Решение по дело №84/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт С.М., против Решение № 147 от 28.09.2023 год., постановено по АНД № 326 по описа за 2023 год. на Районен съд – Разград. С него съдът е отменил НП № 23-1075-000473 от 12.05.2023 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на П.И.П. *** е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за което се излагат подробни съображения. Касаторът твърди, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че констатираната нередовност в АУАН относно часа на извършване на нарушението не е процесуално нарушение от категорията на съществените, както и че то е било отстранено от АНО в издаденото НП. Разминаването в посочените часове не е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а и посочването на час на извършване на нарушението не е задължителен реквизит на АУАН. Иска от съда да отмени въззивното решение, като вместо него постанови ново, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – П.И.П. ***, счита жалбата за неоснователна, а въззивното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че противоречието между АУАН и НП относно часа на нарушението води до неяснота и ограничава правото му на защита. Счита, че видеозаписа от камерите за видеонаблюдение в зоната на кръстовището е неясен и не може да се направи обоснован извод, че нарушението е извършено точно с посочения в АУАН и НП автомобил, както и че той е бил управляван именно от него. Твърди, че не са представени доказателства относно техническата годност на камерите за видеонаблюдение, както и че при съставянето на акта видеозаписите не са били представени за преглеждане нито на него, нито на самия актосъставител. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е основателна, като оспореното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново, с което наказателното постановление бъде потвърдено.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: На 28.04.2023 год. в 20.01 ч. в гр. Разград, по бул. „Априлско въстание“, в посока с. Гецово, П.И.П. *** управлявал собствения си товарен автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ********, като на кръстовището с ул. „Странджа“ преминал на червена светлина на светофарната уредба в нормален режим на работа. Нарушението било установено по камерите от видеонаблюдението в зоната на кръстовището. На П. бил съставен АУАН серия GА № 796163 от 28.04.2023 год. за това, че не е съобразил поведението си със светлинните сигнали – нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Той подписал акта без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното пред районния съд НП. В наказателното постановление била отразена същата фактическа обстановка като в АУАН, но в отличие от него, в НП е посочен друг час на нарушението – 18.00 ч. По делото като свидетел бил разпитан актосъставителят, който в показанията си посочил, че нарушението е установено по запис от камерите за видеонаблюдение, които са заснели извършеното нарушение. Изрично заявил, че той лично не е гледал записа, а фактическата обстановка му е била пресъздадена/преразказана от друг служител на дирекцията, който е гледал записа. Заявил, че е съставил акта по разпореждане на началника на сектор „Пътна полиция“, който също бил гледал видеозаписа и потвърдил истинността му. Видеозаписът бил възпроизведен в съдебно заседание, като при прегледа му съдът установил, че автомобилът на жалбоподателя действително преминава на червена светлина.

При така установените факти районният съд приел от правна страна, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между АУАН и НП относно часа на извършване на нарушението. Според съда това противоречие водело до неяснота и ограничавало правото на защита на жалбоподателя. Въз основа на тези свои правни изводи въззивният съд отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Разградският административен съд счита решението на районния съд за валидно и допустимо и правилно като краен резултат.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал необходимите и относими гласни и писмени доказателства, и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Във въззивното производство не е нарушено правото на защита на страните и те са го осъществили в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационната инстанция намира, че при постановяването на оспореното решение въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Касационният състав не споделя становището на районния съд, че несъответствието между АУАН и НП относно часа на извършване на нарушението, е съществено процесуално нарушение. По делото е налична Докладна записка рег. № 330р-12749 от 12.05.2023 год. от мл. автоконтрольор С. Д. – актосъставителя на процесния АУАН, до Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, в която актосъставителят сочи, че при съставяне на акта е допуснал техническа грешка при вписването на часа на извършване на нарушението, като за верен час следва да се счита 18.00 ч. Предвид това настоящият касационен състав приема, че в изпълнение на задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган – Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, е извършил разследване на спорните обстоятелства, като е събрал допълнителни доказателства /докладната записка и видеозаписите/ и съобразно правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е поправил допуснатата нередовност в акта и е издал наказателното постановление с посочване на правилния час на извършване на нарушението – 18.00 ч. Независимо от горното, крайният извод на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен.

Настоящият касационен състав намира, че при съставянето на АУАН е допуснато друго съществено нарушение на процесуалните правила.

Актосъставителят не е установил административното нарушение по надлежния ред в разрез с разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН. Видно от показанията на последния той е съставил АУАН по изричното разпореждане на началник сектор „ПП” при ОДМВР – Разград – в случая и административнонаказващ орган, отразеното в акта и в НП, нарушението било установено по запис от камерите за видеонаблюдение в зоната на процесното кръстовище, който запис не е бил възприет лично и непосредствено от актосъставителя, а от друг служител. Тоест АУАН е съставен от полицейски служител, който не е очевидец на извършването на нарушението. В акта като свидетел е вписан Й. С. Й., за който обаче не е отразено дали е очевидец, присъствал при установяване на нарушението, или е присъствал само при съставянето на акта. Предвид показанията на актосъставителя, че ситуацията му е била обяснена от служител на ОДМВР, който извършва видеонаблюдението към ОДМВР - Разград, без да посочва нито неговите имена, нито, че това е свидетелят по акта, остава недоказано Й. Й. да е свидетел присъствал при извършването или установяването на нарушението. По делото няма данни посоченият в АУАН свидетел лично и непосредствено да е възприел записа от камерите за видеонаблюдението, които са заснели извършеното нарушение, а единствено че е присъствал при съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено въз основа на официални документи /чл. 40, ал. 4 от ЗАНН/. В конкретния случай при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като и актосъставителят, и свидетелят по акта не са присъствали при извършване нарушението, не са и установили пряко същото, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в него. Това обаче не е сторено. Отделен е въпросът, че по делото няма данни за наличието на невъзможност АУАН да се състави в присъствие на служителите на МВР / началник сектор „ПП” Т. Т. и служителят по видеонаблюдение в ОДМВР – Разград/, които са възприели нарушението въз основа на данните от видеозаписа на камерите за наблюдение, поради което не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а е следвало актът да се състави при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед на изложеното обжалваното НП е незаконосъобразно. Като е стигнал до същият извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

По изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за тази инстанция в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 28.09.2023 год., постановено по АНД № 326 по описа за 2023 год. на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Разград да заплати на П.И.П. с ЕГН ********** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ разноски по КАНД № 84/2023 год. на АС- Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: