Р Е Ш
Е Н И Е
№ 874
29.12.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на девети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 965
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от А.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адв.С.М.,
против Решение № 260037/01.09.2020г., постановено по АНД № 551 по описа на
Районен съд - Хасково за 2020 година, с което е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К, № 1516952 на ОДМВР – Хасково.
Касационният
жалбоподател счита, че е останал неизяснен въпросът относно доказателството за
издаване в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, конкретно хипотезата на ал. 1 – „една
година от извършване на нарушението“, на процесния електронен фиш. От мотивите
на решението не ставало ясно въз основа на какви доказателства съдебният състав
стигнал до извода, че процесният електронен фиш е издаден своевременно. В
административнонаказателния процес следвало да намерят приложение общите
принципи на доказване и съответно тежестта за това, че електронният фиш е
издаден своевременно, падала върху АНО, а не следвало да се презумира.
Освен това
съдебният състав не бил изследвал, нито се произнесъл относно липсата или не на
категорично изискуемата преценка за наличието или не на т.нар. “маловажен
случай“ по чл. 28 от ЗАНН. Както в електронния фиш, така и в самия съдебен акт
липсвало изследване на въпросите по чл. 27 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и потвърдения
с него като правилен и законосъобразен електронен фиш.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
предлага като такава да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Хасково
да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С атакуваното съдебно
решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 1516952, издаден от ОД на МВР – Хасково, приемайки за установено
от фактическа страна, че на 28.02.2017г. в 14:36 часа в гр.Х., бул***до фирма „Беттран“ в посока
център, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 557
движение на лек автомобил марка „Мерцедес Е 200
ЦДИ“, с регистрационен номер ***със скорост от 71 км./ч. – над разрешената за движение в
населено място от 50 км/ч., който автомобил бил регистриран на името на А.Г.Г.. Въз основа на тези констатации бил издаден
процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан собственикът
на процесното МПС. От правна страна съдът е приел за безспорно установено
нарушението на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Обсъдил е
относимите разпоредби, свързани с издаването на електронен фиш, неговите
реквизити, текстовете, регламентиращи автоматизираните технически средства и
системи, както и условията и реда за използването им. Посочил е, че производството
за реализиране на административнонаказателната отговорност чрез издаването на
електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила,
както и че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, съответно, че размерът на наложената санкция е законосъобразен.
Намерил е за неоснователно
възражението за неспазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като е приел, че при процедури по чл. 189 от ЗДвП сроковете по чл. 34 от ЗАНН са напълно неотносими и че тези срокове се отнасят до
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Посочил
е, че процесният електронен фиш е издаден своевременно и обстоятелството, че
фишът е връчен на 02.12.2019г. не съставлява процесуално нарушение от кръга на
съществените, тъй като не е рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита
на наказаното лице.
Като е стигнал до този
правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи,
и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които
да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. Настоящата
инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и
в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени подробни, точни
и аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на електронния
фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен
материал.
Не се споделят доводите за
порочност на електронния фиш с оглед липсата на посочена дата на издаването му.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, електронният фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на
електронния фиш се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на електронни
фишове. Изискванията на чл. 34 от ЗАНН са свързани само и единствено с
производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Законодателят изрично е записал: „Не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението“. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична
регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС
и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на
електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81
от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три
години, а абсолютната - четири години и половина. В конкретния случай, деянието
е извършено на 28.02.2017г., следователно абсолютната погасителна давност
изтича на 28.08.2021г. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към
настоящия момент не са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство
на това основание.
На следващо място, не са
налице и предпоставките за прекратяване на административнонаказателното
производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на
извършване на нарушението - 28.02.2017г., до датата на връчването му на
наказаното лице – 02.12.2019г., не е изтекъл тригодишният срок, предвиден в чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН.
Неоснователни се явяват и наведените
от касатора доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл липсата на
изявление в електронния фиш относно наличието или не на основания за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН не съставлява процесуално нарушение, като отново
следва да се посочи, че съдържанието на електронния фиш е лимитативно уредено в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което правилата на ЗАНН относно съдържанието на
НП са неотносими, респективно наказващият орган няма задължението да изложи
мотиви относно приложението на т. нар. „маловажен случай“ по ЗАНН. Последното се отнася и до съда, като
се приема, че след като липсва обсъждане и произнасяне по този въпрос, то
съдебният състав е приел, че няма основания за прилагането на института на
маловажния случай.
В случая касаторът не
излага никакви съображения относно приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН
по отношение на процесното нарушение на ЗДвП. Независимо от това, според съда,
процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и фактическа
обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна
обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни
нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да е основания за
квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В заключение касационната
инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо
решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260037/01.09.2020г.,
постановено по АНД № 551 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.