№ 5689
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110106169 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 17.02.2022 г. около 10:05 часа в гр. Велико
Търново, микропазар кв. „Бузлуджа“ е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ......, управляван от М.Б.Б., и л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ..........., управляван от Ц.Ц.Н., при следния механизъм: л.а.
„Фолксваген Голф“ при маневра движение на заден ход удря застрахования
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна
полица № 93002110062665 със срок на валидност 08.10.2021 г. – 07.10.2022 г.)
л.а. „Фолксваген Пасат“, в причинна връзка с което на последния са
причинени щети.
Във връзка с произшествието при ищеца в качеството на застраховател е
образувана щета № 5004-1261-22-450164, по която на 07.04.2022 г. е изплатено
обезщетение в размер на сумата 3 568, 70 лв. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП
е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 3 568, 70 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. или общо за сумата от 3 593, 70 лв.
Ответникът е погасил чрез прихващане задължението си до размера на
сумата 3 119, 19 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък от 474, 51 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
1
заплати сумата 474, 51 лв., представляваща непогасен остатък от регресно
вземане по щета № 5004-1261-22-450164, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва да е налице противоправно поведение и вина от страна на водача на
л.а. „Фолксваген Голф“, както и причинна връзка между твърдения механизъм
и щетите. Оспорва иска по размер по съображения, че претендираната сума не
съответства на действителната стойност на щетите. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 17.02.2022 г. около 10:05 часа в гр.
Велико Търново, микропазар кв. „Бузлуджа“ е настъпило ПТП с участието на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ......, управляван от М.Б.Б., и л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ..........., управляван от Ц.Ц.Н..
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ........... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществен
застраховка „Каско“ /застрахователна полица № 93002110062665 със срок на
валидност 08.10.2021 г. – 07.10.2022 г./, премията по която е била изцяло
заплатена.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 17.02.2022 г.
застрахователят е уведомен за настъпване на събитието, като е образувана
щета № 5004-1261-22-450164.
Безспорно е между страните, че на 07.04.2022 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
3 568, 70 лв., което се потвърждава и от представеното преводно нареждане от
същата дата.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: на 17.02.2022 г. около 10:05 часа в гр. Велико Търново, кв.
„Бузлуджа“, на улица пред „Микропазар“ водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № ......, предприема маневра движение на заден ход, вследствие на което
реализира ПТП с намиращия се зад него л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
..........., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни
цени, възлиза на сумата 2 586, 34 лв., а по пазарни цени, в които не се
включват цените на официалния сервиз на марката – на сумата 2 511, 22 лв.
Обичайните ликвидационни разноски с в границите 15 лв. – 25 лв.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че автомобилът е
2
отремонтиран в официален сервиз на марката, както и че не е бил в гаранция,
тъй като срокът му на експлоатация е над пет години към момента на ПТП.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ...... е била
застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез прихващане
задължението до размера на сумата 3 119, 19 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства и
заключението на АТЕ.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представените писмени доказателства и заключението на АТЕ, а
наред с посоченото – с извършеното погасяване на част от претендираната от
него сума по щетата ответникът е извършил и извънсъдебно признание на
същия. Като е предприел маневра движение на заден ход, без да се увери, че
извършва същата по начин, безопасен за останалите участници в движението,
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ...... е осъществил противоправно
деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Безспорно е между страните, че на 07.04.2022 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
3 568, 70 лв., което се потвърждава и от представеното преводно нареждане от
3
същата дата.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 2 586, 34 лв.
При изчисляване на средните пазарни цени се взимат предвид и цените
на официален сервиз, в противен случай, ако същите не се отчетат, то
получената стойност не отговаря на средни пазарни цени, тъй като цените на
официалния сервиз са част от пазара на процесните услуги. По тази причина
стойността по средни пазарни цени се определя по първия вариант на
заключението в размер на сумата 2 586, 34 лв.
Таи сума е в размер, по-малък от изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение в размер на 3 568, 70 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от общо 2 611, 34 лв. (2 586, 34 лв. + 25 лв.
4
ликвидационни разноски).
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил чрез прихващане
сумата 3 119, 19 лв., т.е. размер, по-голям от дължимия. При това положение
не е налице непогасен остатък, какъвто се претендира от ищеца, поради което
искът се явява неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 250 лв. депозит за АТЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, или общо сумата от 350 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* срещу
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл.411 КЗ за сумата 474, 51 лв., представляваща непогасен
остатък от регресно вземане по щета № 5004-1261-22-450164, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 03.02.2025 г. до окончателното
изплащане – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 350 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5