Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Софияq 21 декември 2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,в открито съдебно заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело № 2471 по описа на съда за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.200,
ал. 1 33Д вр. чл.
79, ал. 1 33Д и чл.99, ал.1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С исковата си молба „И.” ООД, Бреша, Италия твърди против „Т.“ АД,
че на 16.06.2011 г. между „БС Р.е.” ЕООД и ответника „Т.” АД е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт вписан под № 29,
том I, peг. №
2615, дело № 29 от 16.06.2011 г. в
описните книги на нотариус Е.Е.PC София с
peг. № 367
в регистъра на НК. Страните договорили продажната цена за имота, предмет на
прехвърлителната сделка, в размер на сумата от 200 640 евро, да бъде заплатена
на продавача „БС Р.е.” ЕООД на вноски, както следва: 1/ част от продажната цена
в размер 20 064 евро е била заплатена от „Т." АД на „БС Р.е.” ЕООД преди
подписване на нотариалния акт; 2/сумата от 80 256 евро следвало да бъде заплатена от „Т.” АД на
„БС Р.е.” ЕООД в деня на сключване на нотариалния акт, чрез превод по
доверителна сметка на нотариус Е.Е., който впоследствие да ги преведе по сметка
на „БС Р.е.” ЕООД; 3/ Остатъкът в размер 100 320 евро следвало да бъде заплатен
от „Т.’ АД на ,БС Р.е.”
ЕООД на равни месечни вноски, всяка с размер от 16 720 евро с краен срок за
плащане до 31.12. 2011 г. От тези вноски „БС Р.е.” ЕООД е получило само сумите,
описани по т. 1 и т. 2 по-горе.
На
16.06.2011 г., по силата на Договор за цесия от 16.06.2011 г., кредиторът по
вземането „БС Р.е.” ЕООД цедирал вземането си към „Т.” АД, в остатъчния му
размер от 100 320 евро, на търговско дружество „И.ю.и.” ООД, за което длъжникът
„Т.” АД е уведомен с Нотариална покана от 17.06.2011 г. Peг. №
6652, том 2, акт 49 от 17.06.2011 г. по описа на нотариус М. Ш.., peг. № 042
в НК. Поради забава в изплащането на вземането, на 07.06.2012 г., новият
кредитор по вземането „И.ю.и.“ ООД изпратил нотариална покана до длъжника,
регистрирана под № 6444,
том 2, акт. 49 от 07.06.2012 г. по описа на нотариус М. Ш..,
с която го поканил доброволно да изпълни
непогасеното си задължение към него в размер на сумата от 100 320 евро.
На
15.06.2012 г., чрез двустранна размяна на препоръчани писма, „И.ю.и.” ООД и „И.”
ООД сключили договор за цесия, по силата на който „И.ю.и.” ООД цедирало на „И.”
ООД гореописаното си вземане към „Т.” АД.На 20 06.2012 г„ чрез изпратена
нотариална покана Per. № 7058, том 2,
акт 67 по описа на нотариус М. Ш.., N° 042 в
НК, „И.ю.и.” ООД уведомило длъжника „Т.” АД, че горепосоченото му вземане е
цедирано на „И." ООД по силата на Договор за цесия от 15.06.2012 г. В
периода от 27.05.2012 до 12.07.2012 година е разменена допълнителна
кореспонденция между кредитора и длъжника, от която става ясно, че „Т.” АД
междувременно е извършило частично плащане на задължението си, като на
29.07.2011 г. е заплатило на „И.ю.и.” ООД сумата от 16 720 евро, с което общият
размер на незаплатената част от главницата на задължението на „Т." АД към
„И.ю.и.” ООД възлизала на разликата между дължимата сума от 100 320 евро и
платената - 16 720 евро, равно на 83 600 евро, или сумата от 163 507, 38
лв., изчислена по централния курс на БНБ 1. 95583.
Това
вземане към новия кредитор „И." ООД и в този му размер 83 600 евро, било
безусловно признато от „Т.” АД, видно от Писмо на „Т.” АД изх. № РД 01
- 1295/27.06.2012 г., потвърдено и с ново Уведомление от „И.ю.и.” ООД към „Т.”
АД с вх. № РД01-1428
от 12/07/2012 г. по описа на „Т." АД. На 16 07.2012 г. „И.ю.и.” ООД и „И.”
ООД сключили анекс към договора за цесия от 15.06.2012 г. уточняващ размера на
вземането, с оглед допълнително разменената кореспонденция с длъжника. Към
момента на подаване на исковата молба „Т.” АД не било заплатило задължението си
към ищеца в размер от 83 600 евро, поради което за него бил налице правен
интерес от предявяване на иска.
ИСКАНЕТО
е да се осъди ответника да заплати на „И." ООД дължимите му суми, както
следва: Главница в размер на 83 600 евро, с левова равностойност в размер на
сумата в общ размер от 163 507, 35 лева, съставляващо вземане за неплатени
вноски за продажна цена съгласно сключен договор за покупко-продажба с нотариален
акт № 29, том I, peг. № 2615, дело № 29 от 16/06/2011 г.
по описа на нотариус Е.Е., с рег.№ 367 в НК и район на действие Софийски
районен съд, ведно със законна лихва за забава върху всяка дължима описана
по-горе вноска от датата на настъпване на забавата по всяка съответна вноска,
до датата на пълното изплащане на вземането, която лихва към 01.03.2013 г. е в
общ размер 22 463, 87 лева. Претендират се разноските по делото в това
число и адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, ответникът „Т.”
АД оспорва предявения иск, като твърди, че договорът, инкорпориран в нотариалния
акт, вписан под № 29 том 1 регистър 2615, дело № 29 от 16.06.2011 година, е
недействителен. Договорът за покупко-продажба нямал прехвърлително действие,
тъй като продавачът по него „БС Р.е." ЕООД не бил собственик на имота,
предмет на покупко- продажбата, от което следвал извода, че след като
продавачът не е изпълнил и не можел да изпълни задължението си да прехвърли
собствеността върху процесния имот върху купувача, то за купувача е отпаднало
задължението за заплащане на уговорената в договора цена. „БС Р.е." ЕООД
закупило имота от физически лица, бивши собственици, притежавали земеделска земя,
на които първоначално бил „възстановен" по силата на ЗСПЗЗ. Твърди, че тъй
като не са били налице предпоставките за възстановяване на имота по реда на
реституционният закон, тъй като имотите са отчуждени и държавата е осъществила
мероприятия върху тях, то те не се са могли да се легитимират като собственици
на имота със съставеният констативен нотариален акт. Затова и последващите
сделки за покупко-продажба на процесният имот, макар и да не са нищожни, нямали
прехвърлително действие. От АДС № 10271/28.03.1978 г и скица на поземлен имот №
21492 от 26.07.2011 г., издадена от СГКК - София било видно, че процесният имот,
ведно със застроените върху него сгради бил част от имота, предоставен в
оперативно управление на БАН - Национален институт по метеорология и хидрология
и на основание чл.10, ал.2 от ЗБАН бил собственост на БАН. Законно застроеният
имот не можело да бъде възстановяван на бившите собственици по ЗСПЗЗ. Твърди,
че тъй като „БС Р.е."ЕООД не било прехвърлило собствеността на описания в
исковата молба недвижим имот, то и за „купувачът „Т."АД е отпаднало
задължението за заплащане на посочената в договора цена. Последвалите след
продажбата две цесии не били породили правни последици, тъй като никой не може
да цедира вземане, което не му принадлежи, наред с другите пропуски при
извършване на цесията. Договорът за цесия в нарушение на чл.171 от ЗЗД не е
вписан в имотният регистър. Освен това била наложена забрана по отношение на „Т."АД
за заплащане суми на продавача по сделката, предмет на нотариален акт № 29/2011
г „БС Р.е." ЕООД, чрез наложен два пъти запор по сметките на „Т."АД
върху вземането на „БС Р.е." ЕООД по горния нотариален акт - Запор от ЧСИ С.Я.,
peг. № 844
по изп.дело № 20118440402470 с взискател фирма „П."ЕООД и запор от ЧСИ У.Д.,рег.
№ 858 по изп.дело № 2012580400726 с взискател „Юробанк и Еф джи България„ АД. С
оглед на това моли съдът да отхвърли иска като неоснователен. Сочи
доказателства.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, по свое
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства:
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том I, peг. №
2615, дело № 29 от 16/06/2011 г. по описа на нотариус Е.Е., № 367 в
НК;Нотариална покана № 6652/17 06.2011, съдържаща уведомление за извършена
цесия от „БС Р.е.” ЕООД към „И.ю.и.” ООД и приложението; Договор за цесия от 16.06.2011
г.; Нотариална покана № 6444/07.06.2012 г., съдържаща покана до длъжника за
доброволно плащане; Договор за цесия от 15.06.2012г. между „И.ю.и.” ООД и „И.”
ООД; Нотариална покана № 7058/ 20.06.2012 г. от „И.ю.и.” ООД до „Т.” АД за
извършена цесия; Писмо с Изх. № РД01-1295 от 27.06.2012 г. от „Т.” АД до „И.ю.и.”
ООД и „И.” ООД, съдържащо признание от страна на длъжника за дължимостта и
размера на неизплатеното му задължение към „И.” ООД; Уведомление от „И.ю.и.”
ООД до „Т.” АД с вх. № РД01-14287 от 12.07.2012 г.; Анекс към Договор за цесия
от 16.07.2012 г., сключен между „И.ю.и.” ООД и „И.” ООД се установява, че
ответникът е сключил с „БС Р.е.“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим
имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф. 68134.4083.585, с площ от 1 320
кв.м., находящ се в София, „Младост 1 А”, местност Управление „Хидрология и
Метеорология”, описан подробно в п.1 от нотариалния акт, по силата на
който последният прехвърля собствеността върху същия на „Т.“АД имота срещу цена
от 200 640 евро, платима на вноски и в сроковете посочени в договора. От
писмените доказателства и от заключението на допуснатата и изслушана по делото
съдебно счетоводна експертиза, се установи, че продажната цена на
недвижимия поземлен имот е 200 640,00
евро, от която „Т.” АД е заплатило следните суми :
1.
на Нотариус Е.Е.
-
на 01.03.2011 год. - 39 241,77 лева
с основание за превода „Фактура 16"
-
на 16.06.2011 год. - 156 996,79 лева
с основание за превода „Фактура 20"
2.
На „EAST EUROPE
INVESTMANTS” LTD, Италия”
на 29.07.2011 год. - 32 712,68 лева с основание за превода „Покупка на
имот Младост 1 320 кв.м." Така
общо заплатена сума съгласно уговореното в договора, сключен с нотариалния
акт №29/2011 г. е 228 951, 24 лева. Сумите са заплатени по банков път. Вещото
лице депозира заключение, че
„Т.” АД не било изплатило част от продажната цена по Нотариалния акт N 29/16.06.2011 год. от 163 466, 49 лева. Вноските и сроковете за
плащане по Нотариален акт № 29/16.06.2011 год са : -32 701,47 лева - до
31.08.2011 год.-32 701,47 лв. – до 30.09.2011 г. -32 701,47 лева - до 31.10.2011 год - 32 701,47 лева -
до 30.11.2011 год - 32 660,61 лева - до 31.12.2011 год.Вещото лице в
заключението си изчислява и размера на законната лихва за
забавените плащания от „Т.” АД на „БС Р.е.” ЕООД, върху всяка една просрочена
главница, от датата следваща падежа й до датата на завеждане на исковата молба
- 18.05.2013 год., възлизаща на 26 011, 37 лева.
Страните не спорят,
че вземанията за неплатената продажна цена са били предмет на сключени договори
за прехвърляне на вземания сключени между
„БС Р.е.” ЕООД към „И.ю.и.” ООД на 16.06.2011 г. и между цесионера по
този договор и ищеца по настоящето дело, по силата на които вземането за
останалата неплатена част от продажната цена в размер на 100 320 евро било
прехвърлено на ищеца, заедно с всички негови привилегии, обезпечения и принадлежности.
За цесиите длъжникът е бил надлежно уведомен съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, видно
от посочените по –горе писмени доказателства. Вземането е било частично
погасено с плащане на 16 720 евро на 29.07.2011 г., поради което
неплатения остатък от 83 600 евро е бил предмет и на сключен анекс от
16.07.2012 г. към договора за цесия от 16.06.2012 г. с ответника. Страните не
спорят, че такава сума не е заплатена към датата на предявяване на исковата
молба и в хода на делото не се представиха доказателства за плащането й.
По делото са
представени удостоверение от Служба по вписванията от 12.03.2012 г. за
извършени вписвания по партидата на имота, решения на ОСЗГ „Овча купел“ по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
нот.акт № 52/2003г. на Нотариус с рег.№ 340 на НК, нот.акт № 56, том IV дело 558/2006 г. на
Нотариус с рег.№ 271 на НК, нот.акт № 88, том V, дело №760/2006 г. на Нотариус с рег.№ 271 на НК и нот.акт
№41, том VI, дело № 900/2003 г.
на Нотариус с рег.№ 271 на НК, АДС № 10271 от 28.03.1978 г., заповед № 181/1969
г. на Гл.архитект и скица относно правото на собственост върху продаваемия
имот. Също така са представени и доказателства относно наложените запори в
изпълнително производство, които обаче не са относими по делото.
В хода на настоящето
производство се събраха доказателства Решение №260001 от 03.01.2023 пгр.д.№4404
по описа за 2012 г. на СГС, I ГО, 12 състав, вл. в сила на 11.05.2023 г., че по иск на
„Т.“АД против „БС Р.е.“ ЕООД , на основание чл.189, ал.1, изр.1 вр. с чл.87,
ал.3 от ЗЗД, договорът за
покупко-продажба сключен с нот.акт № 29, том I, рег.№2615 дело
№29/2011 г. по описа на Нотариус Е.Е.с рег.№ 267 на НК е развален и като
последица е осъден купувача да върне на купувача заплатената до този момент
цена от 100 300 евро, тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№
18755/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав е признато, че вещта е собственост на
трето лице. Съгласно чл.223, ал.1 ГПК решението има действие и по отношение на
праводателя на „БС Р.е.“ ЕООД (Д.Д.продавач по договор за покупко-продажба
№41/2006 г.). С оглед на това, че е установено, че вещта е собственост на БАН и
„БС Р.е.“ ЕООД не са могли да я придобият на соченото придобивно основание, то
и техния праводател по договора за покупко-продажба - „Т.“АД, не може да се
легитимира като нейн собственик, защото никой не може да прехвърли повече
права, отколкото има.
От представените по делото
доказателства се установява, че констативният нотариален акт №52, том II, дело №237/2003 г.
на нотариус с рег.№ 340 на НК съставен за удостоверяване правото на собственост
на физически лица, праводатели на Д.Д.(нот.акт № 88, том V дело №760/2006 г. на
Нотариус с рег. № 271 на НК) е отменен, на основание чл.537, ал.2 ГПК. Освен съдебното решение, и прадставените по
делото доказателства (л.113 и сл.) сочат, че Българската
академия на науките по силата на чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН е собственик на стопанисваните от нея държавни
терени, сгради, машини съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични
средства и други движими вещи. С влизането му в сила през
При тези данни, както и поради това, че липсват доказателства
правото на собственост върху продаваемия имот да е бил придобито от продавача
на друго основание, то следва да се приеме за установено, че той не е носител
на вещното право и не може да изпълни свое основно задължение по договора за
покупко-продажба да
прехвърли собствеността върху имота на купувача. Поради това не може и да
претендира изплащане на цената от страна на купувача-ответник и за него не възниква и вземане за
уговорената продажна цена, респ. не може да го цедира. Като
всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност
на договорите, но има значение и основанието за възникване
на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото,
установено в чл.
99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в
който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат
да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е
условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на
цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното
конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на
които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.),
определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е
изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В този
см. съдът съобрази и съдебната практика - Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по
т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК. В случая се касае за вземане за плащане на
цена по договор за покупко-продажба, поради което в тежест на ищеца съгласно
чл.154 ГПК е да докаже правопораждащите прехвърленото вземане факти и неговия
размер, кога е настъпила изискуемостта му. Вземането предмет на сключените
договори за цесия е за неплатената част от продажна цена по договор, който е
развален по съдебен ред, тоест правоотношение между предишния кредитор и „Т.“
АД не е съществувало – чл.88, ал.1 ЗЗД. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че вземането, предмет на договора за цесия не съществува
и не би могло да бъде валидно прехвърлено на ищеца, поради което предявеният от
него иск е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли. Акцесорната
претенция за лихва за забавено плащане на процесното вземане за остатъка от
цената по договора за покупко-продажба също е неоснователна.
Като последица следва
в тежест на ищеца да се присъдят сторените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК и
приложените с него доказателства за плащането им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.“ ООД, вписано в Търговски регистър към Камарата за
търговия, промишленост, занаятчийство и земеделие на Бреша, Италия под № *****,
чрез адвокат К.К.К. и съдебен адрес ***,
ателие 8 против „Т.“ АД с ЕИК *****искове за осъждането му да заплати
сумата от 83 600 евро, с левова
равностойност в размер на сумата в общ размер от 163 507, 35 лева, съставляващо
цедирано с договор за цесия от 15.06.2012 г. вземане за неплатени вноски за
продажна цена съгласно сключен договор за покупко-продажба с нот.акт № 29, том I, peг. № 2615, дело № 29 от 16/06/2011 г.
по описа на нотариус Е.Е., с рег.№ 367 в НК и район на действие Софийски
районен съд, ведно със законна лихва до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава в общ размер 22 463, 87
лева, начислена върху всяка дължима вноска от датата на настъпване на забавата
й (от 31.08.2011 г. ; 30.09.2011 г., 31.10.2011 г., 30.11.2011 г. и 31.12.2012
г) до 01.03.2013 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „И.“ ООД,
вписано в Търговски регистър към Камарата за търговия, промишленост,
занаятчийство и земеделие на Бреша, Италия под № *****, чрез адвокат К.К.К. и съдебен
адрес ***, ателие 8 да заплати на „Т.“
АД с ЕИК *****сумата 5000 лева разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: