РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Перник , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация Перник“ АД, срещу
решение № 260378 от 01.04.2021 г., постановено по гр.д. № 5307/2020 г. на РС-Перник,
с което е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по предявените от А.
А. Г. срещу „Топлофикация Перник“ АД, искове, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемото право (право на принудително изпълнение)
спрямо А. А. Г. за сумата от 493,56 лева - главница за потребена топлинна енергия за
периода 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 62,46 лева -
законна лихва за забава за периода от 03.03.2009 г. до 11.06.2010 г.; 25,00 лева -
разноски в заповедното производство, за които суми по ч.гр.д.№ 6012/2010 г. на
Районен съд Перник е издаден изпълнителен лист поради погасяването им по давност.
В тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски в размер на
350,00лева – разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението. Сочи се, че
вземането й е признато с влязла в сила заповед за изпълнение и новата давност за
същото е петгодишна. Давността била прекъсната с образуването изп. д. № 518/2011 г.
на ЧСИ С. Д., а по време на висящността му давността не тече съгласно чл. 115, ал.1, б.
„ж“ ЗЗД, в който смисъл е и ППВС № 3/80 г.. Спирането на давността било
преустановено от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, извършено с
1
т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС – 26.05.2015 г., от който момент е започнала
да тече нова давност. Оспорва се извода на съда за наличие на основание за
прекратяване на производството, на 20.06.2012 г., поради това че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия. След като по изп. дело е направено
искане за прилагане на нов способ, след настъпването на перемцията, съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, като единствено образува ново изпълнително
дело, като искането прекъсва давността. С молба от 06.06.2016 г. дружеството
поискало извършване на такива действия, с което е прекъснало давността. Иска се
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемата страна А. А. Г. в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК не е
изразила становище.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
А. А. Г. e отправила искане до съда да се признае за установено по отношение
на ответното дружество, че не дължи на последното, поради погасяване по давност,
суми в размер на 493,56 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода
01.01.2009 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
29.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 62,46 лева - законна лихва за
забава за периода от 03.03.2009 г. до 11.06.2010 г.; 25,00 лева - разноски в заповедното
производство, които вземания са установени със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
6012/2010 г. на РС-Перник и за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изп.д.№ 518/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д..
Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че е приложима
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като давността е прекъсвана и същата не е
изтекла.
Установено е по делото, че за оспорените вземания в полза на „Топлофикация
Перник“ АД е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6012/2010 г. на РС-Перник
и изпълнителен лист.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответното дружество от *** г.
е образувано изп. дело № 518/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д., в която взискателят е
поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК –
запор, възбрана и спиране от движение на МПС.
Със съобщение от 12.12.2011 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение, съгласно което налага запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата, но в разписката е отбелязано, че на този адрес няма такава фирма.
С молби от 13.07.2015г. и 06.06.2016 г. взискателят „Топлофикация Перник“
2
АД е поискал да бъдат извършвани други действия по изпълнение.
Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното
производство, изцяло се възприема от въззивната инстанция.
Към 20.06.2011 г. - датата на образуване на производство по изпълнително
дело № 518/2011 г. на ЧСИ С. Д., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Настоящият съдебен
състав споделя съдебната практика, според която разрешенията, дадени с ТР 2/2015г.
на ОСГТК, се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на обявяването
му изпълнителни производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата на
обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г.
В случая изп. производство е прекратено по право при условията на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК на 21.06.2013 г., тъй като ответникът в продължение на две години след
молбата за образуване на изп. производство от 20.06.2011 г. не е поискал
извършването на каквито и да е изпълнителни действия. Датата на прекратяването е
преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което относно погасителната
давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. и новата давност
започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство –
21.06.2013 г. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. се прилагат занапред спрямо
неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто
не е настоящият случай /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС/.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа
на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав споделя
разбирането на районния съд, че погасителната давност за вземанията на взискателя е
петгодишна. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така
защото влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване на следното:
Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в
отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да
продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да
съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват
институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания
са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е
положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС
длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на
факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат
известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в
сила заповед има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните
решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на
съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания -
по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439
ГПК. Реда по чл. 439 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както
при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след
приключване на устните състезания и съответно не се преклудират. Основанията по чл.
424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303,
ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред. Видно от гореизложеното чрез
3
разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на влязлата в
сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок.
За да се погасят по давност правата на взискателя следва, считано от
21.06.2013г., същият да е бездействал в продължение на 5 години. Извършването на
изпълнителни действия, поискани от взискателя, при настъпила перемпция и
прекратяване на изпълнителното дело по право, каквото е настъпило на 21.06.2013 г.,
не е невалидно. Докато изпълнителният лист е при съдебния изпълнител, той е длъжен
при поискване от взискателя да осъществява принудително изпълнение чрез
предвидените изпълнителни способи. Настоящият съдебен състав споделя
становището, застъпено в решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV г.о., според което, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие
за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител
(или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Настоящият съдебен състав намира, че с подадените
молби от 13.07.2015 г. и 06.06.2016 г. от взискателя с искане за прилагане на определен
изпълнителен способ давността относно вземанията е прекъсната. Относно поставения
от районния съд въпрос за нередовност на молбите поради невнасяне на държавна
такса, следва да се посочи, че в случая такава нередовност не е основание да се отрече
ефектът на прекъсване на давността. В т.11 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на
авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено, че точното определяне,
4
начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия
съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен
изпълнител. Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ регламентира, че за дължимите неплатени такси и
разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на вземането.
Предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за
законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни
действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител прекратява
изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и
разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са
порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по
жалба срещу тях. Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите
от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК
изрично е уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението не са внесени
от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Изрично е уредена в чл. 79, ал. 3
ЗЧСИ и процесуалната възможност за несъбраните такси частният съдебен изпълнител
да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК срещу взискателя.
При така регламентираната от законодателя възможност следва извода, че законът
допуска възможността, дължимите такси и разноски по образуваното изпълнително
дело да не са събрани предварително. В случая не се касае за държавни такси, а за
такси, които се събират от ЧСИ и са регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват
възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност. Същевременно в светлината на
цитираното решение ако поисканото изпълнително действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. В случая с липсата на указание от съдебния изпълнител,
което да подлежи на изпълнение от взискателя и спрямо което да се преценява
изправността на последния, в действителност се създава правна несигурност, но
бездействието на съдебния изпълнител не следва да рефлектира неблагоприятно в
правната сфера на взискателя, който е проявил активност, а прекъсването течението на
давността се осъществява чрез действия на кредитора. Соченото бездействие не може
да се приравни на мълчалив отказ за извършване на исканото действие, което би могъл
взискателят да обжалва. Не следва да се сподели разбирането, че поради бездействието
на съдебния изпълнител в периода на погасителната давност, при активност на
взискателя, вземането може да се погаси, а взискателят разполага с възможността да
претендира обезщетение за вреди от органа по изпълнението.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
последицата от липсата на активност от страна на взискателя в определен срок е
свързана на първо място с настъпването на перемция, но перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му
за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
От приложеното изп. дело се установява, че в продължение на 2 години,
считано от 06.06.2016 г., от взискателя не са поискани "същински" изпълнителни
действия по см. на т. 10 от цитираното ТР № 2/25.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което изп. производство е прекратено на 07.06.2018г. на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно
5
значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това и не рефлектира върху датата, от
която се отчита началото на давностния срок за вземането.
Съгласно диспозитива на т. 10 от цитираното тълкувателно решение когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, което означава, че макар и прекратено производството не се заличават с
обратна сила всички извършени изпълнителни действия, докато същото е било висящо.
В мотивите на решението действително е посочено, че във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия
се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
Действително от буквалния прочит на тези мотиви следва извода, че когато
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния изпълнител вече
няма да са валидни. Причината за това е, че те се обезсилват по право и губят с обратна
сила своето процесуално и материално значение. В контекста на прекъсването на
погасителната давност ще бъдат обезсилени, както процесуалните действия на
взискателя, касаещи прекъсването на погасителната давност – овластяването по чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ или отделните молби с искане за предприемане на изпълнителни действия,
така и всяко едно предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие в
рамките на конкретен изпълнителен способ, което го изгражда. Изключение е
създадено единствено за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания – арг. от чл. 433, ал. 3 ГПК. Въпросът
за изискването за валидност, изразяващо се в преценката за липса на прекратено
изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпило
поради това обезсилване по право на всички изпълнителни действия, е преюдициален
относно поставянето на въпроса дали погасителната давност въобще някога е била
прекъсвана в рамките на изпълнителното производство на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД. Налага се изводът, че ако е налице прекратяване в хипотезата на перемция, тогава
няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от
диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на
неговата висящност на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че този буквален прочит създава
вътрешно противоречие и не съответства на диспозитива на решението. Приема, че по
право се обезсилват всички изпълнителни действия, предприети след настъпване на
перемпцията. По силата на чл. 116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи
от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от
по-нататъшната съдба на тези действия (Решение № 45/30.03.2017 по дело №
61273/2016 на ВКС, ТК, IV г. о., Решение № 130/23.12.2015 г. по т. д. № 855/2011 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 10 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС).
Когато изпълнителното дело е прекратено поради перемпция действията след
перемирането не се явяват извършени в рамките на висящ изпълнителен процес и
затова тези действия не прекъсват давността. В тези случаи съгласно т. 10 на цит. ТР за
начало на новия давностен срок следва да се счита датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. Под "валидно" изпълнително
действие следва да се разбира такова, което е извършено в рамките на надлежно
6
образуван и висящ изпълнителен процес. Когато изпълнителното дело е било
надлежно образувано и висящо към момента на отправяне на искането за
предприемане на изпълнителни действия и към тяхното предприемане, а впоследствие
се перемира, ефектът на вече извършените действия по отношение прекъсването на
давността не се заличава. Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК не обезсилва ретроактивно вече извършените действия и техния
прекъсващ давността ефект. Този извод не почива нито на цит. ТР, нито на съдебната
практика. Обезсилването на действията е занапред, а не с обратно действие. То е
основание за вдигане на наложените запори и възбрани и съставлява забрана за
съдебния изпълнител да предприема по-нататъшни действия за довършване на
започнатите изпълнителни способи, но не заличава вече извършеното прекъсване на
давността. Единственото условие е действието да е извършено след образуване и преди
перемиране на делото. Аргумент за това е и обстоятелството, че при перемпция не се
обезсилват изпълнителните действия, изграждащи изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична
продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Ако
се приеме, че обезсилването на останалите действия е ретроактивното, разпоредбата на
чл. 116, б. "в" ЗЗД би се приложила неравно спрямо субектите – тези, които са страни
по изпълнителен процес, включващ способи с придобити от трети лица права, биха се
ползвали от прекъсването на давността въпреки перемпцията, а взискателите, в чийто
процес такива способи не са се осъществили – не. Разбира се, не това е духът на закона
и на цит. ТР. В цитираното от районния съд решение № 285/06.10.2015 г. по гр. д №
1953/2015 г. на ВКС е разгледана различна хипотеза на прекратяване на изп.
производство поради обезсилване на заповедта за изпълнение и изп. лист, послужил за
образуване на производството.
Ако съдебният изпълнител, без да бъдат поискани, бе предприел извършване
на изп. действия след перемиране на изп. дело през 2013 г. то същите не следваше да се
зачетат съобразно изложените съждения.
Исканията за извършване на изп. действия, направени в молбите от 2015 г и
2016 г., обаче, са правнорелевантни, възстановяват висящността на производството,
независимо дали е образувано ново такова и прекъсват давността, съобразно
последните разяснения, дадени в решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г.
на ВКС, IV г.о., което не противоречи на постановеното ТР, а дава отговор на въпроси,
които не са поставени в последното.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че погасителната
давност относно вземането е прекъсната от взискателя чрез подаване на молба от
06.06.2016 г. и до предявяване на иска – 01.10.2020 г. не е изтекъл 5 – годишният
давностен срок за погасяване на вземанията, поради което отрицателните
установителни искове се явяват неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да съобразява по правилата
на чл. 235, ал. ГПК изтеклата в хода на процеса давност. В приложното поле на чл. 235,
ал. 3 ГПК попадат новонастъпилите факти, които са от значение за спорното право
такова, каквото е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск.
Това не може да бъдат факти, които са основание на нов иск. За ответника, правно
релевантните новонастъпили факти са тези, на които се основават негови
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи
възражения (всички тях той може да направи по-късно съгласно чл. 147 ГПК), а за
ищеца – настъпилата в хода на процеса изискуемост на вземането, както и
противопоставимост или пораждане на действие за насрещната страна на възникнали
права или на извършени изявления. За двете страни, правно релевантните
новонастъпили факти са събития, които не зависят от волята на страната, която черпи
права от осъществяването им. В този смисъл е решение № 86/14.08.2014 г. по гр. д. №
7
6766/2013 г., ІV ГО на ВКС и определение 737№ 86/20.10.2016 г. по гр. д. № 2913/2016
г., ІV ГО на ВКС, които визират хипотеза на период на неизпълнение на задължение на
насрещната страна по облигационната връзка, настъпил след предявяване на иска, като
се приема, че добавянето на нов период на неизпълнение след предявяване на исковата
молба е възможно само при условията на чл. 214 ГПК.
Действително в трайната си практика по приложението на чл. 116, б. "б" ЗЗД
ВКС приема, че погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от
носителя на спорното вземане. В решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г.,
ІІ ГО на ВКС е прието, че ако предвиденият в чл. 79 ЗС срок е изтекъл към момента на
приключване на устните състезания, е налице факт от значение за спорното право,
който е настъпил след предявяване на иска и следва да бъде съобразен от съда
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК (респ. - чл. 188, ал. 3 ГПК /отм/). Предявяването на
отрицателен установителен иск, обаче, няма за последица предвиденото в чл. 116, б.
"б" ЗЗД и чл. 115, б. "ж" ЗЗД действие. Цитираната съдебна практика е формирана по
приложение на института на придобивната давност. Когато владелецът предяви
положителен установителен иск за собственост или ревандикационен, основан на
давностно владение, то се зачита и теклата в хода на процеса давност, но тогава
ответникът разполага с възможността да предяви насрещен иск и да прекъсне
давността. В случая при предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист е погасено
по давност, носителят на вземането не разполага с правна възможност да прекъсне
давността, течаща в хода на производството, тъй като той вече не може да предяви иск
за вземане, което е вече съдебно признато. Той може да предприема изпълнителни
действия, с които да прекъсва давността и които също да се вземат предвид от съда по
реда на чл. 235, ал.3 ГПК, но ищецът би могъл да обезпечи иска си посредством
спиране на изпълнението и така да препятства възможността ответникът да
предприема активни действия. Следва и в тази хипотеза да намери приложение общият
принцип, че давност не може да тече срещу лице, което не може да защити правата си.
Предвид тези съждения настоящият въззивен състав приема, че основанието
на иска е изтеклия период от време до завеждане на иска и единствено той следва да се
преценява от съда.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, а предявените искове отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК ответното
дружество – въззивник, има право да му бъдат присъдени разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и възнаграждение, с оглед процесуалната защита от
юрисконсулт пред настоящата инстанция, в размер, определен от съда по реда на чл. 27
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид
процесуалното поведение на ответното дружество и осъществените от него
процесуални действия пред въззивната инстанция, съдът определя размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100 лв., които ищецът - въззиваем следва да бъде
осъден да заплати на "Топлофикация Перник" АД.
С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сторените пред районния
съд разноски. На ответното дружество следва да се присъдят и разноски за
8
възнаграждение, с оглед процесуалната защита от юрисконсулт пред първата
инстанция, в размер, определен от съда по реда на чл. 27 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ от 100 лв.
Тъй като се касае за гражданско дело и цената на иска е под 5 000 лв., по
аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260378/01.04.2021 г., постановено по гр.д. № 5307/2020
г. на Районен съд – Перник, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против
"Топлофикация Перник" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
*** обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува
изпълняемото право (право на принудително изпълнение) спрямо А. А. Г. за сумата от
493,56 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода 01.01.2009 г. до
30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането; 62,46 лева - законна лихва за забава за периода
от 03.03.2009 г. до 11.06.2010 г.; 25,00 лева - разноски в заповедното производство, за
които суми по ч.гр.д.№ 6012/2010 г. на Районен съд Перник е издаден изпълнителен
лист поради погасяване по давност, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
"Топлофикация Перник" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
*** на основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 273 ГПК сумата от 225, 00 /двеста двадесет и пет/
лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред Окръжен
съд – Перник и юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд – Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9