Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67
гр. Шумен 28.08.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският Окръжен съд, наказателна колегия на седми август две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлин Стефанов
ЧЛЕНОВЕ : 1.Свилен Станчев
2.Румяна Райкова
при секретаря Даниела Андонова , като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВНЧХД №99/2017 година по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и следващите от НПК.
С Присъда №17/22.02.2017 г. постановена по НДЧХ №1443/2016 година Районен съд град Шумен признал подсъдимият И.Н.Ф. ЕГН-********** за виновен по чл.130 ал.2 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание” глоба” в размер на 1000/ хиляда/ лева.
Съдът осъдил подсъдимият Ф. да заплати на пострадалия М.Е.А. сумата от 5000/ пет/ хиляди лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 28.02.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
Съдът отхвърлил гражданският иск в останалата му част до предявения пълен размер, като неоснователен и недоказан.
ШРС на основание Тарифа за държавните такси, които се събират в съдилащата по ГПК, осъдил подсъдимият Ф. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в общ размер на 200/ двеста/ лева съразмерно с уважената част от гражданския иск.
Съдът осъдил подсъдимия Ф. да заплати на М.Е.А. сумата от 872 / осемстотин седемдесет и два/ лева направени разноски за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски.
Съдът признал подсъдимия М.Е.А. ЕГН-********** за невиновен по чл.130 ал.2 от НК и по чл.148 ал.1 т.1 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК и във вр. с чл.304 от НПК го оправдал и по двете обвинения.
ШРС отхвърлил предявения от Ф. срещу А. граждански иск за сумата от 5000/ пет хиляди/ лева представляваща общетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан.
Съдът отхвърлил и гражданския иск от Ф. срещу А. за сумата от 5000/ пет хиляди/ лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК вр. чл.146 ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.
В предвидения от закона срок и форма подсъдимият Ф. е депозирал въззивна жалба против така постановената присъда на ШРС.
С жалбата се иска отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и постановяването на нова въззвина присъда с която алтернативно на първо место подсъдимият Филопов на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК да бъде оправдан изцяло по първоначалната тъжба , на второ место на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК да бъде признат за виновен подсъдимия М.Е.А. по внесената насрещна тъжба с обвинение по чл.130 ал.2 от НК и по чл.148 ал.1 т.1 от НК и на трето место на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 от НПК постановената присъда да бъде отменена от въззивния съд и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане.
По въззивната жалба е депозирано възражение от М.Е.А., като същият моли съда първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила.
Шуменският Окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда установи единствени наличието на основанието по чл.337 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.334 т.3 от НПК.
Шуменският Окръжен съд приема за установено от към фактическа страна следното:
На 07.06.2016г. в РС гр.Шумен е депозирана частна тъжба от М.Е.А., ЕГН ********** срещу И.Н.Ф., ЕГН **********, за извършено от него престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по което е образувано производство пред първата инстанция срещу него.
На 13.07.2016г. е депозирана и е предявена насрещна тъжба от И.Н.Ф. срещу М.Е.А., за извършени от него престъпления по чл. 130 ал.2 от НК и по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал1 от НК.
С Разпореждане от 13.07.2016г.
е приета за съвместно разглеждане предявената насрещна тъжба от страна на Ф..
В първоначалната частна тъжба от М.Е.А. срещу И.Н.Ф. е посочено, че И.Н.Ф. *** причинил на М.Е.А. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание - престъпление по чл.130 ал.2.
Предявен е граждански иск срещу И.Н.Ф. за претърпени неимуществени вреди, в размер на 10 000лв., за престъплението по чл. 130 ал.2 от НК.
В Насрещната тъжба депозирана от И.Н.Ф. е посочено, че М.Е.А. *** причинил на И.Н.Ф. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл.130 ал.2 от НК; и че М.Е. *** публично в негово присъствие нанесъл обида на И.Н.Ф., като му казал „Гяур, ей сега ще те заколя“ – престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск срещу М.Е.А. за претърпени неимуществени вреди, в размер на 5000лв. за престъплението по чл. 130 ал.2 от НК .
Предявен е граждански иск срещу М.Е.А. за претърпени неимуществени вреди, в размер на 5000лв. за престъплението по 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК.
Преди началото на съдебното следствие пред първата инстанция процесуалният представител на частния тъжител М.Е.А. заявява, че поддържа предявения с частната тъжба граждански иск и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия И.Ф. по чл.130 ал.2 от НК.
Гражданския иск е приет от ШРС за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частния тъжител по насрещната тъжба И.Ф. заявява, че поддържа предявените с насрещната частна тъжба граждански искове и моли доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от него граждански искове за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянията на подсъдимия М.А. по чл.130 ал.2 от НК и по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал1 от НК .
Гражданските искове са приети от ШРС за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Подсъдимия И.Н.Ф. и М.Е.А. са познати от дълго време тъй като живеят в един и същи град и са съседи. Първоначално поддържали добри съседски отношения помежду си, но след като М.А. и съпругата му Б. И.А. започнали да подобряват имота си като го надстрояват, отношенията им се влошили, като започнали кавги помежду тях. Те се дразнели помежду си по най-различни поводи, като Ф. твърди, че съседа му А. вдига шум щом разбере, че в дома му има гости и това го прави преднамерено.
На 28.02.2016г, след 16,00 часа, отново по повод вдигане на преднамерен, според Ф. шум възникнал конфликта между тъжителите - подсъдимия Ф. и А..
Непосредствено преди 16.00 часа А. и съпругата му Б.с техния лек автомобил се прибрали в дома си в гр. Шумен, намиращ се на ул. „Б.****. Денят бил неделя- почивен ден и понеже времето било зимно и студено, Б.помолила съпруга си да запали печката. Двамата се отоплявали на твърдо горИ.с дърва. В 16.02 мин. А. вземал едно дърво от двора си и излязъл пред дома си за да го разцепи. Това той сторил с помощта на малка брадва тип „топор“ и прибрал нацепеното дърво, като топора останал на улицата. След малко излязъл с второ дърво, като седнал на бордюра на тротоара и започнал да цепи дървото с помощта на чук и секач. В 16.08.48 сек. от дома си, на улицата излиза Ф. и се насочва към А., като двамата си разменят реплики. Недоволен от поведението на А., Ф. се приближава до него и с две бутания в областта на тялото го избутва от тротоара на уличното платно, като Ф. остава на тротоара. Подразнен от агресията на Ф., А. се навежда и взема топора, който е останал на земята след първоначалното разцепване на дърво и го вдига с дясната си ръка на височината на главата си, като задържа топора на тази височина, като това съответства на височината на лявото рамо на Ф.. Двамата стоят един срещу друг, като Ф. с главата си прави две заканителни движения нагоре, надолу и последва удар с дясната ръка по лявата страна от лицето на А.. След удара последния тръгва да се прибира към дома си, като иска да мине покрай Ф. от към страната на стената, но отново е пресрещнат от последния, който първо го бута към стената с двете си ръце в областта на гърдите, а веднага след бутането му нанася удар в областта на долната част на главата с дясната си ръка. След това тръгва да се прибира към дома си, но след като прави две крачки се обръща и отново бута с двете си ръце А. в областта на гърдите, като при това бутане и предходното, както и удара А. се подпира на стената. Последва и замахване с външната част на дясната ръка и нанасяне на удар на А.. Удара е нанесен странично и А. полита и пада на лявата си страна на тротоара. След като извършва всичко гореописано Ф. се прибира в дома си, като за това спомага и синът му – А. И.Ф., който излиза на улицата веднага след случилото се и не разрешава на баща си да продължи започнатото преди това. След известно време съпругата на А. търси обяснения от страна на Ф., защо е набил съпруга и, но не получава такива, след като е прогонена в дома си от Ф.. От своя страна тя се обажда на тел. 166 от където изпращат полицейски екип, който с предупредителни протоколи предупреждава страните да уреждат проблемите помежду си по законов ред.
За случилото се между подсъдимите била образувана преписка Вх. № 538/2016г. по описа на ШРП, приключила на 18.04.2016г. с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и указване възможността на А. да търси правата си чрез тъжба за извършено престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, по частен ред, а не по общия ред, от което и последният се е възползвал. По време на работата по преписката И.Ф. на 11.03.2016г. с протокол за доброволно предаване е предал диск със запис на ДВД на случилото се на 28.02.2016г., който диск е приобщен, като веществено доказателство по първоинстанционното дело. Същият диск е изгледан в съдебно заседание от страните по делото. На тази база ШРС прави единствено възможният извод, че на М.Е.А. на 28.02.2016г. след 16 часа му е бил нанесен побой от И.Н.Ф..
В хода на производството по делото пред ШРС е назначена съдебно- медицинска експертиза, след извършен преглед и по писмени данни на Е. А.. Заключението на експерта е, че на прегледания на 29.02.2016г. и на 08.02.2017г. А. му е причинена болка и страдание, което може да се квалифицира като лека телесна повреда.
По делото е назначена и съдебно - психиатрична експертиза за освидетелстване на М.А.. От заключението на приетата от ШРС експертиза се вижда, че последния по време на нанесения му побой е изпитал силен стрес и интензивни страхови изживявания, а в последствие е изпитвал чувства на срам и унижение. Като последствия от негативните преживявания на А. вследствие на побоя нанесен му на 28.02.2016г. е възникването на тежък депресивен епизод с психотични симптоми.
В производството пред въззивната инстанция бяха допуснати и назначени допълнителна съдебно - медицинска експертиза по писменни данни и съдебно-видеотехническа експертиза.
И двете експертизи подкрепят по категоричен начин изложената по-горе фактическа обстановка безпротИ.речИ..
При така изложената фактическа обстановка правилно първоинстанционния съд е счел за установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – св. Б.А., св. М. И., св. И. Д., св. А. А., св. А. Ф., св. Д. Д.и св. Р. С., от заключението на назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, както и от приетата и приобщена от съда преписка Вх. № 538/2016г на ШРП и др.
ШРС след като е анализирал събраните гласни доказателства и ги е съпоставил със събитията от ДВД диска е направил обоснован извод, че от събраните гласни доказателства може да се даде вяра на показанията на свидетелите Б.А. и М. И.. Показанията на първата свидетелка напълно кореспондират със видяното на диска. Направеното уточнение от ШРС, че първата свидетелка пропуска да си признае ,че мъжът и е държал брадва и от това прави извода за налична защитна реакция от нейна страна, въззивният съд намира, че това поведение на свидетелката е в рамките на очертаното от закона имайки в предвид ,че тя е съпруга на пострадалия.
Останалите им показания и обяснения напълно кореспондират на видянато на диска. Показанията на свид. М. И. напълно се подкрепят от заключенията на назначените по делото на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза. Правилен е направения извод на ШРС че показанията на свид. И. Д. са общи без конкретика и с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Правилно ШРС не е кредитирал показанията на свид. А. А. и А. Ф. като се е основал подробно за това. На първо място, че те не кореспондират със видяното на диска, особено показанията на свид. А. Ф.. В тях той говори, че по време на спречкването е бил в дома си и нищо не е видял и чул, но това се опровергава от видяното на записа. Той даже възпира баща си да не продължи да нанася удари на А.. Правилно съдът не споделя възприетата от стана на двамата свидетели и подс. Ф. теза, че се е чувало в следобедните часове чукане и цепене на дървета с цел нарочно да се пречи през времето което съгласно наредба № 1 на Община Шумен е определено за време през което не трябва да се вдига шум, съдът намира това за защитна теза с цел обосноваване неправомерните действия извършени от подс. Ф.. Не може цяла зима да се цепят дърва, а да няма къде да се горят, както заявява подс. Ф. и ,че това се прави нарочно и преднамерено. Гласните доказателства събрани от тримата се опровергават от видеоматериала.
Показанията на свидетелите Д. Д.и Р. С., дадени в съдебно заседания правилно съдът ги е определил, като такива които подкрепят изградената преди това защитна версия, че А.М. преднамерено и без нищо вдига шум, а също така твърдението на свид. Д., че подс. Ф. му се оплакал на следващия или по следващия ден след случая, че има зачервяване в областта на гърдите и ,че това зачервяване е получено след случая. Видно от видеозаписа контакта между А. и Ф. се е осъществявал след като Ф. удря и бута А. и твърдяното от Д., за получено зачервяване по тялото на Ф. вследствие на нанесен удар от страна на А. съдът не споделя, тъй като А. в нито един момент не докосва тялото на Ф..
От анализа на всички събрани по делото доказателства ШРС е направил обоснован извод, че по делото са събрани категорични и безспорни доказателства, обосноваващи извод за авторство на подсъдимия И.Ф. относно нанасянето на удари по подс. А., в резултат на което да са получени констатираните от СМЕ травматични увреждания на А. и осъществяването на състава на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК.
По делото не се събрани доказателства, относно осъществен състав на престъпление по чл. 130 ал.2 и по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК от подс. А. - да е причинил на подс. И.Ф. лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание, както и публично в негово присъствие да му е нанесъл обида, като му казал „Гяур, ей сега ще те заколя“.
Правилно ШРС е приел, че обясненията на подсъдимия М.А. са убедителни, логични и последователни и се потвърждават от другите събрани доказателства, кредитирани от съда с изключение, че при конфликта между двамата не е имало брадва тип „топор“. Горните изводи правилно са послужили на ШРС като основание за оправдаването на подсъдимия А. и по двете обвинения.
В този смисъл и предявените от тъжителя по насрещната тъжба И.Ф. граждански искове за причинени неимуществени щети от деянията по чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 148 ал.1 т.1 от НК вр. чл. 146, ал.1 от НК срещу подс. М.А. първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани .
В същото време,
от анализа на доказателствата, изведени от кредитираните показания на свидетелите Б.А. и М. И. от
заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза по писмени
данни, от заключението на назначената по
делото съдебно-псиатрична експертиза, както и от приложените по делото и приети
от съда писмени доказателства, включително и материалите по Преписка вх. №
538/2016 на ШРП, по която представител
на Районна прокуратура- Шумен е отказал образуването на наказателно
производство по случая, като приема, че
има извършено престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, но по която е приобщен ДВД
дискът със случилото се между подсъдимите правилно ШРС е приел ,че на 28.02.2016г., по време на
междусъседския инцидент между И.Ф. и М.А., подсъдимият И.Ф. е осъществил състава на чл. 130, ал.2
от НК, като причинил на М.А. лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, обусловено от нанесени удари с ръце в лява странична част главата,
довели до падане на А. на тротоара, както и от бутане в гръдната област.
Събраните и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства са без протИ.речиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда, като и обосновават решението му.
Правилно първоинстанционния съд след като е преценил всички доказателства релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че подсъдимият по първата тъжба И.Ф. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК.
От доказателствата по делото се установява ,че подсъдимият, чрез своите действия е въздействал физически на частния тъжител като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, обусловено от нанесен удар с юмрук в лява странична част на врата; причинената болка и страдание на тъжителя са в причинна връзка с поведението на подсъдимия.
Деянието е извършено с пряко насочен умисъл, като подсъдимият е знаел, че с нанасяне на удара ще причини болка и страдание, предвиждал е, съзнавал е обществено опасния характер на действията си, като е искал или е допускал настъпването на последиците.
Правилно ШРС като причина за извършване на
престъплението е отбелязъл несъобразяването и незачитането на обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
При определяне на наказанието ШРС съдът
правилно е преценил - степента на
обществената опасност на конкретното деяние, като е отбелязал ,че се касае
за престъпление против физическата неприкосновеност на човека, което
обаче в конкретния случай не е било предизвикано от частния тъжител и това
обуславя ниска степен на обществена опасност. По отношение степента на
обществена опасност на дееца правилно ШРС се е позовал на данните за личността
му а именно: зряла възраст с чисто
съдебно минало, ,както и подбудите за извършване на престъплението и прецизира
обстоятелствата имащи значение за
отговорността на подс. Ф.: смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан, което
за неговата възраст показва, че процесния случай е инцидентна проява в неговия
съзнателен жИ.т и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
За престъплението по чл.130 ал.2 от НК към датата
на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил наказание
"лишаване от свобода" до шест месеца или пробация или глоба от 100 до
300 лева. Съобразно сега действащото законодателство - последното изменение на
чл.78 а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда
и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000 лв. до 5000
лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени. В процесния случай за престъплението извършено от подс. Ф.
се предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца или “пробация” или
глоба от 100 до 300 лева. Освен това видно от справката за съдимост на подс. Ф.,
той не е осъждан, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди. Взимайки
в предвид всички тези обстоятелства разпоредбата на чл.78а от НК задължава
първоинстанционния съд да я приложи когато са налице предпоставките за това и
да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание “глоба”. Правилно ШРС е счел, че подс. Ф. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като намерил за справедлИ.предвид ниската степен на
обществена опасност на деянието и дееца да му бъде наложено административно
наказание "глоба" в размер на минимума предвиден от закона по време
на извършване на деянието, а именно 1000лв. Така определеното наказание и така
определения размер на същото, правилно съдът е счел за справедливи и
съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият, както и по този
начин и с това наказание ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск ,
възивния съд намира , че същият правилно е допуснат за съвместно разглеждане в
първоинстанционното производство, но определеният му размер който е уважил съда
не е мотивиран.
Варно е че при мотивирането ШРС е посочил съдебна
практика в тази насока, но това той е направил декларативно без да го обвърже с
доказателствата по делото.
Реално ШРС е посочил едно основание за
определения от него размер от 5000 / пет хиляди / лева а именно, че в такава е сумата която е
поискал подс. Ф. в насрещната си тъжба към М.А. и поради тази причина ШРС я
приел за справедлива, като взел предвид и претърпените болки и страдания от
пострадалия.
Въззивния съд намира че присъдата в тази и
част следва да бъде изменена, като размера на гражданския иск бъде изменен от
5000 / пет хиляди / лева на 1000/ хиляда/ и държавна такса в размер на 40 /
четирдесет/ лева, съразмерно уважената част от гражданския иск.
Искът, предявен от пострадалия А. в
останалата си част до пълния предявен размер по отношение на подсъдимия И.Ф., ШОС
прецени, че следва да бъде отхвърлен.
ШОС осъди подсъдимия Ф. да заплати
направените от частния тъжител разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция съгласно чл.189 ал.3 от НПК в размер на 500/ петстотин / лева.
Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 вр. чл.334 т.3 от НПК ШОС,
Р Е Ш И :
Изменя присъда № 17/22.02.2017 година постановена по НЧХД № 1443/2016 година на Районен съд град Шумен в гражданско осъдителната и част, като изменя грежданския иск от 5000 /пет хиляди/ лева на 1000/ хиляда/ лева, както и държавна такса върху уважения размер от 40 лева.
Отхвърля гражданския иск срещу И. Н.Ф. за неимуществени вреди в останалата му част до пълния размер, като неоснователен и недоказан.
Осъжда подсъдимия И. Н.Ф. да заплати на М.Е.А. сумата от 500/ петстотин / лева разноски за адвокатско възнаграждение направени пред въззивната инстанция.
В останалата част потвърждава присъдата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.