№ 48861
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110125682 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. С. М., чрез адв.
К. с предявени искове срещу „ВИВА КРЕДИТ” ООД с ЕИК ... за
установяване, че на основание чл. 22 връзка с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК
сключеният между страните договор за потребителски кредит № ... от
18.07.2023 г., е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК ищецът И. М.
дължи на ответника „БИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК ... връщане само на чистата
стойност на кредита по цитирания договор за кредит, а в условията на
евентуалност за постановяване на решение, с което да признаете за
установено, че в сключеният между страните договор за потребителски кредит
№ ... от 18.07.2023 г. са нищожни следните клаузи: на основание чл. 10а, ал. 2
от ЗПК клаузата за дължимост на „такса за експресно разглеждане“ е
нищожна; на основание чл. 21, ал. 2 от ЗПК клаузата уговаряща заплащане на
такса за забавено плащане е нищожна; на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с
чл. 145 от ЗЗП клаузата уговаряща предоставяне на обезпечение е
неравноправна и нищожна, както и е нищожна клаузата уговаряща неустойка
за непредоставянето на обезпечение.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2023 г. между И. М. и ответното
дружество е сключен договор за кредит № ... („договора за кредит“), съгласно
който кредитора-ответник е предоставил в заем на ищеца сумата от 3 000 /три
хиляди/ лева.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е потребителски по смисъла на
1
Закона за потребителския кредит (ЗПК) и е сключен от разстояние по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) следва да
се прилагат императивните разпоредби на тези два акта, като: договорът
следва да бъде написан по ясен и разбираем за потребителя начин (чл. 10, ал. 1
от ЗПК); кредиторът не може да изисква от потребителят заплащането на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита (чл. 10а, ал. 2 от ЗПК); договорът следва да съдържа информацията по
чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
По процесният договор за кредит ответникът- кредитор е изискал и
събирал от ищеца следните такси/разходи за допълнителни услуги: “такса за
експресно разглеждане“; такси при забава в плащанията, съгласно тарифата на
ответното дружество, дължима за ангажиране дейността на служител, който
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането; неустойка
за не предоставяне на изискуемо обезпечение - 1/ Поръчител-физическо лице,
което да представи на Кредитора бележка от работодателя си, издадена не по -
рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да
е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца 2 и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да
няма кредитна история е Централен кредитен регистър към БНБ или да има
кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е
поръчител по друг активен договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2/Банкова гаранция,
която е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение по договор за паричен заем, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договор. При изчисляването на ГПР не са взети предвид разходите
изисквани от кредитора за т.нар. допълнителни услуги и неустойки.
От правна страна ищецът твърди по отношение на „таксата за експресно
разглеждане“ , че уговорката за тази клауза е нищожна на основание чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, доколкото същата е свързана с ангажимент на кредитора, който
дължи по закон - да разгледа и одобри заявлението за кредит. Това е такса
свързана с усвояването на кредита, каквато кредиторът няма право да събира.
Срещу заплащането на тази такса кредиторът не предоставя никаква
допълнителна услуга, а просто извършва действие, което е длъжен да извърши
по закон. Самата такса е с фиксиран размер, което е нееквивалентен на
2
предоставената в заем сума. Целта на тази такса е скрито оскъпяване на
кредита, с което се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за начисляване на ГПР в размер не по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва. По отношение на изискуемите такси при забава в
плащанията Ответното дружество - кредитор е уговорило такси дължими при
различна забава в плащанията - на 4, 11, 31, 45 и 91 ден. Такса се дължи за
покрИ.ето на разходи по събирането на вземанията на кредитора. От една
страна това е такса по администриране на кредита и е нищожна по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. От друга страна с тази такса се цели заобикаляне на чл.
33, ал. 2 от ЗПК с който е уговорен максимален праг на обезщетението за
забава, а именно не повече от размера на законната лихва.
Кредиторът е уговорил обезщетение за забава по чл. 33, ал. 2, но в
допълнение изисква от кредитополучателя и заплащане на допълнителни
разходи, под формата на такса. Клаузата относно тези таксите е нищожна на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗПК.
По отношение на изискуемата неустойка за непредоставено обезпечение
счита, че уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение
е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Процесната клауза за неустойка въвежда възникването на неустоечно
задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова - непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед
на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори
главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не
зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Предоставянето й от заемателя в
процесния случай създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
3
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната
лихва. Претендираната с исковата молба сума за неустойка обаче ще го
обогати неоснователно и е недължима на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3 вр. ал. 4 от
ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на
договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по
сделките и съдът да се съобразяват с тях.
На следващо място намира, че предвидената клауза е и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. За
невключването в ГПР на разходи по кредита Описаните в т.2.1 разходи се
третират от ответника - кредитор като допълнителна услуга, по отношение на
таксите и като неустойка, по отношение на непредоставянето на конкретното
описано обезпечение, поради което тяхната стойност не е включена при
4
изчисляването на ГПР по договора за кредит. Тези разходи са скрито
оскъпяване на кредита, чиято цел е не да се предостави допълнителна услуга
на потребителя, а да се изведе възнаграждението за заетата сума извън
рамките на договора за кредит, посредством уговорки за тези допълнителни
услуги. По този начин кредиторът „изважда“ тези разходи от обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК),
както и от понятието ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В горния смисъл
е и РЕШЕНИЕ НА СЪДА (ЕС) (девети състав) 21 март 2024 година по дело С-
714/22 постановено по преюдициално запитване отправено на основание член
267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г.,
постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г., в рамките на производство по дело
С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ВИВА КРЕДИТ” ООД, чрез адв.
Н. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове
като неоснователни. В отговора си ответникът потвърждава сключването на
Договор за заем „Standard 30“ № ... от 18.07.2023 г., между „ВИВА КРЕДИТ”
ООД като кредитор и ищеца И. С. М.. Твърди, че клаузите за такса експресно
разглеждане и за неустойка не са произвели действие. Намира, че безспорно от
съдържанието договора е че са посочени фиксирания годишен лихвен
процент, ГПР и общия размер на всички плащания по договора /главница и
възнаградителна лихва с включена такса експресно разглеждане на
документи/. Несъмнено от договора е и, че единственият компонент, който
определя ГПР е възнаградителната лихва, като са посочени и допусканията,
при които този ГПР се изчислява. Тоест, ГПР се формира от
възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен процент в
договора. Обстоятелството дали неустойката следва да се включи в ГПР е
въпрос относим към действителността на клаузата, а не на целия договор.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване
на годишния процент на разходите по кредита не се прибавят разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за
5
предоставяне на обезпечение има точно такъв характер и категорично не
следва да участва при формирането на ГПР. Нещо повече, включването на
неустойката в ГПР би представлявало недопустимо нарушение на
императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би
довело до заблуждаване на потребителя относно размера на действителните
разходи по кредита и размера на неговите задължения.
На следващо място ответникът намира, че е лишено от правна логика
становището, че неустойката следва да участва при формирането на ГПР не
само заради изричната забрана за това съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, но и поради
характера на неустойката, представляваща задължение, което възниква
условно само и единствено в случай, че кредитополучателят не осигури
обезпечение по вид и в срок, посочен в Договора. При сключване на Договора
ответното дружество няма как да предвиди в общия размер на плащанията
едно условно задължение, което не е било възникнало и не е било известно
дали ще възникне, тъй като зависи от бъдещо, тъй като зависи от бъдещо
несигурно събитие, а именно изпълнението на задължението за обезпечаване
на кредита от ищеца. Що се касае до таксата за експресно разглеждане и видно
от съдържанието на чл.1, ал.2 от Договора, този вид услуга е допълнителна,
която клиентът доброволно е избрал да ползва, като на основание чл.19 във
връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не
следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното
разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на
кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването и
управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи няма
задължителен характер, с което обстоятелството ищеца е бил запознат, както
и е избрал доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в
конкретно посочен размер, което се потвърждава от чл.1, ал.З от Договора. С
оглед на това, ищецът неправилно се позовава на неравноправност, именно
защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична негова заявка, а
не е едностранно наложена от ответното дружество, без той да има
възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на
таксата за нея.
Според ответника предоставянето на финансови услуги от негова страна
не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е
предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите. В
6
допълнение към изложеното намира, че съобразно текста на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете
като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на
кредите. ГПР се формира от общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. С оглед на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при
съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ, към датата на сключване на договора, се налага заключение, че
договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките на
допустимата в закона граница. Освен това следва да се има предвид и факта,
че договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора/в
случая небанкова институция/ да отпусне парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, заемополучателят се задължава не само да
ползва и да върне заетата сума, съобразно уговореното в договора, но и да
заплати уговорената лихва по кредита.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните
са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в
които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на
закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент
на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19. ал. 4 ЗПК.
Неоснователните и необосновани са твърденията на ищеца, че таксата за
експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса е дължима при избиране на услугата за
експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10
дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършва преди
сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да
се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Както
7
понятието „усвояване", така и „управление", упоменати в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
ясно посочват, че става въпрос за действия след зараждане на заемното
правоотношение, т.е. след сключване на договора за заем. Докато понятието
„усвояване" е сравнително ясно, то „управлението" на кредита е тясно
свързано предоставения портфейл средства и извършването на определени
услуги по управлението на предоставените инвестиции. Тази такса покрива
предоставянето на административни услуги като мониторинг на кредита
/регистрация в определени бази данни и регистри/, изпълнение на определени
операции от страна на кредитора за целите на оползотворяването или
възстановяването на заема, предоставен на потребителя. Таксата за експресно
разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното
правоотношение, което въпреки посочената предоставена услуга, може да не
възникне по решение на която и да е от страните - заемателя или заемодателя.
Както бе посочено по-горе в изложението, потребителят е имал възможност
свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни, а искането за ползване на
посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза
реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси.
Таксата за експресно разглеждане представлява цената на
предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на
документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният
размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД. Цената на услугата е резултат от
осъществена от него насрещна престация, поради което е неприемливо
твърдението, че клаузата, която регламентира тази услуга тя представлява
„скрито оскъпяване", уговорена в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК. Видно от чл.1, ал.2 от Договора, услугата по експресно разглеждане
на документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал
дали да се възползва от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да
се прибавя при изчисляване на ГПР. Процесната неустойка е начислена
вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на
заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова
гаранция. Предназначението на посочената неустойка е да обезщети
евентуалните вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди,
които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати
8
ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби -
евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си
набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови
лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото
договорно задължение и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът
щеше да е събрал вземането си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи,
за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно
задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена.
Всичко изброено до тук е налице в конкретния казус, поради което
единственият възможен и правилен извод е, че неустоечните задължения са
валидно възникнали.
Ответникът намира, че в TP № 1 от 15.06.2010 г. по тьлк. д. N9 1/2009 г.,
ОСТК на ВКС, е прието, че неустойката е нищожна, само ако единствената
цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай
не са налице, тъй като уговорената неустойка има обезщетителна функция.
Неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на
поетите от него договорни задължения. Поемайки по-голям риск, кредиторът
има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в
случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред има
пълното право изобщо да не встъпва в договорни правоотношения.
Дружеството не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно
условията по него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени
подбуди и воля е пожелал да сключи договора за заем и да се издължи
съгласно договорените условия. Непредоставянето на обезпечение поставя
сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумата по
предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на
търговска дейност, следователно и източник на приходи. Решението при какви
условия то ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо
от съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да
9
изразят несъгласието си като не ползват услугите му. Но оспорването им, след
като веднъж е изразено съгласие с тях, е индиция за недобросъвестност и цели
злоупотреба с право.
Ответникът твърди, че всеки заемател по договор за потребителски
кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от
договора в 14-дневен срок, за която ищецът е бил информирана чрез СЕФ и от
текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал
връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал
начислената му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този
смисъл, след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си
за предоставяне на предвидените в Договора обезпечения и при положение, че
не е пожелал да понесе тежестта на предвидената за това неустойка, то той е
разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне
неблагоприятните за себе си последици. Ищецът обаче не е сторил това, от
което следва, че е решил да ползва кредита и да изплати начислената му
неустойка. Досежно твърденията, изложени в исковата молба, че процесната
клауза за неустойка е нищожна, тъй като е неравноправна, счита също за
неоснователни.
Предявени са и насрещни осъдителни искове от „ВИВА КРЕДИТ” ООД
срещу И. С. М. за заплащане на суми в размер на СУМА В ОБЩ РАЗМЕР НА
3613.44 лева (три хиляди шестстотин и тринадесет лева и четиридесет и
четири стотинки), от които: 2842.91 лв. - главница по Договор за паричен заем
№ .../18.07.2023 г. и 770.53 лв. - договорна лихва за периода 16.09.2023 г. -
01.09.2024 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост на задължението
по договора).
Налице са твърдения, че на 18.07.2023 г. И. С. М. е сключил с
Дружеството (в качеството му на заемодател) Договора за паричен заем №
.../18.07.2023 г. („Договора“) и по силата на този договор е усвоила заемна
сума в размер на 3000 лв. С подписване на договора той се е задължила да
върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 257.89 лв.
Като в случай, че клаузата за експресно разглеждане на документи бъде
избрана и произведе действие размера на вноската с включената такса става в
размер на 404.80 лв. В настоящия случай тази клауза не е произвела действие
и размера на вноската е в размер на 257.89 лв., която включва дължимата
10
главница и договорна лихва. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от
Договор преди сключването му на заемателя е представен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно
изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Заемната сума е
отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49.45 % и общ
размер на плащанията - 6072.00 лв., в която са включени главница, договорна
лихва и такса за услуга експресно разглеждане на документи. В конкретния
случай не е начислена такса за експресно разглеждане на документи, клаузата
не в произвела действие и общата дължима сума но договора възлиза на
3868.35 лв., включваща главница и договорна лихва.
Ищецът по насрещния иск твърди, че заемополучателя И. С. М. е
извършил само едно плащане в размер на 400 лв., с която сума е погасил:
157.78 лв. – главница 82.91 лв. - договорна лихва; 160 лв. - разходи за събиране
на просрочени вземания.
В предвидения едномесечен срок за отговор на насрещните искове
ответникът по тях И. С. М. е подал отговор на исковата молба, в която взема
становище за частична основателност на иска за главница в размер на 2 400
лв., представляваща разликата между получената от него сума в размер на
3 000 лв. и платените от него 600 лв.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, както и насрещни осъдителни
искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е
да докаже сключването между страните на Договор за заем „Standard 30“ № ...
от 18.07.2023 г. с посоченото съдържание, твърдяното противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави, твърдяната неравноправност на
клауза „такса за експресно разглеждане“, клаузата уговаряща заплащане на
такса за забавено плащане и клаузата уговаряща неустойка за
непредоставянето на обезпечение, които се оспорват като нищожни. При
направени от ответника възражения, касаещи отрицателни факти, в тежест на
ищеца е да докаже съществуването на онези от тях, от които извлича
благоприятни за себе си последици. Ответникът следва да установи
11
възраженията си, а именно следва да докаже, че клаузите в процесния договор
са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си да представи
необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните и положителните факти, от които
черпи права, а като ищец по насрещните искове следва да докаже, че е платил
сумата за главница по договора, както и размера на договорната лихва,
тяхната изискуемост, а ответникът по тези искове следва да докаже, че е
върнал получената сума по кредита в уговорените в договора срокове.
Между страните са налице обстоятелства, които изрично се признават и
за които съдът да приеме, че не подлежат на доказване, а именно че между тях
е сключен Договор за заем „Standard 30“ № ... от 18.07.2023 г.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към така очертания предмет на
доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства
по делото.
Приложените към отговора на исковата молба и насрещната искова молба
документи са допустими като доказателствени средства и относими към така
очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат
допуснати като доказателства по делото.
Съдът намира искането на ответника за изслушване на ССЕ, която да
отговори на формулираните въпроси за основателно, с оглед разпределената
му доказателствена тежест, като вещото лице отговори и на служебно
поставения въпрос, а именно включени ли са в ГПР всички такси, неустойки и
лихви по договора и ако не са – какъв е размера на ГПР при включването им.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
12
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба,
документи под опис.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за заем „Standard
30“ № ... от 18.07.2023 г. като „ВИВА КРЕДИТ” ООД е заемодател, а И. С. М.
е заемател.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза с вещо
лице С. Р. И.ова от списъка на вещите лица към СГС за 2022 г., която да
отговори на въпросите от насрещната искова молба и служебно поставения от
съда въпрос, при депозит 400 лв., вносим от ищеца по насрещния иск в
едноседмичен срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.03.2025 г. от 09.30 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение, а вещото лице - след депозит. На ищеца по
насрещния иск да се връчи и препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13