Определение по дело №2664/2021 на Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1850

 

гр. Пловдив, 1 декември 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Недялка Петкова, като разгледа административно дело №2664 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба №4 от 30 май 2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Наредба №4/30.05.2018г.)

            В.А.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, представляван от адвокат Е.К.Т.- пълномощник, обжалва Уведомително писмо (УП) с уникален номер (УН) 16/06/1/0/01191/3/01/22/01 от 23.09.2021г. на директора на Областна дирекция, гр. Пловдив (ОД- Пловдив) на Държавен фонд “Земеделие“ (ДФ“З“), в частта му, с която на жалбоподателя Д. е отказано изплащането на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в размер от 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1630-C01 от 24.10.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ BG06RDNP001-6.001.

            Претендира се отмяна на оспорената част от акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. В случай, че жалбата се остави без разглеждане и производството по делото бъде прекратено, също да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски.

Ответникът- директор на ОД- Пловдив на ДФ“З“, чрез юрисконсулт К.Н.- пълномощник, изразява становище за недопустимост на жалбата, предвид подаването и срещу акт, който не представлява индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл.21 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Процесното УП (листи 18-19, 42-45) е публикувано в Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН[1]), като писмо с регистрационен (Изх.№) номер BG06RDNP001-6.001-1630-С02-М012. Писмото е отворено на 23.09.2021г. от жалбоподателя, според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка (лист 41). От своя страна, жалбата (листи 3-5) е подадена по електронна поща на 05.10.2021г. или в рамките на законоустановения срок.

На следващо място, според съдържанието на процесното УП, жалбоподателят се уведомява, на основание чл.24, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), във връзка с констатации, направени по сключен Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1630-C01 от 24.10.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ BG06RDNP001-6.001 (листи 6-13, 54-65). Пак според процесното УП, “В следствие на така направените проверки, въз основа на предоставените документи от страна на бенефициента чрез ИСУН, установените факти… В.Д. няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото вече първо плащане в размер на 24 447,50 лева, получено на 15.11.2019г., на основание чл.11, т.17 от административния договор, във връзка т.11.1.21 от Раздел 2 от Условията за изпълнение и чл.27, ал.1, т.18 и чл.30, ал.1, т.7 от Наредба №4/30.05.2018г. Общият размер на наложената финансова корекция е 48 895,00 лева, представляващи първо плащане в размер на 24 447,50 лева, получено на 15.11.2019г., и отказано второ плащане в размер на 24 447,50 лева… В случай, че Д. не е съгласен с направените констатации, изложени в настоящето писмо, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи писмени доказателства чрез електронния си профил в ИСУН.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №3-160-РД/331 от 16.11.2021г. (листи 356-358) на директора на ОД- Пловдив на ДФ“З“, с която заповед, на основание чл.56, ал.1 от АПК, е наредено прекратяването на откритото с писмо с Изх.№ в ИСУН BG06RDNP001-6.001-1630-С02-М012 от 23.09.2021г. производство по издаване на АУПДВ във връзка с Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1630-C01 от 24.10.2019г., сключен между ДФ“З“ и В.А.Д..

Посочената заповед е издадена от ответника по подадено Възражение с Вх.№02-163-6500/125 от 06.10.2021г. (листи 47-51) на жалбоподателя Д. против процесното УП. Според нарочна разпечатка от ИСУН (лист 359), Заповед №3-160-РД/331 от 16.11.2021г. е получена от жалбоподателя на 16.11.2021г.

Като доказателство по делото е прието и заверено копие на нарочно Уведомление (лист 360) на жалбоподателя Д., адресирано до ответника по делото, че няма да обжалва Заповед №3-160-РД/331 от 16.11.2021г. Пак според разпечатката от ИСУН (лист 359), последно посоченото уведомление е изпратено в ИСУН на 16.11.2021г., като за дата на първото му отваряне е отразена 17.11.2021г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда приема за установено, че процесното УП с УН 16/06/1/0/01191/3/01/22/01 от 23.09.2021г., в което се твърди от жалбоподателя да е обективиран изричен отказ да му бъде направено второ плащане по Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1630-C01 от 24.10.2019г., не представлява ИАА по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а е волеизявление на ответника по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, представляващо част от производството по издаване на ИАА, като за такъв акт е посочен АУПДВ, което производство е прекратено от ответника по повод посоченото по-горе възражение на жалбоподателя.

Доколкото процесното УП съдържа текст “Общият размер на наложената финансова корекция е 48 895 лева (словом четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет лева), представляващи първо плащане в размер на 24 447,50 лева, получено на 15.11.2019г., и отказано второ плащане в размер на 24 447,50 лева…“, а производството по налагане на финансови корекции е регламентирано в нормите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), то би могло да се приеме, че писмото е част от процедура по издаване на решение за извършване на финансова корекция по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ.

Следователно, жалбата на Д. се явява подадена против акт, който не подлежи на оспорване и при липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване, поради което се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, включително и за присъждане на разноски, ако производството по делото бъде прекратено, са неоснователни и не следва да бъдат уважени.

В полза на ДФ“З“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.143, ал.3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.т.1 и 4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.11.2021г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.Д., ЕГН **********, против Уведомително писмо с уникален номер 16/06/1/0/01191/3/01/22/01 от 23.09.2021г. на директора на Областна дирекция- Пловдив на Държавен фонд “Земеделие“, в частта му, с която на жалбоподателя Д. е отказано изплащането на безвъзмездна финансова помощ в размер от 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Административен договор №BG06RDNP001-6.001-1630-C01 от 24.10.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ BG06RDNP001-6.001.

ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/