№ 97
гр. С., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.а
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело №
20211800500384 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 13 от 21.01.2021 г., постановено по гр. д. № 735/2020 г., К.ският районен
съд е признал за установено по отношение на А.П.И., на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
213, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземане на
Застрахователна компания „Л.И.” АД за сумата 459 лв., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението по ч.гр.д. № 31677/2019 г. на СРС по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, и сумата 139,75 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 03.06.2016 г. до 03.06.2019 г.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство А.П.И. с
доводи, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при
неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни
факти, при които е настъпило ПТП. В жалбата се поддържа, че не е доказано настъпването
на застрахователното събитие, във връзка с което се излагат пространни възражения срещу
доказателствената стойност на представения по делото протокол за ПТП, както и
документите, съдържащи се в застрахователната преписка, съставляващи според
жалбоподателя частни писмени доказателства от ищцовото дружество, които не се ползват с
материална доказателствена сила. Поддържа се, че настъпването на процесното ПТП, както
и обстоятелствата, при които е настъпило, не се доказва от приетото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, нито от свидетелските показания, които противоречат
в основната си част в описаното в тези документи. Излага се и довод, че представената
застрахователна полица не съдържа задължителните реквизити по чл. 184, ал. 3, т. 3 от КЗ
/отм./. Сочи се също, че по делото не са представени доказателства, че водачът на МПС при
реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи
1
вещества, нито застрахователното дружество да е извършило проверка за причиняване на
вредите в резултат обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел ІХ „Общи изключения”,
т. 27 и т. 27.19 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗД
„Л.И.” АД. Изтъква, че по делото не е доказана причинна връзка между настъпилото
произшествие и твърдяното неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя,
на което се основава претендираната отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се
отхвърли изцяло предявения иск, евентуално съдът да се произнесе при хипотезата на
съпричиняване на вредите.
Въззиваемата страна Застрахователна компания „Л.И.” АД оспорва въззивната жалба.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
ЗК „Л.И.” АД е предявило срещу А.П.И. искове за установяване съществуването на
вземания на ищеца за сумата 459 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1261-15-278142 по имуществена застраховка „Каско” на МПС,
сключена с полица № 93001510024427, със срок на валидност от 27.04.2015 г. до 26.04.2016
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, и сумата 139,75
лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2016 г. до
03.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31677/2019 г. на
Софийски районен съд.
В исковата молба се твърди, че на 08.11.2015 г. около 20,00 ч. лек автомобил „Тойота
Авенсис” с рег. № СА****ХТ, собственост на ЕТ „АМПИ – ИППМП – д-р М.Н.”,
управляван от М.Н. И., движейки се по републикански път ІІ-81, на 27 км., посока от гр. С.
към гр. М., реализирал пътно-транспортно произшествие, като попаднало в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което били спукани предна и задна
десни гуми и изкривени предна и задна десни джанта на автомобила. За настъпилото ПТП
бил съставен протокол за ПТП № 1574904 от 08.11.2015 г. Между ищеца и собственика на
посоченото МПС имало сключена застраховка „Каско”. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие при ищеца била заведена щета № 0000-1261-15-278142, като след
извършен оглед били констатирани горепосочените щети, като бил определен размер на
обезщетението на собственика на увреденото МПС М.Н. И. от 449 лв., която сума му била
заплатена на 19.11.2015 г. Твърди се, че ПТП е настъпило поради неизпълнение на
задълженията на ответника А.П.И. по чл. 30, ал. 1, вр. § 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата
и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Въпреки отправената от ищеца покана, получена от ответника на 15.03.2016 г., дължимата
сума не била възстановена.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Излага пространни
възражения срещу доказателствената стойност на представения протокол за ПТП относно
настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, с основен довод, че същият няма
обвързваща материална доказателствена сила относно тези обстоятелства поради това, че не
отразява непосредствено възприети от съставителя му факти и не носи подпис на ответника,
както и, че не съдържа описание на препятствието и неговия размер, скоростта на движение
на водача и други обстоятелства, при които е настъпило МПС. Твърди, че не са налице
доказателства, че водачът при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол
или други упойващи вещества, което е във връзка с раздел ІХ Общи изключения”, т. 27 и т.
27.3 от Общите условия към застрахователния договор, както и за изключенията по т. 27.6,
т. 27.8 и т. 27.9. Оспорва и доказателствената стойност на представеното с исковата молба
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 09.11.2015 г. Сочи, че представените
от ищеца доказателства не установяват при условията на пълно доказване, че причина за
процесното ПТП е евентуално „необезопасена несигнализирана дупка на пътното платно”,
както и местонахождението й. Отправено е искане в случай, че бъде уважен предявения иск,
2
в условията на евентуалност съдът да се произнесе съгласно хипотезата на съпричиняване
от увреденото лице.
Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от застрахователна полица № 93001510024427, че на 21.04.2015 г.
между ищцовото застрахователно дружество и ЕТ „АПМП-ИППМП- д-р М.Н.”,
представляван от М.Н. И., е сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил
„Тойота Авенсис” с рег. номер СА****ХТ, със срок на покритие от 27.04.2015 г. до
26.04.2016 г., с покритие „Клауза 1” – всички рискове, съгласно Общите условия.
На 09.11.2015 г. М.Н. И. е подал заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховки „Каско” за автомобил „Тойота Авенсис” с рег. номер
СА****ХТ, в което е посочил, че на 08.11.2015 г. в 19,35 ч. в прохода Петрохан, след
Бучин проход, на 27 км. от С. се движел в колона и изведнъж колата преминала през голяма
необезопасена дупка на пътното платно, при което били срязани двете десни гуми и
изкривени джантите. Заявителят е посочил, че е уведомил за събитието на тел. 112, както и
мобилна група.
При застрахователя ищец ЗК „Л.И.” АД е образувана щета № 0000-1261-15-278142.
Съгласно опис-заключение по щетата от 09.11.2015 г., след извършен от застрахователя
оглед са констатирани щети – гума предна дясна, гума задна дясна, джанта предна дясна и
джанта задна дясна /с посочени размери/.
Видно от изготвената от застрахователя на 11.11.2015 г. експертиза по щета № 0000-
1261-15-278142, установените увредени части по автомобила са предна дясна гума, предна
дясна джанта, задна дясна гума и задна дясна джанта, като е определено за изплащане
обезщетение от 449 лв. С доклад от 19.11.2015 г. е дадено становище за изплащане на ЕТ
„АПМП-ИППМП-д-р М.Н.” на сумата 449 лв.
Видно от представеното копие на РКО от 19.11.2015 г., на ЕТ “АПМП-ИППМП – д-р
М.Н. И.” е изплатена сума от 609 лв. – общо обезщетение по щети № 0000-1301-15-278141 и
№ 0000-1261-15-278142.
Застрахователят е отправил регресна покана с обратна разписка, която е получена на
15.03.2016 г. от ответника, за заплащане на сумата 449 лв. за настъпило на 08.11.2015 г. ПТП
на ВП- 81, 27,2 км. посока М. - С., при което застрахованият лек автомобил „Тойта
Авенсис” с рег. № СА****ХТ попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно.
Представен е протокол за ПТП № 1574903, съставен от служител на КАТ при РУП-К.
в 21.05 ч. на 08.11.2015 г., в който е отразено, че 08.11.2015 г. в 20,00 ч. на ВП-81, в района
на 27,2 км. посока М.-С. е настъпило пътно-транспортно произшествие - лек автомобил
марка „Тойота Авенсис” с ДК № СА****ХТ, управляван от М.Н. И., при движение по
посочения път навлиза в необезопасена дупка на пътното платно. В раздела „Видими щети
на МПС” е посочено: два броя десни гуми и джанти. Посочено е, че ПТП не е посетено на
място.
Според приетото заключение на съдебната авто-техническа експертиза, изготвено на
база наличните писмени доказателства, механизмът на процесното ПТП е следният: на
08.11.2015 г. около 20,00 ч. на републикански път ІІ – 81, на 27 км., в посока М.-С., по
време на движение лекият автомобил „Тойота Авенсис” е попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътя, в резултат на което са срязани два броя десни гуми с размер
215/55R17 и са повредени два броя алуминиеви джанти. Според заключението, тези повреди
при така описания механизъм отговарят и са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Размерът на нанесените щети по средни пазарни цени възлиза на сумата
495,36 лв. При разпита му пред съда вещото лице разяснява, че констатираните щети са
3
характерни при такъв удар и не могат да се получат от друг механизъм.
Според показанията на св. М. И., на 08.11.2015 г. пътувал със служебния си
автомобил „Тойота Авенсис” и след „Б.Х.” в посока С., в прав участък били в колона и
попаднали в дупка на пътя, в края на платното, с дължина около 1 метър и ширина 30-40
см., дълбока около 10 см. Скоростта на управлявания от него автомобил била не повече от
70 км. В дупката попаднали двете десни гуми на автомобила, чул се шум и трясък, при което
той спрял вдясно. Там имало спряла друга кола със същия проблем – спукана гума. На
място не дошла полицията, тъй като на свидетеля било обяснено, че няма ПТП, а инцидент,
и му казали да отиде в районното управление в К., след като сменили гумите с помощта на
приятели, и в районното бил съставен протокол за ПТП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи
на съда са следните:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 213 от КЗ /отм./, вр.
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото
се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца
срещу ответника за исковите суми, срещу която последният е възразил писмено в срока по
чл. 414 от ГПК и ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на
вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415 от ГПК.
Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има
право да претендира от последните платеното застрахователно обезщетение. Доколкото
собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да
търси обезщетение за вредите при условията на гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор, и има право
да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите,
платеното застрахователно обезщетение.
За да е основателен предявеният регресен иск на застрахователя, е необходимо
ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното
право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно
събитие, за което ответникът е отговорен, плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя на застрахования.
В случая от представената застрахователна полица безспорно се установява
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобил
„Тойота Авенсис” с ДК № СА****ХТ по сключен договор за имуществена застраховка
„Каско” на МПС с период на действие на договора от 27.04.2015 г. до 26.04.2016 г.
Застрахователният договор съдържа реквизитите, визирани в чл. 184, ал. 3 от КЗ /отм./ - в
частност покритите рискове са посочени като „Клауза 1”, предметът на която е определен в
Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК „Л.И.” АД , и
включващ всички рискове /включително пътно-транспортни произшествия/. Поради това е
неоснователен доводът на жалбоподателя относно валидността на представения
застрахователен договор между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Предвид направените от ответника-жалбоподател възражения, основният спорен по
делото въпрос е настъпването на твърдяното от ищеца ПТП по описания в исковата молба
начин, съставляващо застрахователно събитие, за обезщетяване на вредите от което ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице. Съвкупната преценка на
ангажираните от ищеца доказателства обосновава извод за настъпването на посочените в
исковата молба дата и място при движение на застрахован при ищеца лек автомобил пътно-
транспортно произшествие по описания начин, а именно – попадане на автомобила в
4
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Показанията на водача на лекия
автомобил М. И. напълно кореспондират с описанието на събитието в отправеното от него
до застрахователя непосредствено след ПТП заявление за изплащане на обезщетение, въз
основа на което е заведена щетата, съдържанието на съставените от застрахователя протокол
за оглед и опис-заключение по щета относно установените щети по автомобила. Така
описаният механизъм на настъпване на ПТП е установен в приетото като неоспорено от
страните заключение на авто-техническата експертиза, извършено на база съдържащите се в
преписката на застрахователя по образуваната щета документи и дадените пред съда
свидетелски показания. Последните в частта им относно наличието на необезопасена дупка
на пътното платно и попадането на лекия автомобил в нея не са опровергани от други
доказателства по делото.
Възраженията на ответника преимуществено са свързани с оспорване
доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, който не е съставен на
мястото на произшествието и респ. не отразява непосредствено възприети от съставителя
факти относно механизма на настъпването му. Установено е от показанията на водача И., че
същият е сигнализирал компетентните органи непосредствено след настъпване на ПТП, но
на местопроизшествието не са дошли служители на КАТ, а протоколът за ПТП е съставен
един час след това в Районното управление в гр. К. /вероятно въз основа на обясненията на
водача/. Принципно основателно е възражението на ответника, че така представеният
констативен протокол за ПТП няма обвързваща доказателствена сила досежно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и за отразения в него механизъм на
настъпването му, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на
съставителя, нито последният е възприел други факти, непосредствено свързани със самото
произшествие. Поради това така представеният протокол за ПТП № 157490 от 08.11.2015 г.
не съставлява доказателствен източник за факта на настъпване на ПТП и неговия
механизъм.
Протоколът за ПТП, съставен от КАТ или други органи, обаче, не е единственото
доказателствено средство, необходимо за установяване настъпването на ПТП. Механизмът
на произшествието може да бъде установен с други доказателствени средства. В случая,
имайки предвид данните за естеството на ПТП, не е било задължително посещаването на
мястото на произшествието от службите за контрол на МВР. Настъпилото ПТП не попада в
нито една от хипотезите на чл. 125, т. 1-8 от ЗДвП, изискващи задължително посещаване на
местопроизшествието от компетентните органи. С оглед факта, че повредите на МПС, за
които е заплатено застрахователно обезщетение, не са причинени от друго МПС и не е
налице изключението, предвидено в чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между МВР, КФН и ГФ /а именно МПС да не е в състояние да се придвижи на
собствен ход – същото в случая се е придвижило на собствен ход след смяна на спуканите
гуми с резервни/, съставянето на документ по чл. 2 - чл. 5 от посочената Наредба не е било
необходимо в процесния случай. Както бе посочено, настъпването на ПТП по описания в
исковата молба начин се установява от показанията на св. И., подкрепени от заключението
на авто-техническата експертиза и от останалите писмени доказателства. От заключението
се установява, че видът на препятствието и неговите характеристики по естеството си са
годни да предизвикат процесните увреждания при така описания механизъм на ПТП и
обосновават извод за наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
нанесените щети. Експертът е категоричен, че констатираните вреди са типични за удар от
внезапно попадане в дупка и не могат да се получат от друг механизъм. Фактът, че по
автомобила не са били налице други щети, е достатъчно показателен за извода, че
процесните повреди на гумите и джантите на автомобила са причинени именно от
попадането му в дупка на пътното платно, а не по друг начин.
Въз основа на горното, следва да се приеме за доказано, че на 08.11.2015 г. е
5
настъпило ПТП по описания в исковата молба начин, а именно: попадане на лек автомобил
„Тойта Авенсис” с рег. № № СА****ХТ в необезопасена дупка на пътното платно при
движение по републикански път, в резултат на което са настъпили описаните щети на
автомобила – предна и задна дясна гума и джанти. Следователно, доказано е
осъществяването на застрахователното събитие, на което се основава регресната претенция
на ищеца.
По делото не се спори, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. По силата на чл. 30, ал.
1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗП, А.П.И. осъществява дейностите по изграждането,
ремонта, поддържането и управлението на републиканските пътища. Ответникът не е
изпълнил задълженията си, установени в горепосочените разпоредби и в чл. 167 от ЗДвП, да
поддържа пътищата в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него,
и да ги отстранява във възможно най-кракът срок, да предупреждава участниците в
движението за опасности на пътя. Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП, "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай не се
установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице препятствие на
пътя, каквото представлява дупката. Налице е бездействие от страна на служители на
ответната агенция, на които е възложена дейността по поддържане в изправно състояние на
пътното платно, за сигнализиране незабавно препятствията по него и отстраняването им във
възможно най-кратък срок. Това бездействие е противоправно, тъй като не са изпълнени
вменените законови задължения, свързани с обезпечаване на безопасността на движението,
с оглед на което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
вредите, настъпили в резултат на неизпълнението на задълженията му за поддържане на
пътя.
Не са налице основания за извод за причиняване на причинна връзка на процесното
ПТП с поведението на застрахования водач. Необозначената и несигнализирана дупка не
може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
нарушаване на която разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в отговора на
исковата молба.
От неоспореното заключение на автотехническата експертиза са установени видът и
стойността на причинените в резултат на ПТП повреди на застрахования при ищеца
автомобил, както и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Установено е безспорно, че
ищецът –застраховател е изплатил застрахователно обезщетение. С оглед на това е налице
регресно вземане на ищеца спрямо ответника в размера на извършеното от него
застрахователно плащане, а именно за сумата 459 лева, която е в рамките на установените
вреди.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на представени
доказателства, че водачът на МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на
алкохол или други упойващи вещества, нито застрахователното дружество да е извършило
проверка за причиняване на вредите в резултат обстоятелства, попадащи в хипотезата на
раздел ІХ „Общи изключения”, т. 27 и т. 27.19 от Общите условия за застраховане на
сухопътни превозни средства на ЗД „Л.И.” АД. Всички тези твърдения за евентуално
наличие на обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, са били наведени от ответника с отговора на исковата молба, и, доколкото се
основават на положителни факти, те е следвало да бъдат доказани именно от него / чл. 154,
ал. 1 от ГПК/. В този смисъл са изричните указания, дадени от първоинстанционния съд с
доклада на делото. След като не са били доказани от него, жалбоподателят няма основание
да се позовава на тяхната неустановеност в подкрепа на застъпваната от него теза за
евентуално наличие на изключен от застраховката риск.
6
С оглед на горното предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 459 лева,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.06.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Върху посочената сума, представляваща заплатено застрахователно обезщетение,
ответникът дължи лихва за забава от получаването на покана за изпълнение /15.03.2016 г./
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.06.2016 г./. Съобразно
диспозитивното начало в процеса, вземането за мораторната лихва следва да се признае за
претендирания период от 03.06.2016 г. до 03.06.2019 г., което възлиза на сумата 139,75 лв.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 13 от 21.01.2021 г., постановено по гр. д. № 735/2020 г.,
К.ският районен съд, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато съществуването на вземане на
Застрахователна компания „Л.И.” АД срещу А.П.И., за сумата 459 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, сключен със
застрахователна полица 93001510024427, по щета № 0000-1261-15-278142, за пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 08.11.2015 г. около 20,00 ч. на републикански път
ІІ-8 с лек автомобил „Тойта Авенсис” с рег. № СА****ХТ, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 05.06.2019 г. по ч. гр. д. № 31677/19 г. на СРС
до окончателното изплащане на сумата, и за сумата 139,75 лв., представляваща мораторната
лихва върху главницата от 03.06.2016 г. до 03.06.2019 г.
ОСЪЖДА А.П.И. за заплати на ЗК „Л.И.” АД сумата 300 лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7