РЕШЕНИЕ№ 1271
Гр. Пловдив, 26.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VII въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести
септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖКА ДЗИВКОВА
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от младши съдия Боева въззивно гр. дело № 1638 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С решение № 536 от 22.02.2017 г., постановено по гр. д. № 9442/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в, е прекратен бракът между Н.К.К., ЕГН: ********** и А.В.А., ЕГН: ********** по вина и на двамата съпрузи. Постановено е съпругата да носи предбрачната си фамилия – К.. Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – В. А. А., ЕГН: **********, и Г. А. А., ЕГН: **********, са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с децата. Последният е осъден да заплаща издръжка, както от момента на влизане в сила на решението, така и за минал период от 25.02.2015 г. до 18.06.2014 г. в размер на 200 лева на детето В. А. и 180 лева на детето Г. А., като исковете са отхвърлени за разликата над тези суми до пълния претендиран размер от 270 лева за детето В. А., и 250 лева за детето Г. А..
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от А.А. в частта, касаеща упражняването на родителските права, режима на лични отношения, дължимата издръжка, както и ползването на семейното жилище. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на първостепенния акт в обжалваната част. Навеждат се твърдения за неправилна преценка на доказателствения материал по делото. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като да му бъдат предоставени родителските права, при условията на евентуалност, ако не бъде уважена посочената претенция, да се определи по-широк режим на лични отношения, като бъде намалена присъдената издръжка. Моли се семейното жилище да бъде предоставено за три месеца на Н.К., през който период тя да бъде осъдена да заплаща наем съобразно чл. 57 ал.2 СК.
В законоустановения срок по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от страна на Н.К.. В същия се излагат подробни съображения в насока правилност на първостепенния акт в обжалваната от А.А. част. Според въззиваемата страна първоинстанционният съд правилно е преценил събраните доказателства по делото, поради което е постановил и законосъобразно решение. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.
От ищцата в първоинстанционното производство – Н.К., също е депозирана въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта, с която бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи. Навеждат се твърдения, че от страна на същата липсват брачни провинения, поради което от съда се иска брачната връзка да бъде прекратена поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина единствено на съпруга.
Постъпил е отговор на посочената въззивна жалба от страна на А.А.. В нея се излагат съображения за извършени брачни провинения от страна на Н.К., довели до настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Поради доказаността на същите моли решението в тази част да бъде потвърдено.
Постановеното първоинстанционно решение не е обжалвано в частта, с която бракът е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга А.А., относно постановеното съпругата да носи предбрачното си фамилно име – К., както и в отхвърлителната част по отношение на предявените искове за издръжка – както за вбъдеще, така и за минал период, поради което в тази си част същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. Поради изложеното следва да бъде проверена неговата правилност с оглед наведените доводи във въззивните жалби, както и да бъде осъществена служебна проверка относно прилагането на императивна материалноправна норма и дали е защитен в пълна степен интереса на ненавършилите пълнолетие лица.
Няма спор по делото, че страните са
съпрузи от 23.06.2002 г., родители на малолетното дете – Г. А., родена на ***
г., и на непълнолетното дете В. А., роден на *** г. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2014
г., като от представеното по делото Решение от 11.04.2014 г. по гр.д. №
1888/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, 10 гр. с-в, е признат
осъществен акт на домашно насилие от страна на А.А. спрямо Н.К.. На 18.02.2014
г. е издадена заповед за незабавна защита спрямо ответника А., с която е
постановено отстраняването му от семейното жилище, което е осъществено с
протокол от 25.02.2014 г. /видно от представената преписка от Районна
прокуратура – гр. Пловдив/. Страните са във фактическа раздяла и към настоящия
момент, като на съпругата е предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. П., пл. „***“ № **, а съпругът живее при сестра си в
апартамент в гр. П., ул. „***. Липсва спор по отношение и на обстоятелството,
че брачната връзка между страните е дълбоко и непоправимо разстроена. Всеки от
съпрузите е започнал да живее свой собствен живот, независим от другия. Налице
е трайно неизпълнение на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 14,
чл.15 и чл. 17 СК. Бракът им е лишен от дължимото съдържание, доколкото е
налице дългосрочна фактическа раздяла и липса на общност в грижи за
семейството. След като това е така, сключеният брак не изпълнява своята социална
функция, а запазването му е лишено от смисъл. Между съпрузите отдавна са
изчезнали чувствата на обич, взаимност и привързаност, което е довело и да
тяхното отчуждение.
По
отношение на вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака:
Решението на районния съд, относно
приетото, че вина за дълбокото разстройство на брака имат и двамата съпрузи,
жалбоподателката Н.К., е обжалвала с доводи, че по делото не е доказано наличие
на брачни провинения от нейна страна. По отношение вината на съпруга А.А. не се
спори по делото, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос. От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема за установено, че и двете страни не са положили необходимите
усилия да запазят брака си. Взаимното неразбирателство, съпружеските конфликти,
отчуждението между съпрузите е резултат както от поведението на съпруга, така и
и от поведението на съпругата,която не е изпълнявала пълноценно съпружеските си
задължения. В тази връзка са показанията на свидетелите В. А. и А. А.. Посочените
показания са обективни, свидетелите са придобили непосредствени и лични
впечатления, и въпреки, че са дадени от лица, попадащи в обхвата на
разпоредбата на чл. 172 ГПК, същите следва да бъдат кредитирани. Също така от
представения социален доклад /л.93 от делото/ е видно, че самата жалбоподателка
споделя за чести раздели между двамата съпрузи и постоянни спорове.
Демонстрирането на активно негативно поведение от нейна страна е допринесло за
отчуждаването между съпрузите и нарушаване цялостта и хармонията на брачната
връзка. Следователно по безспорен начин се установи, че съпругата е нарушавала
брачните си задължения, като по този начин е допринесла за настъпването на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Поради тази причина правилен се
явява изводът на първостепенния съд, че бракът следва да бъде прекратен поради
вина и на двамата съпрузи.
По
отношение на родителските права:
Съгласно т. I и т. II от Постановление № 1
от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България, при определянето на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще
родителските права се държи сметка за интересите на децата. В понятието
"интереси на децата" се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и подготовка за
справяне за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и материалните
интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо
значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива
съществени обстоятелства, посочени и в чл. 59, ал. 4 СК са възпитателските
качества на родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление;
моралният лик на родителите, които чрез примера си ще създават нравствени
добродетели в децата си. Всяка проявена от родителите противообществена проява
създава отрицателен нравствен облик и лош пример за децата, т.е. явява се
пречка за предоставяне на родителските права; проявените лични грижи и
отношение към децата; изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават
децата си; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на
децата; социалната среда, в която ще живеят децата и жилищно битовите условия и
пр. фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие. /така Решение № 67
от 06.03.2015 г. по гр. д. № 4648/2014 г. на Върховен касационен съд/.
Константна е практиката на ВКС, че въз основа на анализ на доказателствения
материал по делото, съдът следва да определи кой от двамата родители отговаря в
най-пълна степен на посочените критерии, с оглед интересите на децата.
Така в настоящия случай след раздялата на
двамата съпрузи, майката е тази, която полага непосредствени грижи за двете
деца. Същата изразява непоколебимо желание да отглежда и двете деца. Желание
изразява и бащата, но същият по-скоро предоставя преценката за упражняването на
родителските права на съда, а набляга в исканията си върху разширяване режима
на лични отношения с децата.
Следва да се отбележи, че и двама родители
притежават висок родителски капацитет. Това се установява на първо място от приетите
по делото СПЕ – както на двамата родители, така и на двете деца. Според
заключението по изготвената СПЕ на Н.К. и А.А., и двамата родители притежават
родителски капацитет, проявяват се като грижовни родители и имат функционираща
връзка с децата си. От заключението по СПЕ на децата В. А. и Г. А. пък се
установява, че децата имат силна емоционална връзка с всеки от родителите си,
като същите представляват авторитет за децата. Съдът намира, че посочените
експертизи са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения, поради
което следва да бъдат кредитирани. Родителския капацитет се установява по
несъмнен начин, както от събраните гласни доказателства в хода на първоинстанционното
производство, така и от личните и непосредствени впечатления след изслушването
на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
И двамата родители притежават добри
възпитателски качества. Тази констатация се извежда от представените по делото
писмени доказателства – грамоти и бележници с отлични оценки на децата. Видно
от представения социален доклад /л. 323-324 от делото/ и двете деца посещават
редовно учебни занятия, имат отличен успех и се интегрират в своята социална
среда чрез общуване с много други деца на тяхната възраст. Относно моралния облик
на родителите не може да не се вземе предвид обстоятелството, че по отношение
на бащата А.А. има влязло в сила решение, с което се установява акт на домашно
насилие спрямо майката Н.К., което по несъмнен начин оказва влияние върху
представата на децата за фигурата на бащата в семейството. Отделно от това в
проведеното изслушване на В. А., детето споделя, че не желае да прекарва повече
време с баща си, тъй като го притеснява, че постоянно вдига скандали. От друга
страна за майка си споделя, че е добра и мила с него и сестра му. Детето Г. А.
пък заявява, че е имало моменти, в които се страхува от баща си. Същото така в
изготвената СПЕ на децата е констатирано, че по отношение на тях майката е
социално значимият родител, както и уважаван пример за подражание, докато
поведението на бащата спрямо детето В. А. не се одобрява и от самия него, и от
сестра му Г. А.. Констатирана от СПЕ на родителите е вербална и физическа
агресия от страна на бащата по отношение на детето В. А..
От събраните по делото доказателства се
установи и че всеки един от родителите проявява лични грижи. Така основните
грижи се поемат от майката, като бащата се грижи за децата във времето, през
което осъществява личните си отношения с тях. В тази връзка от двете страни са
представени множество касови бонове за закупени на децата учебни материали,
необходими дрехи и обувки. Също така от показанията на свидетелите К. и П. се
установи, че майката ги взима и връща от училище, че същата заплаща техните
екскурзии и им дава джобни пари, както и че организира отбелязването на техни
празници. Свидетелите В. А. и А. А. пък си спомнят, че са виждали бащата да
извършва домакинска работа, да купува храна и облекло за децата, както и че
много често ги е водил на разходка. От друга страна и децата в проведеното с
тях изслушване изрично заявяват, че майката полага грижите за тях, но бащата
при техните срещи ги води на различни места, а по празници им купува и
подаръци.
Относно социалната среда и битовите
условия, които могат да осигурят двамата родители: по делото са постановени
привременни мерки, съгласно които на майката е предоставено семейното жилище.
От социалния доклад, както и изслушването на родителите по чл. 59 ал.6 СК, се
установява, че към настоящия майката и двете деца живеят в семейното жилище,
находящо се в гр. П., пл. „****“ № **. Безспорен е фактът, че жилището е
собственост на бащата и сестрата на съпруга А.А.. В проведеното изслушване на
майката Н.К., същата изразява готовност след като изтече срокът на
предоставянето на семейното жилище, да закупи свой апартамент, в който да
живеят заедно с двете деца. Бащата също не притежава собствено жилище, като към
настоящия момент живее със сестра си, която е педагог. От посочените
доказателства се установява и че майката работи като адвокат в гр. П., като за
грижите относно децата й помага нейната майка. Последната е пенсионер и
разполага с достатъчно свободно време, което да отдели на двете деца. Бащата
работи в с. М., където притежава магазин за строителни материали. Споделя, че
работата му е основно сезонна от април-май до септември – октомври, като през
другите месеци също поддържа магазина, но той не работи постоянно. От приетата
по делото СПЕ се установява, че родителите имат правилно схващане за обема и
характера на нуждите на децата, тяхното възпитание, родителските отговорности,
както и удовлетворяване на техните потребности. От изслушването на двете деца
може да се направи категоричен извод, че децата се чувства по-комфортно със
своята майка. Връзката между детето Г. и баща й е по-силна, отколкото тази на В.,
но въпреки това и двамата изразяват желание да прекарват време с него. Въпреки
това, неизменно остава тяхното желание да пребивават при майка си. В. А. от
своя страна заявява, че не се разбира и с роднините по бащина линия.
Съвкупното обсъждане на така установените по
делото обстоятелства сочат, че най-добрият интерес на децата ще бъде задоволен,
ако останат да живеят при майка си и на нея следва бъде предоставено
упражняването на родителските права. И двамата родители разполагат с
необходимите възпитателски качества и имат желание да отглеждат децата си, но
при преценка на релевантните и посочени по-горе критерии, спрямо които съдът
преценява на кого да възложи упражняването на родителските права, майката има
приоритет. Тя е полагала непосредствените грижи за децата от фактическата
раздяла на съпрузите до настоящия момент, имала е отношение към образованието
им, задоволявала е нуждите им от спокойствие и близост, осигурявала развитието
на децата. Децата се отглеждат от майката и тяхната баба без създаване на
какъвто и да е риск за живота и здравето им. Те са свикнали с нея и се радват
на нейното присъствие без данни за конфликти с нея. От събраните по делото
доказателства се установи, че майката е авторитетът за децата, тя е примерът за
подражание за тях и се чувстват комфортно в нейно присъствие. По отношение на
бащата се установи, че децата изпитват леко притеснение в негово присъствие по
повод на конфликти, които предизвиква, както и че детето В. А. не се разбира с
роднините си по бащина линия. Установи се по несъмнен начин, че връзката между майката
и децата е по-силна, отколкото тази с баща им. Въпреки това, от събраните по
делото доказателства се установява, че децата имат желание да общуват и с баща
си, поради което според настоящия съдебен състав не са налице данни за наличие
на родителско отчуждение. Също така следва да се отбележи, че настоящият състав
на съда намира, че не е в интерес на децата да бъдат разделяни едно от друго.
Съгласно задължителните указания, дадени в ППВС № 1/74 г., раздел III, по
правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само
поради важни причини, като например голямата разлика във възрастта и липса на
взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена
омраза спрямо единия родител и т.н. Събраните по делото доказателства не
установяват важни причини от рода на посочените в Постановлението. Напротив,
децата са на близка възраст, налице са данни, че са привързани едно към друго и
изпитват необходимост да са заедно. Въз основа на изложеното настоящата инстанция приема, че следва упражняването на
родителските права по отношение и на децата да бъде предоставено на майката,
както и местоживеенето на децата да се определи на нейния адрес.
По режима на лични
отношения на децата с бащата:
Режимът на лични отношения представлява система от
взаимосвързани елементи – време, място, лица и техните задължения, за осигуряване
на редовен контакт между детето и родителя, с когото детето не живее. Според
настоящия съдебен състав основателно се явява оплакването на жалбоподателя А.А.
относно ограниченият контакт с децата. Независимо, че на бащата не са
предоставени родителските права, връзката между него и децата следва да бъде
поддържана, като същият следва да участва пълноценно в отглеждането и
възпитанието на децата.
Съобразно предписанията в посоченото вече ППВС 1/1974 г.
съдилищата трябва да определят така личните отношения между родителите и
децата, че да се създава нормална обстановка за поддържането на тези отношения
като е необходимо определените мерки да не стават допълнителен източник на
недоразумения и спорове. В тази връзка режимът на лични отношения следва да
представлява широк и детайлен план на личните отношения на родителя, който не
упражнява родителските права с детето. Поради това следва да бъде регламентиран
неговия контакт не само всеки месец, но и през ваканции, официални и лични
празници. Това би довело до предотвратяване на конфликти от страна на
родителите при тълкуването на режима на лични отношения.
Така въз основа на анализа на посочените по-горе критерии,
обуславящи интереса на детето, според настоящия съдебен състав следва да се
определи следния режим на лични отношения между бащата и двете ненавършили
пълнолетие деца:
Бащата ще има право да вижда и взема децата, като ги връща
на майката:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя;
- по един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката;
- всяка четна календарна година по време на Коледните
празници, от 20.00 ч. на 23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с
пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните
празници от 20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата половина на пролетната /Великденска/
ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от
децата;
- на нечетна година децата ще прекарват имените и рождените
си дни с бащата за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка календарна година на рождения и имен ден на бащата
за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.
Според настоящия съдебен състав посочения режим на лични
отношения в най-пълна степен би отговорил на интересите на деца и би
способствал за запазване на връзката родител – дете, като по този начин бащата
ще участва активно в живота и на двете деца.
По издръжката:
Като последица от предоставяне непосредственото упражняване
родителските права на майката, то следва бащата да бъде осъден да заплаща на ненавършилите
пълнолетие деца ежемесечна парична издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ал. 2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като съобразно своите възможности и
материално състояние следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи.
Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивна
инстанция детето В. А. е навършило 14 години, а Г. А. – 11 години. Отглеждането на деца в тази възраст е съпроводено от редица
разходи, в това число, както такива от базова необходимост /облекло, обувки,
храна/, така и други, свързани с обучението и израстването на детето
/необходимост от допълнителни, извънкласни занимания, учебници, ученически
пособия и др./ Следва да бъдат съобразени и възможностите на бащата да заплаща
издръжка - неговото имотно положение, получаваните от него доходи и дали има
задължение за даване на издръжка към друго лице. Не се установи бащата да дължи
издръжка на други ненавършили пълнолетие лица. Същият е в работоспособна
възраст, като липсват данни да страда от заболявания или да е с признат
процент временна или трайна неработоспособност. От
приобщената в хода на въззивното производство годишна данъчна декларация на бащата
се установява, че за 2016 г. същият е получил доход в размер на 14372 лева от
дейността си като едноличен търговец, и 3300,66 лева от сключен договор за
наем, или всичко общо възлиза на 17672.66 лева. Приложена е и справка от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Пловдив, съгласно която
лицето А.А. притежава и поземлен имот пл. № ***, находящ се в с. М., община
Марица, област Пловдив. Предвид изложеното, съдът намира, че издръжката,
съобразена с нуждите на децата, възлиза на 300 лв. месечно за детето В. А., и
280 лева за детето Г. А. с оглед по-ниската му възраст. Родителят, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък
размер от общата месечна издръжка на децата, доколкото той дава част от
издръжката в натура. По делото е представена справка от ДСП „Пловдив“, че
майката получава помощи за децата в размер на 85 лева, но периодът, през който
са отпуснати е приключил на 31.09.2017 г. и те не следва да се отчитат при определяне
на издръжката за в бъдеще. Поради изложеното бащата следва да осигурява по -
голямата сума, а именно 200 лева месечно за детето В. А. и 180 лева за детето Г.
А., като разликата до необходимия, посочен по- горе размер се допълни от
доходите на майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на децата. В
този размер правилно е определена от първостепенния съд издръжка, която
съобразно разпоредбата на чл. 146 ал.1 СК следва да се присъди от датата на
влизане на решението в сила до настъпването на обстоятелства, обуславящи
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска.
По издръжката за
минал период:
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да
се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално
определяне размера на дължимата издръжка, когато на ищеца не е била престирана
такава, съобразно правото му по закон. Възможността да се търси издръжка „за
минало време“ обхваща периода, за който такава не е присъдена, като
законодателят е ограничил този времеви отрязък до една година преди предявяване
на иска за определяне на издръжка.
От събраните по делото доказателства се
установи, че на 25.02.2014 г. съпругът А.А. е изведен от семейното жилище. В
последствие съпругата също напуснала семейното жилище, заедно с двете
ненавършили пълнолетие деца, като наела апартамент. До момента на завеждане на
исковата молба в регистратурата на Районен съд – гр. Пловдив – 18.06.2014 г.
грижите за децата са полагани от майката, при която същите са живеели.
Действително по делото са приложени множество касови бележки от страна на
бащата за закупуване на различни стоки и посещаване на различни заведение, но
според настоящия съдебен състав се касае за прекарано време с децата и подаръци
за тях, не и заплащане на издръжка. Поради което правилен се явява изводът на първостепенния
съд, че издръжка за посочения период се дължи, като същата следва да бъде
присъдена в посочения по-горе размер за двете деца.
Следва да се посочи, че по делото са
представени три броя вносни бележки за заплатена издръжка от страна ответника А.А.
за двете ненавършили пълнолетие деца – Г. А. и В. А. в размер на 250 лева
общо/л.131-132 от въззивното дело/, както и една вносна бележка за заплатена издръжка на двете деца в размер
на 100 лева /л.108 от първоинстанционното дело/, но същите касаят месеците
февруари 2015 г., юли, август и септември 2017 г., , когато по делото са
постановени привременни мерки, не и претендирания период. Поради това същите не
следва да се вземат предвид при разглеждането на претенциите за заплащане на
издръжка за минал период – преди завеждането на исковата молба, и занапред – от
момента на влизане в сила на съдебното решение.
По
въпроса за семейното жилище:
В чл. 56 ал.3 СК е регламентирана
хипотезата, при която семейното жилище е собственост на близки на единия
съпруг, а другият ще упражнява родителските права. В този случай ползването се
предоставя на този, който ще се грижи за децата, но не за повече от една
година. По делото не се спори, че семейното жилище е собственост на бащата и
сестрата на съпруга. Следователно на съпругата, тъй като същата упражнява
родителските права върху ненавършилите пълнолетие лица, семейното жилище следва
да бъде предоставено за срок от една година, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение. По отношение на претенцията на жалбоподателя А.А. за
заплащане на наем за процесното жилище, съдът намира, че този въпрос касае
отделно производство и не следва да бъде разглеждан в настоящия случай.
От страните не са направени искания за
присъждане на разноски в настоящото производство.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280,
ал. 2 т.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване в
частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката,
като е определен режим на лични отношения на бащата с двете деца и по отношение
присъдената издръжка.
Така мотивиран Окръжен съд Пловдив,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 536 от 22.02.2017 г., постановено по гр. д. №
9442/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в в частта, с която бракът между Н.К.К., ЕГН: ********** и А.В.А.,
ЕГН: ********** е прекратен поради настъпилото му дълбоко и непоправимо
разстройство по вина и на двамата съпрузи; упражняването
на родителските права върху родените от брака деца – В. А. А., ЕГН: **********,
и Г. А. А., ЕГН: **********, са предоставени на майката; семейното жилище, находящо се в гр. П., пл. „***, е предоставено на
майката за срок от една година, считано от влизане в сила на съдебното решение
за прекратяване на брака, както и в
частта, с която А.В.А., ЕГН: ********** е осъден да заплаща издръжка на
детето В. А. А., ЕГН: ********** в размер на 200 лева месечно и на детето Г. А.
А., ЕГН: **********, в размер на 180 лева месечно, чрез тяхната майка Н.К.К.,
ЕГН: **********, считано от датата на влизане в сила на решението до
настъпването на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, както и в частта, с която бащата А.В.А.,
ЕГН: ********** е осъден да заплаща издръжка за минало време на детето В. А. А.,
ЕГН: ********** в размер на 200 лева месечно и на детето Г. А. А., ЕГН: **********,
в размер на 180 лева месечно, чрез тяхната майка Н.К.К., ЕГН: **********, за
периода 25.02.2014 г. – 18.06.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 536 от 22.02.2017 г., постановено по гр. д. №
9442/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в в частта, с която на А.В.А., ЕГН: ********** е определени режим на
лични отношения с децата В. А. А., ЕГН: **********, и Г. А. А., ЕГН: **********
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа до
18:00 часа без преспиване, както и 15 дни през лятната ваканция и 15 дни през
зимната ваканция, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата А.В.А., ЕГН: **********,
с децата В. А. А., ЕГН: **********, и Г. А. А., ЕГН: **********, както следва:
бащата ще има право да вижда и взема децата, като ги връща на майката:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя;
- по един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката;
- всяка четна календарна година по време на Коледните
празници, от 20.00 ч. на 23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с
пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните
празници от 20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата половина на пролетната /Великденска/
ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от
децата;
- на нечетна година децата ще прекарват имените и рождените
си дни с бащата за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка календарна година на рождения и имен ден на бащата
за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.
Решение № 536 от 22.02.2017 г., постановено по гр. д. №
9442/2014 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в в останалата част не
е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му пред ВКС в частта, с която упражняването на родителските права
е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения на бащата
с двете деца и по отношение на присъдената издръжка.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: