№ 152
гр. Враца , 10.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200440 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба на осъдения Г. К. Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В с.з. осъдения заявява, че поддържа молбата си с изложените в нея доводи.
Счита, че са налице доказателства, сочещи че са изпълнени изискванията на закона и
желае да бъде освободен условно предсрочно.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата,
като излага съображения, че не са налице убедителни доказателства за реално
поправяне и превъзпитание на осъдения - няма положителни прояви, неосъзнава
тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в
общество. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода
и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
1
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение № 38/19.02.2021 г., постановено по НОХД № 67/21
г. по описа на РС Монтана и имащо значение на влязла в сила присъда, Б. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, като му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което да изтърпи
при първоначален "общ" режим.
На основание чл. 343г от НК, Б. е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 2 години.
С допълнително определение по същото дело, на основание чл.68 НК, РС
Монтана е привел в изпълнение наказание от 3 месеца "лишаване от свобода",
наложено на Б. по НОХД № 1843/17 г. на РС Монтана.
Осъденият е започнал да търпи така определените му наказания, като от
26.02.2021 год. до 20.05.2021 год. е изтърпял наказанието наложено му по НОХД №
1843/17 г. на РС Монтана, а след тази дата е започнал да изтърпява и наказанието по
НОХД № 67/21 г. по описа на РС Монтана.
До момента, от това наказание Б. е изтърпял фактически 3 месеца и 20 дни. От
работа му се зачитат 26 дни, или общо изтърпяното до момента наказание е 4 месеца и
16 дни.
Към момента неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на
14 дни.
От горното е видно, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са отчетени средни
стойности - 47 точки. В тази връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са
отчетени в раздела отношение към правонарушението - няма критично отношение към
извършеното престъпление и не проявява разкаяние.
Рискът от вреди за обществото е бил определен като среден и се обосновава от
присъстващи в криминалното му минало осъждания. Рискът от вреди е насочен към
широк кръг потенциални жертви в обществото – участници в движението.
2
В изготвения план за осмисляне на свободното време като цели са били
заложени формиране на самокритичност и възлагане на конкретни трудови задачи.
Осъзнаване на причинените вреди и формиране на трайни трудови навици чрез
включване в трудов процес.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и
след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от
рецидив и тези на риска от вреди се запазват за всички категории.
От доклада на социалния работник е видно, че Б. е бил назначен на работа на
външен работен обект към Община Враца, където са му били възложени задължения
по почистване и облагородяване на коритото на р. Лева. Впоследствие е работил към
фирма „Кънстръкшън“, с предмет на дейност строително-ремонтни дейности. От
10.06.21г. до 15.07.21 г. е бил преведен в затвора и преразпределен на комисия за
назначаване на работа към откритите работни обекти. Полагал е труд като общ
работник, а работата му е била свързана с извършване на товаро-разтоварни дейности,
изкопи и почистване на сгради. Награден е от Началника на затворническото
общежитие с „писмена похвала“ за добросъвестно отношение към труда.
Въпреки интензивно провежданото корекционно въздействие, при последната
оценка е констатирано, че положителната тенденция в поведението на Б. няма
стабилен и траен характер. Не счита употребата на алкохол за проблем, свързан с
извършването на престъплението. Не е наясно с влиянието на алкохола и намалената
концентрация при шофиране на автомобил. Не разбира, че това представлява опасност
за живота, както на самия шофьор, така и за останалите участници в движението.
Привидно е спазвал установените режимни изисквания в затворническото
общежитие до момента, в които затворническата администрация е установило по
надлежния ред /проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“/, че
лишения от свобода е употребил алкохол, като пробата е отчела 1,84 промила в
издишвания въздух.
По случая е била изготвена докладна записка, а на Б. е било наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ със заповед № Л-
1711/16.07.2021 г.
Според ИСДВР, с тези си действия осъденият е демонстрирал ниска мотивация
за промяна и преосмисляне на криминалното си поведение. Дори и в местата за
лишаване от свобода той не е демонстрирал добро поведение. Не е склонен под
влияние на околните и на многобройните си осъждания да промени вижданията и
принципите си. Уменията му за мислене не са необходимото ниво, поради факта, че
3
системно повтаря едни и същи грешки. Не се наблюдава трайна положителна
тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след
освобождаване, в следствие преживените ограничения в затворническото общежитие.
Индивидуалната работа с него трябва да продължи в посока повишаване степента на
отговорност за поведението му и формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до
намаляване на вероятността от извършване на ново престъпление. Шансовете му за
реингеграция в обществото са минимални с оглед проявената престъпна упоритост,
извършването на режимни нарушения в условията на контрол и склонността към
рецидивиране.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но има дефицитни зони, които са
включени в плана на присъдата и все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови
мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно
поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Частичните положителни
резултати, които се цитират в доклада, полагането на труд и наградата на осъдения не
елиминира констатацията, че рискът от рецидив и риска от сериозни вреди по
отношение на обществото първоначално са били определени, а в последствие и са
запазили средните си стойности и то в охраняема среда.
Видно е че по отношение на лицето има и наложено наказание, със заповед
4
№ Л-1711/16.07.2021 г.
Посоченото по-горе навежда на констатацията за липса на желание у осъдения
за съзнателна работа по поправянето му. Корекционната работа с него не е
осъществена в максимална степен, поради което следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото
лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
Горните констатации навеждат на извода, че не е постигната трайна
положителна промяна в отношението на Б. към поемане на отговорност и във
формирането на стереотип на мислене, резониращ със социално приемливи модели на
поведение. В тази насока, съдебният състав намира, че е необходим един по-
продължителен период, съобразен с размера на наказанието, в който осъденото лице да
преосмисли отношението си към правонарушението.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Б. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. К. Б., роден на *** в гр.
Монтана, понастоящем в Затвора гр. Враца, български гражданин, ЕГН **********, да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част в размер на
14 дни от наложеното му наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 месеца,
5
определено му с протоколно определение № 38/19.02.2021 г., постановено по НОХД №
67/21 г. по описа на РС Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на осъденото лице, а след влизането му
в сила и на Затвора гр. Враца
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6