Р Е
Ш Е Н
И Е № 604
гр.
Пловдив, 25.04.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – VІІ състав в закрито заседание на
25.04.2016 г. в състав
Председател:
Соня Гешева
Членове: Величка Белева
Стефка
Михова
при
секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева
гр.д. № 530/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 435 ал. 2 предложение последно от ГПК и по чл. 463 от ГПК, образувано по
жалба на А.С.Б. - длъжник по изп.д. № *** на ЧСИ Ангел
Ангелаков срещу извършено разпределение по чл. 460 от ГПК, обективирано в Протокол за разпределение от 04.11.2015
г. и против съставени на 05.11.2015 г. два броя сметки №№ 7901 и 7902 за таксите
по чл. 79 от ЗЧСИ. Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на
обжалваните актове. Заявено е и възражение за прекомерност на заплатения от
взискателя адвокатски хонорар за изпълнителното производство и искане за неговото
намаляване до минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поддържаните
оплаквания са че разпределението не е предявено на страните и още в деня на
изготвянето му сумите се преведени на взискателите.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена върху материален интерес от
12 847, 46 лв. при действителен такъв 12 000 лв. – неолихвяемо вземане, респ.
12 301, 92 лв. – общия сбор от вземанията на взискателите.
Начислени били разноски, които не са необходими. Наложен е запор върху
дружествен дял на длъжника, който дял е с нетна стойност към 31.12.2014 г. многократно
надхвърляща размера на задължението му / 575 000 лв. по публикуван в ТР одитиран баланс /, поради което не било необходимо да се запорират и негови вземания към трети лица, както и да се възбраняват негови имоти, респ. не са необходими
разноските, направени от взискателя за тези действия поради което и длъжникът
не е отговорен за тях. Като така дължат се само таксите във вр.
със запорирането на дружествения дял. Освен това
дължимата за този запор такса е 15 лв., а ЧСИ я е определил на 30 лв.
Неправилно били определени и таксите, дължими за наложените възбрани – общо 240
лв. / два пъти по 120 лв. / вместо дължимите 15 лв. Не били посочени какво
представляват допълнителните разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ. Очевидна била
прекомерността на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение –
1 530 лв.. Минимума за образуване
на изпълн. дело е 200 лв. – с ДДС 240 лв. Минимума за
водене на изпълн. дело в случая е 445 лв. – с ДДС 494
лв. Освен това за водене на изпълн. дело хонорар не
следвало изобщо да се присъжда, тъй като длъжникът платил в срока за доброволно
изпълнение.
Взискателят
Ю.П.Б. чрез процесуалния си представител адв. А.Б. взема становище жалбата да е
допустима / изключая възражението и искането по чл.
78 ал. 5 от ГПК /, но неоснователна. Претендира адв. хонорар за производството
по жалбата в размер на 480 лв. с ДДС, за което представя договор за правни
услуги.
Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК и е изпратено в препис изпълн. дело. Счита жалбата за недопустима поради липса на
предмет и като просрочена. За адв.
хонорар на взискателя длъжникът е уведомен с ПДИ, получена от него на
21.10.2015 г. и до разпределението не е заявил до възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК всъщност нямало, тъй като
взискателят по делото е само един, а Държавата чрез НАП – Пловдив е „ пасивен „
взискател – т.е. взискател чието вземане не е съдебно признато и за него
издаден изпълнителен лист, а взисактел по право на
основание чл. 458 ГПК. Разпределение се извършвало само при наличие на повече
от един „активни „ взискатели – освен първоначалния и
присъединени такива по чл. 456 от ГПК. С оглед което и изготвеното
разпределение не било такова по смисъла на чл. 460 и чл. 462 от ГПК и подлежащо
на обжалване, поради което и протокола за него не е предявен на страните,
съответно сумите са преведени на взискателите
съобразно чл. 136 от ЗЗД в деня на изготвянето му. В случай че Съдът приеме
жалбата за допустима същата се явява неоснователна. Таксата по т. 26 е определена съобразно разпоредбата на т. 26 от
ТТРЗЧСИ и забележката към нея касаеща частично събиране на дълга – върху
постъпилата сума съобразно общия размер на дълга. Таксите за запорите по т. 9
от ТТРЗЧСИ – наложени са два запора, поради което дължимата такса е 30 лв. /
без ДДС /, а не 15 лв. Възбранени са осем имота на
длъжника, поради което и таксата е 120 лв. без ДДС / 8 бр. по 15 лв. /, а
останалите 120 лв. без ДДС е за вдигането на възбраните / 8 бр. по 15 лв.
/. Допълнителните разноски не бил длъжен
да посочва какво представляват и какъв е размера на всяка, достатъчно било само
да посочи основанието им – т. 31 от ТТРЗЧСИ. Възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар длъжникът не е заявил, а размера на този хонорар му бил
съобщен с ПДИ, връчена му на 21.10.2015 г. Неоснователно поддържа че следвало да му се предяви
договора за правна помощ за да упражни правото си по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Жалбата
е допустима – от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт –
разпределение по чл. 460 от ГПК от 04.11.2015 г. и сметки за разноските в
тежест на длъжника по чл. 79 от ЗЧСИ. Жалбата е в едноседмичния срок от
получаване на уведомлението за сметките от длъжника, жалбата е в срок и в
частта й досежно разпределението доколкото няма спор и се установява от
изпълнителното дело че то не е било предявено съгласно чл. 462 ал. 1 от ГПК.
Напълно неоснователни са поддържаните от взискателя Б. и от съдебния изпълнител
становища че след като втория взискател по делото е присъединен такъв по право
- Държавата чрез НАП – ТД – Пловдив, то
имало само един взискател, поради което и не е необходимо да се извършва
разпределение при недостатъчност на събраната сума за пълното удовлетворяване
на взискателите. Впрочем и самият ЧСИ е изготвил
точно такова разпределение и на посоченото основание – чл. 460 от ГПК, което
незаконосъобразно не е предявил на страните.
От
приложеното в препис изпълн. дело се установява:
Образувано
е по изпълнителен лист от 09.10.2015 г., издаден по гр.д. № 156/2014 г. на
Окръжен съд – гр. Пловдив, с което длъжникът Б. е осъден да заплати на
взискателя Б. парична сума, предст. деловодни разноски
в размер на 12 000 лева – неолихвяемо вземане.
Присъединен
по право взискател е и Държавата чрез НАП – ТД – гр. Пловдив за публично
вземане в размер на 301, 92 лева.
В
молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е поискал възбрана на недвижими имоти на
длъжника – 8 броя земеделски имоти, подр. описани,
запор на вземания на длъжника към трети задължени лица, произтичащи от сключени
между длъжника и тези трети лица договори за отдаване под наем на
горепосочените земеделски земи и запор върху дружествените дялове на длъжника.
Извършени
са от ЧСИ така поисканите действия, както и други такива относно възложеното му
от взискателя с молбата по чл. 426 от ГПК проучване на имущественото състояние
на длъжника. Едновременно с налагането на запорите и възбраните е изпратена ПДИ
до длъжника, редовно връчена му на 21.10.2015 г. за вземане в размер на
12 000 лв., такси – 145, 85 лв. , дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
1 238, 16 лв. и други дължими суми до този момент – 1 530 лева. Общо
задължение – 14 914, 01 лева.
На
04.11.2015 г. е преведена от длъжника по сметка на ЧСИ сумата 14 914, 01
лв. съобразно така съобщения му размер на дълга.
С
Протокол за разпределение от 04.11.2015 г. постъпилата сума 14 914 лв. е
разпределена както следва: Такси, дължими авансово от взискателя по т.3, т.9,
т.10 от ТТРЗЧСИ и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – сумата 552, 70
лв. от общо дължима в същия размер; Адв. хонорар на взискателя от 1 530
лв. – погасен изцяло; Вземането на
Държавата от 301,92 лв. - погасено изцяло; Вземането на първоначалния взискател
– погасено до размер на 11 317, 46 лв. от общо дължим размер 12 000
лв. ; Такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за вземането на Държавата – 36,23 лв. /
изчислена върху материален интерес 301,92 лв. /и Такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
върху вземането на първоначалния взискател 1 175, 70 лв. от общо дължима
1 238, 16 лв. / изчислена върху материален интерес 12 847, 46 лв. Посочено
е да се дължат от длъжника на първоначалния взискател Б. още 682, 54 лв. - непогасен остатък от присъденото й вземане; 62, 46 лв. за таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху това вземане; 24 лв. – такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 24
лв. - такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ и сумите 3, 70 лв. и 30, 50 лв. – допълнителни
разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Изготвени са
две сметки от ЧСИ по чл. 79 от ЗЧСИ от 05.11.2015 г. – Сметка № 7901 за
дължимите такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за всяко от двете вземания, които са
изчислени върху материален интерес 301, 92 лв. / вземането на държавата / и
12 847, 46 лв. / вземането на първоначалния взискател/ , по т. 9 – за налагане на запор върху дял от
търг. дружество – 30 лв., т. 3 от ТТРЗЧСИ – извършена справка за имуществото на
длъжника – 5 лв. и т.10 от тарифата – за вписване на възбрани – 8 броя - 120
лв. и вдигане на възбраните – 8 броя –
120 лв.. Всичко данъчна основа – 1 284, 94 лв., с ДДС 1 541, 93 лв. и
Сметка № 7902 – за допълнителни разноски , като са посочени 7 броя – непосочени какви, на обща стойност 76, 85 лева.
С оглед така установеното основателни са релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваните
актове:
Не са посочени за какви действия са начислени
обикновените такси по ТТРЗЧСИ и допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Таксите
за възбранените недвижими имоти – поддържа се в
писмените обяснения по чл. 436 ал. 3 от ГПК че след като са възбранени
8 имота, то дължимата такса е 120 лв. без ДДС / 8 броя по 15 лв. / , съответно
толкова се дължат и за вдигането на възбраните. Установява се обаче от изпълн. дело че искането за възбрана, изпратено от ЧСИ на
АВ – СВ – гр. Пловдив е едно общо за 8 – те имота, искането е придружено с
внесена за него такса 15 лв. и е вписано с тази такса – лист 42, 43 и 64 от изпълн. дело. Възбраните няма данни по изпълн.
дело да са вдигнати понастоящем, поради което и не е ясно каква такса ще се
заплати за това действие – 120 лв. или общо 15 лева – както при налагането
им.
Отделно
от това начислявани са като разноски на взискателя тези такси, както и други
такива / за запор на вземане, за запор на дружествен дял /, които такси са за изпълн. способи, които не са реализирани. По делото изобщо
няма проведено принудително изпълнение - предвид длъжникът да е платил в срока
за доброволно изпълнение съобщения му с ПДИ размер на дълга от 14 914
лева. Съгласно т.6 от ТР № 2/26.6.2015
г. на ВКС, ОСГТК по т.д. № 2/2013 г. длъжникът не отговаря за разноските на
взискателя, направени за изпълнителни способи, които не се приложени.
Таксата
по т. 26 от ТТРЗЧС върху вземането на първоначалния взискател е начислена върху
материален интерес 12 847, 46 лв. , който размер не съответства / по висок
е / от установения по изпълн. дело размер на дълга на
този взискател.
Относно
адвокатския хонорар.
Основателно
се поддържа в отговора на жалбата и в писмените обяснения по чл. 436 ал. 3 на
ЧСИ че e недопустимо искане Съдът да намали адвокатски хонорар за
изпълнителното производство, респ. да подаде жалба без произнасяне на съдебния
изпълнител по заявено такова искане.
Неоснователно
е обаче възражението на взискателя и съдебния изпълнител възражението и
искането по чл. 78 ал. 5 от ГПК на длъжника да е преклудирано
като незаявено своевременно и до извършване на
разпределението, доколкото за него длъжникът бил уведомен още с ПДИ, връчена му
на 21.10.2015 г. Действително ПДИ е получена на така посочената дата и в същата
е отразено задължение и от 1 530 лв., за което обаче не е посочено че е заплатен
от взискателя адв. хонорар. Това вземане съдебния изпълнител е посочил в ПДИ
като „ други суми, дължими до този момент / ДТ, адв.хонорар, възнаграждение за
вещо лице, възнаграждение за пазач и пр./”.
С оглед изложеното по това искане на
жалбоподателя съдебния изпълнител дължи произнасяне по чл. 78 ал. 5 от ГПК,
като от размера на адв. хонорар на взискателя зависи и разпределението на
постъпилата сума.
С
оглед изложеното обжалваните действия са незаконосъобразни и се отменят. Делото
се връща на ЧСИ за изготвяне на нови сметки по чл. 79 от ЗЧСИ и ново
разпределение на постъпилата по изпълнението сума – съобразно горните указания,
като преди това съдебният изпълнител следва да се произнесе по искането на
длъжника по чл. 78 ал. 5 от ГПК и едва след стабилизирането на този му акт да
изготви отново сметка по чл. 79 от ЗЧСИ и Разпределение на постъпилата сума.
С
оглед този резултат на жалбоподателя се присъждат претендираните от него
разноски за настоящото производството по жалбата му – 300 лв. адвокатско
възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представения с жалбата договор за правна помощ.
Предвид
изложеното Съдът
Р
Е Ш
И
Отменя Разпределение по чл. 460 от ГПК,
обективирано в Протокол за разпределение от
04.11.2015 г. и Сметки за таксите по чл. 79 от ЗЧСИ №№ 7901 и 7902 от 05.11.2015 г. на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826 по негово изп.д.
№ *** и Връща делото на съдебния
изпълнител за изготвяне на нови такива съобразно горните указания и след
произнасяне със стабилизиран акт по искането на длъжника за намаляване
адвокатския хонорар на първоначалния взискател поради прекомерност.
Осъжда Ю.П.Б., ЕГН – ********** да
заплати на А.С.Б., ЕГН – ********** деловодни разноски в размер на 300 / триста
/ лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.