Решение по дело №349/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 62 ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Производството е образувано по жалба на Н. Г. Н. с постоянен адрес в [населено място], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], чрез адв. М. Я. срещу Заповед № Л-432/26.01.2024г. на зам. Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на акта, по подробно изложени съображения. Твърди, че не са налице основанията по чл. 62 ЗИНЗС за преместването му, тъй като вече е започнал изтърпяване на наказанието в затвора в [населено място]; започнал е полагане на труд в него; постоянния му адрес е в [населено място]; наред с това, родителите му са възрастни хора с малки пенсии и ще им бъде трудно да пътуват до [населено място] от селото, в което живеят на територията на общ.[област]. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощниците си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът, Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. С. оспорва жалбата и представя писмени доказателства по делото. Твърди, че заповедта е за първоначално разпределение по чл. 58 от ЗИНЗС, което се извършва по ред, определен от Главен директор на ГДИН, поради което не е приложим чл. 62 от ЗИНЗС.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е депозирана пред надлежния съд, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

Н. Г. Н. е лишен от свобода, като съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 414/2023г. по описа на Окръжен съд [област] е осъден на 1 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим. Постъпил е в Затвора – [област] на 27.06.2023г.

С оспорената заповед, издадена от зам. Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 58 от ЗИНЗС и на основание точка 4.8 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния Директор на ГДИН е издадена във връзка с разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съобразно т. 4. 8 осъдените, лишени от свобода лица от областите [област] и [област] се настаняват в Затвора – [населено място].

По делото е приложена Заповед № Л-4743/2/08.11.2022г., с която старши комисар Ц. Ц. - заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определен да премества лишени от свобода от един затвор в друг, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването.

От жалбоподателя е представено и прието по делото Удостоверение за постоянен адрес, видно от което от 18.12.2023г. Н. Г. Н. е с постоянен адрес [населено място], ул.“ ***“ № ** вх.* ет.* ап.*. Представено е и Удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че от 20.11.2023г. Н. е с настоящ адрес [населено място], ул.“ ***“ № ** вх.* ет.* ап.*.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 62 ал. 5 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1 т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В тази връзка, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", оправомощен със Заповед № Л-4743/2/08.11.2022г., на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и съобразно чл. 62 ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в установената от закона писмена форма по чл.59 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43 ал. 4.

Със Заповед № Л-919/08.03.2017г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4. 8 Затвора [населено място] – лишени от свобода от [област] и [област]".

В процесния случай, относно първоначалното настаняване на жалбоподателя, административният орган, при издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са приети правила, на база установените от закона норми и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях.

Съгласно чл. 142 ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му. Налице са и изключения, а именно изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142 ал. 2 АПК. Касае се за такива нови факти, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед. Това е общо правило на ЗИНЗС и касае първоначалното разпределение и настаняване на лишените от свобода в пенитенциарните заведения. В случая, между страните липсва спор, че към момента на издаване на процесната заповед, жалбоподателя е с постоянен и настоящ адрес [населено място]. С оглед постоянния адрес на оспорващия към момента на приключване на устните състезания по делото, посоченото в заповедта правно основание – т. 4. 8. от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН е неприложимо, доколкото същото касае осъдените лишени от свобода с постоянен адрес в областите [област] и [област]. Съобразно приложимия териториален принцип, в предвид актуалната регистрация по постоянен адрес, жалбоподателя следва да изтърпи наказанието в Затвора в [населено място].

По изложените съображения, налага се извод за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, а именно да се гарантира в максимална степен правото на лишения от свобода да осъществява контакт със семейството и близките си.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 480лв. – разноски по делото, съобразно представения списък.

Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № № Л-432/26.01.2024г. на зам. Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.58 от ЗИНЗС е наредено Н. Г. Н. да бъде настанен в затвора в [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Н. Г. Н., [ЕГН] сумата от 480лв. / четиристотин и осемдесет/, представляваща разноски по делото.

 

Решението, съгласно чл. 62 ал. 3 изр. второ от ЗИНЗС, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.