Р Е Ш Е Н И Е
№40 28.02.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично
съдебно заседание на тридесети януари две
хиляди и двадесета год., в състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в
присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №521 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
К.К. *** против Решение №616 от 20.11.2019 год., постановено по АНД №1975/2019 год.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ №213/23.04.2019 год. на Зам. Кмета на община Стара Загора с
наложеното на К.К.К. административно наказание глоба по чл.63, ал.1, т.52 от Наредба
за обществения ред при ползване на превозни средства и общи площи на
територията на Община Стара Загора в размер на 50.00 лв., като наказанието е
намалено на 20.00 лв. Административното наказание е наложено на К.К.К. за това,
че на 20.03.2019 год. в 10.00 часа в гр. Стара Загора, на ул.“Свети княз
Борис“№100 е паркирал притежаваното от него МПС марка „Субару“ с рег.№****с
поставена на предната стъкло карта за паркиране на хора с трайни увреждания, на
неопределено с маркировка и пътни знаци място за хора с трайни увреждания, без
заплатена такса за паркиране в „зелена зона“. За това нарушение му е съставен
фиш за глоба с №54204/20.03.2019 год. за нарушение на чл.34 от Наредбата за
обществения ред при ползване на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора. На основание чл.66, ал..2 от същата Наредба, лицето К.К.
оспорва наложената му глоба с фиш, за което му е съставен и АУАН. С деянието е
нарушен чл.34 от Наредбата за обществения ред при ползване на превозни средства
и общи площи на територията на Община Стара Загора.
За да измени наказателното
постановление Районен съд Стара Загора е приел, че е установено по безспорен
начин извършеното административно нарушение, а при реализирането на
отговорността на нарушителя не са налице процесуални нарушения, които да
обусловят отмяната на обжалваното наказателно постановление. Нарушението е
извършено виновно и при пряк умисъл, а поставената карта за хора с трайни
увреждания не може да го освободи от заплащането на дължимата такса. Такава не
се дължи само ако е паркирал на местата, обозначени за паркиране на автомобили,
управлявани от хора с трайни увреждания. Приел е обаче, че при определянето на
размера на санкцията, наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН, поради което и е намалил размера на наложеното наказание от
50.00 на 20.00 лв. Изложил е също така съображения, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а прилагането му ще бъди в противоречие с
целите на налагане на наказанието. Това го е мотивирало да постанови решение за
изменението на наказателното постановление.
В касационната жалба се изложени
съображения, че от приложените по делото доказателства се установява
авторството на деянието. Счита, че в хода на съдебното производство са
допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита.
Съдът в съдебното си решение следва да даде отговор на наведените в жалбата
възражения и ако не да даде аргументиран отговор. В конкретния случай съдът не
е дал пълен отговор, с което е накърнил правото му на защита. В жалбата са изложени мотиви, че наказващият орган не е
изложил мотиви, с които да обори или да даде отговор на наведените от него
доводи и съображения, изложени в документите, подадени до Община Стара Загора.
Не е отговорено и на възражението му, чу при наличие на знак В 28, разпоредбите
на чл.34 и 47 от Наредбата са неприложими. Не му е станало ясно защо това не е
обсъдено от съда, а и не му е било ясно защо съдът не е приел наличието на
чл.28 от ЗАНН. Не е даден отговор на доказаното в хода на съдебното
производство нарушение, изразяващо се в диктуването, което е сторило лицето
посочено като свидетел при съставянето на акта, на актосъставителят. Счита, че
по този начин се замества волята и преценката на лицето, съставило АУАН. Не е
обсъдено също така, че според изложеното във фиша, нарушението е било в 15.45
часа, а в наказателното постановление е посочен час 10.00 часа. Направено е
искане за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с
което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответника Община Стара Загора в представеното
по делото писмено становище, излага аргументи за неоснователност на касационна
жалба.
Представителя на окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба
и предлага на съда да отмени въззивното съдебно решение и да се потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна, поради следното:
Районният съд е изложил
съображения, които настоящият съдебен състав намира за правилни и споделя на
основание чл.221, ал.2 от АПК, изречение второ.
В отговор на касационните
оплаквания следва да се добави следното:
Неоснователно е оплакването, че е
накърнено правото на защита на касатора, в развилото се производство пред
Районен съд Стара Загора. Същият е бил надлежно призован за съдебните
заседания, присъствал е заедно с адвоката си, доказателствените му искания са
били удовлетворени, с което е гарантирано в пълна степен правото му на защита.
Обстоятелството, дали районният съд е отговорил на всичките му оплаквания
изложени в жалбата, е обстоятелство, което не води до накърняване на правото му
на защита. В действителност съдът е дал мотивиран отговор на оплакванията
изложени в жалбата. Това че изводите на съда не се приемат от касатора, не води
до накърняване на правото на защита.
Съдът подробно и мотивирано е
проследил хронологията на събитията, като се почне от съставянето на фиш за
паркиране в зелена зона без заплащане на съответната такса, през възраженията
на К. против този фиш, призоваването му за съставянето на АУАН, съставянето на
този акт и издаването на наказателното постановление. Съдът е изложил
аргументи, които се споделят, че при реализирането на
административно-наказателната отговорност на К.К. не са допуснати процесуални
нарушения, които да доведат до накърняване на правото на защита на наказаното
лице, респективно да обусловят отмяната на наказателното постановление.
Действително в наказателното
постановление не са изложени доводи, защо наказващият орган не е приел, че
деянието не представлява маловажен случай, което обаче не е част от
задължителното съдържание на наказателното постановление съгласно разпоредбата
на чл.57 от ЗАНН. Липсата на такива мотиви не е основание за отмяната на
наказателното постановление, а ако такива липсват, то същото не представлява
процесуална пречка за съдебният контрол относно наличието или липсата на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай това е
сторено, като в последният абзац от мотивната част на обжалваното съдебно
решение са изложени и мотиви, защо деянието не е маловажен случай. В този
смисъл, не е основателно оплакването в касационната жалба, че няма произнасяне
относно маловажността на извършеното от касатора деяние.
Съгласно чл.99 от ЗДвП, в населените места
собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието, като местата за паркиране съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които на водача се указват условията за паркиране. В конкретния случай не
е спорно, че мястото на което е паркирал касатора попада в зелена зона на град
Стара Загора, като за него е предвидено и възможност за паркиране след
заплащане на съответната такса, приета от Общинския съвет. Не е спорно също
така, че водача притежава карта за хора с увреждания, издадена по надлежния
ред, която в деня на нарушението е била поставена на предното обзорно стъкло на
МПС. Наличието на такава карта обаче, не дава възможност на лицата, което я
притежават да паркират навсякъде в определената със заповед Кмета на Община
Стара Загора и така наречена „зелена зона“. Съгласно чл.47, ал.4 от Наредбата
за обществения ред при ползване на превозни средства и общи площи на
територията на Община Стара Загора, правоимащите лица по ал.3, могат да
паркират кратковременно – до 3 часа в „зелена зона“ без заплащане на определените с маркировка и пътни знаци
места за инвалиди, с поставена отвътре на предното стъкло карта по образец,
който отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от
Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. Валидността на
картата за паркиране на хората с трайни увреждания да е съобразена със срока на
експертизата на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК, но не повече от една години. Не е спорно, че
мястото на което е било паркирано управляваното МПС от К., не е било на място,
което е предназначено за инвалиди. Това обстоятелство предполага задължение на
водача на това МПС заплащането и на съответната такса, за използваното му право
на паркиране на това място. Безспорно е също така, че е въведена и закрила на
водачите с трайни увреждания, като с чл.44, ал.1, т.4 от Наредбата е въведена
забрана, а именно: не се допуска паркиране на МПС на места в “Зелена зона”
определени за инвалиди. С това се цели гарантиране ползването на тези места
само от хора, имащи трайни увреждания, но не и от други лица. За неспазването
на тази забрана е предвидена и съответната санкция – чл.63, ал.1, т.5.10 от
Наредбата. Аналогична е и санкционната норма на чл.178д от ЗДвП - Наказва се с
глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Не представлява съществено процесуално нарушение и
установеното в хода на съдебното производство обстоятелство, че
актосъставителят е съставил АУАН под диктовката на свидетелят по акта. С това
не се променя компетентността на актосъставителят, нито се накърнява правото на
защита на наказаното лице. И двамата са присъствали при поставянето на фиша,
както и при съставянето на АУАН. Не може да се приеме изразеното твърдение, че
по този начин се подменя волята на актосъставителят – ако същият смята, че не е
налице административно нарушение, то същият ни би съставял фиша от една страна,
а от друга има възможността да откаже подписването на съставеният акта за
установяване на административно нарушение.
Не е основателно и касационното оплакване, че е
налице разминаване в посоченият час на извършване на административното
нарушение - както в АУАН, така и в първоначално съставеният фиш №54204 е
посочен като час 10.00 часа, което обстоятелство не е оборено от касатора.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че на са
налице твърдените касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно
решение, същото се явява правилно и законосъобразно, постановено при липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на
материалния закон. Жалбата като неоснователно следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното съдебно решение на Районен съд Стара Загора бъде
потвърдено като правилно.
Водим
от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №616/20.11.2019 год., постановено по АНД №1975
по описа на Районен съд Стара Загора за 2019 год.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.