Р Е Ш Е Н И Е № 766
гр. Пловдив, 05.06.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 05.06.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 1282 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 12370/24.04.2018
г. от СД “Микрон – Караилански – Йосифов и сие“ ЕИК *********
срещу действията на ЧСИ М.Обретенова, рег. № 758 по ИД № 570/2015г – разпореждане от 26.01.2018 г., с което е отказано да се
прекрати производството по изпълнителното дело.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, което се иска да бъде
отменено, а делото – върнато на ЧСИ с указания за прекратяване на
производството. Не се претендират разноски.
Ответната страна по
жалбата – Етажна
собственост в комплекс „Южен полъх”, с адрес: град Пловдив, бул. „Александър
Стамболийски” № 107, /взискател в изпълнителното производство/, не
изразява становище.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество -
неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 8 ГПК /отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение/ и е процесуално допустима,
но разгледана по същество, е неоснователна.
Неоснователен е доводът в
жалбата за допуснати от ЧСИ съществени процесуални нарушения при изготвяне на
обжалвания акт поради липса на изложени мотиви. Съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, но в случая се касае не за
прекратяване или спиране на принудителното изпълнение, а за отказ да се направи
това, в който случай се прилага общата разпоредба на чл. 434, ал. 1 ГПК, според
която по образуването, движението и приключването на изпълнителното
производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане освен когато
законът предвижда да се произнася с постановление. Доколкото за отказа да се
прекрати или спре изпълнението законът не предвижда задължителна форма –
постановление, няма пречка той да се оформи с разпореждане, както е процедирано
в случая. Какъвто и да е актът на ЧСИ обаче – постановление или разпореждане, в
чл. 434, ал. 1 ГПК, който урежда формата на актовете, с които съдебният
изпълнител се произнася, не се съдържа изискване за тяхното мотивиране.
Следователно, липсата на мотиви не опорочава постановения акт, а и при
обжалването им съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага мотиви
по обжалваното действие, както е направил и в случая.
Длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – поради опрощаване на задължението. Според този текст от закона изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена
или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за
истинска.
Това
искане на длъжника е неоснователно на няколко основания:
Първо,
опрощаването на задължението не е предвидено като основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Ако страните се споразумеят в този смисъл
съобразно чл. 108 ЗЗД, за което е необходимо изричен отказ на кредитора от
вземането му, обективиран в договор с длъжника, за да се прекрати
изпълнителното производство, трябва взискателят да поиска това писмено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК или най – малкото, ако подобно искане е
отправено от длъжника, както е в случая, при връчването на препис от молбата
взискателят да изрази изричната си воля и съгласие за прекратяване на
изпълнителното производство, каквито в случая по делото не са обективирани
въпреки запознаването на взискателя с искането на длъжника – становище от
кредитора не е постъпило и твърдяното опрощаване и искане за прекратяване не са
потвърдени от другата страна в процеса.
Второ,
във връзка с основанието
на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство
следва да се посочи, че пречката за принудително изпълнение се свързва само с
недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си на принудително
изпълнение на задължението, въпреки че то е било изпълнено, т.е. вземането на
кредитора е било удовлетворено преди образуване на
изпълнителното производство и същият, въпреки че е знаел за погасяването на
дълга, е инициирал принудително изпълнение спрямо длъжника. В случая твърдяното
опрощаване следва образуването на
изпълнителното производство, а не го предхожда, поради което и на това
основание хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК
не е приложима.
И не на последно място,
видно от представения протокол решението на ОС на собствениците за опрощаване
на дълга е взето с мнозинство от 26.45 % ид.ч. от общите части на сградата,
докато според чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗУЕС решението за опрощаване на финансови
задължения се взема с квалифицирано мнозинство от не по – малко от 75% ид.ч. от
общите части на сградата, поради което представеното решение не може да породи
целените правни последици. Дори да се приеме друго, отново следва да се посочи,
че въз основа на евентуално постигнато споразумение между страните за
опрощаване на дълга, взискателят е този, който следва да поиска прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК или най-малкото
да изрази изричното си съгласие и воля за това, твърдения и данни за което по
делото няма.
Ето защо, жалбата
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът
по жалбата не изразява становище, респ. не претендира разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12370/24.04.2018
г. от СД “Микрон – Караилански – Йосифов и сие“ ЕИК *********
срещу действията на ЧСИ М.Обретенова, рег. № 758 по ИД № 570/2015г – разпореждане от 26.01.2018 г., с което е отказано да се
прекрати производството по изпълнителното дело
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: