РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Н.Т., като особен
представител на ответника СТ. Б. Б., срещу решение № 261935/14.07.2021 г. по гр.дело
№ 2718 по описа на РС Пловдив за 2020 г.
С обжалваното решение РС Пловдив уважава изцяло предявения пред него иск,
като осъжда М. ЕМ. Б. и СТ. Б. Б., да заплатят на ХР. СТ. М. сумата от 5000 лева, като
част от сумата от 34596 лева, получена на отпаднало основание – предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.10.2018 г., развален от ищеца
поради виновно неизпълнение на задължението на ответниците за прехвърляне на
собствеността върху имота, както и направените по делото разноски.
Решението по отношение на М. ЕМ. Б. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва, като счита
постановения съдебен акт неправилен, некореспондиращ с доказателствата по делото,
немотивиран и незаконосъобразен. Твърди, че след като купувачът по предварителния
договор не е изпълнил задължението си да плати цената до посочената в договора дата,
то продавачите са се освободили от задължението си да му продадат имота, както и да
върнат полученото капаро. Счита, че е налице противоречие в мотивите на съдебния
1
акт, тъй като е посочена както сумата от 34596 лв., така и сумата от 34596 лв., като
заплатена сума от купувача по предварителния договор. Изразява несъгласие с извода
на съда, че продажбата на имота е причината за разваляне на договора, а не
незаплащането на уговорената цена в срок. Според жалбоподателя този погрешен
извод води до това, че съдът не признава, че полученото капаро не подлежи на
връщане. Твърди, че за да признае за доказан по размер предявения иск съдът сочи, че
кредитира приетата експертиза, която не доказва общия размер на иска. Излага
съображения, че искът не е доказан по размер, поради което и не следва да бъде
уважаван.
Моли да бъде отменено постановеното съдебно решение, като предявеният иск
бъде изцяло отхвърлен. В съдебно заседание моли да бъде уважена въззивната жалба,
по съображения, подробно изложени в нея, като се отмени изцяло постановеното
решение на РС Пловдив.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ХР. СТ. М., чрез
адв. П.. Счита въззивна жалба допустима, но изцяло неоснователна, а постановеното
съдебно решение правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата,
като всяко от тях е тълкувано правилно по отделно и в съвкупност с останалите, като
фактическите констатации отговарят на обективната истина, а правните изводи – на
закона. Излага съображения, че ответниците са били страни по предварителен договор
за покупко-продажба на имот, по което е било заплатено капаро, а в последствие и
остатък от 11121,48 лв. от продажната цена, факти, които счита доказани по делото.
Твърди, че тъй като ответниците не изпълнили задължението си да му продадат имота,
е развалил договора с исковата молба, без да даде срок за изпълнение, което било
невъзможно поради продажбата на имота на друго лице. Във връзка с възраженията в
жалбата твърди, че продавачите не са се възползвали от правото да развалят договора,
като и, че неизпълнението от страна на купувача е било незначително, с оглед интереса
на кредиторите.
Моли обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено изцяло на осн. чл. 272 от
ГПК и да му бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание моли да бъде оставена без
уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено първоинстанционното решение,
както и да му бъдат присъдени разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
2
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Пред РС Пловдив е предявен иск с правно основание чл. 88, ал. 2, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, от ХР. СТ. М. срещу М. ЕМ. Б. и СТ. Б. Б., за
заплащане на сумата от 5000 лева, като част от сумата от 34596 лева, получена на
отпаднало основание – развален с исковата молба предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 18.10.2018г.. Твърди, че договорът бил развален от
него с исковата молба, поради виновно неизпълнение на задължението на ответниците
за прехвърляне на собствеността върху имота, без даден срок за изпълнение, тъй като
изпълнението било невъзможно, поради прехвърляне на имота на друго лице. Твърди,
че предварителния договор бил сключен от Б. лично и като пълномощник на Б., като
по този договор М. твърди да е заплатил на ответниците сумата от 34598 лв.
Ответникът Б., чрез назначения му особен представител адв. Т., признава, че е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит по
време на брака със съпругата му ответника М.Б., както и, че с представеното
нотариално заверено пълномощно, дадено му от съпругата му, е действал лично за себе
си и като неин пълномощник. Не оспорва действителността на сключения договор.
Счита, че продажната цена не е заплатена до посочената в договора дата, поради което
и продавачите са освободени от задължението си да продадат имота, като имат право
да задържат получения задатък от 5000 лв., за който размер се води и частичния иск,
поради което същият е неоснователен, недоказан и по размер.
Ответникът Б. не се защитава по така предявения иск, не взема становище в срока
за отговор на исковата молба, нито по същество по делото пред РС Пловдив.
Решението по отношение на нея не е обжалвано, влязло е в законна сила и не е
предмет на въззивна проверка в настоящото производство.
Пред РС Пловдив са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел и
приета ССЕ.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от съда и за
които липсват оплаквания от страните, или настоящата инстанция не може да приеме
за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл
от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. Страните не спорят по
установените факти, на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, а
именно, че на 18.10.2018г. Х.М. сключил с ответника С.Б. предварителен договор за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 86784.381.66 по КККР на гр.
Пловдив, както и, че е към датата на сключване на договора е притежавал пълномощно
от ответника М. ЕМ. Б., която го е упълномощила да се разпорежда с имота както
намери за добре. От приложените писмени доказателства към исковата молба се
установява също, че с Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
3
недвижим имот № 48,том 2, рег. № 1563, нот. дело №192/2016г., на нотариус
Герджикова-Кюркчийска, ответника Б. е закупила от съсобственик 8/90 идеални части
от недвижимия имот с идентификатор 86784.381.66 по КККР на гр. Пловдив. С
договора страните са уговорили цена на имота в размер на 40 000 лева, както и срок за
сключване на окончателен договор 30.09.2019 г. от 10.00 часа пред посочен нотариус.
В договорът е записано също, че към датата на сключването му е заплатена сумата от
25 000 лева, от които сумата от 5000 капаро и сумата от 20000 част от продажната
цена, като е уговорено, че договорът служи и като разписка за заплащането на сумата.
От представените писмени доказателства е видно, че са заплащани суми на ответника
Б., както преди, така и след сключване на договора. Няма спор между страните и по
отношение на факта, че на определената в предварителния договор дата, нито по-
късно, окончателен договор за продажба на имота не е сключен между тях, както и, че
на 28.01.2020 г. ответниците са прехвърлили чрез покупко-продажба и дарение части
от имота, предмет на предварителния договор на трето за спора лице, за което е
представена справка от имотния регистър. С уточнението на исковата молба е
направено изявление от страна на ищеца М., че разваля предварителния договор за
покупко-продажба, без да определи срок за изпълнение, тъй като изпълнението му е
станало невъзможно, поради разпореждане с имота от страна на ответниците.
При така установените факти по делото се явяват неоснователни твърденията във
въззивната жалба за неоснователност на исковите претенции по отношение на
ответника Б., от когото, с оглед направеното уточнение пред въззивния съд, се
претендира връщане на сумата от 5000 лв., като частична претенция от заплатената по
договора цена от 34598 лв.
Жалбоподателят е страна по неоспорения сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. По силата на същия договор е поел задължение
да прехвърли описания в договора имот срещу посочената цена на въззиваемия. Видно
от съдържанието на договора, към датата на сключването му е била заплатена сумата
от 25000 лв., като договорът, по волята на страните, служи и за разписка за
получаването на тази сума от жалбоподателя. Безспорно се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по договора. Договорът е развален с
изявлението на въззиваемия с подаване на исковата молба, поради разпореждане с
предмета на предварителния договор от страна на жалбоподателя и последвалата от
това невъзможност за изпълнението му. По силата на чл. 88 от ЗЗД развалянето на
договора има обратно действие и се дължи връщане на полученото по него. Ето защо
искът за връщане на полученото от жалбоподателя Б. по прекратения договор е
основателен, както и доказан в претендирания частичен размер със сключения договор.
Неоснователно съдът намира съждението в жалбата, че забавата на заплащането
на цената по договора освобождава продавачите от техните задължения, тъй като това
4
твърдение противоречи на законодателното разрешение при неизпълнение на
договорно задължение, дадено в чл. 79 от ЗЗД и чл. 87 от ЗЗД. При изтичане на
уговорения срок за изпълнение на договорните задълженията на страната тя изпада в
забава, като за нея се пораждат законово и договорно установените права при
неизпълнение, упражняването на които зависи от нейната воля. Жалбоподателят не е
упражнил правото си на разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията
на насрещната страна.
По отношение на предявения размер на иска в частта от 5000 лв., съдът намира
възражението във въззивната жалба за недоказаност като неоснователно, а иска счита
доказан. Пред съда е предявен частичен иск за сумата от 5000 лв. В самия договор е
удостоверено, че жалбоподателят е получил сумата от 25000 лв., като договорът служи
и като разписка за получаване на тази сума, с което искът се явява безспорно доказан в
предявения частичен размер от 5000 лв., само с представения договор. Останалият
размер на заплатената цена не е предмет на произнасяне по настоящия частичен иск.
За да бъде отговорено на всички възражения във въззивната жалба, следва да се
посочи, че съгласно чл. 5, ал. 3 от сключения предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, при виновно неизпълнение на което и да е от
задълженията на продавача, той възстановява на купувача капарото. Установи се
неизпълнение на основното задължение по договора на продавача – да прехвърли
собствеността върху описания в договора имот, поради което и капарото подлежи на
връщане. Съгласно следващата алинея от договора единствено при отказ от сделката от
страна на купувача полученото капаро остава в полза на продавача, която хипотеза не
е налице. Купувачът не се е отказал от изпълнение на договора, а е развалил същия,
поради неизпълнение от страна на продавача, който се е разпоредил с притежаваната
от него част от имота в полза на другиго, поради което няма право да задържи
капарото, както се твърди в жалбата.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната част -
потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на разноски в настоящата
инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер на 1350 лв., от
които възнаграждение за особен представител 400 лв. и 950 лв. адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2021 г., заплатено
по Б. път, за което са приложени доказателства.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261935/14.07.2021 г. по гр.дело № 2718/2020 по
описа на РС Пловдив, в частта, в която е осъден СТ. Б. Б. с ЕГН: ********** с адрес в
гр. Пловдив, ул. „***, да заплати на ХР. СТ. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес в
гр. Пловдив, ул. „***, е* сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, като част от сумата от
34596 лева, получена на отпаднало основание – предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 18.10.2018г., развален поради виновно неизпълнение
на задължението за прехвърляне на собствеността върху имота, заедно с М. ЕМ. Б. с
ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Пловдив, бул. „****, по отношение на която
Решение № 261935/14.07.2021 г. по гр.дело № 2718/2020 по описа на РС Пловдив е
влязло в сила.
ОСЪЖДА СТ. Б. Б., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. „****, да заплати на
ХР. СТ. М. с ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. „**** сумата от 1350 лв. (хиляда
триста и петдесет лева) направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6