Р Е Ш Е Н И Е
№260500
гр. Перник, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като разгледа гр. д. № 06164 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу П.Н.П., ЕГН **********,***, с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи сумите, както следва: 729,15 лева /седемстотин
двадесет и девет лева и 15 стотинки/, представляваща главница по договор за
кредит; 138,85 лева /сто тридесет и осем лева и 85 стотинки/, представляващи
договорна лихва: за периода от 7.01.2017 г. до 10.02.2018 г.; 36,24 лева
/тридесет и шест лева и 24 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие:
за периода от 7.01.2017 г. до 10.02.2018 г.; 185,52 лева /сто осемдесет и пет
лева и 52 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: за периода
от 7.01.2017 г. до 10.02.2018 г.; 430,41 лева /четиристотин и тридесет лева и
41 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя; за периода от 7.01.2017 г. до 10.02.2018 г.; 117,49 лева /сто и
седемнадесет лева и 49 стотинки/, представляващи обезщетение за забава/ за
периода от 8.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъден
ответника да му заплати сторените разноски в настоящето и в заповедното
производство.
Ответната
страна, чрез назначения й особен представител, се е възползвала от правото си
да подаде отговор на исковата молба. С отговора вземанията се оспорват по
основание и размер.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез нарочно становище, сочи че исковата молба е основателна,
доказана, поради което и моли да бъде уважена, като бъдат присъдени и сторените
разноски.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован чрез особения си представител, не се явява, не се явява и
особения представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На 01.06.2018
г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на
което „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/15.12.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и П.Н.П.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“
ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по втората цесия с
Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
По делото е представен потребителски паричен кредит № ********* от 15.12.2016г., сключен между П.Н.П. в качеството на Кредитополучател и „Провидент Файненшъл България“ ООД.
По силата на този договор заемодателят предоставил на ответната страна сума в размер на 750,00 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва в размер на 147,94 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 897,94 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 14,97 лв. Първата погасителна вноска е била платима на 24.12.2016 г„ а последната погасителна вноска е с падеж: 10.02.2018 г.
На оснoвание клауза от договора за кредит били начислени
такси за оценка на кредитно досие, която е в размер на 37,50 лв..
Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима за
предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на
191,92 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 3,20 лв.,
които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от
таксата „Кредит у дома“, която е в размер на 447,81 лв. е свързана с разходите
на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и
е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази
такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 7,46 лв.,
платими на падежните дати на погасителните вноски. Така, общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1575,17 лв., която включва: главница в размер
на 750,00 лв., договорна лихва в размер на 147,94 лв., такса за оценка на досие
в размер на 37,50 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене в размер на 191,92 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 447,81 лв.
Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26,25 лева, като в
размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 14,97 лв.,
вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,63 лв., вноска по такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя
в размер на 3,20 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 7,46лв.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 10.02.2018г.
Кредитополучателя е погасил единствено задължение в размер на 55.00 лв.
„Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е изпратила Уведомлението за цесия по реда на
чл. 99 от ЗЗД до ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В
тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане,
размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане
стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма.
След
като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност, като в случая в отговора по чл.131 ГПК ответната
страна е навела и такива възражения (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
В
настоящия случай се претендират суми, произтичащи от неравноправни клаузи в
договора за кредит, а именно: 36,24 лева /тридесет и шест лева и 24
стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 7.01.2017 г.
до 10.02.2018 г.; 185,52 лева /сто осемдесет и пет лева и 52 стотинки/,
представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на Кредитополучателя: за периода от 7.01.2017 г. до 10.02.2018
г.; 430,41 лева /четиристотин и тридесет лева и 41 стотинки/, представляващи
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: за периода от 7.01.2017 г. до 10.02.2018 г..
С
оглед обстоятелството, че договорът, от който произтича вземането е
потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. При тези договори кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Услугата кредит у дома
попада в забраната, установена с цитираната разпоредба. Тя не би могла да се
отнесе към допълнителните услуги по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са свързани с
договора за потребителски и за които кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни. Това следва от съществената характеристика на услугата
кредит у дома - извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които
съставляват усвояване на кредита, които съставляват управление на кредита,
доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на
основното му задължение по договора. Затова начисляване на възнаграждение за
извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование
(такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да
изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Дължимостта на такава такса от
длъжника не може да се обоснове и с довода, че услугата е доставена, защото
това би означавало доставянето ѝ да се признае за правно основание,
въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с
усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Същото е относимо и за
другото визирана вземане - „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя. На следващо място, тези такси се
кумулират към погасителните вноски, което води до извод за скрито оскъпяване на
кредита, т. е. по същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца -
заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила
цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя.
Претендираната сума за такса оценка на досие противоречи също на
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът
има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, което е
пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на досие е действие по
проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора.
Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга.
С оглед гореизложеното и тази договорна клауза за заплащането на сумата за
такса за оценка на досие се явява нищожна, на основание чл. 21, ал.2 ЗПК.
Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.
Предвид посоченото, че посочените три клаузи са нищожни и исковата
претенция в тази част следва да бъде отхвърлена.
Видно
от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, съгласно
предоставените документи от ищеца, претендираната сума от 1637,66 лева е
формирана от главница - 750,00 лева, лихва - 147,94 лева, такса за оценка на
досие - 37,50 лева, такса за услугата Кредит у дома - 639,73 лева, както и
начислена лихва за просрочие в размер на 117,49 лева. Съгласно погасителния
план, приложен и по делото, сумата от 1575,17 лева, ведно с дължимите лихви и
такси, е разсрочена на шестдесет погасителни вноски. Има извършени плащания от
ответника П.Н.П. по Договор за потребителски кредит №********* от 15.12.2016г. Съгласно
Справка извлечение от системата на „Файненшъл България” ЕООД по Договор за
потребителски кредит №********* от 15.12.2016г., са заплатени суми, отразени в
системата на „Файненшъл България“ ЕООД в общ размер на 55,00 лева, както
следва: на 25.02.2017г. - 30,00 лева и на 11.04.2017г.- 25,00 лева. Съгласно
Справка за дължима сума на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по Договор за
потребителски кредит №********* от 15.12.2016г., са заплатени суми, в период
след датата на цесията 01.06.2018г. в общ размер на 200,00 лева, както следва:
на 28.11.2020г. - 50,00 лева, на 23.12.2020г. - 50,00 лева, на 21.01.2021г. -
50,00 лева и на 27.02.2021г.-50,00 лева, тоест погасената част от задължението
е в размер на 255.00 лв.
С
оглед поредността на погасяване на задълженията, а именно разноски, лихви
главница, то и с тази сума е погасена изцяло лихвата за забава и частично
възнаградителната лихва, като остава непогасена възнаградителна лихва в размер
на 1.34 лв. Предвид погасяването и тези искове в посочените части следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното ответника дължи на ищцовото
дружество следните суми: 729,15 лева /седемстотин
двадесет и девет лева и 15 стотинки/, представляваща главница по договор за
кредит; 1.34 лева /сто тридесет и осем лева и 85 стотинки/, представляваща
договорна лихва.
Уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника,
като приложение на исковата молба, което съгласно константната практика на
съдилищата е достатъчно, поради което и възражението на ответника за
неуведомяване за цесията е неоснователно.
За да
произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния
кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор
/цесионера/. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно
от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано. Съдът изцяло приетото в
решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, съгласно
което цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено
от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
Изходящите
от цедента уведомления, приложени към исковата молба на цесионера и достигнали
до длъжника с нея, съставляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В
конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на
съобщение от цедента на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство. Уведомлението от цедента за сключения
договор за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към
исковата молба, което е било надлежно връчено на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Действително, назначеният от съда особен представител на ответника
притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в
хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след
като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47,
ал. 1 от ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно
която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно
чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление
ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство
с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването
му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата
на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с
приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя-цедент,
обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са
получени от ответника, а не от назначения му особен представител. По тези
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че изходящото от
заемодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер
и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран
да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи
да престира на него, а не на стария кредитор.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че от приетите по делото доказателства се
установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен
заем, съгласно клаузите на сключените два договора за цесия.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се
присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената
част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 32,76 лева – държавна такса, 200.00 лв. – депозит за
съдебно-икономическа експертиза, 120.00 лева – депозит за особен представител и
150,00лева – юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство
разноските са следните- 32,75 лева – държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Като се взе предвид уважаването на исковете, техният общ размер и направените
разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца
направени разноски в
размер на 261.17 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
“АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК ********* седалище/адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от Д.Б.Б. – Изпълнителен
директор против П.Н.П.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК чл.422 във вр.
415 ГПК и чл.86 от ЗЗД, че П.Н.П., ЕГН **********,*** дължи на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК ********* седалище/адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представляван от Д.Б.Б. – Изпълнителен
директор
следните суми: 729,15 лева /седемстотин двадесет и девет лева и 15 стотинки/,
представляваща главница по потребителски паричен кредит № ********* и 1.34 лева
/един лев и 34 стотинки/, представляващи договорна лихва, както и законна лихва
от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение –
01.03.2019г. до окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА П.Н.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
********* седалище/адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Д.Б.Б. –
Изпълнителен директор сумата в размер на 261.17 лева /двеста
шестдесет и един лева и седемнадесет стотинки/, разноски в настоящето
производство и в заповедното
производство
по ч.гр .д.
№ 01623 по описа на съда за 2019 г. на Районен съд Перник .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01623
по описа за 2019г на Пернишки районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.