Р
Е Ш Е Н И Е № 151
Гр. Сливен, 20.07.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Николинка Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 137 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от П.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед № ЗД/Д-СН-026/14.03.2022 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, с която е разпоредено да се предостави краткосрочно (за срок от
шест месеца) социална услуга „С. к. и п.“, реализирана от КСУДС – гр. Сливен по
отношение на д. Д. П. Б., ЕГН ********** и н. б. – П.Д.Б. с постоянен адрес ***.
Образуваното съдебно производство се движи
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият възразява срещу издадената заповед, поради
несъгласие с предоставянето на визираната в същата услуга. Предвид с. на д.,
при посещение в Агенция „Социално подпомагане“ – Сливен изразил становище за
преустановяване на тази услуга и замяна с работа на д. с п. Твърди, че след с.
на д. с екипа, то излизало н., п. н. и н., споделяйки с б. си, че постоянно му
задават едни и същи въпроси. В хода на б. съдебен процес екипът от КСУДС били
изслушани като свидетели, от който разпит се установило, че не е постигнато
нищо от предоставената услуга и ще е добре да се работи с п. Установило се още,
че д. е с н. н. към м. си поради с. от ж. с., на които е било с., а не
създадени от б. Счита, че оспорената заповед е валидна, но постановена при напълно
неизяснена фактическа обстановка, довела до противоречие на акта с материалния
закон. Позовава се на чл. 20 ал. 4 т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
закрила на д. (ППЗЗДет), като твърди, че в случая не
е налице нито една от двете регламентирани в нормата хипотези. Административното
производство започнало по молба и желание на м. за продължаване използването на
същата услуга. Изцяло се наблягало на в. на п. в. с м., без да се извърши
анализ на п. с. на д.. Административният орган приел, че се е работело по въпроса
за в. на в. с м., но не се отчитат п. р. от работата с д. и все още има р. от р.
о. От мотивите на органа не ставало ясно защо се приема, че продължаването на
тази услуга ще доведе до търсения резултат. Не се сочел и никакъв конкретен
начин на работа или специализиран метод за целта, т.е. заповедта в тази й част
се явявала немотивирана. Моли съда да отмени атакувания административен акт и
да върне административната преписка за повторно произнасяне от органа, като
последният смени предоставената социална услуга „С. к. и п.“ с „П. п.“, със
смяна на доставчика на услугата – Център за социална рехабилитация и интеграция
и Синя стая – Сливен.
В открито съдебно заседание оспорващият П.Б., редовно и своевременно
призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв.
Г. Х. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи с претенция за
сторените по делото разноски. В писмени бележки заявява, че от съдебно –
психологичната експертиза се установила л. на и. д. в. на д. със специалистите
по предоставената социална услуга и това не е следствие от в. в. на б. Не било
налице и р. о. от м., както твърдял екипът по социалната услуга. От събрания доказателствен материал се установило, че посочените в
оспорената заповед цели не могат да бъдат постигнати с тази услуга, предоставена
именно от посочения в акта екип. Необосновано било и становището на
административния орган, изразено чрез процесуалния му представител, че д. на д.
ще бъдат к. от работата му със с. п. – Н. Г. д. работело с такъв в у., а д.
можело да бъдат к. само от специалист – п., на когото д. в., какъвто в случая
не била г. Г. Моли съда да отмени атакувания акт и върне преписката за ново
произнасяне със смяна на предоставената социална услуга на „П. п.“ и смяна на
доставчика на услугата – Център за социална рехабилитация и интеграция и Синя
стая – Сливен.
В открито съдебно заседание ответният административен орган Директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, редовно и своевременно призован, не
се явява. Представлява се от надлежно упълномощен юрк.
К. Т., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, с претенция за
разноски. В писмени бележки ответният орган заявява, че ОЗД/ДСП работи с м. Д. Б.
от 2021 г. след постъпил сигнал за р. от р. о. и поставяне в о. на н. п. р. на д..
В хода на работата и предвид в. о. между р. била предоставена услуга „С. к. и
п.“, реализирана от КСУДС – Сливен за срок от 6 месеца. От разпита на експерта
– п. в хода на настоящото съдебно производство се установило, че д. е със с. о.
п. и с д., засягащи к., п. ф. и в., както и с. му за ф. и о. на с. п. С
позоваване на изготвена от специалист – п. в у. з. п. – п. характеристика,
заключението на вещото лице в настоящото съдебно производство и Епикриза № 133/6655 твърди, че е налице основателно
съмнение за л. м. на м. д., което, заедно с н. на б. за ползване на социална
услуга, неминуемо водело до отричане от д. на предоставената помощ. С цел
гарантиране най – добрия интерес на д. Д. било изведено становище за
предоставяне на социална услуга, която да работи с м. д. и неговото с., с цел
гарантиране осъществяването на п. к. и с д. р., както и за п. на р. от о.
спрямо м.. Въпреки демонстрираното от б. нежелание за диалог, при формиране на
начина за действие на конкретната социална услуга, същият бил съобразен с
изразеното от П.Б. неудовлетворение от работата на п., работил с д. в
предходния период, като бил съставен екип с друг п. Заявено е още, че процесната социална услуга е единствената, която може да
предложи с. п. и това налага доставчикът да е именно избраният от органа, а не
друг. Предвид информацията в изготвените доклади от проведената работа до
момента, счита, че може да се приеме с висока степен на сигурност за н. на л.
в. на други ф. и л. върху о. д. както по отношение на м. и е., така и по
отношение на с., които могат да бъдат и. като р., въпреки тяхната н. Заповедта
била издадена предвид липсата на съгласие от б. П.Б. и с цел гарантиране най –
добрия интерес на д. Д. П. Б.. Моли съда да отхвърли жалбата.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна М.Р.Б., редовно и своевременно призована, не
се явява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Оспорва експертното заключение на
съдебно – психологичната експертиза в частта, в която е посочено, че не е ясно
каква подкрепа е оказана на д. до настоящия момент, като почиващо изцяло на
Доклад № 303/04.05.2022 г. на КСУДС – Сливен. Заявява, че е неоснователно
твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения акт. Задължителното
предписание било съобразено и с материалния закон. От данните, събирани при
социалното проучване се установявало т. н. на жалбоподателя да съблюдава предписанията
на ДСП, н. за п. на в. на м. с д., оставяйки последното с. да и. дали да се с.
с н. или не. Разпореденото от административния орган
било свързано с п. и е. п., в. на к. между д. и м. и осигуряване на възможност
т. да бъде ч. от ж. му. Предписанието било насочено и към п. на р. ф. за р. на д.
Д.
Въз основа на
всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С Решение №
207/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 3687/2021 г. по описа на РС – Сливен
бил допуснат р. и п. г. б. между М.Р.Б. и П.Д.Б., предоставено у. на р. п.
спрямо м. д. Д. П. Б. на б., определен с. р. на л. к. на м. с д., както и з.
такъв. В хода на съдебното производство по цитираното гр.д. № 3687/2021 г. от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен били представени социални доклади, както
и Доклад от п. п. на д. Д. Б.. От същите се установява, че при д. се наблюдава
п. на з. от в. на о. – при в. с в. и с в., като Д. е „и. п. и н. спрямо в. на
д. върху него“; при срещите с п. о. да г. за р. си, сочещо на о. в о. им, по – голямата
част от к. срещи се о. от м., а б. присъствал на тези срещи р.; за всички
значими събития и трудни моменти в живота на д. м. търсела правилните решения и
помощ от с. и у.; през периода от м.02.2019 г. до март 2020 г. поради с. с. на д.
и по настояване на б. сесиите се провеждали през седмица и съответно – били
прекратени при обявяване на пандемичната обстановка,
като при стартирането на п. п. по – късно посещенията на д. при п. не били
възстановени; д. Д. се о. от своя б. П.Б. от м. март 2021 г., в у. с него р. р.
у., поради т. при у. на у. м.; и д. р. желаят най – доброто за д. си и
заявяват, че са о. р.; при разговор със с. р. Д. изразява п. да ж. з. с б. си в
н. д., където се ч. с., като по време на срещата се ч. п. и се с. да о. н. с м.
си; д. се нуждае от с. с. с., п. о. с д. си р., т. б. и с д. на н. в., както и
от г., гарантиращи ц. му р.; д. е с п. д. „Р. на п. р.“, за него се п. н. г. и
се з. п. му адекватно; поради в. о. между р. съществува р. от в. на д. в р. к.
и о. Според доклад от 22.06.2021 г. на с. р. ЗД, „при срещата с д. прави впечатление,
че то н. р. п. за с. се в с. и не приема р. на р. си“. Прието било, че Д. е д.
в р. по см. на т. 11 б. „в“ от ДР на Закона за закрила на д. (ЗЗДет), за което съществува о. от у. на неговото ф., п., н.,
и. и с. р. Според доклада, необходимо е да се проследяват г., п. за д. от
страна на н. р. и б., както и да се р. с г. М.Б. и г. П.Б. за повишаване на р.
им у. и да се п. к. с тях за п. на к. с. между тях, които да стават д. на д..
Формиран е извод относно необходимостта д. и р. да бъдат насочени към подходяща
социална услуга в общността. В цитираните доклади били обективирани
срещи с д. Д. и разговори с н. р. М.Б. и П.Б., като самите доклади са за о. на
п. с. от м. за в. на с. с д. й. Предложенията на с. р. били за продължаване на
работата по с. с д. Д. Б.. Съгласно Оценка на р. к., изготвена от КСУДС –
Център за обществена подкрепа – Сливен, между р. и д. има е. в., Д. се ч. с. в
п. на б. си, при к. м. си и. л. п., получава
н. в., когато е п., н. или б. и от д. си р.; въз основа на преки наблюдения и
проведени разговори е констатирано, че б. г. Б. п. необходимите грижи за д. си;
необходимо е о. на е. п., поради това, че м. ж. в д. ж.; необходимо е п. на с.
и с. с. р., благоприятстваща о. на д.; необходимо е п. на е. в. между м. и д., с
цел п. на р. о. Същото становище било дадено и в оценка на д. Д. Б., като в
приложената п. о. на д. е формирано заключение, че е налице е. в. м. Д. и б.
му, наблюдава се о. спрямо м., повлияно от и. о. между д. р. и ч. за л. на д.
спрямо б. си, м. има н. да бъде с. да к. с м. си и и. п. в. с нея.
На 08.02.2022 г.
настоящата заинтересована страна и м. на д. Д. М.Б. депозирала до Дирекция „Социално
подпомагане“ - Сливен Заявление за ползване на социални услуги, финансирани от
държавния бюджет, в което заявила желание да ползва социална услуга „С. к. и п.“.
На 14.02.2022 г.
при Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ постъпил Заключителен доклад,
изготвен от екипа при КСУДС – ЦОП, а именно: Н. Г. – С. п. и Й. И. – п., р. по
с. с Направление от Отдел „Закрила на д.“ при ДСП – Сливен с №
НП/Д-СН-120/13.08.2021 г. за ползване на социалната услуга „С. к. и п.“ за д. Д.
П. Б. за периода 16.08.2021 г. – 14.02.2022 г. Съгласно доклада, през периода
са осъществяване срещи, разговори и консултации с р. на Д. – М. и П. Б. с цел
разясняване на предоставяната социална услуга „С. к. и п.“, като им е
разяснено, че при изпълнението на услугата е необходимо да се с. Д. да о. к. с м.
си, с цел п. на р. о. Съгласно обобщението в този доклад, за целия период на
работа г. Б. заявявал, че ще съдейства, но не изпълнявал препоръките на екипа;
влизал по време на сесиите и се опитвал да определя правилата по отношение на
времетраене и място; прекъсвал срещите и влизал в п. с м.; не п. с. си за с. с
м. М.Б.; не се ангажирал с п. на в. между д. и н. м. В доклада екипът изразил
мнение, че д. се м. от б., п. от з. р., ч. и от страна на б.; д. като Д. били с
н. п. на т., с т. при в. на р., л. м., поради с. на в., л. п. на в., като в
повечето случаи н. с. м. по в. в., не м. да з. с. г. т. и л. в. п. с.
Отбелязано е, че с. между д. р. се с. и пред екипа от ЦОП. Според заключителната
част на доклада, и д. р. о. д. си и желаят да п. г. за него, но тъй като не се
отчитат положителни резултати в работата и все още има наличие на р. от р. о.,
поради което е предложено работата с д. Д. Б. да се удължи.
На 21.02.2022 г.
при Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ постъпило Заявление от П.Б., в
което същият заявил, че не желае да се поднови предоставената социална услуга
за д. Д. П. Б.. Посочената от него причина е, че в последните консултации с
екипа на д. „се задават едни и същи въпроси и не се ч. д.“. Заявителят посочил,
че той и д. желаят да посещават ч. п.
На 02.03.2022 г.
съвместно с р., с. р. при Отдел „Закрила на д.“ при ДСП – Сливен и екип КСУДС –
Сливен бил съставен План за действие с дългосрочна цел „О. на д. Д. в с. и б.
с. с. П. на с. в.“. На същата дата с. р. в отдел „Закрила на д.“ съставил Социален
доклад, в който описал с. и., п. на д. и дал оценка и становище за н. да се р.
с д. Д. и н. с. в посока осигуряване на възможности да о. п. к. с м., както и
за преодоляване на р. от о. спрямо н. Според заключителното становище на експерта:
„Вследствие на в. в. между р. е необходимо да се проследи е. с. на Д. и да му
се о. п. п.. Необходимо е да се провеждат и консултации с г. Б., предвид п. в.
с м. и в. на д. в тях.“.
На 14.03.2022 г.
било съставено Направление за ползване на социални услуги № НП/Д-СН-019 за
насочване на М.Б. към предоставяне на социална услуга „С. к. и п.“ за срок от 6
месеца.
На 15.03.2022 г.
била проведена информационна среща между Директор КСУДС, Началник отдел
„Закрила на д.“, С. р. в отдел „Закрила на д.“ и Ръководител екип ЦОП,
резултатите от която били обективирани в протокол. Съгласно
съдържанието на последния, обсъдена е възможността при повторното предоставяне
на социалната услуга да се сформира екип с нов п. с цел използване на различни
подходи, п. на п. и качествено предоставяне на социалната услуга.
На 14.03.2022 г.
Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен издал Заповед №
ЗД/Д-СН-026, с която на основание чл. 20 ал. 4 т. 1 от ППЗЗДет,
във вр. с чл. 23 и чл. 5 ал. 1 от ЗЗДет,
във вр. с чл. 74 ал. 1 т. 1 и чл. 16 от Закона за
социалните услуги разпоредил да се предостави краткосрочно (за срок от 6
месеца) социална услуга „С. к. и п.“, реализирана от КСУДС – гр. Сливен по
отношение на д. Д. П. Б. и н. б. П.Д.Б.. Заповедта била връчена на П.Б. на
16.03.2022 г., като жалбата срещу същата до настоящия съд е депозирана пред
административния орган на 29.03.2022 г.
Съгласно писмо
изх. № РД-42-178/23.03.2022 г. на Д. на ОУ „П. Х.“ – С., у. Д. Б. п. р. у. ч.
от началото на у. г. до м., няма н. с., о. с. по и. у. п. и п. о. р.,
определени в нея, няма н. з. и н. за л. п. и н. на д., включен е в д. п. за л.
р., защото е д. със с. о. п.
По
доказателствата е приобщено писмо изх. № РД 04-430-1/07.04.2022 г. на Д. на Р.
ц. за п. на п. на п. о. в о. С., съгласно чието съдържание, въз основа на
протокол от 24.10.2016 г. екипът за п. на л. р. е извършил оценка на и. п. на
Д. Б. в условията на п. с., като р. писмено е разписал и подписал своето съгласие
с мнението на п. специалисти.
Съгласно
представен по делото Доклад № 301/04.05.2022 г., изготвен от п. в ЦОП при КСУДС
– Сливен, по време на работата с д. и с., г. Б. декларира, че няма нищо против
с. между Д. и м. му и заявява, че ще с. за о. им, но реално не се ангажира да
п. в. м. т., не спазва насоките на екипа, п. с., опитва се да налага правила по
отношение на място и времетраене и в. в п. с г. Б.; б.
използва д., за да н. м., като му в. о. с. да р. дали да се с. с н.; водено от
ч. за л. към б. си, д. демонстрира в. о. към м. си и н. с. С описание на
конкретни ситуации от разговори и срещи между м. и д., п. сочи, че на г. Б. е
о. п. п. и е консултирана относно п. н. на п. при с. с д.. Според доклада,
отразяващ наблюденията и анализите на п. от ЦОП, г. Б. споделяла, че се ч. е.
н. от ч. к. с б. си с. и н. о. на д. към нея; нагласата й е да се д. и да не н.
п. си, като споделя, че след п. с. със с. си, отново се чувства о., че о. им
могат да се в.
Видно от
производството по гр.д. № 3687/2021 г. по описа на РС – Сливен, в хода на
същото са разпитани като свидетели с. п. Н. Г. и п. Й. И., които са о. р. на
социалната услуга в предходния период от 6 месеца. От показанията им се
установява, че д. л. се м., присъствали са на к. между м. и б., в работата на
с. е. к. и д. р. да правят к. и да търсят б. р. за п. о. с д., услугата е „С. к.“,
но целта й е п. „Р. о.“.
По делото е
извършена и приета като неоспорена съдебно – психологична експертиза, изготвена
от вещо лице с необходимата професионална компетентност и непротиворечаща на
останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съгласно заключението на експертизата, не е налице п. за а. в резултат на приет
план за действие от 02.03.2022 г. за работата на с. р. с д.,
което нарича всички в услугата „л.“ и не з. и., не ги р. по ф. и не р. какво о.
от него; резултатите от периода на предоставената услуга са д. по о. на в. на д.,
без към момента да са налице п. в п. н. Съгласно експертизата, в резултат от
протичането на срещите с екипа на КСУДС, д. е е. п. с п. на п. п. – пряко следствие от л. на и. д. в. с член на
екипа. Като резултат от срещите със с. р. Д. не е с н. с. ф., изработил
си е м. на п., а. върху п. на това, което в д. го в. Според вещото лице, към
настоящия момент д. не е и. д. към х. от е., не им се д. и не смята, че те р.
за з. на н. и., то и. с. д. от н., по който се осъществяват с. и с. за т. влияе
о. на п. – е. му р. Едновременно с това д. Д. изразява желание за р. с п., като
к. на п. към него от п. е нужен елемент, но в случая не е направено
необходимото за постигане на целите, заложени в плана за действие. д. има х. с.
от м. си и ги отделя от л., т. е за него о. о., поради о. д., с които е н.,
определя без съмнение б. си като р., с който и. да ж.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното производство относими
и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа
страна и на база всички приложени към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правно естество:
Жалбата е
подадена от П.Д.Б. срещу Заповед на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Сливен, с която е разпоредено предостявяне за срок от 6 месеца на социална услуга „С. к.
и п.“ по отношение на д. Д. П. Б. и н. б. П.Д.Б.. Оспорването е направено от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 –
дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След
като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт – заповедта на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1
от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради
служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен
с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена и предметна форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден
и процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е постановена от компетентен
орган – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, съобразно
разпоредбата на чл. 20 ал. 4 т. 1 от ППЗЗДет,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му от закона персонална и материална компетентност. При
издаването на процесната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същата е резултат от предшестващи я, нормативно установени и
законосъобразни действия и процедури. Заповедта е подробно мотивирана, като в мотивите административният орган е
посочил както фактическите, така и правните основания за нейното издаване.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорения
административен акт съдът съобрази следното:
Спорният предмет в настоящото съдебно производство (очертан в жалбата) касае
материалната законосъобразност на оспорения акт и е досежно
въпроса законосъобразно ли е определено предоставянето на социалната услуга „С.
к. и п.“. Като правно основание за издаване на акта са посочени разпоредбите на
чл. 20 ал. 4 т. 1 от ППЗЗДет, чл. 23 и чл. 5 ал. 1 от
ЗЗДет, чл. 74 ал. 1 т. 1 и чл. 16 от Закона за
социалните услуги (ЗСУ). Според чл. 5 ал. 1 от ЗЗДет,
специална закрила се осигурява на д. в р., какъвто, видно от доказателствата е
настоящият случай. Мерките за закрила са регламентирани в глава трета от същия
закон, неименувана „Ред за осъществяване на мерките за закрила на д.“, като
целта на същите в семейна среда е да бъдат подпомогнати д. и семейството в зависимост
от възможностите за отглеждане и възпитание на д., съгласно чл. 18 ал. 1 от ППЗЗДет. Според чл. 18 ал. 2 от ППЗЗДет,
мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет, се прилагат
съгласно изготвения план за действие. Видно от представения по преписката и приобщен
по доказателствата План за действие (л. 14-16), изготвен на 02.03.2022 г.,
същият е обсъден и подписан от д. р. – П.Б. и М.Б., с. р. от отдел „Закрила на д.“
при ДСП – Сливен и член на екипа от КСУДС – Сливен и в същия е заложена
дълготрайна цел „О. на д. Д. в с. и б. с. с. П. на с. в.“. Според чл. 74 ал. 1
т. 1 от ЗСУ, Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване за ползване на
социални услуги от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за
деца в случаите, когато услугите се предоставят като м. за з. на д. по реда на ЗЗДет, като срокът на мярката е регламентиран в нормата на
чл. 16 от с.з. и краткосрочните такива са за 6 месеца. В процесния
случай този срок е съобразен.
Съгласно цитираната в атакувания акт разпоредба на чл. 20 ал. 4 т. 1 от ППЗЗДет, в случаите, при които не може да се постигне
контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за д.,
ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" или съдебно решение. Основният отменителен довод в жалбата е за неприложимост на тази
норма, който настоящият съдебен състав не споделя. Очевидно е, че първата
хипотеза – невъзможност да се осъществи контакт с р. не е налице, но досежно втората – липса на заявено желание, следва да се
приеме, че такава е налице. В случая, видно от доказателствата, м. и настояща
заинтересована страна М.Б. е изразила желание за предоставяне на социалната
услуга „С. к. и п.“, а д. р. е депозирал пред компетентния орган заявление с
ясно изразено нежелание за продължаване на тази социална услуга. При така
установеното противоречие между заявените желания от д. р., следва да се изхожда
от и. на д., както правилно е подходил в случая Директорът на ДСП – Сливен.
Последният, въз основа на задълбочена проверка е определил подходящата за д. и
с. в. мярка, прилагането на която да подпомогне п. на р. о. от м. Последното е
установено с многобройни писмени доказателства по преписката. И макар от
съдържанието на разпоредбата да не става ясно дали се има предвид „желание“ на
р. по отношение на конкретна социална услуга, или „съгласие“ на същите за
предоставяне на такава въобще (доколкото предходната норма на чл. 20 ал. 1 от ППЗЗДет визира постигането на съгласие), в случая съдът
приема, че за ответния орган са били налице предпоставките за определяне вида
на мярката. В подкрепа на този извод е и указаното в чл. 24 от ЗЗДет, съгласно който, м. за з. по чл. 23 се предприемат от
дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за д.,
или на с. д., както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане"
и се осъществяват от доставчици на социални услуги за д. или от дирекция
"Социално подпомагане". Тази разпоредба, макар и неупомената в
оспорената заповед и по – обща като съдържание, е приложима към настоящия
случай, с оглед систематичното място на същата в нормативния акт - Глава
четвърта, наименувана „Мерки за закрила на д.“. Съгласно цитираната
нормативната регламентация на чл. 24 от ЗЗДет, на
дирекция „Социално подпомагане“ е предоставена компетентността за извършване на
самостоятелна преценка досежно предприемане на м. за
з., в т.ч. и в с. с. Ето защо съдът приема, че с постановяване на оспорената
заповед ответният административен орган не е излязъл от нормативно определените
му правомощия. Същите са приложени в рамките на закона, като конкретната
социална услуга е с времетраене в законоустановен
срок по чл. 16 ал. 2 т. 1 от ЗСУ) и съобразена с изискванията на чл. 16 ал. 1,
като определена в зависимост от и. о. на п. от подкрепа на л. и резултатите за
потребителя, които се цели да се постигнат, след анализ на всички относими данни и доказателства, събрани в хода на
административното производство.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция не споделя довода на
оспорващата страна, базиран и върху заключението на съдебно – психологичната
експертиза, че социалната услуга „С. к. и п.“, определена в процесната
заповед, е б. по отношение на д. Д. Действително, според заключението на вещото
лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се
съмнява, д. нарича всички в услугата „л.“ и не з. и., не ги р. по ф. и не р.
какво о. от н.; резултатите от периода на предоставената услуга са д. по отношение
на в. на д., без към м. да са налице п. в п. н. Съгласно експертизата, в
резултат от п. на с. с екипа на КСУДС, д. е е. п. с п.
на п. п. – п. с. от л. на и. д. в. с член на екипа. Според експерта, към
настоящия момент д. не е и. д. към х. от е., не им се д. и не с., че те р. за
з. на н. и., то и. с. д. от н., по който се о. с. и с. за тях влияе о. на п. –
е. му р. Едновременно с това вещото лице сочи, че д. Д. изразява желание за работа
с п., като к. на п. към н. от п. е нужен елемент, но в случая не е направено
необходимото за постигане на целите, заложени в плана за действие. В процесния случай обаче, изхождайки именно от разпореденото в чл. 19 ал. 3 от ППЗЗДет
правило, че при определяне необходимостта от ползване на социални услуги
първостепенно значение имат висшите интереси на д., за защитата и реализацията
на последните е необходима подкрепата и от д. р. В случая целта на
предоставената социална услуга е не само с. на п. п. – е. р. на д., но реализацията
на същото да се извършва с активното участие и на д. р. От съвкупната преценка
на доказателствата се установява, че м. М.Б. и б. П.Б. много о. д. си Д.,
проявяват з. към него и всеки един от тях следва да д. за е. му с., но к. между
т. са п. това да се осъществи в пълна степен. Именно с цел п. на к. между р. по
повод о. и в. на Д., което е в безспорен интерес на д. е предоставена процесната социална услуга „С. к. и п.“. Целта на тази мярка
е постигане на п. – е. с. на д. Д. и охрана на неговия най – висш интерес, но
тази цел не може да бъде постигната без а. и с. п. и л. и от д. р. Според
данните по делото, последната е о. от н. и р. между тях, които са довели до р.
о. на д. от н. м. и безспорно препятстват реализиране целите на мярката. Видно
е от доказателствата, че между р. съществува н. и н., довели до л. на а. п. как
това им п. се отразява върху п. на д.. Т.е. предоставената социална услуга е насочена
не само към д., но и към п. (чрез п. подкрепа) на п. между р. именно в интерес
на т. с.
На следващо място, като отменителен довод
оспорващата страна се позовава на заключението на експерта за л. на д. в. между
д. и екипа от ЦОП, провеждащ сесиите по мярката. Съдът не приема това твърдение
на жалбоподателя, доколкото тази констатация, в чиято коректност съдът не се
съмнява, е само един от компонентите на конкретната социална услуга. И. на д.
в. между д. и екипа е обусловено от и. л. и п. п. на с. р., а не от
професионалния им статус или спецификите, същността и качеството на мярката.
Сама по себе си теоретичната конструкция на тази експертно изготвена социална
услуга „С. к. и п.“ е с насоченост по о. на п., п. и
п. п. на р. по п., свързани с о. и в. на д.; консултиране и информиране,
насочване към социални услуги в общността и др. и се реализира чрез провеждане
на социална работа за с. с к. и к. в о., консултиране и информиране в тази
насока. Постигането на целта на мярката в голяма степен зависи и от подхода на
р. с д. екип. Н. на д. в. в случая само по себе си не води до извода за неподходящност на вида на услугата с оглед спецификата на к.
в. р. – д. Такава връзка може да бъде постигната и с промяна на екипа, както и
с промяна на и. п. към д. за постигане целите на с. п. Тук не е без значение и
посоченото по – горе обстоятелство, че този вид социална услуга е насочена не
само към у. на п. – е. с. на д., но и към п. на о. между м. и б. именно в т. р.
к. От доказателствата по преписката, в т.ч. и тези по гр.д. № 3687/2021 г. по
описа на РС – Сливен се установява, че в хода на предоставяне на услугата д. р.
М.Б. и П.Б. са консултирани, стимулирани и поощрявани към п. на к. п. си, доколкото
последният е р. върху п. на д. Д. Отчетено е, че р. в. безспорно имат своето
отражение върху е. и п. с. и р. на д., поради което и в процеса на предоставяне
на процесната услуга се осъществява не само п. п., но
и с. к. Ето защо съдът намира за неоснователен довода на оспорващата страна, че
липсата на резултат от провежданите с екипа на КСУДС – Сливен сесии
компрометира изцяло качеството и поставя под въпрос целесъобразността на
конкретната социална мярка. Липсата на резултат от същата при д., установена от
вещото лице не може да предпостави категоричен извод,
че този вид социална услуга - „С. к. и п.“ е неподходящ или неуместен в случая
на Б. Видно от показанията на свид. Н. Г. пред
Районен съд – Сливен, услугата е „С. к.“, но нейната цел е п. „Р. о.“. Както в
хода на б. съдебен процес, така и в хода на настоящото съдебно производство са
събрани достатъчно и категорични данни, сочещи на н. на р. о. на д. Д. от н. м.
– заинтересованата М.Б.. Следователно, установената от експерта – п. липса на
резултат от срещите на д. с екипа от ЦОП и на д. в. между т. не може сама по
себе си да обуслови извод за безрезултатност и съответно – пригодност и удачност на процесния вид
социална услуга, доколкото целта на последната не е и. на д. у д. към работещия
с него екип, а в., з. и у. на е. в. с н. м.
Видно от заключението на съдебно – психологическата експертиза,
изградените у д. н. н. за продължаване на социалната услуга са по – скоро
свързани с личността на членовете на екипа и подхода на същия към случая.
Качеството на предоставяната услуга касае дейността на доставчиците и няма
пряка корелация между същата и материалната законосъобразност на оспорената
заповед. Така установеното обстоятелство обаче следва да бъде съобразено при
новото предоставяне на услугата в ЦОП в изпълнение на процесната
заповед.
В жалбата си оспорващият прави искане съдът да отмени обжалваната
заповед и върне административната преписка за ново произнасяне, с указания
административният орган да замени разпоредената социална
услуга „С. к. и п.“ с „П. п.“. Такова искане пред административния орган не е
формулирано, нито заявено от П.Б., поради което и от страна на органа преценка
за целесъобразността от предоставяне на този вид социална услуга не е
извършена. Такава преценка и не е и от компетентността на съда, поради което
настоящата инстанция може и следва да се произнесе само досежно
материалната и процесуална законосъобразност и валидността на оспорения акт.
Предвид събраните доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че
социалната услуга „С. к. и п.“, с оглед нейната насоченост е законосъобразно
определена от ответния административен орган, като изложените в процесната заповед мотиви са подкрепени от многобройните
писмени данни и експертни анализи по преписката. С процесната
заповед Директорът на ДСП – Сливен е съобразил най – добрия интерес на д. Д. Б.,
с оглед необходимостта о. с н. м. М.Б. да бъдат н., което е от значение за п.
на н. му н. и с. на неговото п. е. и п. р., предвид което настоящата съдебна
инстанция приема, че оспореният акт е постановен и в съответствие с материалния
закон.
Изложеното
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната
Заповед № ЗД/Д-СН-026/14.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Сливен представлява по своята същност валиден административен
акт, издаден при спазване на материалния закон и всички съществени административнопроизводствени правила, а депозираната срещу
него жалба е неоснователна.
Предвид
изхода на делото с отхвърляне на оспорването, се явява неоснователно искането
на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Основателна е и
следва да се уважи претенцията на административния орган, изразена от
процесуалния му представител в съдебно заседание, за присъждане на сторените по
делото разноски. Същите възлизат на 100,00 (сто) лева заплатен депозит за
експертиза и следва да се възложат в тежест на оспорващата страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу Заповед № ЗД/Д-СН-026/14.03.2022 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Сливен, с която е разпоредено
да се предостави краткосрочно (за срок от шест месеца) социално услуга „С. к. и
п.“, реализирана от КСУДС – гр. Сливен по отношение на д. Д. П. Б., ЕГН **********
и н. б. – П.Д.Б. с постоянен адрес ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.Д.Б., ЕГН **********,***
да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен разноски по делото в
размер на 100,00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: