Решение по дело №135/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№124

 

гр.Шумен, 03 Юни 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: М. Маринов

                                                                               Членове:1. А. Карагьозян

2. Р. Хаджииванова

 

при секретаря Ж. Дучева, и в присъствието на прокурора П. Вълчев, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №135 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №48 от 28.02.2019г. по гр.д.№891/2018г., Районен съд - гр.Велики Преслав е отхвърлил молбата на А.М.А. ***, за промяна на личното и фамилното му име от А.А. на Д.д..

Недоволен от така постановеното решение останал молителят, който го обжалва, в частта, с която е отхвърлена молбата му за промяна на собственото му име. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде отменено в атакуваната му част и постановено друго, с което да бъде допусната промяна на собственото му име от А. на Д..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите страни не са депозирА.отговор на жалбата. С писмено становище, Община Шумен моли да бъде отхвърлена жалбата и потвърдено атакуваното решение, в условията на евентуалност да бъде допусната исканата промяна.

Представителят на Окръжна прокуратура Шумен, изразява становище за основателност на претенцията.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, предявена от А.М.А. ***, за промяна на личното и фамилното му име от А.А. на Д.д.. Молителят твърди в молбата си, че към настоящия момент работи и живее трайно в Холандия, където се представял и бил известен в обществото като Д.М. Д.. Наложило се да се представя с това име за да може да се интегрира по-добре в обществото. Името Д.М. Д. се доближавало в много по - голяма степен до имената, които са традиционни за гражданите на Холандия, и идентифицирането на ищеца щяло да бъде много по - лесно и удобно, както и щяла да се намА. вероятността името да се сгреши при изписването му. С новото име молителя щял да има възможност да си намери по - хубава работа и да се интегрира по - добре. Предвид изложеното моли съдът да допусне исканата промяна.

Община Шумен е изразила становище, че искането е неоснователно.

От събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна: Молителят е български гражданин и е записан в регистрите с имена А.М.А.. Имената на баща му са М.А.М., на майка му А.Р.М., на брат му Е.. М.А., на сестра му А.М.Х., и на дъщеря му – А.А.М.. От справката за съдимост и писмо от Окръжна прокуратура – Шумен е видно, че молителят не е осъждан и срещу него няма образувани и водени досъдебни производства, няма неприключени наказателни производства и няма заявителски материал. От писмото от ОДМВР Шумен се установи, че спрямо молителя не са прилагани ПАМ по ЗБЛД. В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката А.М.Х. /сестра на молителя/ сочи, че той живее в Холандия и се представял там с имената Д.д., за да си намери по-добра работа. Свидетелката П.А. М.излага, че живее с братовчед на А.. Знаела че молителя живее в Холандия, но не знаела какво работи. Веднъж били заедно на почивка с молителя и негови приятели от Холандия, които се обръщали към него с името Д.д..

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи, че в настоящото производство предмет на делото са обстоятелствата, налагащи промяната на надлежно определено собствено и фамилно име /предмет на въззивното производство е промяна само на собственото име/, въз основа на важни обстоятелства. Съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки. Неотносима към настоящото производство е и сочената от жалбоподателя съдебна практика, доколкото в разглежданите там хипотези, наред със субективното желание на молителите, са били налице и обективни предпоставки, налагащи исканата промяна. Независимо от горното, ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи сочения от нея правопораждащ фактически състав. Молителя е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, известността си в обществото със соченото име. В процесния случай, молителя не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Низката степен на достоверност на свидетелските показания, предвид роднинската и приятелската връзка на свидетелите с молителя, не са годни да установят сочения факт, че молителя е известен в обществото с името Д.. Ето защо молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №48 от 28.02.2019г. по гр.д.№891/2018г. на Районен съд - гр.Велики Преслав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на А. М.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за промяна на собственото му име от А.на Д..

            В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                     2.