№ 1153
гр. Сливен, 03.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниДимитър Н. Димитров
заседатели:Таня Ив. Балабанова
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора В. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20252230200127 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор И..
Подсъдимият пор.№ 2 – Н. Р. Н., редовно призован, се явява лично и с
адв.Е. М. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
Адв.М.: Моля да дадете ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
Съдът констатира, че в предходно съдебно заседание е изискал служебна
справка от тел.112, която е постъпила по делото, както и е постъпило писмо от
РП-Сливен съгласно указанията на съда, дадени в предходно съдебно
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
Адв.М.: Да се приемат. Водим искания от нас свидетел Ж.С.С..
1
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се приемат.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилото писмо рег.№ 105840-457/22.05.2025 г. по описа на „Районен
център 112“ - Бургас, ведно с приложения към него 1 брой диск, както и
постъпилото писмо изх.№ В-6094/2023 г. от 19.05.2025 г. по описа на РП-
Сливен, ведно с приложеното към него заверено копие от Бележки и
възражения по АТЕ и искания за нови доказателства от адв.Е. М. АК-Сливен
по ДП № 1716/2023 г.
САМОЛИЧНОСТ НА ВОДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ:
Ж.С.С. – 26 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава
да говори истината.
СВИД.Ж.С. : Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Н. като клиент, защото аз работя като
автомонтьор в автосервиз „Д.А.“. Сервизът се намира до старата Памукова
мелница. Мисля, че адресът се води ул.*****. Мисля, че беше късна есен,
преди началото на зимата на 2023 г., защото се свечеряваше рано. Тогава аз
работех в същия сервиз и работното ми време приключва в 17,30 часа. Аз се
прибирам с личния си автомобил в посока КАТ. Минавах покрай Трета
поликлиника, посока КАТ, Дамарски мост, понеже не живея в Сливен.
Приключих работа в 17,30 часа, както обикновено. Докато се измия и
преоблека, тръгнах от работа и в момента, в който бях до денонощния
магазин, който е до блока на килимите до Трета поликлиника, видях
автомобила на Н. как завива от пазара наляво посока Дамарски мост. Аз
продължих след него, но автобусът, мисля че за Речица, защото после го видях
да продължава надолу в посока КАТ, автобусът беше спрял на спирката и
пусна мигач и потегли, и аз спрях да изчакам автобуса и изгубих от
2
полезрението си автомобила на Н.. Една минутка по-късно видях как
автобусът заобиколи автомобила на Н. и видях, че автомобилът му беше спрян
по средата на пътя с включени аварийни светлини. Тъй като познах
автомобила и знам, че предния ден съм го ремонтирал, понеже беше в сервиза,
спрях понеже помислих, че има проблем с автомобила, тъй като видях, че е с
включени аварийни светлини. Изпреварих Н. и спрях точно преди спирката,
точно зад автобуса, който беше спрял на спирката. Това беше автобусът, който
пропуснах. Той спря на следващата спирка, която е до Хамам баир. Слязох от
моя автомобил и се върнах обратно за да попитам Н. какъв е проблемът.
Когато го видях клекнал на коляно, държейки телефона и го попитах какво
става, той просто ми махна с ръка, че говори по телефона и видях момичето,
което беше на земята. След като затвори той телефона, ми каза че е говорил
със 112, не осъзнаваше какво се е случило, не е разбрал, че е блъснал
момичето. После в суматохата дойдоха още хора. Аз изчаках да дойдат от 112.
Бърза помощ дойде, момичето вече беше контактно, оглеждаше се, дишаше
нормално. Когато беше на земята момичето и аз, и Н. говорихме на него. В
първия момент момичето само се оглеждаше, но за мен беше контактно,
защото чуваше какво му говорим. Аз лично не съм говорил с момичето,
защото след като дойде Бърза помощ, свалиха носилката и го качиха на нея.
Момичето не дишаше тежко, запъхтяно, нормално дишаше. Аз си тръгнах в
момента, в който от Бърза помощ свалиха носилката от линейката. Казах на
Н., че тръгвам, защото се бяха събрали хора, предполагам от близкия блок.
Казах му, че ако има нещо да ми се обади. Той ми се обади на следващия ден
да ми каже за случката, да ми благодари, че съм спрял да му помогна. Преди
няколко дни получих обаждане от Н., не мога да кажа преди колко време,
може би в понеделник. Н. ми каза, че има образувано дело по случая, на който
съм присъствал преди година и половина. Н. каза, че става въпрос за този
инцидент на пешеходната пътека с момичето и ме попита дали мога да се явя
като свидетел. Аз му отговорих, че мога да се явя. Тази седмица ми се обади
Н. за делото днес. Беше точно преди свечеряване, нито светло, нито тъмно.
През деня мисля че беше валяло, но не съм сигурен на сто процента. Нямам
спомен дали е валяло в него момент докато бях до Н.. Живея в с.П.. Тялото на
момичето мисля, че беше близо до уличен стълб. Като положение мисля, че
беше на пътното платно. Точен спомен нямам, но може би момичето беше на
около два метра от автомобила на Н.. Нямам спомен как беше разположено
3
тялото на момичето на пътното платно. Не се сещам на какво разстояние беше
тялото на момичето от стълба. Дрехите на момичето не бяха нито светли, нито
тъмни, някакви неутрални цветове.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.М.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.С..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
Адв.М.: Нямаме искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
Съдът предлага на страните да пристъпи към изслушване на диска,
получен от „РЦ – 112“ – Бургас.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
Адв.М.: Съгласен съм.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Съдът, след като изслуша становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към прослушване на приложения по делото електронен
носител CD-R м. „Verbatim“ с ръкописен надпис „105840-457/22.05.2025 г.“,
находящ се на л.56 от делото, с помощта на компютърния специалист при
СлРС И.Д. Възпроизвеждането на аудиозаписа се осъществява с компютърна
система, монтирана в съдебната зала.
При слагането на CD-носителя в CD-устройството, монтирано в
компютърната система, се отваря прозорец, на който се вижда 1 брой
аудиофайл с наименование „*****“ с дата на промяна 21.05.2025 г., 16:13 часа
и размер 3598 КВ.
Компютърната програма за възпроизвеждане на аудиозаписа е Multy
Media Player и аудиофайлът е с продължителност 01:55.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с аудиозаписа от електронния носител.
4
Адв.М.: Запознах се с аудиозаписа.
ПОДСЪДИМИЯТ: Чух записа.
Съдът ОСВОБОДИ от залата компютърния специалист И.Д.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
Адв.М.: Нямаме искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и ги ПРЕДЯВИ на страните.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме
възражения по тях.
Адв.М.: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме възражения
по тях.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с писмените доказателства и нямам
възражения по тях.
На основание чл.284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните вещественото доказателство по делото, а
именно: 1 брой диск, находящ се на л.56 от делото.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с предявеното веществено доказателство,
нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Адв.М.: Запознати сме с предявеното веществено доказателство и
нямаме възражения по него. Няма да сочим други доказателства.
5
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с предявеното веществено
доказателство, нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
С оглед изявлението на страните, че няма да сочат други доказателства,
съдът прекъсна заседанието в 10,29 часа.
Заседанието продължава в 10,39 часа.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият и защитникът.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания за други
доказателства, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението така, както е предявено на
подсъдимия Н. Р. Н.. Считам, че от събраните по делото доказателства,
включително и от изготвените експертизи, фактическата обстановка се
установи и доказа по безспорен и категоричен начин такава, каквато е
посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което няма да
се спирам подробно върху нея. Действително с деянието си подс.Н. на
29.11.2023 г. в гр.Сливен, на бул.С.К., срещу бл.12, при управление на МПС –
лек автомобил „Ягуар ХФ“ с рег.№ *****, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на С. Г. Г. от гр.Сливен на
13 години, изразяващи се в счупване на горния край на дясна раменна кост,
довело до „Трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник“ и
счупване на таза, довело до „Трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник“, като деянието е извършено на пешеходна пътека. С това си
деяние подс.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, пр.2, вр.чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2,
6
вр.чл.342, ал.1 от НК, като деянието е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При определяне на
вида и размера на наказанието моля да се съобразите със следните
обстоятелства. Подсъдимият Н. е с чисто съдебно минало. След извършване
на деянието веднага е спрял МПС, отишъл е при пострадалата Г., като е целял
да й помогне с каквото може. Веднага е сигнализирал на тел.112, след което е
бил изпратен медицински екип и своевременното оказване на медицинска
помощ на пострадалата е довело до по-малки щети, така да го кажа, т.е. до
невлошаване по-нататък на здравословното й състояние, след тази адекватна
медицинска помощ. Поради всички тези обстоятелства, както и поради
липсата на отегчаващи, ще ви моля да наложите наказание на подс.Н. при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложите за изпитателен
срок от три години. На основание чл.343г от НК ще моля да му наложите
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. С
оглед изтъкнатите смекчаващи обстоятелства, моля да не се прилага
разпоредбата на чл.343, ал.5 от НК. Вещественото доказателство дискът моля
да остане по делото до изтичане сроковете му на съхранение.
Адв.М.: Считам, че безспорно е установено по настоящото дело, че при
настъпилото ПТП на 29.11.2023 г. водачът и подсъдим Н. Р. Н. е причинил на
пострадалата С. Г. две средни телесни повреди, като ударът е настъпил на
пътното платно при пресичане на пешеходеца от ляво на дясно по посока на
движение на водача, след което той веднага е спрял автомобила, опитал се да
окаже помощ на пострадалата, обадил се е на тел.112 за оказване на
медицинска помощ и за идване на контролните органи, след което
пострадалата е отведена в болницата. За мен, обаче, не беше установено
безспорно мястото на удара – дали то е на пешеходната пътека или извън нея,
като в тази насока моите колебания се основават на следните обстоятелства.
Установено е безспорно, че скоростта на движение на автомобила преди удара
и в момента на удара е била около 41-42 км./ч., т.е. разрешената скорост за
този участък от платното. Времето е било почти тъмно, движели са се на
фарове, платното е било мокро от по-ранен дъжд, като в зоната, в която се е
движил водачът преди удара, в ляво от него има преградни метални платна,
които разграничават двете противоположни ленти за движение на
7
автомобилите на бул.С.К.. Установено е по делото, че височината на тази
преграда е 1,30 м. Подсъдимият е управлявал лек автомобил „Ягуар ХФ“,
който базов автомобил вещото лице ни запозна какви са неговите параметри –
височина и останалите размери, което ми дава основание да твърдя, че водачът
след като е слезнал от този автомобил, по време на управлението му, нивото
на което обхваща погледът му е под 1,30 м., т.е. под нивото на преградните
пана. Според мен това е и причината той да не види пострадалата пешеходка Г.
преди тя да навлезе в осветения участък на фаровете от неговия автомобил,
пресичайки пешеходната пътека. Когато подс.Н. е приближавал пешеходната
пътека, в тоя момент пострадалата Г. е пресичала лявото платно за движение,
където са се движили насрещните автомобили. Пострадалата е била видима за
подс.Н. в момента, в който тя е достигнала преградните пана. Едва в този
момент той е могъл да я възприеме като опасност на платното за движение. В
тоя момент, според двете експертизи изслушани по делото, автомобилът е бил
на 22,61 м. от мястото на удара, а според първата експертиза автомобилът е
бил на 14 м. от мястото на удара. Или според изчисленията и на двете вещи
лица тя е била в опасната зона – според първата експертиза опасната зона е
била 27 метра, според втората експертиза на г-н Ш. опасната зона е 23,60 м.
Т.е. и в двата случая моментът, в който тя се е появила и е била видима за
водача, това е било в опасната зона за спиране. Т.е. той каквото и да е
предприел, удар би настъпил, дори при аварийно спиране. В обвинението се
цитира като нарушение на пътните правила чл.119, ал.1 от ЗДвП, уреждащ
задълженията на участниците в движението при приближаване към пешеходна
пътека, като във вина на моя доверител е вменено задължението, че той е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по
нея пешеходци, т.е. той не е длъжен да спира пред всяка пешеходна пътека, ако
по нея няма лице, което да пресича. От друга страна, пешеходците като
участници в движението също са длъжни да се съобразяват с правилата за
движение и преди да навлязат на пешеходна пътека да се уверят, че в двете
посоки няма приближаващ автомобил. И в случая, когато водачът Н. е
приближавал пешеходната пътека, той не е имал задължение да намали или
спре до момента, в който не е възприел пресичащата свид.Г.. В момента, обаче,
в който той я възприема като опасност на пътя, като пешеходец, пресичащ
пешеходна пътека, то вече е извън неговите възможности като водач и извън
възможностите на автомобила ударът да бъде предотвратен. От друга страна,
8
считам че пострадалата Г. като пешеходец също е нарушила правилата за
движение, тъй като достигайки разделителната линия между двете платна,
където са металните прегради, преди да навлезе на платното за дясно от нея
движещи се автомобили, тя не се е уверила, че отдясно не приближава
автомобил или друго превозно средство, което да я застрашава. Т.е. тя не е
възприела приближаващия автомобил на подс.Н.. Как се е движила тя, считам
че остана неизяснено по делото и за нас е тайна дали тя се е движила бързо,
бавно, дали е пресичала перпендикулярно или косо пешеходната пътека. И в
двете автотехнически експертизи, за мен неясно защо и напълно
неоснователно двете вещи лица приемат бърз ход на пешеходеца, около 6,5
км./ч. Самата Г., обаче, пострадалата заявява в показанията си, дадени на
16.05.2025 г. в съдебно заседание, че се е движела бавно. Тя казва – цитирам
„Тръгнах да пресичам бавно“ и не е видяла автомобила, който е приближавал
отдясно, също не зная по какви причини – дали й е пречила металната
преграда вдясно или изобщо не е погледнала вдясно. Изслушахме вещото
лице за видимостта през тази метална преграда и той обясни, че тя се състои
от метални тръби през 20 см. наредени вертикално и под определен ъгъл
спрямо оградата се вижда през нея. Т.е., обаче, под друг ъгъл определен не се
вижда през нея и тя става плътна. Колкото по-близо е пешеходецът към
металната ограда, гледайки нагоре и вдясно, тя става плътна и не може да се
види през нея другата лента. Колкото е по-далеч, ъгълът е по-голям и през нея
се вижда. Освен това автомобилът е бил видим, тъй като е бил на къси
светлини и тя би могла ако не види автомобила, поне да види снопа светлина
от фаровете. Логиката е, че няма човек, който би навлязъл на пешеходна
пътека, ако види автомобил, който приближава. А пешеходката не е била
видима за водача, тъй като тя все още не е била в снопа светлина на фаровете,
а е била в тъмната част. Според мен това са обстоятелствата, които са довели
до този неизбежен удар – че тази метална преграда е пречела и на двамата
участници да се възприемат един друг. Не мога да градя варианти и теории
как е пресичала пострадалата – дали е бързала, дали е вървяла бавно, дали е
погледнала в дясно или не, но няма причина ако тя е възприела автомобила,
това да не я възпре да навлезе на пешеходната пътека. Не знам при
изграждане на вашето вътрешно убеждение на коя от двете експертизи ще се
доверите, тъй като според мен и двете са противоречиви, като първата
експертиза след възражения от наша страна беше приета от прокуратурата, че
9
тя е неправилна и необоснована и беше назначена повторна автотехническа
експертиза, която беше изготвена от вещото лице Ш.. Разликите между двете
експертизи са очевидни, няма да ги изреждам. Те са както в разстоянието,
скоростта за движение и момента, в който водачът е възприел пешеходката,
които са изложени подробно в обвинителния акт и в заключенията на двете
експертизи. При изготвяне на втората експертиза, считам че беше допуснато
процесуално нарушение, като вещото лице Ш. си е позволил да се свърже по
телефона с подс.Р., да го извика на мястото на произшествието и с автомобила
„Ягуар ХФ“, с който е причинено телесното увреждане, да възпроизвежда
движението на автомобила на същата пешеходна пътека. Като това е
направено три пъти. Това подобие на следствен експеримент е било проведено
без мое знание, без знанието на органите на досъдебното производство,
разследващия полицай и прокурора, не е отразено в протокол, както би
следвало съобразно разпоредбите на НПК. И при тези обстоятелства аз
считам, че вещото лице би следвало да си направи отвод, тъй като ми дава
основание да твърдя, че има някаква заинтересованост и предубеденост.
Познавам вещото лице Ш. от дълги години като експерт и неясно за мен защо
си е позволил да извършва такива действия по делото. Ако е имало нещо
неясно за него при изготвяне на заключението на втората автотехническа
експертиза, би следвало да уведоми разследващите органи, ако е необходимо
да се проведе следствен експеримент с участието на страните, да се отразят
обстоятелствата в съответния протокол и той да се приложи като
доказателство по делото. И в случая за мен и двете експертизи са неправилни
и необосновани, тъй като на първо място изводите им се различават
съществено. Първата експертиза беше приета от прокуратурата като
неправилна и необоснована. Втората за мен е опорочена процесуално и
считам, че по този начин съдът не би могъл при изграждане на фактическата
обстановка да се основе на нито една от двете експертизи или да обоснове
своите правни изводи въз основа на тези заключения. От друга страна, моля
най-вече съдебните заседатели, извън заседател Д., че заключението на
вещото лице не е доказателство по делото. Експертизата е способ за събиране
на доказателства, но самото заключение е изводи на специалист в съответната
област, субективни негови изводи, основани на установени обстоятелства по
делото и пречупени през неговите специални знания в съответната област, в
случая динамика и физика, каквито специални познания лично аз не
10
притежавам. И в заключение, за мен не е доказано безспорно, че ударът е
настъпил на пешеходната пътека. Вещото лице Ш. твърди, че ударът е станал
в края на пешеходната пътека, като приема косо пресичане на пострадалата и
за мен остава неясно дали все пак ударът е върху пешеходната пътека или след
нейния край. Вещото лице Ш. не посочва точно каква е ширината на
пешеходната пътека. Той заявява в експертизата „Пешеходната пътека е около
три метра“. Не мога да приема такова изявление на вещо лице, около три
метра е разтегливо понятие. Би следвало той да измери нейната широчина и
да отрази това обстоятелство. И в заключение, въз основа на фактите по
делото, които са установени безспорно, аз считам че подсъдимият няма вина за
настъпилото ПТП. На първо място не считам, че той е нарушил разпоредбата
на чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като в момента, в който е приближавал
пешеходната пътека, на нея не е имало стъпил пешеходец или преминаващ по
нея, което единствено обстоятелство го задължава да намали скоростта или да
спре. Когато е била реална тази опасност и видима за него, автомобилът вече е
бил на такова разстояние, че той не би могъл да избегне удара, а именно
посочената опасна зона. Ако все пак приемете, че фактите по делото дават
достатъчно основания да се докаже неговата вина и прецените, че следва да
му наложите наказание, аз също ще ви моля, както и представителят на
държавното обвинение, да му наложите наказание при условията на чл.55 от
НК, като наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде в размер на шест месеца,
отложено за изпитателен срок от три години, тъй като са налице всички
предпоставки за това. Също така ще моля на основание чл.55, ал.3 от НК да не
налагате по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
„Лишаване от свобода“, а именно наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“. Считам, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства за приложението на чл.55 от НК, а именно добрите
характеристични данни – подсъдимият не е осъждан, трудово ангажиран е,
работи, оказал е помощ на пострадалата доколкото е могъл, обадил се е за
съдействие на тел.112 и е останал на местопроизшествието докато това е било
необходимо. В тази връзка считам, че и най-лекото предвидено в закона
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година е прекалено тежко и
не съответно на извършеното деяние и на обществената опасност на подс.Н..
Това наказание от една до шест години „Лишаване от свобода“ законодателят е
предвидил както за средна, така и за тежка телесна повреда. Така че в случая
11
имаме причинени средни телесни повреди, като би следвало това наказание да
се прилага в по-лекия му вариант от средния към минималния размер.
Искането ми е да не му налагате наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ и е свързано с това, че ако приемете, че той има вина, вина за
настъпване на произшествието има също така и пострадалата. Налагане на
такова наказание не считам, че ще изиграе някаква превъзпитателна роля
спрямо него ако му бъде отнето свидетелството за година или повече. Такъв
превъзпитателен ефект върху него е оказало самото произшествие,
последващите действия по разследване на делото и събиране на доказателства,
многократното му явяване пред органите на досъдебното производство и в
съда, стрес, който е получил от това ПТП и изживял и все още изживява.
Всичко това го кара вече да бъде твърде внимателен при управление на
автомобил и особено при приближаване на пешеходна пътека в градски
условия. Това е моето искане. Моля съда да се произнесе въз основа на
доказателствата по делото и на вътрешните си убеждения. Моля да не се
прилага чл.343, ал.5 от НК, а вещественото доказателство дискът да остане на
съхранение по делото докато приключи съдебната фаза.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Ако знаех, че пострадалата С. Г. е на пешеходната
пътека, щях да спра. Ако знаех, че ще я блъсна, нея вечер нямаше да изляза с
колата. Много добре разбирам това, което се е случило и това, което е
преживяла майката и С., тъй като аз също съм преживял ПТП. Бил съм
пострадал при ПТП и моята майка също е получила обаждане, че синът й е в
спешното. С тая разлика, че моят шофьор избяга и нямаше досъдебно
производство, нямаше съд и присъда. В показанията на свид.Ж.С. беше казал,
че тялото на пострадалата е на асфалта, но тялото на пострадалата беше и на
асфалта, и на тротоара. Краката на пострадалата бяха на тревната площ,
тялото й беше на асфалта.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля за справедлива присъда.
Съдът се ОТТЕГЛИ на ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
След ТАЙНОТО СЪВЕЩАНИЕ съдът ОБЯВИ присъдата си, като
12
разясни на страните правото на жалба или протест.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2
от НПК.
Съдът ОБЯВИ и определението си по чл.309 от НПК, с което потвърди
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11,49 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13