РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Павликени, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20224140100128 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба Й. И. П. от ***, против Решение по протокол
№**/16.04.1993 год. на Поземлена комисия – П. (сега Общинска служба „Земеделие“ П.) по
преписка по Заявление на И. Й. П., с вх. № *** год., с което е постановен отказ да бъде
признато правото на възстановяване на собствеността с План за земеразделяне на следния
имот: Нива от 9,850 дка, трета категория, в м. „Н. ж.“ в землището на с. В., община ***.
Моли да бъде обявено нищожността на решението и преписката да бъде върната на ОСЗ П.
за ново валидно произнасяне, като се позовава на безсрочността на това искане на осн.
чл.149, ал.5 от АПК. Счита, че нищожността произтича от издаване на административния
акт от некомпетентен орган – несъставен в съответствие със закона, а именно чл.60 от
ППЗСПЗ, който изисква ПК да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове,
като задължително включва юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер земеустойтел,
представител на ликвидационен съвет и на частен земеделски стопанин, като оспорва
съставянето на ПК – П. да е станало от министъра на Земеделието, с необходимия брой
членове и с изискуемите категории експерти. Правният интерес обосновава с факта, че
жалбоподателят Й. И. П. е наследник по закон (син) на заявителя по преписката И. Й. П.,
починал на *** год.
В условията на евентуалност излага доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение, като счита, че жалбата не е просрочена и е депозирана в 14-дневния срок по чл. 14,
ал.3 от ЗСПЗЗ, тъй като жалбоподателят е узнал за решението на 08.02.2022 год. Оспорва
приетата от ответната страна дата на връчване на решението, вписана в обратната разписка
1
по преписката, тъй като съобщението е без изходящ номер, няма дата за изпращането му, а
обратната разписка не съдържа данни какво съдържа пратката. Оспорва, че адресът на
получател е непълен, както и подписът на получател да е положен от наследодателя И. Й.
П.. Излага следните доводи за незаконосъобразност на оспореното решение: Към
заявлението по преписката е приложено удостоверение от Кметство – с. В. удостоверяващо,
че в декларация от 1949 год. пред Кметство – с. В. наследодателят има записани земи, като
под № ** е Нива от 9,850 дка , в м. „Н. ж.“. Счита, че документът е годен да докаже
предпоставките за възстановяване на собствеността върху заявената нива и изобщо не е
обсъден от ПК П. вместо това мотивите за отказа цитират декларации на ДПК от 1949 год. и
опис-декларации за влизане в ТКЗС, като се сочи проверка на името на И. Й. П., за когото
не е открита партида, а наследодателят е с фамилно име П.. Във връзка с изложеното
отправя алтернативно искане за отмяна на процесното решение като незаконосъобразно и
постановяване на решение по същество. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – ОСЗ П. заема становище, че жалбата е недопустима, тъй като не
са налице нарушения при конституиране състава на ПК – П. към датата на постановяване на
оспореното решение и същото е валидно. Излага, че относно състава на ПК спорните
моменти са изяснени с решение на ВКС, включително с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК, което
приема, че текстовете от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не въвеждат изискване в какъв състав ПК
следва да постановява решенията си, като е приложим общия ред по ЗАП, съгласно който
колективен административен орган взема решение с обикновено мнозинство, което се
подписва от председателя и секретаря. Счита, че след като процесното решение е подписано
от председател, секретар и нечетен брой членове – трима, то същото не е нищожно поради
липса на изискваната от закона форма.
По отношение на алтернативното искане за отмяна на процесното решение възразява за
недопустимост на жалбата, поради просрочие. Счита, че заявителят И. Й. П. е надлежно
уведомен за решението лично, чрез подписаната от него обратна разписка още през 1993
год., не е депозирал жалба в срок и не е проявил интерес към преписката до смъртта си през
2006 год., което би било нелогично ако чакаше отговор от заявлението си през 1992 год.
Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати производството в тази му
част. Алтернативно ако жалбата за незаконосъобразност на решението бъде приета за
разглеждане оспорва нейната основателност и доказаност, като твърди, че документът за
собственост е твърде ранен – от 1942 год. и не е известно каква е била съдбата на имота до
национализацията на земеделската земя в началото на 50-години на миналия век. Счита, че
след като няма сведения за включване на процесната нива в ТКСЗ или друго държавно
стопанство, то тя не е била собственост на наследодателя към момента на национализация.
Заинтересованото лице – Т. И. П., надлежно уведомен за образуваното производство и
конституирано в процеса, не заема становище по жалбата и не се явява в с. з.
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези, съдържащи се в административната преписка, намира за установено
следното:
2
Видно от удостоверение за наследници № ***.2020 год. на Кметство гр. ***, И. Й. П., с
ЕГН ********** е починал на *** год. Оставил за свои наследници по закон синовете си Т.
И. П. и Й. И. П. – жалбоподателят по делото.
Както се установява от приложената преписка на ПК – П., образувана по заявление с вх.
№ ***.1992 год., заявител е наследодателят И. Й. П., който е посочил за възстановяване
земеделски земи в землището на с. В., община *** – нива от 9,850 дка, м. „Н. ж.“. Макар да
липсва в описанието на приложенията към заявлението в преписката е налично
удостоверение № ***.1992 год. на Кметство – с. ***, според което в декларацията от 1949
год. на Кметство – с. ***, лицето И. Й. П. има записани земи под № ** – Нива от 9,850 дка,
в м. „Н. ж.“.
С решение по протокол № ***.1993 год. ПК – П. се е произнесла по посоченото заявление
относно правото на собственост на земеделски земи, върху които ще се възстановяват права
чрез план за земеразделяне в землището на с. В., община ***, като на основание чл.18ж, ал.2
от ППЗСПЗЗ е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с
план за земеразделяне върху заявения имот. Изложени са мотиви в насока, че за с. Върбовка
са запазени като писмени доказателства за одържавяването декларации на Държавна
планова комисия от 1949 год. и опис-декларации за влизане в ТКЗС, където няма открита
партида на името на И. Й. П.. Решението е подписано от председател, секретар и членовете
на комисията под №№ 1,2 и 5, като в заглавната част на същото фигурират пълният състав и
имената на състава на ПК. Положен е и печат на ОПК – П. За връчване на решението е
издадено уведомление по образец по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, което съдържа данни за
заявлението, предмета на преписката, диспозитива и мотивите на постановеното решение,
както и указания, че последното може да бъде обжалвано чрез ПК пред РС в 14-дневен срок
от получаване на уведомлението. Към преписката е приложена обратна разписка отнесена
към решението с адресат И. Й. П., адрес ***, с дата на връчване 25.06.1993 год., подпис на
получателя и пощенско клеймо на ПС – *** от същата дата. Разписката е върната на
изпращача на 30.06.1993 год., видно от обратното пощенско клеймо. Към преписката няма
налични други документи, нито данни за депозирана жалба до процесната.
Настоящото производство е образувано по жалба на Й. И. П. – наследник на заявителя,
чрез пълномощника му адв. В.К. от **АК, без положен вх. № от ОСЗ – П. и без дата на
жалбата отразена от нейния автор. Жалбата е препратена по компетентност на РС –
Павликени, с писмо изх. № ***/28.02.2022 год. Няма доказателства относно дата, на която
жалбоподателят да е бил уведомен или да е получил препис от оспорения административен
акт.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил писмени доказателства
за собствеността, които не са приложени към административната преписка, а именно:
заверено копие от Емлячния регистър на Кметство – гр. Д., стр. № ***, Партида ***, на
името на И. Й. П., където на това лице са записани 8 имота – 5 от тях без уточняване на
землището, което предполага, че се намират в землището на гр. Д. и 3 имота „Чуждо
землище – В.“. Приложеният лист няма съдържанието на извлечение на Емлячен регистър,
3
както се сочи в писмото на Кметство – гр. Д., доколкото графите в таблицата касаят наборна
служба и включват: род войска, чин, три имена, образование, занятие, придобита
специалност на служба. На този лист в графа „род войска“ е посочено нива, лозе или
градина. В графа „три имена“ – имена в кавички, вероятно на местности, в графа
„образование“ – числа, в графа „занятие“ – покупка или наследство. Така по отношение на
процесната партида са записани три ниви, лозе и суха градина, с отбелязване, че са купени и
нива, лозе и гора в землище В., с отбелязване „наследство“, като срещу нивата е записано
„Ж.“ 9,5. По делото е представен и протокол от 22.04.1942 год. по ЧГр.П № *** год. на ***
околийски съдия, от който е видно, че се касае за делба на наследство на лицето С. В. Д. от
с. *** и е постигната спогодба между съделителите, при която в Дял Шести на И. Й. П. се
дават следните недвижими имоти находящи се в землището на с. В.: Нива в м. „Нова
житница“ от 9,850 дка, лозе в м. „Б. а“ от 1,600 дка и гора в м. „К.“ от 0,850 дка. Спогодбата
е одобрена от съда след подписване от страните.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и обсъди становищата на страните,
намира, че по отношение на основното оплакване - за нищожност на обжалвания
административен акт, следва да се произнесе по него без да изследва въпроса за срочността
на жалбата.
Предмет на жалбата е Решение по протокол № ***.1993 год. ПК – П., постановено по
преписка, образувана по заявление с вх. № ***.1992 год., заявител И. Й. П. от гр. ***, с
което е постановен отказ да бъде признато правото на заявителя за възстановяване право на
собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне, а именно една нива в
землището на с. Върбовка, м.„Нова житница“ от 9,850 дка. Оспорва се валидността на
административния акт, като се твърди нелигитимност на състава на Поземлена комисия. По
делото не се доказаха твърденията, че поземлена комисия Павликени е сформирана в
нарушение на закона към онзи момент. На първо място се установи, че е налице акт на
надлежния орган – МЗ, определил част от състава на комисията, като другите членове са от
ликвидационни съвети, община и т.н., т.е. конституирането на комисията е сложен
фактически състав. Жалбоподателят не спори, че няма акт на конституиращия орган или, че
същият е нищожен, а се позовава на образователния ценз на членовете на ПК като
основание за незаконност на състава й. Съставът на комисиите е уреден в ППЗСПЗЗ, като
към момента на постановяване на решението уредбата е по чл.60, а именно - Поземлени
комисии се образуват при общинските съвети, членовете им се назначават и уволняват от
министъра на земеделието; състоят се от председател, секретар и нечетен брой членове.
Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на
земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. Действително ал.5 поставя
условия в състава да има юрист, агроном, инженер-геодезист/инженер-земеустроител,
представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Съгласно
трайната, вкл. задължителна съдебна практика, нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ
определя щатния състав на поземлената комисия, но не и в какъв състав ПК следва да
постановява решенията си. / Реш. № 1309/27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5650/2007 г. II гр.
4
о. и Решение № 7 от 12.02.2009 г. по гр. д. № 6261/2007 г., II гр. о., и Решение №
820/27.05.2010 г. по гр. д. № 768/09 г. I гр. о., постановено по чл. 290 от ГПК/. Съгласно
приложимия процесуален закон - чл. 15, ал. 2, т.6 от ЗАП /отм./, колективният
административен орган взема решенията си с обикновено мнозинство, а то се подписва от
председателя и секретаря. В този смисъл решението, като прието с пълно мнозинство от
нечетен брой членове на ПК, председател и секретар не е нищожно. Оспорваното решение е
подписано от председател, секретар и присъствалите при вземането му нечетен брой
членове, т.е. то е постановено съобразно изискванията на ППЗСПЗЗ от законен състав. По
изложените съображения основната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По алтернативното оплакване за незаконосъобразност на решението:
Жалбата е депозирана от правоприемник по закон на адресата на административния акт,
който е надлежно легитимиран да упражни правата на своята праводател. Същата обаче е
подадена извън законоустановени я и указан в акта срок за съдебно обжалване. Съдът не
приема доводите на жалбоподателя, че той самият е узнал за решението на ПК П. през м.
февруари 2022г., а решението не било надлежно съобщено на неговия баща. Касае се за
административен акт, постановен на ***.1993г. – преди двадесет и девет години, по
заявление на заинтересованото лице от 03.02.1992г. Актът е постановен сравнително скоро
след заявлението, негов предмет е само един имот и е нелогично твърдението на
жалбоподателя, че до смъртта си на ***г. – тринадесет години след заявлението, заявителят
не е знаел са произнасянето на административния орган и не се е поинтересувал от него.
Подобно твърдение се опровергава и от писмените доказателства – разписка за връчване,
адресирана до заявителя, на което има само един подпис, под неговото име като адресат.
Следва да се отбележи, че ЗАП /отм./, препращаше към ГПК /отм./, който то своя страна
предвиждаше възможността за връчване на административни актове по пощата, като
връчването не се осъществява с реквизитите на съдебно уведомление, а съгласно
утвърдените образци на „Български пощи“. Приложената разписка е видно по такъв
образец, съдържа данни за адресата, като пълнотата на адреса не я прави негодна да
удостовери връчване. Положен е подпис от получател при ясно изписан адресат – физическо
лице, при което съгласно обичайната практика и общите условия на „Български пощи“ не се
изписва допълнително уточнение кой е получил, ако това е самият адресат, както Съдът
приема, че е удостоверено в случая с процесната разписка. При връчване на други лице –
пълномощник, роднина, това се отбелязва и се вписват имената му, но при връчване на
адресата, същият просто полага подпис в това си качество. Предвид изложеното, Съдът
приема, че заявителят е надлежно уведомен за процесното решение, с което му е отказано
възстановяване на земеделска земя на 25.06.1993г., не обжалвал ж.решението в срок и
същото е влязло в сила. Жалбата се явява просрочена и като такава не подлежи на
разглеждане по същество.
Независимо от последното, съдът намира за необходимо да изложи кратки съображения
по основателността на жалбата. Жалбоподателят твърди, че правата на наследодателя му са
5
били надлежно доказани пред административния орган с приложеното удостоверение, че в
емлячен регистър от 1949 г. на кметството на името на И. П. е записана нива от 9.850 дка в
м. „Н. Ж.“. Отказът за възстановяване е мотивиран с това, че документът касае собственост
към 1949 г., но не и отнемане от държавата в последващ момент, съгласно чл. 10 от ЗСПЗЗ,
при положение, че са същото землище са запазени декларациите на ДПК от 1949 г. и опис-
декларации за влизане в ТКЗС, където не е открита партида на името на заявителя. Към
момента на постановяване на оспореното решение, законът е допускал реституция само на
право на собственост, което е било отнето, по аргумент на чл. 10, ал. 1 - ал. 14 от ЗСПЗЗ,
като заявителите следва да докажат принадлежността на правото на собственост към минал
момент към техния или на наследодателя им патримониум. При липсата на доказателства
наследодателят на жалбоподателя да е притежавал имота към момента на обобществяването,
ПК П. е постановила законосъобразен отказ за реституция. Към жалбата се представят нови,
непредставени със заявлението писмени доказателства, които обаче не могат да бъдат
обсъждани, освен при своевременно и надлежно възобновяване на административното
производство, каквото вече е невъзможно. Пропуснати се били и всички възможности за
стартиране на ново административно производство или съдебно такова по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ
с нови доказателства и основания. Тока жалбата се явява неоснователна и по същество, а
оспорения административен акт –законосъобразен.
По разноските:
С оглед неоснователността/недопустимостта на жалбата право на разноски по общите
правила на ГПК /чл. 78, ал. 1 ГПК/ имат право ответника и заинтересованите страни. На
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. И. П. с ЕГН ********** от гр. *** за обявяване за нищожно на
Решение по протокол №***/16.04.1993г. по преписка по заявление вх. № ***1992г. на
Поземлена комисия П. /сега ОСЗ П./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й. И. П. с ЕГН ********** от гр. *** против
Решение по протокол №***/16.04.1993г. по преписка по заявление вх. № ***/03.02.1992г. на
Поземлена комисия П. /сега ОСЗ П./ и отмяната му като незаконосъобразно, като
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА – просрочена.
ОСЪЖДА Й. И. П. с ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОСЗ П. сумата от
100лв. /сто лева/ за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7