№ 1182
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501009 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от М. П. М. срещу решение №
260640/24.10.2021г., постановено по гр. д. № 2975 по описа за 2020г. на 9-ти състав на Районен съд
– Варна, с което е определен режим на лични отношения на детето Н. М. М., р. на ***г. с Н. М. П.
и Й. Й. П. /дядо и баба на детето по бащина линия/, както следва: всяка втора и четвърта сряда от
месеца за периода след детска градина до 19,30 часа, като бабата и дядото вземат детето от детска
градина и го връщат в дома на майката.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Въззивницата счита, че съдът не е обсъдил подробно и прецизно събраните по делото
доказателства, действал е избирателно и изцяло е пренебрегнал събраните по делото гласни
доказателства, установяващи отправяне на обиди и осъществяване на тормоз от страна на ищеца
спрямо детето. Не е обсъдено и е изолирано даденото от ДСП становище, включително и
отразеното в доклада признание на тези обстоятелства от Н.М.. Сочи, че не е съобразено
обстоятелството, че на 12.03.2021г. детето Н. навършва 6 години и през 2022г. ще е ученик в първи
клас, което ще наложи изменение на определения режим. Твърди, че определеният режим не е в
интерес на детето, т.к. ограничава личната му свобода и тази на майката и е неефективен. Посочва
също, че детето може да се вижда с баба си и дядо си в рамките на режима на личен контакт,
определен за бащата. По изложените съображения моли решението да се отмени като се отхвърли
предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС.
Представител на ДСП-Варна, не се явява, не изразява становище по жалбата.
ВОС съобрази следното: В исковата си молба Н. М. П. и Й. Й. П. излагат, че с решение от
22.04.2019г., бракът на ответниците М. П. М. и М. Н. М. /син на ищците/, сключен на 19.05.2013г. е
прекратен. са. От бака си имат родено едно дете Н., р. на ***г. Упражняването на родителските
1
права било предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето и е
определен режим на лични отношения на детето с бащата. През м. октомври 2019г. М.М. е
предявила иск за промяна на режима на лични контакти на детето с баща му, като е поискала
определяне на ограничен режим. Ищците живеят на различен адрес от този , на който живее синът
им, поради което и не могат да се виждат с детето в рамките на определения за бащата режим на
лични контакти. Твърдят също, че майката пречи на поддържането на редовен контакт между тях и
детето, като излагат и опасения, че няма да имат възможност да виждат детето, в случай, че съдът
уважи искането на майката за ограничаване на режима на лични контакти на бащата. Излагат
също, че са в активна възраст и имат материални възможности да се грижат за детето. Работата им
позволява да отделят свободно време и да се съобразяват с майката. Посочват също, че е в интерес
на детето да общува с баба си и дядо си, като това общуване не зависи от поведението и
желанието на родителите. Твърдят, че предвид възрастта на детето – 4 години, ограничаването на
контактите му с роднините по бащина линия би довело до отчуждаване от тях. Молят да им бъде
определен режим на личен контакт с детето Н., както следва: всяка сряда от седмицата, като
ищците вземат детето от детска градина до 20 часа и го връщат в дома на майката.
С писмен отговор М.М. оспорва исковата молба, като неоснователна. Твърди, че ищците
винаги са били негативно настроени към нея и открито показвали това, като активно съветвали
сина си да прекрати брака си, без да се съобразяват с интересите на внука си. Демонстрирали също,
че не им е приятно да бъдат ангажирани с детето, като не се обаждали за да се осведомят дали то
има нужда от нещо и относно здравословното му състояние; не са оказвали помощ при
отглеждането на детето. До навършване на две години на детето, грижи за него са полагали
единствено ответницата и нейната майка. Детето не е оставало нито веднъж да пренощува в дома
на ищците, не са го вземали и по време на отпуските им. Излага, че последно на 14.02.2018г.
ищците отказали да се грижат за детето. След развода на ответниците в период от две години и
половина, ищците не са се интересували от детето, не са потърсили контакт и не са го виждали.
Твърди също, че дето вижда и контактува с ищците по време на контактите с баща му. Подадената
молба за определяне на отделен режим на лични контакти на ищците с детето обслужва
интересите на бащата, доколкото те не са емоционално свързани с детето и не се интересуват от
него. Излага твърдения, че по време на епизодичните контакти с детето, ищците го учат на
нецензурни изрази и песни, не полагат достатъчно грижи за здравето му и го хранят с
нездравословна храна. Ищецът злоупотребява с алкохол, под въздействието на който прави грозни
сцени.
Ответникът М.М. излага становище за основателност на иска. Не оспорва изложените
фактически твърдения и признава правото на ищците да осъществяват личен контакт с детето.
Посочва, че ответницата М. възпрепятства срещите на детето с неговите баба и дядо по бащина
линия, както и с него.
ДСП-Варна в писмен социален доклад изх. № ПР/Д-В/26-001/20.02.2021г. сочи за
установено, че детето се отглежда от майката, като поддържа редовен контакт с бащата. По време
на престоя си при бащата то има възможност да контактува със своите баба и дядо по бащина
линия, когато бащата и детето им гостуват или излизат заедно на розходки, или бабата и дядото
гостуват в дома на сина си. Срещите обаче не са регулярни, предвид това, че бащата живее в
отделно жилище, има ново семейството и съобразява времето и плановете си с това. Констатирано
е нарушение на взаимоотношенията между майката на детето и бащата, както и между майката и
бабата и дядото на детето по бащина линия. Й. и Н.П.и са негативно настроени към бившата си
снаха, а тя показва същото отношение към тях. Между родителите на детето Н. се води съдебно
производство, като желанието на майката е срещите на бащата с детето да се провеждат в нейно
присъствие. В заключение е изразено становище, че в интерес на детето е да общува с
разширеното семейство по майчина и по бащина линия, като контактите му с бабата и дядото по
бащина линия не следва да са за сметка на личното време и пространство на детето, както и за
сметка на времето, което майката прекарва съ сина си през почивните дни.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че родители на детето Н. М. М., р.***г. са М. П. М. и М. Н.
М., а видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзка на М. Н. М., негови
2
родители са Й. Й. П. и Н. М. П., следователно последните са баба и дядо на детето Н. по бащина
линия.
Не се спори по делото, а на съда е и служебно известно, че бракът на ответниците е
прекратен със съдебно решение, постановено по гр.д. № 13864/2018г. по описа на ВРС, като
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Н. е предоставено
на майката, при която е определено и местоживеенето му. С решението е определен режим на
лични контакти на детето с бащата: всяка нечетна седмица от съответната календарна година с
преспиване от 18 часа в петък до 18 часа в недеря;20 дни /два пъти по десет дни/ всяко лято, по
време, когато майката не е в платен отпуск; всяка нечетна година на рождения ден на детето; всяка
година на рождения ден на бащата от 10 до 18 часа;всяка четна година по време на Коледните
празници от 11 часа на 24.12. до 17 часа на 26.12.; всяка четна година от 11 часа на 31.12. до 17
часа на 01.01., с преспиване; всяка нечетна година на Великденските празници от 11часа в петък
до 16 часа в понеделник, с преспиване; всяка нечетна година официалните празници 3-ти март, 1-
ви май, 6-ти май; всяка четна година празниците 6-ти септември, 22 септември и 1-ви ноември.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Н.П.о за периода
07.10.2019г. – 06.08.2020г. е получавал обезщетение за безработица в размер на 19,90лв. дневно, а
на 27.01.2020г. Й.П. е сключила допълнително споразумение с работодател Професионална
гимназия по икономика ***, съгласно което основното й месечно трудово възнаграждение е в
размер на 649лв. , а допълнителното – 194,70лв., като заема длъжност „чистач“, при пълно работно
време от 8 часа.
От представения пред ВРС социален доклад се установява, че детето Н. посещава детска
градина *** в трета група. Детето подържа редовен контакт с баща си, като по време на този
контакт има възможност да контактува с баба си и дядо си. Детето контактува е в близки
отношения с разширения си семеен кръг, както по майчина, така и по бащина линия. Срещите му с
бабата и дядото по бащина линия не са регулярни поради това, че те се осъществяват във времето
за контакт на детето с бащата, като последният има ново семейство и съобразява времето и
плановете си с това. Ищците живеят отделно от бащата на детето.
Пред ВРС са изслушани показанията на свидетелите Й. Н.ев М./син на ищците и брат на
ответника/ и К. П. Д./ майка на ответницата/.
От показанията на свидетеля М., се установява, че ищците виждат детето Н. рядко, когато
баща му го водел при тях. Жилището, в което живеят ищците е просторно и обзаведено с вещи,
необходими за задоволяване на базисни потребности на детето. Бабата и дядото имали солна
емоционална връзка с детето и желаели да го виждат, но майката не давала възможност да
осъществяват редовен контакт с него. Свидетелят посочва, че при срещите си с ищците, детето се
държало резервирано в началото, но после се отпускало и отношението му се променяло коренно.
Свидетелят не знае ищецът да е злоупотребявал с алкохол и предвид това, че работи като
таксиметров шофьор, предполага, че употребява алкохол в рамките на общоприетите
граници.Според свидетеля ищецът може да взема детето от детска градина и след това да го връща
в дома на майката, включително и с колата си.
Свид. Д. посочва в показанията си, че детето е било обидено от дядо си, който го е ударил
през лицето и го е нарекъл „мошеник“, докато то играело с другата внучка на ищците на детската
площадка. Свидетелката споделя, че до навършване на две години и половина, детето е било
гледано от нея, като бабата и дядото по бащина линия не са се интересували от него. Те са ходили
да видят детето два или три пъти, а дядото е отказал да води детето на ясла с колата през
свободното си време, докато бащата е бил в командировка. Детето не е оставало да преспива в
дома на баба си и дядо си без баща си. Посочва също, че на 14.02.2018г., ищцата е отказала да
гледа детето.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 128 от СК.
3
С обжалваното решение на дядото и бабата по бащина линия е определен режим на лични
отношения с детето Н..
Настоящият състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, изложени в
обжалваното решение за основателност на исковата претенция и на осн. чл. 272 от ГПК препраща
към тях. Намира така определеният от съда режим на лични отношения в полза на бабата и дядото
по бащина линия за съобразен с възрастта и особеностите на детето Н..
Интересът на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то
да контактува с близките си както по майчина, така и по бащина линия. Разбира се, че интересът на
детето от това не се предполага, а е предмет на преценката на съда. За да е налице интерес от
контакти на детето с баба и дядо, съдът следва да има предвид и обсъди всички наведени от
насрещната страна възражения за наличието на такъв.
В конкретния казус се твърди, че бабата и дядото на детето Н. нямат възпитателски
качества, не са в състояние да се грижат за малко дете, че дядото злоупотребява с алкохол, че
детето изпитва напрежение и страх, когато контактува с тях, че сем. П.и след раздялата на
родителите на детето не са се интересували от него и целите, които преследват са други.
По делото остават недоказани всички опасения на ответницата – майка на детето Н..
Не се установиха от представените по делото доказателства здравословни проблеми у Й. и
Н.П.и или данни за злоупотреба с алкохол от страна на Н.П., които не биха им позволили да
обгрижват малко дете за период около три часа, два пъти месечно. Не се установяват и наведените
от майката на детето твърдения, че ищците нямат желание да контактуват с детето и, че дядото е
упражнил физическо насилие над детето. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свид.
Д., в частта им в която посочва, че ищецът П. е обидил и ударил детето, тъй като същите не са в
резултат на преки и непосредствени впечатления, а на преразказ на казано от детето.
Безпочвени в тази връзка са и твърденията, че ищците нямат нужните качества и капацитет
и умения да отглеждат малко дете и представляват опасност за физическото, психическото и
нравствено развитие на детето. Видно от посоченото в социалния доклад, представен по делото и
гласните доказателства, детето контактува спокойно с баба си и дядо си по бащина линия и
последните полагат адекватни грижи за детето, когато то е при тях. Независимо от влошените
отношения, които съществуват между ищците и майката на детето от ангажираните по делото
доказателства не се установяват и твърденията, че дядото е упражнил физическо насилие над
детето и, го е учил на неприлични изрази, както и, че ищците не желаят да контактуват с детето.
Фактите, че ищците не са пожелали да се ангажират с грижи за детето, за по-продължителни
периоди и в определени случаи са отказвали да гледат детето или то да остане в техния дом с
преспиване без майката или бащата, не обосновават извод, че те не желаят да поддържат контакт с
него.
Не се установява от събраните по делото доказателства, твърдението на ответницата, че
режима на лични отношения на бащата с детето се осъществява в дома на ищците. Следва да се
има и предвид, че бащата има право на преценка и избор как ще прекарва времето с детето и дори
да го води при бабата и дядото за повече време и в рамките на режима на личен контакт, това не
означава, че занапред ще продължи да го води там.
Следвало е да бъдат отчетени от съда особеностите на детето, произтичащи от възрастта и
възможностите му да комуникира, включително и с непознати лица. Определеният от ВРС режим
е изцяло съобразен с това-краткотрайни срещи, без ограничения в мястото и присъстващите лица.
В тази връзка са неоснователни оплакванията в жалбата, че при определяне на режима се
ограничава личната свобода на детето и тази на майката. Настоящият въззивен състав счета, че при
определянето на режима съдът се е ръководил от най добрия интерес на детето, за което предвид
ниската му възраст не е удачно детето да се откъсва от майката за продължителни периоди от
време, като по този начин се ограничава и времето, което прекарва с нея. Интереса на детето
изисква срещи и общуване с неговите баба и дядо.
В зааключение, настоящият състав на съда намира, че режим от околж 5 часа месечно в
4
полза на Й. и Н.П.и, в никакъв случай не би ограничил родителстването и времето за лични
контакти на ответниците с детето.
Според събраните по делото доказателства, интересът на детето изисква определянето и
спазването на режим на контакти с баба и дядо, а лишаването от такива, би довела до последици с
неблагоприятен за детето характер, нещо което не бива да се допуска. Разбира се, позволят ли си
бабата и дядото застрашаващо интереса на детето поведение, то следва да имат предвид, че
постановеното решение може да бъде изменено, като режимът на отношения на детето Н. с тях би
бил преценяван от съда отново с оглед изменените обстоятелства, като бъде стеснен, включително
и преустановен.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, въззивницата следва да заплати на
въззиваемите, сторените от тях разноски във въззивното производство, доказани в размер на
600лв.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260640/24.02.2021г. постановено по гр.д. № 2975/2020г. По
описа на ВРС
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** да заплати на Н. М. П., ЕГН ********** и Й. Й. П.,
ЕГН ********** сумата от 600лв., представляаваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5