Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 09.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 10899 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищците А.Н.С. и З.Н.С. против решението от 02.07.2019г.
по гр. дело № 55776/2018г. на Софийския районен съд, ГО, 173 състав, с което са
отхвърлени обективно кумулативно и активно и субектино пасивно съединени искове
с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците А.А.М. и К.С. М. да
преустановят действията си, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно
правото си на собственост по отношение на подземния гараж на сградата, находяща
се в гр. София, кв. Бояна, ул. “********, представляващ обща част на етажната собственост,
които действия се изразяват в поставяне на заключваща врата, заграждане и
самостоятелно ползване на площи от подземни гаражи /15, 14 кв.м. към гараж № 2
и 12, 45 кв.м. към гараж № 3/ в същата сграда, както и за осъждането им да
премахнат за своя сметка загражденията и вратите на гаражите си за площта над
размера на притежаваната от тях такава, въздържайки се за в бъдеще от действия,
препятстващи ползването на общите части на подземния гараж.
В
жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение
поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения,
довели до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Конкретно се сочи, че ответниците
не са установили твърдението си, че ограждането на собствените им гаражни
клетки е осъществено съобразно одобрения инвестиционен проект от 03.07.2009г.,
нито че се касае до погрешно изчисляване на площите на гаражите. Не било
установено също, че е издадена и влязла в законна сила заповед по реда на чл.
62, ал. 2 от АПК, установяваща твърдяната очевидна фактическа грешка в площите
на гаражните клетки. Поддържат, че праводателката на ответниците е притежавала
две гаражни клетки – съответно с № 2 с площ от 23, 46 кв.м., съответстващи на
припадащите й се идеални части от общите части в подземната част на сградата, и
гаражна клетка с № 3 с площ от 19, 65 кв.м., съответстваща на припадащите й се
идеални части от общите части в подземната част на сградата. Навеждат
съображения, че ответниците не могат да придобият повече права от своя
праводател, а в случая била неприложима разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗЗД,
както неправилно бил приел районният съд. Счита за неоснователни възраженията
на ответниците, основани на факта, че ищците подписали акт образец 15 за
сградата без възражения, тъй като към датата на подписване на акта –
05.02.2010г., ищците притежавали единствено апартамент в процесната сграда, а
не и гаражни клетки. Отделно от това, в таблицата за площообразуването били
отразени площите на гаражните клетки на ответниците по начина, отразен в
изготвените нотариални актове за прехвърляне на правото на собственост върху
процесните обекти. По тези съображения счита, че са налице предпоставките за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените
искове да се уважат.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – А.А.М. и К.С.М., с която същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Считат първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и съобразно правилата за разпределение на докозателствената
тежест, както и в правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби. Не оспорват обстоятелството, че реалната площ на всяка от
притежаваните от тях гаражни клетки, измерена на място и отразена в кадастъра,
е по-голяма от тази, вписана в нотариалния акт – приблизително с 13, 84 кв.м.
за гараж № 2 и с 12, 79 кв.м. за гаража № 3. Това обаче не означавало, че
наличната в повече площ на гаражите е обща част. Счита, че не погрешно
изписаната площ на гаражните клетки определя обема на правото на собственост,
както върху гаражните клетки, така и към прилежащите идеални части от общите
части от подземното ниво, а обектът на правото на собственост в действителните
му фактически размери, съобразно функционалното му предназначение,
действителното изграждане и показанията на архитектурния проект в частта на
оградните обекта стени /страничните стени/. Изложени са и съображения, че
ответниците не пречат на ищците да упражняват пълноценно правата си на съсобственост
на общите части от подземното ниво, поради което правят искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищците и
ответниците са съсобственици в етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, кв. Бояна, ул. “********, притежавайки съответни самостоятелни обекти в
нея. Ответниците притежавали две гаражни клетки с № 2 и № 3, които били
нанесени като самостоятелни обекти в кадастралната карта. Приел е за
установено, че площта на тези гаражни клетки, измерена на място и отразена в
кадастъра, е по-голяма от тази, вписана в нотариалния акт, с които се
легитимират ответниците. В мотивите е посочено, че няма данни по делото, че
наличната в повече площ на гаражите е обща част, тъй като двете процесни гаражни
клетки били изградени съобразно предвижданията в одобрения проект на сградата,
в това число и по отношение на размера на площта, отразен в графичната част на
проекта. Като неоснователни са приети релевираните от ищците доводи, че щом в
нотариалния акт за покупка на гаражите те били записани с по-малка площ, то
ответниците били станали собственици само на тази по-малка площ, като в тази
връзка се е позовал на нормата на чл. 210, ал. 2 от ЗЗД. В мотивите е посочено
още, че привеждането на посочената в проектната документация на сградата площ с
реалната е въпрос на съответни административни процедури, като по делото не
било установено, че тези процедури били окончателно завършени. Отделно от това
са развити и съображения, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че със заграждането на гаражните клетки на площ, повече от описаната в
нотариалния акт за покупката им, ответниците по какъвто и да е начин пречат на
ищците да упражняват както правото си на собственост върху техни самостоятелни
обекти, така и върху общите части на сградата. Било установено от свидетелските
показания и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че поставените
врата и стени по никакъв начин не възпрепятстват достъпа и ползването на ищците
до общите части от подземния гараж, в това число паркирането, престоя,
придвижването и маневрирането на автомобилите през него. По тези съображения
предявените искове са отхвърлени.
На
етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че ищците са
придобили с договор за покупко-продажба от 23.06.2010г., обективиран в
нотариален акт № 173, том I, рег. № 2691, дело № 138 от 2010г., в условията на
съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, кв.
Бояна, ул. “********, представляваща гаражна клетка № 8-9 за два автомобила,
находяща се на сутеренния етаж на сградата, с идентификатор 68134.1940.722.1.18
и площ от 36, 39 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на
подземните гаражи и съответните идеални части от общите части на подземните
гаражи, без общите части на подземните гаражи. Не е спорно също, че ответниците
са придобили с договор за покупко-продажба от 29.03.2017г., обективиран в
нотариален акт № 56, том I, рег. № 811, дело № 39 от 2017г., в условията на
съпружеска имуществена общност, правото на собственост върху самостоятелни
обекти в описаната жилищна сграда, в това число са титуляри на правото на
собственост и на две гаражни клетки, разположени на сутеренния етаж, на кота
-3, 40 м., както следва: 1/. на гаражна клетка с № 2, със застроена площ по
документ за собственост от 23, 46 кв.м., заедно с припадащите се идеални части
от общите части на подземните гаражи и с припадащите се идеални части от общите
части в подземната част на сградата, без общите части на подземните гаражи,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 68134.1940.722.1.12 и 2/. на
гаражна клетка с № 3 със застроена площ по документ за собственост от 19, 65 кв.м., заедно с припадащите се
идеални части от общите части на подземните гаражи и с припадащите се идеални
части от общите части в подземната част на сградата, без общите части на
подземните гаражи, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
68134.1940.722.1.13. Установено е също така, че реалната площ на всяка от
притежаваните от ответниците гаражни клетки, измерена на място и отразена в
кадастъра, е по-голяма от тази, вписана в нотариалния акт от 29.03.2017г. –
приблизително с 13, 84 кв.м. за гараж № 2 и с 12, 79 кв.м. за гараж № 3.
От
представените по делото строителни книжа се установява, че процесната сграда е
построена въз основа на разрешение за строеж № 416/12.10.2006г., издадено от
главния архитект на Столична община – район “Витоша”. От извършеното
отбелязване върху представения чертеж и обяснителна записка към него, е видно,
че на 03.07.2019г. главният архитект на Столична община – район “Витоша” е
одобрил промяна на инвестиционния проект на сутерена на сградата, като
предвидените там паркоместа се обособили в отделни гаражи, отделени един от
друг с телена мрежа и затваряни посредством леко повдигащи се гаражни врати,
получавайки и нова номерация. В таблицата за разпределение на площите съобразно
преработката на инвестиционния проект застроената площ на двете гаражни клетки
е посочена, както следва: гаражна клетка № 2 – 23, 46 кв.м. и гаражна клетка №
2 – 19, 65 кв.м.
По
делото в първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва
да бъде кредитирано като пълно и обективно. Вещото лице е посочило, че
съответните площи на гаражни клетки с №№ 2 и 3, описани в нотариалния акт за
покупко-продажба от 29.03.2017г., не съответстват на площите, измерени и
отразени в проект за промяна по време на строителство – преработка на разпределение
на кота -3, 40 м., изготвена съгласно чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и разрешение за
строеж № 416/12.10.2006г., одобрено на 03.07.2009г., и на площите, измерени по
координати и отразени в издадените скици от АГКК, както и на площите, измерени
на място. По документ за собственост площите са съответно 23, 46 кв.м. /за
гаражна клетка № 2/ и 19, 65 кв.м. /за гаражна клетка № 3/, каквато площ била
отразена в проекта-изменение и в таблицата за разпределение на площите в
подземните гаражи. В кадастралната карта обаче били нанесени различни площи –
съответно 37, 30 кв.м. и 32, 44 кв.м. Измерената на място застроената площ е
37, 79 кв.м. за гаражна клетка № 2 и 32, 98 кв. за гаражна клетка № 3.
Разликата при измерване на площите по представения проект-преработка и при
измерване на място е незначителна – около 0, 49 кв.м. за гаражна клетка № 2 и
около 0, 54 кв.м. за гаражна клетка № 3 и според експерта може да се е получила
от методите на измерване. Вещото лице е
категорично в изводите си, че ползваната в повече площ от 1, 03 кв.м. за двете
гаражни клетки не е за сметка на общите части на етажната собственост, тъй като
същата площ попада в границите на затворените в преградни стени на гаражните
клетки, изградени от гипс-картон и врати, на основание одобрения проект за
изменение. В заключението е посочено още, че съществуващите гаражни клетки № 2
и № 3 във фактическите си граници съответстват на границите по инвестиционния
проект /част арихитектурна/, както и двете врати на гаражните клетки са
поставени на място, съобразено с архитектурния проект. Освен това процесните
гаражни клетки били поставени на място, функционално обособено за врата
съобразно действителното строително-техническо изпълнение на гараж № 2 и гараж
№ 3. По тези съображения е направен извод, че не съществува фактически завзета
от ответниците чрез поставяне на гаражните врати част, която да е извън
определената за тези гаражни клетки застроена площ.
Негаторният
иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно
право за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или
косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава
вещноправна защита срещу посегателства, които, без да отнемат владението,
пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да
ползва собствения си имот.
За
да се уважи негаторния иск за отстраняване и премахване на състоянието,
настъпило в резултат от вече извършени нарушения на правото на собственост,
ищецът трябва да докаже по реда на пълното и главно доказване, че ответникът
осъществява спрямо имота му неправомерни въздействия, които му пречат, или има
намерение да извърши такива. Не е нужно да се доказва, че ответникът оспорва
вещното право на ищеца или сам заявява такова върху имота му. Достатъчно е да
се докаже самият факт на въздействието. Не е нужно ищецът да доказва, че
ответникът не разполага с основание да осъществи въздействието си върху имота -
ако ответникът твърди това, в негова тежест е да го докаже.
Ответникът
по реда на насрещното доказване следва да установи, че е имал право да
осъществи въздействията върху имота, довели до състоянието, чието отстраняване
ищецът преследва.
По
принцип ищецът следва да докаже и с какво поведението на ответника ограничава
правата му.
В
предмета на доказване на предявената претенция се включва установяването на
следните кумулативни предпоставки: ищецът следва да докаже 1/. че е собственик
на имота или че притежава ограничено вещно право върху него; 2/. че ответникът
е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие /следва да се
докаже не само, че ответникът е извършил някакви действия върху имота на ищеца,
но и че тези действия са противоправни – такива, с които се е нарушила
възможността или попречило на
ищеца да ползва и владее собствения си имот по предназначение/; 3/. с това
нарушение му се пречи да упражнява правото на собственост върху имота в неговия
пълен обем. Предпоставки за уважаване на предявения иск са както извършването
на действия, засягащи имота на ищеца, така и създаването в резултат на това на
препятствие за неговото пълноценно ползване.
От събраните по делото доказателства не се установи ответниците да
са осъществили твърдяното в исковата молба неоснователно действие, изразяващо
се в присъединяване на обща част на подземните гаражи към площта на всяка една
от гаражните клетки. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза съществуващите гаражни клетки с № 2 и № 3 във
фактическите си граници съответстват на границите по инвестиционния проект
/част архитектурна/, както и двете врати на гаражните клетки са поставени на
място, съобразено с архитектурния проект. Това означава, че площта на
процесните гаражи, определена съобразно границите на същите, посочени в графичната
част на инвестиционния проект, не съответства на записаната в чертежа площ и на
тази в таблицата за разпределение на площите от 21.06.2010г. Площта, измерена
съобразно параметрите по графичната част, съответства на тази, измерена реално
на място. Разликите в площите са общо около 1, 03 кв.м., които според вещото
лице са незначителни и вероятно се дължат на методите на измерване.
Следователно, процесните гаражи са изградени в съответствие с предвижданията по
графичната част на инвестиционния проект.
Дори и да се приеме, че твърдяното противопрано поведение от
страна на ответниците е установено, крайните изводи за отхвърляне на
предявените искове няма да се променят. И това е така по следните съображения:
Негаторният осъдителен иск е средство за защита на правото на
собственост във всички случаи, при които ответникът с поведението си е създал
неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия
на ищеца. В конкретния случай твърдяното противоправно лишаване на ищеца от
възможността да ползва обща част от подземния гараж, в това число
паркирането, престоя, придвижването и маневрирането на автомобилите през него, произтича не от поведение на самия ответник, а от
осъществяване строителството на сградата при спазване на издадените
строителни книжа.
С решение № 243 от 23.10.2012г. по гр.д. № 197/2012г., ІІ ГО, на ВКС, съдът е дал отговор на въпроса допустимо
ли е осъдителният иск по чл. 109 ЗС да бъде успешно проведен срещу
ответник, който с поведението си само се ползва от създаденото противоправно
състояние /доколкото твърдяното противоправно поведение е вследствие на одобреното
изменение в инвестиционния проект/, но същото не е възникнало от негово активно
поведение, а от административен акт, издаден на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Даденият отговор на въпроса се споделя от
настоящия съдебен състав, като приема, че от
решаващо значение за изхода на производството по предявения негаторен иск е не установяването
на ограничаване на възможността ищеца да упражнява собственическите си
правомощия, а липсата на причинна връзка между това състояние и поведението на
конкретния ответник, срещу когото е насочена претенцията. От събраните по
делото доказателства може да се направи категоричния извод, че такава причинна
връзка не е налице. В конкретния случай твърдяното ограничаване на правата на ищците се
дължи не на осъществено от ответника въздействие върху общата част, а на
начина, по който е изградена сградата вследствие на допуснато по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ изменение
в одобрения инвестиционен проект след издаване на разрешението за строеж. Оттук
следва, че твърдяното противоправно състояние, срещу което се търси защита в
настоящото производство, не е предизвикано от ответника. Нещо повече - искът не
би могъл да бъде уважен, доколкото същият е правно средство за възстановяване
на имота в състоянието от преди нарушението, а в случая такова състояние няма -
сградата е била изградена и въведена в експлоатация в съответствие с одобреното
по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ изменение
в одобрения инвестиционен проект, т.е. липсва предишно състояние, което да
определи съдържанието на дължимото от ответника поведение в случай на неговото
осъждане.
Предвид гореизложеното, негаторният иск по чл. 109 ЗС се явява неоснователен, тъй като с него се цели преустановяване на
твърдяно противоправно състояние, което не е предизвикано от поведение на
ответника, а е причинено от административен акт по чл. 154, ал. 5 ЗУТ. В случая се установи, че изградените на място
гаражни клетки съответстват по площ на графичната част на проекта-преработка от 03.07.2009г., както и че съществуващите гаражни клетки № 2 и № 3
във фактическите си граници съответстват на границите по инвестиционния проект
/част арихитектурна/, а двете врати на гаражните клетки са
поставени на място, съобразено с архитектурния проект.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е представила
доказателства за сторени в производството разноски, поради което такива не
следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 156282 от 02.07.2019г., постановено по гр. дело № 55776/2018г. на
Софийския районен съд, ГО, 173 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.