Р
Е Ш Е
Н И Е №
260 064
гр. Пловдив, 07.05.2021 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети граждански
състав в открито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при
секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Белева
в.гр.д. № 328/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора „ А. к. и и. ц. П.„
ООД, ЕИК *********Решение № 285 от 02.03.2020 г., пост. по гр.д. № 1326/2018 г.
на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Р.Т.,
гражданка на С., с адрес: С К, окръг Б, гр.А, ул. ... У. Д., ап...., в
качеството и на единствен наследник по завещание на М.Т. / М.Т./, иск с правно
основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД - за прогласяване за окончателен на
предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на
14.09.2015г. и изменен с Анекс от 29.09.2015 г. между М.Т.Т. /М.Т. Т./, като
продавач, представляван от пълномощника му адв.В. З., и „А. к. и и. ц. –П. „
ООД, като купувач, по силата на който продавачът продава на купувача собствения
си недвижим имот, съставляващ: 5/8
ид.части от дворно място в гр.П., ул.“В.К.“№.../.../, цялото застроено
-166кв.м. и незастроено-168кв.м., съставляващо имот пл.№... в УПИ ...-Н. т., в
кв....-стар, ...-нов по плана на гр.П., ЦГЧ, на ул.“К. А. ...“№..., ведно с целите втори и трети етаж и
тавански етаж на построената в това дворно място триетажна /двуетажна с
партер и таван/ жилищна сграда, ведно с
5/8 ид.части от избата и прилежащите общи части от сградата, срещу
заплащане на цена в размер на 120 000 евро.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на
решението, искането за неговата отмяна и уважаване на иска. Претендират се
направените на две инстанции деловодни разноски.
Въззиваемият М.Р.Т., роден на *** г. в Г., с
паспорт № ..., изд. на 15.12.2019 г. от Паспортна Агенция на С., с адрес 32 У.
Х.Д., А., С К, С. – в качеството си на единствен наследник по завещание на
починалата в хода на първоинстанционното производство ответница Р ХТ. / поч. на
20.08.2019 г. / е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по предявен от „А.к.и
и.ц.“ ООД, ЕИК *********срещу Р ХТ. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД
- да се прогласи за окончателен предварителния договор за покупко- продажба на
недвижим имот, сключен на 14.09.2015г. и изменен с Анекс от 29.09.2015 г.,
между М.Т.Т. /М.Т. Т./ - продавач, представляван от пълномощника му адв.В. З.,
и А. к. и и. ц. –П. ООД - купувач, по силата на който продавачът продава на
купувача собствения си недвижим имот, съставляващ: 5/8 ид.части от дворно място в гр.П., ул.“В.К.“№.../.../, цялото
застроено -166кв.м. и незастроено-168кв.м., съставляващо имот пл.№... в УПИ ...-Н.
т., в кв....-стар, ...-нов по план ана гр.П., ЦГЧ, на ул.“К. А. ...“№..., ведно с целите втори и трети етаж и
тавански етаж на построената в него триетажна /двуетажна с партер и таван/
жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от
избата и прилежащите общи части от сградата, срещу цена 120 000евро. Твърди
да е изправна страна по договора, въпреки което окончателния договор не е
сключен по причина че в течение на уговорения за неговото сключване срок
обещателят е починал - на 12.10.2015г., и единствения му наследник по завещание
- съпругата Р ХТ. – ответник по иска на основание така твърдяното наследствено
правоприемство, не е предоставила пълномощия на адвокат В. З. или на друго лице
за финализиране на сделката.
Исковата молба и приложенията са надлежно
връчени на ответника Р.Т. на адреса й в
С. на дата 05.03.2019 г. / л. 357 – 366 от първоинстанционното
дело/ с уведомяване за задълженията по
чл. 40 ал. 1 от ГПК и последиците от неизпълнението им – ал. 2 на чл. 40 от ГПК. Лицето не е посочило съдебен адресат
в РБ., не е упълномощило представител и в срока за отговор – а и след
изтичането му, не е депозирало отговор и не е взело становище по предявения
иск.
С решението – предмет на настоящата
инстанционна проверка, окръжният съд е приел
предварителния договор да е действителен във връзка с императивните законови
изисквания досежно форма, предмет и съдържание, валидно да е обвързал страните
и да е породил правно действие като ищецът е заплатил капарото и е изправна
страна и досежно останалите поети от него като купувач задължения. Прието е още
имотът да не е отчуждаван приживе от М.Т. / М.Т./ и от неговите наследници след смъртта му – съгласно представени
справки за извършени вписвания в имотен регистър по персоналните регистри на М.Т.
/ М.Т./ от и след 1992 г. и понастоящем, а по партидата на лицето Р.Т. и по
партидите за самостоятелни обекти без идентификатори в сграда, находяща се в
гр. П., ул. „ К. А. ...„ № ... е извършено вписване единствено на настоящата
искова молба по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Прието е – на база представени
удостоверения от НАП / лист 433 и л. 566 от първоинстанционното дело / да не се
установява наследодателят М.Т. и твърдяния негов наследник по завещание Р.Т. да
имат непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и осигурителни вноски към РБ., а незаплатените местни данъци и такси за
имота, установени с с удостоверение на Дирекция МДТ при О. П. - непогасени и
понастоящем, да не съставляват пречка за евентуално уважаване на иска предвид
разпоредбата на чл. 364 ал. 2 вр. чл. 362 ал. 1, изр. последно от ГПК. Искът е
отхвърлен с два основни довода с подробно изложени за всеки от тях мотиви.
Първо - защото е прието да не се установява от представения по делото завещателен
акт на М.Т. / М.Т./ съпругата му Р ХТ. да е единствен негов наследник по завещание
и Второ – защото ищецът не е установил обещателят - продавач да е бил собственик на имота, предмет на
предварителния договор.
След постановяване на решението на дата
02.03.2020 г. и обявяването му на така посочената дата, по делото е постъпила
молба вх. № 7518/4.3.2020 г. – с дата на пощенско клеймо 02.03.2020 г., от
адвокат Д.Г. М., АК – Д. в качеството му на пълномощник на М.Р.Т. – единствен
син на Р ХТ., както и на М.Т. /М.Т./. Приложени са към тази молба писмени
доказателства, от които се установява че Р.Т. е починала на 20.08.2019 г. – след изтичане на срока за
отговор, но преди даване ход на делото в първото открито съдебно заседание от
19.11.2029 г., съответно и на последващите. С оглед така установеното е прието
от настоящия съд / Определение № 311,пост. в закрито заседание на 22.07.2020 г.
/ че процесът на първа инстанция пред ОС – Пловдив е ненадлежно проведен и
приключен – срещу починала в хода на процеса страна, като порокът следва да се
отстрани в производството пред и от настоящата инстанция като такава по
същество чрез конституирането на правоприемника
и повторно извършване с негово участие на процесуалните действия на съда
и страните, считано от и след датата на смъртта на ответника Р.Т. и конкретно
от и след проведеното пред първоинстанционния съд първо по делото засeдание
– на основание разрешението, дадено с т.17 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС,
ОСГТК, което в тази си част / нарушено право на участие в процеса пред
първоинстанционния съд на главна страна / не е загубило сила и е неактуално
само в частта досежно неучастието на необходим другар в първоинстанционното
производство – т.6 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК. Така М.Р.Т. е
конституиран като въззиваема страна по делото, в откритото съдебно заседание на
23.09.2020 г. е извършен доклад на делото, приети са всички представени пред
първоинстанционния съд писмени доказателства – други не са събирани на първа
инстанция. Докладвана е въззивната жалба, отговора на същата от
новоконституирания ответник, приети са представени от страните писмени
доказателства – сред които и завещанието на Р.Т., назначена е поисканата от
жалбоподателя – ищец експертиза за установяване материалното право на С., щата
М. по въпроса : Какво е съдържанието и смисъла на правните понятия „ отменяем
доверителен фонд „, „ управител на отменяем доверитгелен фонд „ и „ личен
представител на имущество „.
В становището на ответника М. Р. Т. по жалбата
и по предявеният иск се поддържат следните възражения за неоснователност:
Дружеството – ищец е регистрирано
с адрес на управление адреса на процесния имот без каквото и да е основание –
без да е собственик или наемател на покойния собственик на имота М.Т. и преди
датата на предварителния договор без знанието и съгласието на М.Т.;
Дружеството – ищец е с регистриран капитал
100 лв. и по делото липсват данни същото да разполага със заемни или получени
от осъществявана дейност собствени средства да заплати продажната цена от
120 000 евро – както понастоящем, така и към септември 2015 г., съответно
към март 2016 г.;
Липса на представителна власт за адвокат З.
да сключи както предварителния договор, така и анекса към него и липса на
потвърждаване на договора от обещателя, респ. от неговите наследници след смъртта
на обещателя;
Незаплащане на капарото по договора /
първоначално договореното в размер на 35 000 евро / по сметка на обещателя -
което плащане уговорено като задължително условия договорът да произведе
действие, а плащането по банковата сметка на адвокат З. на капарото от 5 000 евро съгласно подписания от него анекс е
престирано след смъртта на обещателя на трето неоправомощено – с оглед горните
възражения, да го получи лице и не е достигнало до наследниците, за да могат те
да изразят своето потвърждение или несъгласие;
Незаплащане
до изтичането на срока за сключване на окончателния договор на остатъка от
продажната цена по сметка на наследниците на обещателя;
Предварителния договор е с нотариална
заверка, а анексът не е в същата форма – само писмена, поради което сам по себе
си няма юридическа стойност, още повече че с него се правят съществени
изменения по облигацията от лице, което – както е посочено по горе, е без
представителна власт за обещателя.
Излагат се и допълнителни съображения във
връзка с липсата на представителната власт на адвокат З. за обещателя – че този
адвокат е бил пълномощник на покойния М.Т. приживе в РБ. във връзка с водените
от него дела за отмяна на отчуждаването на негови имоти в страната, но това
пълномощно не е включвало права да отчуждава реституираните имоти и конкретно
процесния при никакви условия и още по малко както и на когото адвоката
прецени. Делата, съответно пълномощното за представителство по тях е от 2003 г.
и до 2015 г. е изтекъл период от повече от 10 години, през който период съществено се били изменили изискванията по
отношение на сделките с недвижимите имоти и конкретно необходимо било имотите
да са индивидуализирани по действаща кадастрална карта, продавачът да представя
декларации за липса на задължения по ДОПК, за семейно и имуществено състояние и
гражданство; собствена банкова сметка, ***, а купувачът да представи декларация
за произход на средствата. Всички тези изисквания не били спазени при
предварителния договор, като целта била чрез този договор те да се заобиколят и
собствеността да се прехвърли по силата на съдебното решение.
Заявено
е и уважено от съда искане въззивникът – ищец да представи в оригинал
пълномощното за адвокат З., въз основа на което е сключен предварителния
договор и анекса към него.
След надлежно събиране на всички представени
по доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните по
делото се установява от фактическа
страна следното:
I. Относно
пасивната легитимация и действителността
на договора, във връзка и с чл. 42 от ЗЗД.
Процесния предварителен договор е сключен в
писмена форма на 14. 09.2015 г. и с
нотариално заверени на 29.10.2015 г. подписи между М.Т.Т. / М. Т. Т./,
представляван от адвокат В. З. като продавач и ищеца „ А к и и ц - П„ ООД – гр.
П. като купувач. Предмет на договора са недвижими имоти, съставляващи 5/8 ид.части от дворно място в гр.П.,
ул.“В.К.“№.../.../, цялото застроено -166кв.м. и незастроено-168кв.м.,
съставляващо имот пл.№... в УПИ ...-Н. т., в кв....-стар, ...-нов по плана на
гр.П., ЦГЧ, на ул.“К. А. ...“№..., ведно
с целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в това дворно
място триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид.части от избата и
прилежащите общи части от сградата. Продажната цена е уговорена на
120 000 евро, от която платими като капаро 35 000 евро по специализирана
клиентска сметка на пълномощника на обещателя в „ У.„ АД и от датата на
заверяване на сметката със сумата на капарото договорът влиза в сила и произвежда
правно действие и владението върху имота се предава на купувача, а при неплащане
или частично плащане на капарото в договорения срок не произвежда действие и
частично заплатените суми се възстановяват. Капарото е уговорена да се плати
както следва: 24 000 евро в едномесечен срок от подписването на договора,
11 000 – при представяне на скица на имота, издадена от АГКК. Остатъка
от 85 000 евро е договорено да се
плати по същата банкова сметка *** – късно до деня на подписване на
окончателния договор, за сключването на който е определен 6 – месечен срок,
считано от подписването на предварителния - 14.09.2015 г..
Имотите, предмет на договора са индивидуализирани
по стари планове и документи за собственост, като по делото е установено че
съгласно сега действаща кадастрална карта на гр. П. същите са както следва: ПИ ...
– дворното място; СОС с предназначение жилище, апартамент с идентификатор ... –
втори / първи надпартерен / етаж от построената в дворното място сграда с идентификатор ... и
СОС с предназначение жилище, апартамент с идентификатор ... – трети / втори надпартерен / етаж от същата сграда. Избеният и
тавански етаж не съставляват обособими обекти със самостоятелно юридическо
съществуване, поради което не са заснети с отделни идентификатори като отделни
кадастрални единици.
Като предмет договорът съдържа всички
съществени елементи на такъв за покупко-продажба / чл. 19 ал. 2 от ЗЗД / и е
сключен в изискуемата от чл. 19 ал. 1 от ЗЗД форма – писмена. Нотариална
заверка не се изисква и факта че в случая е направена не се отразява на неговата
действителност.
С Анекс от 29.09.2015 г. страните са
договорили изменения както следва: капарото да е 5 000 евро или левовата му равностойност и да платимо до
15.11.2015 г. - по банковата сметка на пълномощника, остатъка от 115 000 евро
– до деня на подписване на окончателния договор. В случай на предприети
изпълнителни действия по изп.д. № .../... г. на ЧСИ Л. М. срещу обещателя –
длъжник по така посоченото дело, купувачът поема задължение да заплати изцяло
дълга му, предмет на изпълнителното производство - до размера на уговорената продажна цена, като
същата ще бъде намалена с платената сума. Купувачът е поел и задължението да
извърши неотложни и спешни ремонти в имота / подробно посочени в чл. 1 от
Анекса /, разходите за които не е предвидено да се приспадат от договорената
цена. За продавача М.Т. анексът е подписан също от представителя по пълномощия
адвокат В. З.. Анексът е също в изискуемата от чл. 19 ал. 1 от ЗЗД писмена
форма. Липсата на нотариална заверка на анекса – макар и такава да е направена
по отношение на договора, не се отразява на неговата действителност доколкото –
както се каза по горе, не се изисква от посочената разпоредба.
И в договора, и в анекса е посочено че
представителството на адвокат З. за обещателя е по пълномощно от 12.06.2003 г.
на Нотариус Р. Ф., О., М., С.... Пълномощното не е представено по делото. Същото не се съдържа – противно на
твърденията на въззивника, и в изисканото и приложено гр.д. № 1682/2006 г. по
описа на Районен Съд – Пловдив.
Установява се че ищецът е платил капарото / в
размера по анекса / по банковата сметка на пълномощника в срок / на 26.10.2015
г. /, която сума не е изтеглена и е
налична в сметката и към настоящия момент / удостоверения от У.на л. 82 от
първоинстанционното дело и на л. 158 от въззивното дело/, както и че паричните
притезания на взискателите по изп.д. № 782/2014 г. на ЧСИ Л. М., рег. № ... към
длъжника по същото изпълнение М.Т. са погасени изцяло от „ А к и и ц - П„ ООД
на 11.10.2017 г., като заплатената от дружеството сума е в размер на
55 385 лева / удостоверение от ЧСИ и платежно нареждане на л. 80 и 81 от
първоинстанционното дело/.
Не са представени доказателства за извършени
ремонти по чл. 1 от Анекса.
Няма доказателства остатъка от продажната
цена да е внесен по банковата сметка на адвокат З. като пълномощник до
изтичането на срока за сключването на окончателния договор.
С нотариална покана от 07.07.2016 г. до адв. З.
като пълномощник на продавача е поискано от дружеството – купувач сключване на
окончателния договор, срокът за който изтекъл преди повече от три месеца. Също
чрез нотариална покана пълномощник е отговорил че преди изтичането на срока упълномощителят
му М.Т. е починал, че в кореспонденция с наследниците е получил от същите
уверение да го упълномощят за финализиране на сделката, но до момента
пълномощия не са му делегирани.
Установен е по делото факта на смъртта на М.Т.Т.
/ М.Т. Т./, настъпил на 12.10.2015 г. – л. 21, л. 19 – 20 от
първоинстанционното дело.
Представен е Завещателен акт, именуван Последна
воля и завещание на М. Т. Т., в чл. 2 от който като бенефициер – заветник е
посочен тогава действащия управител на отменяемия доверителен фонд от
11.09.1986 г. на М. Т. Т., а съпругата му Р.Т. – в случай че го преживее, е посочена
за личен представител/довереник на имуществото на М.Т. / чл. 3 / с правомощията
по чл. 4, сред които да упражнява безусловно и изцяло по негова / на личния
представител / преценка: Правата и правомощията на завещателя в бизнес
предприятията; Да инвестира и реинвестира цялото негово имущество; Да продава,
обременява, ипотекира, отдава под наем, залага и разменя имуществото; Да задържи
имуществото изцяло или отчасти или да разпределя активи от него към един или
повече заветници, като подборът,съставът или оценката на активите за такова
разпределение е по преценка на личния представител, без изискване за
пропорционално разпределение на активите между заветниците. В чл. 5 б. „д „ от
акта е посочено че „ За целите на настоящото завещание съпругата на завещателя
е Р.Х.Т., а негово единствено дете - М.
Р. Т. „.
Установен е по делото факта на смъртта на Р.Х.
Т., настъпил на 20.08.2019 г.. Представен е завещателен акт от нея - Завещание на Р.Х. Т.. Съгласно същото
единственото й дете и неин син М. Р. Т. – в случай че е жив, получава в наследство
всички основни и неразпределени до смъртта й доходи от Семейния тръст / член I
и II от документа. Съгласно член III
от същия остатъка от имуществото се предоставя на действащия към момента
попечител на Отменимия тръст на Р.Х. Т. - който същата е подписала преди
подписването на настоящото завещание, който остатък да се разпредели както е
предвидено в Договора за доверително управление, подписан преди, на или след
днешна дата. В случай че това правило е невалидно, условията на Тръста да се
считат включени в настоящото завещание, попечителя по Договора за доверително
управление да бъде попечител и по завещанието, на този попечител се предоставя
цялото останало имущество на наследодателката с указания то да бъде разпоредено
по начина, предвиден Договора за доверително управление и правата за
доверително управление да се третират като права и по настоящото завещание. М.
Р. Т. е назначен за Личен представител по завещанието – член IV от
същото, с право на разумно възнаграждение – ако не се откаже от такова, и с право на възстановяване на евентуално
направени лични разходи във връзка със задълженията му за администриране на имуществото
на наследодателката – член VII б. „ В „.
Съгласно заключението на приетата по делото
експертиза правната уредба на тръстовете според правото на щата М. се съдържа изцяло в М.кодекс на тръстовете /
МКТ /, съставляващ Член VII от М.кодекс за
имуществото и защитените физически лица, с последно изменение в сила от
01.04.2010 г.. Този нормативен акт урежда аспекти на правото, сред които и свързаните
с наследяването по закон и по завещание, действителността и действието на
договори и начини за прехвърляне на права по повод на смърт, реда за
подпомагане на изпълнението на някои тръстове, отмяната на някои актове или
части от тях. МКТ подвежда под общ знаменател завещанията и отменимите
тръстове, които в практиката се използват като заместител на завещанията.
Поради широкото разпространение на отменимите тръстове като сурогат на
завещанията кодексът – в част от своите разпоредби, дава нормативна уредба на тази тенденция и
утвърждава съществуващата практика за независимо – без надзор от страна на
съда, управление на тръстовете с оглед възприетата от нормативния акт философия
че съдът трябва за разполага с компетентност да решава дела само в случай на
засягащ тръста спор, като по принцип тръстовете не подлежат на съпътстващ
съдебен контрол. Отменим тръст е този,
в който няма изрични разпоредби, които да предвиждат да е неотменим.
Учредителят на такъв тръст може при определени условия и при наличие на някои изключения да го
отмени или измени. Управителят на такъв тръст е фигура, натоварена да уреди
въпросите, свързани с имуществото на тръста. Правата на бенефециенирите по
тръста и на управителя се намират изцяло под контрола на учредителя. При смърт на учредителя на отменим
тръст управителят разпределя имуществото от тръста съгласно посочените в тръста
условия. Понятието „ управител на тръст „
/ „ управител на доверителен фонд“ /
се отнася до лице, на което е предоставено право, свързано със
собственост, имуществен интерес или друго право по отношение на или във връзка
с определено имущество, което се управлява в полза на трето лице. Понятието
управител включва първоначалния, допълнителния или правоприемника управител,
независимо дали е назначен от учредителя или потвърден от съда. МКТ не прави
разлика между управител на тръст, учреден за ползване приживе и учреден по
повод на смърт. Управителят дължи изпълнение на всички свои задължения по
доверителното правоотношение и има следните основни задължения: Неразделна
лоялност и безпристрастност по отношение на бенефициерите / третите ползващи се
лица /; полагане на грижа и благоразумие при осъществяване на съответните
действия; разделност на активите, държане във фидуциарно качество; експедитивно
администриране на тръста в полза на бенефициерите по него, задължение да
управлява тръста единствено в полза на
бенефициерите и да ги информира чрез доклади и документи. Относно понятието „ личен представител на имущество „ М.кодекс
за имуществото и защитените физически лица предоставя на лицето – личен
представител на имущество широки правомощия за уреждане на отношенията,
свързани с имуществото на починалото лице със или без намесата на съд. Той има
задължението да уреди имуществените отношения и да разпредели имуществото на
починалия възможно най-експедитивно и ефикасно с оглед най-добрия интерес на
имуществото. Освен ако не е постановено друго – личен представител под надзор,
тези дейности извършва без намесата на съд. Личният представител осъществява
самостоятелно управление до момента, в който попълни имуществото или докато
оправомощеното лице подаде искане до съд да постанови акт, който да разреши
въпрос, свързан с имуществото. Личният представител на имуществото на починало
лице може да представлява и задължава лицата, които имат интерес по отношение
на това имущество.
Възможността да се избере лице, което да
управлява и разпредели имуществото след смъртта на наследодателя/учредителя е
едно от предимствата на съставянето на завещание или тръст. Ако лицето желае да
състави завещание или учреди отменим тръст като правен институт, заместващ
завещанието, е необходимо в съответния акт да бъде посочено лице, което да
уреди отношенията, свързани с имуществото. В случай че се учреди тръст това
лице се обозначава като управител на тръста. То е длъжно да следва предписаното
в акта за учредяване на тръста и приложимото право. Лицето, което се определя
за уреждане на отношенията, свързани с имуществото се нарича „ личен
представител „ или „ изпълнител „. И
управителят на тръста, и личният представител са довереници. При учредяване на отменяем тръст като
заместител на завещанието, управителят на тръста изпълнява функции на личен
представител. В сравнителен план може да се обобщи че управителят на тръста е
лице, което има признати от закона права по отношение на определено имущество,
които упражнява в полза на трети ползващи се лица – бенефициери. Завещание също
може да е акт, с който се учредява тръст, в който завещателят да включи цялото
или част от притежаваното от него имущество. Личният представител /
изпълнителят / е лице, което е оправомощено да уреди отношенията, свързани с
имуществото на завещателя в съответствие със завещателните разпореждания.
В съдебно заседание на 03.02.2021 г.
при приемане на заключението експертът изрично заявява – както следва и от
писмения текст на изготвеното от него заключение, че личният представител не е
заветника, но няма законова пречка
личният представител и бенефициерът / заветника / да са едно и също лице
и това се счита да е така, ако в акта няма посочени други лица за бенефициери. Ползващите
се от завещанието – заветниците, винаги трябва да са посочени в завещателния
акт. С оглед изрично посоченото в т. V „ Разни „ от
завещателния акт на М.Т.Т. „ За целите на настоящото завещание съпругата ми е Р.Т.,
а единственото ми дете М.Т. „ според вещото лице може да се направи извод че
тези две лица са наследниците по завещанието – с уговорката че експертът не е
имал поставена задача да изследва същото и не го е изследвал.
С оглед така установеното настоящия
съд приема следното: Явно приживе покойните М.Т.Т. и Р ХТ. са учредили отменяем
фонд/тръст, в които са обособили свое имущество и са назначили лице за
управител/ попечител/довереник, на което са предоставили правата да управлява
това имущество съгласно поставените във фонда/тръста условия. Поради
непредставяне на тези документи по делото не е установено включеното във
фонда/тръста имущество и назначените по отношение на него управител/
попечител/довереник. С оглед изрично отразеното в чл. 2 от завещанието на М.Т.
/ М.Т./ че определя за свой наследник управителя на учредения и съществуващ към
датата на смъртта му отменяемия доверителен фонд, не може да се приеме заветникът
да не е посочен, поради което за такъв
да следва да се приеме личния представител на имуществото – съпругата на
завещателя Р.Т.. Индивидуализация на заветника е дадена чрез препращане към
друг документ и в доказателствена тежест на ищеца е да го установи по делото
при условия на пълно и главно доказване, каквото не е проведено и конкретно че
този управител е съпругата на завещателя Р.Х. Т.. Поради което съдът намира да
не се установява пасивната легитимация на Р.Т. по иска на твърдяното основание
– единствен наследник по завещание на цялото имущество на М.Т. / М.Т./ и в частност на имота,
предмет на процесния договор, като в тази връзка следва да се отбележи и че
липсват данни този имот / ако е включен в приживе учредения отменяем тръст / същата
в качеството й на личен представител да е разпределила за себе си с оглед
дадените й в тази насока права в чл. 4 от завещателния акт. Дори и да се приеме
- на база посоченото в чл. 5 б. „д „ от завещанието на М. Т. Т. че за целите на същото съпругата на завещателя
е Р.Х.Т., а негово единствено дете - М.
Р. Т., че Р.Т. съчетава качествата на личен представител и заветник на покойния
си съпруг, то същата не е единствен наследник по завещанието, а такъв се явява
и синът на завещателя М.Р.Т. – настоящия ответник. Но извод същият да се явява
единствен наследник по завещание и на покойната си майка Р.Т. не се обосновава
от представеното нейно завещание – предвид изложените по горе съображения. В същото
М. Р. Т. е посочен като наследник единствено по отношение неразпределените до
смъртта й доходи от семейния тръст, а цялото останало имущество се предоставя
на попечителя на отменяемия тръст на Р.Х. Т. – също неустановен по делото при
лежаща върху ищеца доказателствена тежест, а М. Р. Т. е назначен само за личен
представител на това имущество.
Липсата на пасивна материално правна
легитимация по отношение на сочения от ищеца ответник по иска е самостоятелно
основание за неговото отхвърляне.
Пълномощното за договора в изискуемата се от
чл. 37 от ЗЗД форма / така както е цитирано в същия / за адвокат З. от
обещателя - продавач не се представя. Следователно договорът е сключен при липса на учредена от
последния представителна власт и не се установява да е потвърден от него, респ.
от евентуалните негови наследници след смъртта му. Следователно договорът е
недействителен и не поражда права и задължения за страните по него, съответно за
техните правоприемници. Представената от въззивника писмена кореспонденция
между него и настоящия ответник М. Р. Т. отпреди и след смъртта на М.Т. / М.Т./
е ирелевантна. Същата не може да установи и не установява нито делегиране на
представителна власт за адвоката да сключи процесния договор от страна на
покойния обещател, нито потвърждаване на извършените от адвоката – пълномощник от
негово име действия.
Липсата на представителна власт за
пълномощника на продавача по предварителния договор да го сключи е
самостоятелно основание за отхвърлянето на иска за обявяването на този договор
за окончателен. То прави безпредметно обсъждането в производството по настоящия
иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД на въпроса дали купувача е изправна
страна във връзка с изпълнението на поетите от него насрещни задължения по
недействителната облигация, както и дали чрез анекса не са увредени интересите
на мнимо представлявания. Но за пълнота в тази насока следва да се отбележи че
въззивника – купувач не е представил доказателства до 14.03.2016 г./ последния
ден на срока за сключване на окончателния договор / да е внесъл остатъка от продажната
цена. Дори и да се приеме че това му действие не съставлява виновно неизпълнение
– в случай че още преди изтичането на срока и конкретно преди датата 07.07.2016
г. / когато е получил отговора на адвокат З. за смъртта на обещателя / е узнал
това събитие, то липсват доказателства за предприети действия относно
извършване на ремонтите по чл. 1 от анекса.
II.Относно
собствеността на обещателя върху имота, предмет на предварителния договор.
С договор за покупко-продажба от 28.12.1932
г., обективиран в н.а. № ..., том ..., н.д. № .../... г. на нотариус при
Пловдивски Окръжен Съд А. д-р Т. Т.е закупила в лично качество и като законен представител
на малолетния си син М.д-р Т. Т.½
ид.ч. от дворно място , съставляващо парцели ... и ... в кв. ... по
регулационния план на гр.П., ЦГЧ и ½ ид.ч. от построената в него масивна
триетажна / двуетажна с партер / жилищна сграда, при квоти 1/3 ид.ч. за нея и
2/3 ид.ч. за сина.
С договор за покупко-продажба от 25.10.1934
г. на нотариус при Пловдивски Окръжен Съд А. д-р Т. Т.е закупила в лично
качество и като законен представител на малолетния си син М.д-р Т. Т.останалата ½ ид.ч. от описаните по горе дворно
място и жилищна сграда при същите квоти в съсобствеността.
Гореописаният имот е изцяло отчужден поетапно
във времето на основание ЗОЕГПНС / 1948 г.
и 1950 г./, впоследствие – по ЗТСУ / 1982 г. /. За отчуждената
по ЗОЕГПНС част е предвидено обезщетяване с облигации, за отчуждената по ЗТСУ част - парично обезщетяване – Заповед
№ СД – .../... г. на председателя на ИК на ОбНС – П. за мероприятие на Държавата
- Реконструкция на Д. т. – П.
Установено е по делото че А. Т.е починала на
21.04.1992 г. и е оставила единствен наследник по закон М.Т. Т./М.Т.Т. / –
удостоверение за наследници на лист 452 от първоинстанционното дело.
Със Заповед № ОА – .../... г. на кмета на О.
П. е отписан от актовите книги за държавни имоти 2/3 ид.ч. от трети / втори надпартерен етаж / етаж на сградата със
съответните идеални части от общите
части на сградата на основание Закона
за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти по ЗЕГПНС,
Закон за тютюневия монопол и др. закони. Съгласно удостоверение изх. № 03 – 92
-2336/19.01.1992 г. отчуждената магазинна част на сградата / партерния етаж /
не се възстановява, тъй като същата реално не съществува – осъществено е
преустройство вследствие което от нея са обособени подход и стълби към сградата
на Д. т. – П., както и нови помещения за нуждите на същия. Тази реституция е
екс леге – по силата на ЗВСОНИ, конкретно чл. 1 ал. 1 от същия, като съгласно
чл. 4 ал. 1 от същия закон получаването на облигации не се смята за
обезщетяване. При липса на данни собствеността на М.Т.Т. върху тези 2/3 ид.ч.
от трети / втори надпартерен / етаж да е оспорвана от държавата и/или други
лица и предвид наличните по делото данни да е влязъл във владение и декларирал
същите в служба М. д. и т. при О. П., се приема от съда в отношенията между
страните по делото че обещателят М.Т. / М.Т./ е
собственик на 2/3 ид.ч. от трети / втори надпартерен етаж / етаж на
сградата със съответните на тях прилежащи идеални части от общите части на
сградата.
С Решение № 1187/28.05.1996 г. по адм.д. №
4816/1994 г. на Върховен Съд на РБ. е отменено по реда на надзора влязло в сила
Решение на ОС – Пловдив, пост. по негово адм.д. № 2701/1993 г., отменен е Отказ
изх. № .../... г. на Кмета на О. П. да отмени отчуждаването на частта от имота,
отчуждена на основание чл. 95 вр. чл. 98 от ЗТСУ с горепосочената Заповед № СД
– .../... г. на председателя на ИК на ОбНС – П., отменено е отчуждаването на
тази част, а именно - 5/8 ид.ч. от дворното място, целия първи
етаж от двуетажната с партер жилищна сграда, 1/3 ид.ч. от втори етаж на същата
сграда и 5/8 ид.ч. от общите части на сградата и собствеността върху нея е
възстановена на М.Т. / М.Т. Т./. Отмяната на отчуждаването и възстановяването
на собствеността е на основание Закона за възстановяване на собствеността върху
някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС. Задължително условие за влизане в сила на
решението на Върховния Съд, съответно за
настъпване на ефекта на реституцията и легитимирането на М.Т. / М.Т./ като
собственик на имотите по решението, е
връщане на полученото парично обезщетение / чл. 6 ал. 1 от посочения закон/. Доказателства
в тази насока не са представени. Представена е обаче Заповед
№ ОА – .../... г. на Кмета на О. П. за отписване на посочените в решението
имоти като общински на основание разпоредбата на чл. 64 ал. 1 от Закона общинската
собственост. Съгласно тази норма недвижимите имоти, които са неправилно
актувани като общински, както и тези, основанието за актуването на които като
общински е отпаднало, се отписват от актовите книги на общината и се връщат на
собственика със заповед на кмета на общината. В заповедта е посочено че
деактуването / отписването / на имотите като общински е на основание
горепосоченото решение № 1187/28.05.1996 г. на ВС, което е влязло в сила. Ето
защо и тъй като в правомощията и компетентността на съответните длъжностни лица
на общината, съответно издалия заповедта неин кмет е проверката на основанията
за отписването на имота като общински, в случая връщането на получено парично
обезщетение по чл. 6 ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху
някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС или липсата на основание за връщане по причина
то да е само определено с отчуждителната заповед, но не и заплатено на
правоимащите / в който смисъл възведени по делото твърдения/ се приема от настоящия
съд – така както е посочено в Заповедта на кмета на О. П. по чл. 64 ал. 1 от
ЗОбС условието на чл. 6 ал. 1 от горецитирания реституционен закон да е изпълнено,
съответно решението № 1187/28.05.1996 г. по адм.д. № 4816/1994 г. на Върховен
Съд на РБ. да е влязло в сила и да не съществува спор с общината досежно
собствеността върху имотите, предмет на това решение. Или приема се от настоящия
съд да е в достатъчна степен доказано по делото правото на собственост на М.Т.
/ М.Т./ върху Втори / първи надпартерен
/ етаж на сградата, на 1/3 ид.ч. от третия й етаж/ втори надпартерен / и на 5/8
ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място – на основание влязло в
сила съдебно решение № 1187/28.05.1996 г. по адм.д. № 4816/1994 г. на Върховен
Съд на РБ.
От М.Т. е инициирано и проведено на три
инстанции съдебно исково производство по гр.д. № 1682/2006 г. по описа на РС – Пловдив
/ в.гр.д. № 817/2008 г. на ОС – Пловдив, к.гр.д. № 881/2009 г. на ВКС, II
г.о. / относно целия партерен етаж на
сградата, избения етаж под нея и 3/8 ид.ч. от дворното място – установителен и
ревандикационен иск за собственост срещу Д. чрез М. р. р. б., срещу М. к. и срещу
Д. т. „ Н.О. М. „ – гр. П. Крайният резултат на спора е отхвърляне на исковете
с влязло в сила решение. Следователно обещателят не е собственик на 5/8 ид.ч. от избения етаж на сградата –
включени в предмета на предварителния договор.
С оглед всичко изложено липсват данни и за
право на собственост за обещателя върху тавански етаж на сградата – какъвто не се установява
да е съществувал преди и понастоящем
като обособим отделен обект със самостоятелно юридическо съществуване –
така както е посочен в предварителния договор.
Неоснователно е позоваването от страна на
въззивника на отчуждителните преписки и
конкретно на отчуждителната Заповед № СД – .../... г. относно посочването в
същата че от А. и М. / М./ Т.се отчуждават и изба и таван – като общи части на
сградата. Правото на собственост върху избения етаж е отречено с влязло в сила
съдебно решение и позоваване на факти и обстоятелства, настъпили преди спора,
по който е постановено това решение, са ирелевантни и не могат да обосноват
извод в противна насока, още повече че същите са били разгледани и преценени в
производството по този спор.
Следователно М.Т. към датата на сключване на
процесния предварителен договор, както и понастоящем е собственик на Втори и
Трети / съответно първи и втори надпартерни / етажи на сградата, на 5/8 ид.ч.
от дворното място и от общите части на сградата и само толкова е могъл да
обещае за продажба.
Неустановяването на собствеността на
продавача върху имотите по предварителния договор е самостоятелно основание за
отхвърлянето на иска за обявяването му за окончателен. Това се отнася и в случаите като процесния –
когато неустановеното правото на собственост касае само част от обещаните
имоти, доколкото продажната цена е уговорена общо за всички тях.
За пълнота следва да се отбележи че съгласно
представените справки от АВ – СВ – П. – имотен регистър, не се установява
отчуждаване на обещаните за продажба имоти – по отношение на които правото на
собственост настоящия съд
намира за доказано, не се установява обещателят, неговата съпруга –
първоначалния ответник Р.Т. да имат непогасени и подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски към РБ. – каквото
доказване не е проведено по отношение на настоящия ответник М.Р.Т., а
незаплатените местни данъци и такси за имота, съгласно удостоверение на Д. МДТ
при О. П. на лист 160 от въззивното дело са непогасени и понастоящем, но не
съставляват пречка за евентуално уважаване на иска – ако се приеме същият да е
основателен, предвид разпоредбата на чл.
364 ал. 2 вр. чл. 362 ал. 1, изр. последно от ГПК.
Предвид
изложеното решението за отхвърляне на иска като неоснователен се потвърждава.
Разноски
на въззиваемата страна не се присъждат поради липса на доказателства да са
направени.
И
съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 285 от 02.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1326/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният от „А. к. и и. ц. – П.„ ООД, ЕИК *********срещу Р ХТ., гражданка на
С., с адрес: С К, окръг Б, гр.А, ул. ... У. Д., ап...., в качеството и на
единствен наследник по завещание на М.Т.Т. / М.Т.Т./ – починала в хода на производството и
заместена от сина си М.Р.Т., гражданин на С., роден на *** г., представляван от
адвокат Д.Г.М. със служебен адрес *** , офис ... и адрес за кореспонденция гр.
С., ЖК Х. Д., блок ..., вход ..., етаж ..., апарт. ..., в качеството му на единствен наследник по
завещание на Р ХТ. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД - за прогласяване
за окончателен на предварителния договор за покупко - продажба на недвижим
имот, сключен на 14.09.2015 г. и изменен с Анекс от 29.09.2015 г. между М.Т.Т.
/М.Т. Т./ като продавач, представляван от пълномощник адвокат В. З. и „А. к. и
и. ц. –П.„ ООД, като купувач, по силата на който продавачът продава на купувача
собствения си недвижим имот, съставляващ: 5/8
ид.части от дворно място в гр.П., ул.“В.К.“№.../.../, цялото застроено
-166кв.м. и незастроено-168кв.м., съставляващо имот пл.№... в УПИ ...-Н. т., в
кв....-стар, ...-нов по плана на гр.П., ЦГЧ, с административен адрес ул.“К. А. ...“ №..., ведно с целите втори етаж, трети етаж и тавански етаж от
построената в това дворно място триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна
сграда, ведно с 5/8 ид.части от избата и
прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане на цена в размер на
120 000 евро.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: