Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                          мл. с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15376 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 473823/17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 70293/206 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, е отхвърлен предявения от Г.Г.П. иск срещу З. „А.“ АД, с правно основание чл.405 КЗ (отм.) вр. с чл.409 КЗ (отм.) - за заплащане на сумата от 4 016, 94 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна преписка при З. „А.“ АД по щета № 10016030124479/2016. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представлявака разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Г.Г.П., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано. Неправилно решаващият съд е приел, че предните фарове и ръкохватката за скоростен лост от застрахования при него автомобил попадат в хипотезата на т.16.10. от Общите условия на ответника към процесната застрахователна полица по застраховка „Каско и злополука“ от 01.09.2015 г. В посочената клауза е посочено, че е изключен риск по полицата липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. В чл.186, ал.5, т.1 КЗ (отм.) е предвидено, че общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено покритите рискове и изключенията от покритите. В практиката на ВКС е прието, че клауза като процесната не може да изключи отговорността на застрахователя за премахване на такива части от превозното средство, без които същото не може да функционира като такова. Счита, че с процесната застраховка са покрити рисковете, които застрашават целостта на превозното средство и възможността същото за се ползва по предназначение. Даденото от решаващия съд тълкуване обезсмисля предмета на застраховка - автомобилът като век с определено предназначение за собственика. Счита, че горепосочената клауза от общите условия на застрахователя са неясни поради възможността да се тълкува по множество различни начини. Същевременно неясните клаузи следва да се тълкуват в полза на потребителя на основание чл.147, ал.2 ЗЗП. Излага съображения, че т.16.10 от общите условия на застрахователя следва да се тълкува в смисъл, че е налице изключен риск, когато е налице кражба на такива части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия или използване на технически средства и без които е възможно и позволено от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване, като тези условия следва да са налице кумулативно.  Предните фарове на застрахования автомобил не могат да бъдат свалени/премахнати без използване на специални технически средства и умения и без достъп до вътрешната част на МПС и отваряне на предния капак на автомобил, тъй като те са захванати по специфичен начин, а не само чрез кликове. Наред с това ЗДвП забранява движение на МПС без светлини - без фарове. по тази причина в случая не е налице изключен риск. Отделно от това ответникът е заплатил изцяло стойността на открадната мултимедия в МПС, която е фабрично монтирана и по този начин признава липсата на изключен риск. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски..   

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника З. „А.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че изводът на решаващия съд, че е налице изключен риск, е обоснован, предвид своевременно направеното оспорване на исковата молба с депозирания писмена отговор. Изключените рискове представляват предварително договорени хипотези на изрично изключени от застрахователното покритие по полицата рискове. В тези случаи застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение. Хипотезите на изключен риск не съставляват неизпълнение на договореност задължение от страна на застрахователя. Изготвения от застрахователя в присъствието на застрахования собственик на МПС опис - заключение по щета № 10016030124479 е подписан от застрахования. В него са удостоверени констатираните липсващи елементи. Счита, че оспорената от жалбоподателя клауза от общите условия на застрахователя са ясни и недвусмислено уговорени.  На основание т.11.5 от общите условия е предвидено като покрит риск кражба чрез взлом на фабрично монтирано медийно оборудване, включително аудио, видео и/или навигационно оборудване. Така, като е платил обезщетение за откраднатото от застрахования автомобил фабрично монтирано мултимедийно оборудване, застрахователят не е признал задължение към ищеца за процесните щети. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че е сключил с ответника застрахователен договор с комбинирана застрахователна полиза № 0306Х0145327 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ с начална дата 08.09.2015 г. и крайна дата 07.09.2016 г., с клауза П за застрахователна сума от 13 00 лв., за лек автомобил марка БМВ, модел 530, рег. № ********. На 02.08.2016 г. при настъпване на застрахователно събитие е извършен оглед на посочения автомобил, при който е съставен опис - заключение. Предоставил е на застрахователя необходимите документи във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Застрахователят е описал следните повреди и увредени части в резултат на настъпилото застрахователно събитие - злоумишлени действия на трети лица: стъкло, предна лява врата, фар ляв-ксенон, фар десен-ксенон, лайсна на арм. табло, ръкохватка на скоростен лост, корпус/рамка/радио, СD в арм. табло, навигация, облицовка предна броня пастиране. Ответникът е уведомил ищеца, че ще му бъде издадено възлагателно писмо само за подмяна на стъкло на предна лява врата и лайсна дясна на арматурно табло и за пастиране на предна броня. Ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение за всички включени в описа части на застрахования автомобил, тъй като не обезщетява липси на отделни части при рискове, покрити по клауза К - противозаконно отнемане. Отделно от това тези детайли не са предявени за оглед пред застрахователя. Във връзка с депозирано възражение ответникът го е уведомил, че ще издаде възлагателно писмо за отстраняване на всички увреждания по автомобила. С оглед на това е предал автомобила в посочения от застрахователя сервиз. Съставена била фактура на стойност от 3 959, 90 лв. с ДДС за закупени топка на скоростен лост и запалка ксенон на стойност от 585, 90 лв. с ДДС и 57, 94 лв. с ДДС за извършени ремонтни дейности. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие възниква задължение за застрахователя на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.)  да заплати застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.405, ал.1 КЗ (отм.). Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност или възстановителната стойност на застрахованото имущество - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др. Счита, че в случая не е налице някоя от хипотезите на чл.408 КЗ (отм.), който дава право на застрахователя да откаже заплащане на застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 016, 94 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 25.08.016 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че по отношение на откраднатите части, обезщетение за които ищецът претендира, е налице изключен риск по отношение т.16.1 и т.16.10 от общите условия на застрахователя. Счита, че е изпълнил точно договорното си задължение и е платил изцяло дължимото застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение е завишено и не кореспондира с постигнатите уговорки за определяне на неговия размер. Моли съда да отхвърлим предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Видно от представената по делото комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско“ и “Злополука“ № 10306Х0145327 на 01.09.2015 г. между страните е сключена имуществена застраховка със срок на действие от 08.09.2015 г. - 07.09.2016 г. Договорът за застраховка е сключен при общи и специални условия за по застраховка „Каско“ и “Злополука“ на местата в МПС. Обект на застрахователно покритие е лек автомобил марка БМВ, модел 530, рег. № ********. Уговорената застрахователна сума е 13 000 лв., с допълнително покритие по застраховка „Каско“ - Асистанс. Уговорената застрахователна премия е в размер на 795, 60, платима разсрочено на 4 вноски, първата от които е платима в деня на подписване на договора.

Съгласно удостоверение № 338000-8727/04.08.2016 г., издадено от СДВР-07 РУ - СДВР, ищецът е заявил на 02.08.2016 г. , че за времето от 18.20 ч. на 01.08.2016 г. до 07.50 ч. на 02.08.2016 г. е установил, че наличния му автомобил марка БМВ, модел 530 Д, рег. № ******** са нанесени следните щети - счупено стъкло на предна лява врата, нанесени щети по арматурно табло, извършена кражба на CD, DVD - плеър и компоненти от навигационната система, извършена кражба два броя предни фара и липсваща горна част на скоростния лост. По случая е образувано производство ЗМК 1866/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР.

На 02.08.2016 г. ответникът е съставил опис на претенция № 10016030124479 във  връзка с настъпило на същата дата застрахователно събитие - злоумишлени действия на трети лица. В него са описани констатираните от застрахователя щети – стъкло предна лява врата; фар ляв – ксенон; фар десен – ксенон; лайсна д. на арматурно табло; ръкохватка на скоростен лост; корпус (рамка) радио CD в арматурното табло + навигация; облицовка предна броня пастиране. Като начин на обезщетяване застрахователят е посочил извършване на ремонт в сервиз. 

С опис - заключение по щета от 02.08.2106 г., съставен от застрахователя по процесната щета е прието, че следва да се извърши ремонт на автомобила в сервизни условия.

На 05.08.2016 г. ищецът е подписал приемателен протокол за представените документи от потребителя на застрахователни услуги към преписка по щета № 10016030124479. В нея е описано представянето на оригиналите от удостоверение от 7 РПУ и фактура за репатриране на МПС.

Видно от представената фактура № **********/30.08.2016 г. стойността на извършения ремонт на застрахования при ответника лек автомобил възлиза на 3 959, 90 с ДДС. Съгласно фактура № **********/19.09.2016 г. стойността на топка за лост и запалка ксенон възлиза на 585, 90 с ДДС. По делото е представена и сметка № **********/21.09.2016 г. относно извършени монтажни и демонтажни дейности на застрахования при ответника лек автомобил на обща стойност от 57, 94 лв. с ДДС, която е платена на същата дата, предвид представения фискален бон. Описаните в посочените документи ремонтни дейности са във връзка с констатираните от застархователя щети на застрахованото МПС.

С писмо изх. № Л-819/08.08.2016 г. ответникът е уведомил ищеца, че застрахователят не обезщетява липси на отделни части при рискове, покрити по клауза К - противозаконно отнемане. Независимо от естеството на реализирания риск не се дължи обезщетение и за всички случаи, в които детайлите, за които се предявяват претенции не са представени за оглед пред застрахователя.

С възражение вх. № ЖВ-770/22.08.2016 г. ищецът е заявил, че е изпълнил всички изисквания на застрахователя и счита, че следва да му бъде заплатено застрахователно обезщетение във връзка с напъпилото застрахователно събитие.

С писмо изх. № 100-5817/07.09.2016 г. ответникът е уведомил ищеца, че съгласно общите условия по застраховка „Каско“, изрично изключение по застрахователната полица представляват претенциите за липсващи части, детайли, оборудване от МПС.

Съгласно представените по делото Общи условия за застраховка на МПС („Каско“), т.12, клауза „П“ - Пълно каско покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, “Ч“ и „К“. В т.16.1 като изключен риск е предвидено претенция за детайли, възли и агрегати от застрахованото МПС, непредвидени за оглед пред застрахователя. В т.16.10 е предвидено - липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. Нанесените повреди по МПС в резултат на кражба се обезщетяват.       

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

Между страните в производството е съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско на МПС”, сключен на 01.09.2015 г. Обект на договора и съответно на застрахователното покритие е лек автомобил марка „БМВ”, модел 530, рег. № ********. При сключване на застрахователния договор застрахованият е платил дължимата първа застрахователна премия, съгласно изискването на чл.192, ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на възникване на облигационната връзка. Ето защо и на основание чл.187 КЗ (отм.) застрахователният договор е влязъл в сила. Предвид обстоятелството, че застрахованият е приел писмено установените от застрахователя общи условя и на основание чл.186, ал.1 КЗ (отм.), същите са задължителни за страните и регулират спорното правоотношение.

През време на действието на договора за застраховка „Каско на МПС” – на 02.08.2016 г., е установено нанесени повреди на застрахования при ответника автомобил в резултат на кражба. Макар събитието да е настъпило през време на действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., на основание § 22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, се прилага част ІV от КЗ (отм.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая такава уговорка между страните не е постигната.

Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“ носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него. Нормата на чл.208, ал.1 КЗ (отм.) регламентира, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Налице е спор между страните дали увреждането на застрахования автомобил съставлява покрит застрахователен риск и съответно дали е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя.

Ответникът своевременно е релевирал възражение с писмения отговор по делото, което поддържа и във въззивната жалба, че са осъществени предпоставките на т.16.1 и т.16.10 от Общите условия за застраховка на МПС „Каско“ и налице изключен риск. В доказателствена тежест на ответника е да установи тези свои възражения, на основание чл.154 ГПК.

 От ангажираните по делото доказателства се установи, че на застрахования автомобил са нанесени щети в резултат на кражба. Засегнатите елементи са описани от застрахователя в представения опис на претенция, обсъдена по – горе. В клаузата на т.16.1 и т.16.10 от общите условия на застрахователя, които регулират спорното правоотношение, е предвидено, че не се покриват от застрахователя претенции за детайли, възли и агрегати от застрахованото МПС, както и липсващи отделни части, възли, детайли, агрегати, оборудване, принадлежности, горива и масла. Описаните от застрахователя щети на застрахованото имущество не могат да бъдат отнесени към някоя от посочените хипотези. Автомобилите представляват  сложна съставна вещ, която включва отделни елементи (части). Извън сложната съставна вещ отделните нейни части нямат свое самостоятелно предназначение, а са функционално свързани с главната вещ. С оглед на това всички части на главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на взаимодействие, обезпечават възможността същата да бъде използвана съобразно нейното предназначение. С оглед на това, като се е задължил да носи риска от кражба (противозаконното отнемане) на автомобила, застрахователят носи риска и от кражбата на онези части от него, без които същият не може да се ползва по предназначение. Това произтича от спецификите на обекта на имущественото застраховане - моторно превозно средство, съставляващо сложна съставна вещ с определено предназначение. Ето защо регламентираните в общите условия на застрахователя изключение в 16.1 и т.16.10 касаят само онези части от автомобила, които е възможно да бъдат премахнати без особени усилия или използване на технически средства и без които е възможно и позволено от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено ползване. Отделно от това изрично в т.16.10, изр.2 от общите условия на застрахователя е предвидено, че нанесените повреди в резултат на кражба се обезщетяват. Разглежданият случай следва де се отнесе именно към тази хипотеза.  

По изложените съображения съдът счита, че настъпилото на 02.08.2016 г. увреждане на застрахования при ответника автомобил съставлява покрит от застрахователя риск.

След като застрахователното събитие е настъпило през време на действието на застрахователния договор и на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.), за застрахователя е възникнало задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Неговият размер следва да се определи съгласно нормата на чл.208, ал.3 КЗ (отм.) – размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото имущество. Съгласно представените от ищеца фактури стойността на извършения ремонт на застрахования автомобил възлиза общо на 4 603, 74 лева. Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен, като с оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се уважи в претендирания от ищеца размер от 4 602, 84 лв.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск следва да се уважи изцяло.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза на 893 лв., от които: 93 лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.

Ответникът по жалбата своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В конкретния случай усилията на процесуалния представител на жалбоподателя се свеждат до изготвяне на въззивна жалба, явяване в проведеното едно открито съдебно заседание, представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателства относно техния размер. Установеният минимален размер в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, съдът счита, възлиза на 552, 20 лв. С оглед на това следва да се приеме, че е налице несъответствие между размера на адвокатското възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което същото не следва да се намали до 700 лв. Общият размер на сторените във въззивното производство разноски възлиза на 793 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 473823/17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 70293/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, да заплати на Г.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********ап.28 и съдебен адрес *** – адв. М. И., сумата от 4 602, 84 (четири хиляди шестстотин и два лева и осемдесет и четири стотинки) лв., на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 02.08.2016 г. застрахователно събитие, както и да заплати сумата от 793 (седемстотин деветдесет и три) лв., на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.5 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.              

                                                 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.