упражняват чужди права, без да
отрича аргументиращите го твърдения по същество. Съдът намира становището на
ответната страна за несъстоятелно, съответно оплакването на ищеца за основателно. В
случая не се касае до оспорване на частен документ, по които ищецът не е страна,
какъвто е случая с оспорването на дадени от етажните собственици пълномощни, а до
твърдение за съществено нарушение в процедурата по свикване на оспореното ОСЕС.
Безспорно ненадлежното уведомяване на всички етажни собственици за предстоящото
събрание би дало отражение в представителството на идеални части, вкл. би могло да
бъде способ за предопределяне на бъдещите участници и техния глас. Именно в този
смисъл, в интерес на всеки етажен собственик е да прави възражения за нарушения на
чл. 13 от ЗУЕС, независимо дали се касае до нарушение по ал. 1, ал. 2 или ал. 3, както и
дали лично той е узнал своевременно и е взел участие в съответното събрание или не.
Съгласно съдържанието на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС собственик или ползвател,
който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец,
уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи
електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за
свикване на общо събрание, както и телефонен номер, като съобщаването за
провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за
съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват
общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително
чрез електронна поща, ако такива са посочени. При неоспорени от ответника
твърдения на ищеца, че към датата на свикване на оспореното ОСЕС са отсъствали
етажни собственици, заявили до управителя на ЕС връчване по реда на чл. 13, ал. 2 и
ал. 3 от ЗУЕС, в тежест на ответника е да установи редовното свикване на ОСЕС, вкл.
връчване на покана по посочения начин до съответните съсобственици. Такива
доказателства се не са ангажирани в рамките на настоящото производство.
Констатираните по-горе нарушения на процедурата по свикване на общото
събрание са достатъчно съществени и са основания за отмяна на всички взети решения
на ОСЕС от 10.07.2023 г.
Въпреки това, съдът намира за нужно да отбележи и други съществени нарушения
на процедурните правила на ЗУЕС и противоречия със закона във връзка с оспореното
ОСЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС общото събрание се
председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от
управителя. В случая и след успешно проведеното производство по чл. 193 от ГПК вр.
чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
председател на процесното събрание е бил адв. Л. К., упълномощен от М.Г., действал в
качеството на управител на ЕС. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото
опорочава процедурата по провеждане на процесното общо събрание, доколкото
разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС е императивна. Същевременно, както се
установи по делото, действащият към 10.07.2023 г. управител на ЕС е било „А.“ ЕООД
и законният му представител Н.К. е присъствал на събранието, но не е взел участие, не
е посочил М.Г. или адв. К. за свои пълномощници. Така, оспореното ОСЕС е открито
от М.Г., в качеството на управител на ЕС, а председателствано от адв. К. – представен
за негов пълномощник и същевременно пълномощник на други етажни собственици.
Действително, от прието по делото пълномощно /л. 110 от делото/ и лично
изявление на св. Кънчева пред съда се установява, че М.Г. /етажен собственик и
едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД/ е бил упълномощен да представлява
„А.“ ЕООД в качеството му на управител на ЕС и на процесното ОСЕС, вкл. да даде
отчет за дейността му. Договорът за мандат обаче, какъвто е упълномощителната
8
сделка, винаги е с оглед личността на пълномощника, като в случая и видно от
съдържанието на пълномощното, дадено от „А.“ ЕООД в полза на М.Г. не е
предвидено право да преупълномощава трети лица с предоставените му права, вкл. и
адвокат. Друг е въпросът доколко такова упълномощаване на друг етажен собственик,
който не е управител или член на УС на ЕС, изобщо е допустимо при наличието на
законов императив, независимо от свързаността между представляван и
представляващ, каквато е налице в отношенията между „А.“ ЕООД и М.Г..
Действително в съдебната практика се приема за допустимо председателстването на
общи събрания да се осъществява от адвокати – пълномощници на управителните
органи на ЕС, но в случая законният представител на управителя на ЕС не е извършил
пряко упълномощаването на адв. К. в хода на оспореното ОСЕС, въпреки че е
присъствал лично на същото. Същевременно, М.Г. е действал като управител на ЕС,
представил е адв. К. за свой пълномощник и по никакъв начин не е упоменал връзката
на двамата с действителния управител на ЕС – „А.“ ЕООД. Така, съдът достига до
единствения закономерен извод, че в случая е налице съществено нарушение на
императивното правило на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС, влечащо незаконосъобразност на
събранието в цялост, съответно – на всички взети на него решения.
Незаконосъобразност се установява и на решението по т. 1 от дневния ред на
оспореното ОСЕС, доколкото при задължение за ежегоден отчет за дейността на
управителните органи на ЕС, съгласно ЗУЕС, в случая при отсъствие на отчет за над 10
години е подложен за гласуване отчет единствено за последната една година.
Същевременно отчет реално и за дейността на управителя на ЕС не е даден. На първо
място отчет е направен от лице, различно от управителя на ЕС, при присъствието на
ОСЕС на законния представител на действащия управител, без посочване на смислена
причина за това. На второ място, даденият от М.Г. устен отчет е касаел груба извадка
от счетоводството на „МГ П.М.“ ЕООД и относно дейности във връзка с поддръжката
на ЕС за последната една година, което по същество не съставлява надлежен отчет за
дейността на „А.“ ЕООД. Тук следва да се посочи, че „МГ П.М.“ ЕООД не се
установява да има каквото и да е качество спрямо процесната ЕС, вкл. на
професионален домоуправител, доколкото единствените доказателства в подобна
насока са за договор с елементи на цесия и заместване в дълг по отношение на права и
задължения на „А.“ ЕООД в качеството на инвеститор и по индивидуални договори за
поддръжка на комплекс по чл. 2 от ЗУЕС. Изложеното мотивира съда да приеме, че
решението по т. 1 от дневния ред на оспореното ОСЕС е изцяло незаконосъобразно.
Предвид изложеното е безпредметно да се изследват останалите оплаквания на
ищеца. В случая решенията са взети при липса на доказателства за надлежно свикване
и провеждане на събранието, което ги прави незаконосъобразни само на това
основание.
При този изход на спора разноски се следват в полза на ищеца и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, но доколкото не са заявени в хода на производството по делото, съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Ц. И.
К., ЕГН **********, с адрес в гр. С., бул. „В.Л. № ***, вх.*, ет. *, ап. **, собственик
самостоятелен обект с ид. № ******.16, находящ се в ответната етажна собственост
/ап. № В26/, всички позитивни решения от 10.07.2023 г. – по т. 1, т. 2 и т. 3, взети
9
от Общото събрание на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна
собственост с ид. № ****** по КККР на гр. Н. - „Р.В.“, с адрес: к.к. С.б.з., гр. Н., ул.
„Ф.“ № *, представлявани от управителя на ЕС – М.Д.Г., като незаконосъобразни.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
10