№ 1305
гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501806 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от М. И. Р. срещу решение № 72
от 10.05.2022г. на Районен съд-Девня, постановено по гр.д. № 194/2022г., с малолетното дете на
въззивника Й. М. Р., ЕГН ********** е настанено в семейството на С. В. С. за срок от две години,
считано от датата на влизане в сила на решението на основание чл.28,ал.7, вр. Чл.26, ал.1, вр.
чл.25, т.2 от ЗЗДт.
Жалбоподателят заявява, че не е доволен от решението и не е съгласен с настаняването на
детето в семейството на С. В. С.. Излага доводи за неправилност и необоснованост на решението и
счита, че същото е постановено при липса на доказателства, нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Заявява, че има възможност и желание да полага грижи за детето и
непрекъснато търси възможност за осъществяване на контакти с него. Посочва, че е налице
възможност за настаняване на детето в семейството на роднини и близки. Неоснвателно съдът не е
приел представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че въззивникът
полага труд по трудово правоотношение и получава доход, който му позволява да се грижи за
детето. Счита, че не е в интерес на детето да бъде продължено настаняването му в приемното
семейство на С. С., тъй като отговорността на приемното семейство е занижена и детето е
поставено в риск. Твърди, че детето често е наказвано и липсва доверителна връзка между него и
приемните родители. Освен това семейството не допуска и създава пречки въззивникът да се
вижда с детето. В с.з., въззивникът поддържа жалбата, като посочва, че към момента на
заседанието е задържан и е в затвора, но иска детето да се отглежда от бабата по бащина линия,
която е съгласна да полага грижи за него.
ДСП Девня изразява становище за неоснователност на жалбата. Настаняването на детето за
отглеждане в семейството на С. С. е с цел опазване на неговото здраве и е в интерес на детето.
Особения представител на детето Й. М. Р. е депозирал отговор , в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна С. В. С. не е изразила становище по жалбата.
Постъпилата въззивна жалба е подадена в срок и от надлежна страна, с интерес от обжалване,
поради което е допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Настоящият състав на Окръжен съд Варна, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение РС Девня се е произнесъл по искане на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Девня, с правно основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.2 ЗЗДт, за
настаняванена малолетното дете Й. М. Р., ЕГН ********** в професионално приемно семейство.
В молбата е посочено, че с Решение № 260/07.01.2021г., по гр.д. № 320/2020г. по описа на РС
Девня е постановена мярка за закрила спрямо детето Й. – настаняване в професионално приемно
семейство на С. В. С. за срок от една година, поради невъзможност на родителите да полагат
грижи за детето. При проведеното социално проучване се установило, че настаняването на детето в
биологичното му семейство или в близкия семеен кръг е невъзможно. Между детето и членовете
на семейството на приемния родител има изградена емоционална и доверителна връзка, както и е
осигурена добра среда за развитие на детето. Молбата е основана на социален доклад с подробна
обосновка относно изложените обстоятелства, мотивиращи налагането на исканата мярка за
закрила на детето.
Бащата на детето пред съда е заявил, че желае да се грижи за детето.
Майката на детето не е изразила становище.
Особения представител на детето адв. Я. изразява становище за уважаване на молбата.
От представеното заверено копие на удостоверение за раждане № **********, издадено на
04.12.2012г. от Община Варна въз основа на Акт за раждане № 2457 е видно, че Й. М. Р. е роден на
29.11.2012г. с родители: майка М. Й. Х. и баща – М. И. Р.. Към момента на постановяване на
решението на ДРС детето е на девет години и половина.
Със заповед № ЗД/Д-В-Д-001/01.02.2022г. на Директора на ДСП Девня, детето Й. е
настанено в приемно семейство на С. В. С., поради невъзможност на бащата да полага сам грижи
за него, както и невъзможност да се отглежда от биологичното семейство и семейството на близки
роднини.
В социалния доклад освен изложеното по-горе е посочено, че след настаняването на детето
в приемното семейство, за него се полагат необходимите грижи; отглежда се при добри хигиенно
битови условия, посещава редовно училище, подготвя уроците си и е регистрирано при личен
лекар, водено е редовно на прегледи и консултации при лекар.
При извършеното социално проучване е констатирано, че родителите на детето са
разделени, като майката на детето трайно се е дезинтересирала от него и е заявила готовност да
подпише декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето. Роднините на детето по
бащина и майчина линия не желаят и нямат възможност да се грижат за детето, за което са
подписали декларации по чл.24, ал.3 ППЗЗД. В настоящия момент не е възможна реинтеграция на
детето в биологичното семейство.
Пред въззивната инстанция са представени трудов договор №3297/06.04.202г. и
допълнително споразумение от 31.03.2022г., от които се установява, че бащата на детето работи по
трудово правоотношение на 4 часа и получава основно месечно възнаграждение в размер на 355лв.
От представения пред въззивния съд социален доклад на ДСП Девня се установява, че към
момента на извършеното проучване – м. 09.2022г. детето Й. продължава да се отглежда в
приемното семейство на С. С. в гр.Девня. Потребностите на детето от храна, облекло,
здравеопазване, образование са задоволени. Битово-хигиенните условия в дома на приемното
семейство са много добри, като за дето е осигурено лично пространство, с кътове за лични вещи.
Детето не е оставяно без надзор. Детето е ученик в четвърти клас и редовно посещава учебните
занятия в СУ“Васил Левски“, като няма регистрирани негативни прояви. Има изградена
приятелска среда със съученици; успехът му е между среден и добър. С подкрепата на приемния
родител и учителите, детето е започнало да компенсира пропуските и изоставането в усвояването
на учебния материал. В проведения разговор, класния ръководител на детето е заявил, че същото е
спокойно и адаптирано в училищната среда. В доклада е посочено, че от настаняването на детето в
приемното семейство до момента на извършване на проучването няма промяна в условията за
реинтеграцията на детето в биологичното му семейство. Детето не се е срещало с майка си, която
напълно се е дезинтересирала от него, а с бащата са се провели две срещи през 2020г. и три срещи
през 2022г. Посочено е, че бащата е преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК от 16.09.2020г., като е
опредЕ. 75% ТНР; живее в полусъборена постройка без електричество и вода; към момента е
задържан, като заподозрян в извършване на тежко престъпление.
2
Я. Р. /чичо на детето/, брат на М. Р. в последните години е живял извън България. Върнал
се е през м. юли 2022г., работи като шофьор. Заявява, че желае да се грижи за племенника си,
въпреки, че няма изградена връзка с него. В хода на проучването през м. август 202г. на
социалните работници е предоставена информация, че Я. Р., заедно с брат си –бащата на детето Й.
са участвали в сбиване при което М. Р. е наръгал с нож друго лице, участвало в сбиването и то е
починало.
Бабата по бащина линия на детето не е виждала детето от 2020г., като според социалните
работници, извършили проучването същата не осъзнава потребностите на детето , по начина по
който същите следва да бъдат задоволени и не притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждането на детето. В заключение в доклада е изразено мнение, че от кръга на биологичното
семейство и близките роднини, няма лица, притежаващи необходимият родителски капацитет и
разполагащи с подходящи хигиено-битови условия, доходи и подкрепяща среда за да полагат
грижи за детето. Предвид задържането на бащата и чичото на детето е налице обективна
невъзможност за реинтеграция на детето в биологичното му семейство.
Детето Й. е изслушано от настоящия въззивен състав. Същото заявява, че се чувства добре
в приемното семейство. Среща се с баща си рядко и е ходил при баба си К. заедно с баща си, но не
е живял при нея. Заявява също, че ходи редовно на училище, свикнал е със С. и при нея му е добре.
Съгласно разпоредбата на чл.125 СК, родителите имат задължение да се грижат за
физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето. Родителите отглеждат детето,
формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в
съответствие с нуждите на детето. Това са част от задълженията на родителите, които същите имат
съгласно закона. За да бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се
установи комплексно изпълнение на всички задължения, които има спрямо детето. Желанието да
се полагат грижи и изпълнението на едни задължения не компенсира неизпълнение на други
негови задължения. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя
спрямо детето се дължи постоянно. Ето защо желанието на бащата да полага грижи за детето, или
тези грижи да се полагат от неговата майка – баба на детето не може да компенсира неполагането
на грижи за детето до момента, довело до настаняване на детето в приемно семейство или да се
пренебрегнат фактите относно здравословното и психическо състояние на бащата, бабата или
другите роднини на детето. Освен това липсва и изрично съгласие на бабата или чичото на детето
да се грижат за него.
В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на посочените в
разпоредбата на чл.25, ал.1 т.2 и т.3 ЗЗДет. условия, а именно трайно неполагане на грижи от
страна на родителите, както и трайна невъзможност да го отглеждат. Безспорно се установи, че
бащата няма възможност да полага грижи за детето, като в тази връзка, съдът съобрази и
настъпилите в хода на делото обстоятелства, свързани със препятстване на тази възможност
поради задържането на бащата и повдигането на обвинение за извършено от него тежко
престъпление. Не се установи бабата по бащина линия или други близки и роднини на детето да
разполагат със възможност и капацитет да полагат адекватни грижи за детето, както и да са
заявили по съответния ред желание да полагат грижи за детето. Освен това съдът съобрази също,
че момчето не е контактувало дълги периоди от време с баба си и чичо си, поради което и няма
изградени емоционални връзки с тях.
По изложените съображения правилно и съобразно закона и събраните доказателства в
обжалваното решение е прието, че в случая са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.2 и т.3
ЗЗДет. за прилагане на поисканата от ДСП Девня мярка за закрила – настаняване на детето в
приемно семейство. Видно от данните поделото ДСП е реагирала своевременно и адекватно, като
за детето е намерена подходяща семейна среда, създаваща гаранция за защита на най-добрия
интерес на детето.
Направените от въззивния съд изводи съвпадат с изводите на първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 10.05.2022г., постановено по гр.д. № 194/2022г. по
описа на Районен съд – Девня.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.30, ал.3 Закона за
закрила на детето.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4