РЕШЕНИЕ
№ 18401
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Б.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20241110121159 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № ***/28.02.2023 г. и неговата отмяна; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на
сумата от 12600 лв., представляваща обезщетение за периода от 08.12.2023 г.
до 08.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът И. М. М. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
„Длужество за касови услуги“ АД, в рамките на което е изпълнявал
длъжността "охранител", по силата на трудов договор № ***/28.02.2023 г.,
сключен за неопределено време. С оспорената заповед на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. Поддържа
се, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че не били поискани надлежно
обяснения от служителя преди налагане на дисциплинарното наказание.
Излага, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1
КТ, тъй като не била мотивирана и липсвали задължителни реквизити.
Предвид изложеното, моли съда да признае уволнението за незаконно и да го
отмени, като претендира и обезщетение в размер на 12600 лв. за периода от
08.12.2023 г. до 08.06.2024 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ДР.К.У.“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че с процесната
заповед трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл.
330, ал. 6, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - поради наложено наказание
1
„дисциплинарно уволнение“ заради неявяване на работника на работа в дните
14.11.2023 г., 22.11.2023 г., 23.11.2023 г. и 24.11.2023 г. Развива се, че заповедта
е връчена чрез пощенски оператор, като е върната с отбелязване
„непотърсена“ на 18.12.2023 г. Твърди се, че от тази дата заповедта следва да
се счита за връчена. Прави се възражение за изтекла давност за предявяване на
иска за отвяна на уволнението и се твърди, че законоустановеният двумесечен
срок е изтекъл на 18.02.2023 г., т.е. преди предявяването на иска на М.. Твърди
се, че поканата за даване на обяснения преди налагане на дисциплинарно
наказание е изпратена на работника чрез пощенски оператор по реда на ЗПУ.
Пощенската пратка била върната с отбелязване „Пратката не е получена от
получателя“. Развива се, че е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ –
обясненията не са изслушани по вина на работника, поради което
работодателят е изпълнил своите задължения. Излага се, че заповедта
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът намира от правна и фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 3 КТ, във вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, неговото прекратяване, размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението, че в причинна връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е
останал без работа за сочения период, за който претендира обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразното упражняване на
правото му да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца, в това
число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани
обяснения за конкретните нарушения и ищецът е дал такива в писмена
форма); спазването на сроковете по чл. 194 КТ, в това число датата, на която
управителят на ответното дружество, респ. упълномощеният от него е узнал
за извършеното нарушение; действията и бездействията (чрез доказване на
задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта, в описаното време
и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от
работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на работника; тежестта на извършените нарушения и съответствието им с
наложеното дисциплинарно наказание; съдържанието на трудовото
правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не са били
изпълнени виновно от ищеца.
Страните не спорят, поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че: 1/ по силата на трудов договор № ***/28.02.2023 г. ищецът е
заемал в ответното дружество длъжност „охранител“ за неопределено време;
2/ със заповед № ******/08.12.2023 г. ищецът е уволнен от заеманата при
ответника длъжност „охранител“ поради наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 190, т. 2 КТ; 3/ Размерът на
брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен
отработен месец преди уволнението, е 2100 лева.
2
По делото са представени писмо от изпълнителните директори на ответното
дружество, адресирано до ищеца, от 27.11.2023 г., в което писмо е
обективирано искане за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.
Представени с товарителница, издадена от „БП“ ЕАД от 27.11.2023 г. за
пощенска пратка, с която ответникът твърди, че на ищеца е изпратено
искането по чл. 193, ал. 1 КТ за даване на обяснения. Представена е и разписка
от „БП“ ЕАД от 04.12.2023 г., от която е видно, че пратката не е потърсена от
получателя. Прието е по делото и писмо от „БП“ ЕАД е от 22.07.2024 г., в
което е изложено, че куриерска пратка с баркод № ******* с подател „ДР.К.У.“
АД и получател И. М. е подадена на 27.11.2023 г. В писмото се излага, че на
28.11.2023 г., 29.11.2023 г. и на 30.11.2023 г. са направени опити за доставка на
адрес от куриер, но получателят не е намерен и не е отговорил на
позвъняванията на посочения телефон за връзка, поради което на 30.11.2023 е
оставено служебно известие за получаване на пратка от офис на СП
„ИМД/Булпост“. В писмото се сочи още, че на 05.12.2023 г. куриерската
пратка е върната и доставена на подателя.
Като доказателство по делото е представена и товарителница, издадена от
„БП“ ЕАД от 08.12.2023 г., с която ответникът излага, че е изпратен препис от
процесната заповед за уволнение на ищеца. Към товарителницата е приложена
и разписка от 18.12.2023 г., в която е посочено, че пратката не е потърсена от
получателя.
I. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Първият спорен въпрос е дали искът е предявен в давностния срок, предвиден
в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото от ответника своевременно е релевирано
възражение в тази насока.
В съдебната практика / решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г.
на III г. о., решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на III г. о. и
др./ е безспорно, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на
работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното
получаване; че за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е
необходимо то да е извършено лично на получателя; че редовно е и всяко
друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.
46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК (при
връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон - чл.
36 от Закона за пощенските услуги.
Работодателят е избрал да връчи заповедта чрез пощенски оператор.
В случая обаче не е спазена процедурата по чл. 36 ЗПУ.
За да достигне до този извод, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 36 ЗПУ Пощенските пратки по чл. 34 се доставят на
потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3.
Съгласно чл. 6, ал. 4 ЗПУ условията за доставянето на пощенските пратки по
ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията.
3
Съгласно ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ДОСТАВЯНЕ НА
ПОЩЕНСКИТЕ ПРАТКИ И ПОЩЕНСКИТЕ КОЛЕТИ (Приети с Решение №
581 от 27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията), издадени от
Комисията за регулиране на съобщенията, Обн. ДВ, бр.45 от 15 Юни 2010г.,
изп. и доп. ДВ, бр. 19 от 02.03.2018 г., Препоръчаните пощенски пратки се
доставят на адреса на получателя срещу подпис /чл. 5, ал. 1/; Препоръчаните
пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват
трите имена на лицето, получило пратката /чл. 5, ал. 2/; Когато при
посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по
ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се
оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия
и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като
броят на служебните известия е не по[1]малък от две /чл. 5, ал. 2/.
Съгласно ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА С ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА
УНИВЕРСАЛНАТА ПОЩЕНСКА УСЛУГА И ПОЩЕНСКИ ПАРИЧНИ
ПРЕВОДИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ „БП” ЕАД препоръчаните пощенски пратки
се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на
получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато
върху пратката няма изрично указание „лично на получателя”, може и на
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса,
посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на
лицето, получило пратката /т. 44, б. а /; когато пратката не може да бъде
доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен член на
домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в ПС. Срокът за
доставяне е 20 календарни дни от датата на получаване на пратката в ПС. При
неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване
на пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено
служебно известие /т. 44, б. б/.
От представените по делото доказателства се налага извод, че при връчването
на искането за даване на обяснения по чл. 193 КТ, чрез пощенски оператор не
са спазени изискванията на чл. 5 от ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА ЗА
ДОСТАВЯНЕ НА ПОЩЕНСКИТЕ ПРАТКИ И ПОЩЕНСКИТЕ КОЛЕТИ,
както и тези на т. 44 от ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА С
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА УНИВЕРСАЛНАТА ПОЩЕНСКА УСЛУГА И
ПОЩЕНСКИ ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ „БП” ЕАД, поради
което връчването по реда на чл. 36 ЗПУ се явява нередовно.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява колко
опита за връчването на пратката от 08.12.2023 г. са правени; не се установява
4
дали в пощенската кутия на адресата е оставено писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в ПС, нито какъв срок
е предоставен на адресата да се яви в ПС, за да получи пратката. Не се
установява да е изпълнено и правилото, съгласно което при неявяване на
получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в
ПС за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие.
С оглед на нередовната процедура по връчване на процесната заповед не може
да се приеме, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е започнал да тече за ищеца,
респективно, че е изтекъл преди предявяването на настоящия иск.
При това положение възражението за изтекъл давностен срок, релевирано от
ответника, се явява неоснованелно, поради което съдът следва да пристъпи
към изследване на доводите на ищеца за незаконосъобразност на уволнението.
На първо място, ищецът излага, че при налагане на процесното наказание
работодателят не е изпълнил редовно задължението си да изиска обяснения от
работника по реда на чл. 193 КТ.
По отношение на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ следва да се посочи, че за да
е изпълнено същото е достатъчно работодателят да уведоми работника или
служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно
нарушение. В Кодекса на труда не е предвидено изискване за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на
работодателя до работника за даване на обяснения. Не е необходимо и
специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с
уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му
наказване /Решение № 544 от 06.01.2012 г. по гр. д. № 1811/2010 г. на ІV г. о.,
ВКС, Решение № 493 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 1771/2011 г. на ІV г. о., ВКС
и др./.
Както бе отбелязано по-горе константна и безпротИ.речива е практиката на
ВКС /например Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г.,
IV г. о. /, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника,
работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този
случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване; че за
да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя; че редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. чл. 42
и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно
специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
В процесния случай работодателят е оформил искането за даване на
обяснения по чл. 193 КТ в писмо от 27.11.2023 г. В отговора на исковата молба
се излага, че това писмо е изпратено на ищеца чрез пощенски оператор – „БП“
ЕАД. От представените товарителница, разписка за връчване, в която е
отбелязано, че пратката се връща като непотърсена от получателя, и от писмо
от „БП“ ЕАД от 22.07.2024 г. се установява, че куриерска пратка с баркод №
********** с подател „ДР.К.У.“ АД и получател И. М. е подадена на
27.11.2023 г. На 28.11.2023 г., 29.11.2023 г. и на 30.11.2023 г. са направени
опити за доставка на адрес от куриер, но получателят не е намерен и не е
5
отговорил на позвъняванията на посочения телефон за връзка, поради което на
30.11.2023 е оставено служебно известие за получаване на пратка от офис на
СП „ИМД/Булпост“. В писмото се сочи още, че на 05.12.2023 г. куриерската
пратка е върната и доставена на подателя.
От изложените факти е видно че процедурата по чл. 36 ЗПУ не е изпълнена
валидно от връчителя. Не са изпълнени задълженията на връчителя съгласно
ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ДОСТАВЯНЕ НА ПОЩЕНСКИТЕ
ПРАТКИ И ПОЩЕНСКИТЕ КОЛЕТИ, както и тези на ОБЩИ УСЛОВИЯ НА
ДОГОВОРА С ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА УНИВЕРСАЛНАТА ПОЩЕНСКА
УСЛУГА И ПОЩЕНСКИ ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ, ИЗВЪРШВАНИ ОТ „БП”
ЕАД, към който първите препращат.
Първо, видно от Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
"БП" ЕАД, достъпни на адрес: https: //www. bgpost. bg/bg/190 - т. 44, б. "а",
препоръчаните пощенски пратки, каквато е процесната, чрез която е
изпратено писменото искане за даване на обяснения, се доставят лично на
получателя на адреса срещу подпис като за юридическите лица доставката е
на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен
служител. Съгласно б. "б", когато пратката не може да бъде доставена на
адреса поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се оставя писмено
служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската станция като при неявяване в срок от десет календарни дни се
изпраща второ писмено служебно известие.
Съгласно т. 53 пощенските пратки, които не могат да бъдат доставени поради
това, че: не са потърсени в определения срок; получателите отказват да ги
получат; заминали са на неизвестен адрес; непознати са на посочения адрес
или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не съществува, се
връщат веднага на подателя.
От така установения начин на доставяне на пощенската пратка е безспорно, че
отбелязването в известието за доставяне (обратна разписка), че пощенската
пратка не е потърсена, значи единствено, че тя не е връчена.
Поради това не следва да намери приложение т. 53 от цитираните ОУ, а след
изтичането на срока от десет календарни дни за явяване в ПС е трябвало да се
изпрати второ писмено служебно известие. Такова не е изпратено, поради
което е допуснато съществено нарушение на изискванията за редовно
връчване по реда на чл. 36 ЗПУ.
На второ място, видно от писмото, изготвено от „БП“ ЕАД, куриерската
пратка е върната и доставена на подателя на 05.12.2023 г., т.е. много преди
изтичането на 20 дни, който срок е предвиден в горецитираните ОУ, като срок
в който адресата може да се яви в ПС, за да получи пратката.
Нарушените правила създават гаранции, че са предприети достатъчно
старателни действия за издирването на адресата и на последния е
предоставена реална възможност да получи пратката. Тяхното нарушаване
дискредитира процедурата по връчване по реда на чл. 36 ЗПУ.
При това положение съдът счита, че работодателят не е дал възможност на
6
служителя да даде обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ.
Предвид гореизложеното, съгласно изричната разпоредба на чл. 193, ал. 2 от
КТ и съгласно трайно установената съдебна практика, дисциплинарното
уволнение на ищеца следва да бъде отменено, само поради установеното по
делото нарушение от страна на работодателя на материалноправните
разпоредби на чл. 193, ал. 1, т. е. искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ:
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е с акцесорен характер към
иска по т. 1, поради което той е обусловен от изхода на първия иск.
Претенцията за обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, възниква при следния
фактически състав: 1) незаконно уволнение; 2) липса на валидно трудово
правоотношение с друг работодател за срок от 6 месеца или работа при
последващ работодател на по-ниско възнаграждение 3) установяване на
размера на дължимото обезщетение.
Въпреки извършеното своевременно разпределение на доказателствената
тежест и изричното указание на съда, че ищецът не сочи доказателства за
оставането си без работа в процесния период, обективирани в определението
за насрочване на делото от 28.05.2024 г., ищецът не е посочил и не е поискал
събирането на доказателства за установяването на втория елемент от
фактическия състав на този иск - липса на валидно трудово правоотношение с
друг работодател за срок от 6 месеца или работа при последващ работодател
на по-ниско възнаграждение. При това положение този иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По отношение на разноските:
Право на разноски имат двете страни съобразно представените списъци за
разноски.
На ищеца следва да се заплатят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. На ответника следва да се заплатят 1534 лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса за иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ на основание чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата
за държавните такси. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоценяем и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден за сумата от 80. 00 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 178-ми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ уволнението на И. М. М., ЕГН **********, извършено със заповед №
**********/08.12.2023 г. на работодателя „ДР.К.У.“, ЕИК*******, с която на
основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото му
правоотношение за длъжността „охранител“.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. М. М., ЕГН **********, срещу „ДР.К.У.“,
7
ЕИК*******, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12600 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 08.12.2023 г. до 08.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание, чл. 78, ал. 1 ГПК „ДР.К.У.“, ЕИК*******, да
заплати на И. М. М., ЕГН **********, сумата от 360 лева – разноски за
уважения иск.
ОСЪЖДА на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК И. М. М., ЕГН **********, да
заплати в полза на „ДР.К.У.“, ЕИК*******, сумата от 1534 лева – разноски за
отхвърления иск.
ОСЪЖДА на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК „ДР.К.У.“, ЕИК*******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския
районен съд сумата от 80 лева – държавна такса за уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок, който започва да тече от 14.10.2024 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8