Решение по дело №3881/2018 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1538                    гр. Русе, 09.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Русе, XII - ти граждански състав в публично съдебно заседание на 18 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : Десислава Великова

при секретаря Светла Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3885 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е искова молба от Р.С.М., в която твърди, че работи по служебно правоотношение в системата на МВР, като за периода м. юни 2015г. до предявяване на исковете заемал длъжността „младши оперативен дежурен" в О Д - ГПУ при РДГП Русе. През всичките 24 часа от смените, които бил отработил, бил на разположение на работодателя и с готовност изпълнявал служебните си задължения през цялото време. Заявява че за периода от 01.06.2015 г. до 01.06.2018 г. не му били предоставени ободряващи напитки по време на смените с нощни часова, като за 2015 г. те били в размер на 43 броя, през 2016 г. – 82 броя, през 2017 г. – 73 броя и през 2018 г. – 35 броя нощни смени. Също така заявява, че не му било изплатено и допълнително възнаграждение във връзка с изпълняваните от него дейности, във връзка със съхранение на оръжие и боеприпаси, тяхното раздаване, приемане и проверка на тяхната наличност, тъй като охранявал взривоопасни вещества в шкаф 1. Иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 139,20 лева, представляваща възстановяване на суми за ободряващи напитки за периода 01.06.2015 г. до 01.06.2018 г., допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности в размер на 2870,00 лева, както и мораторна лихва за забава в размер на 392.62 лева върху последното за периода 01.06.2015 г. до 01.06.2018 година.

В отговора на исковата молба ответника счита предявените искове за неоснователни.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно предявения иск от ищеца за допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности като държавен служител в МВР

Няма спор по делото, че през периода от м. юни 2015г. до м. юни 2018г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение на длъжността „младши оперативен дежурен" в ОД - ГПУ при РДГП Русе и през този период не е получавал допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, предвидено в чл. 178, ал.1 т.2 ЗМВР.

През процесния период, допълнителните възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР са определяни въз основа на Заповед№8121з-671/09.06.2015г. на Министъра на вътрешните

работи, издадена на осн. чл. 179, ал.2 вр. чл. 178, ал.1 т.2 и нар. 1, т.26а от ДР на ЗМВР, с която е отменена Заповед рег. №1887/2011г. В последствие посочената Заповед е изменена със Заповед № 81213-532/03.04.2017 г. Страните не спорят и по въпроса, че за претендираните от ищеца дейности, ако се дължи допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, то следва да е в максимален размер 50% от определена база по посочените по-горе заповеди, която първоначално е била 140лв., последствие увеличена на 190 лв.

Във връзка с изискана справка от заместник - директора на ГДГП по повод постъпило предложение за промяна на длъжностните характеристики на „оперативен дежурен"(ОД) и „младши оперативен дежурен"(МОД), в РДГП –

Русе е извършена проверка и изготвена справка, обективирана в писмо рег. №4066р-5719/10.05.2017г. на директора на РДГП - Русе, в което е посочено, че, в ГПУ Русе, МОД в ОДЧ извършва пропускателна дейност, охрана на административната сграда на ГПУ, охрана на намиращите се в сградата, в стаята на ОДЧ, каса за съхранение на оръжие и боеприпаси.

В писмо УРИ4066р-8217 от 03.07.2017г. на директора на РДГП-Русе е посочено: „В резултат на извършени реформи в МВР, бяха променени част от функционалните задължения на оперативните дежурни части. Обективно тези служби продължават да изпълняват дейности по координация и взаимодействие на сили и средства, приемане на спешни повиквания и охрана на обекти". По тази причина е счетено, че е целесъобразно да бъде направено предложение за изменение и допълнение на Заповед №8121з-671/09.06.2015г., като се предвиди допълнително възнаграждение за ОДЦ/ОДЧ.

Съгласно чл.178, ал.1 т.2 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за изплащането им следва да се определи с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед е предвидено в чл. 179, ал.2 ЗМВР.

Легално определение на „Специфични служебни дейности" се съдържа в §26а от ДР на ЗМВР – това са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа, патрул но-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни производства.

В Заповед №8121з-671/09.06.2015г. е предвидено за охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности – до 50 %, за постови дейности – охрана на сгради и обекти изцяло на открито – до 30%, охрана на задържани лица – до 20% и охрана на сгради и обекти (вътрешни постове) до 15%.

Съгласно Инструкция № 1з-1373/21.06.2010г., ищецът като МОД е задължен да извършва контрол за охрана на структурата и спазването на пропускателния режим, в тъмната част на денонощието – охрана на сградата, шкафа с огнестрелни оръжия и боеприпаси, помещенията на секретно и явно деловодства, тези за съхранение на веществени доказателства, личните вещи и ценности на задържаните лица, извършва контрол и оперативно ръководство на силите и средствата на ГПУ, осъществява граничен контрол в зоната на управлението. Също така с писмото от 10.05.2017г. на директора на РДГП – Русе изрично е признато, че през процесния период в помещението, където ищецът е изпълнявал служебните си задължения, са се съхранявали оръжия и боеприпаси, за опазването на които безспорно е носел отговорност при изпълнение на служебните си задължения. В длъжностната характеристика на МОД на ОД на ГПУ изрично е посочено, че следва да изпълнява и други служебни задачи, възложени от ръководството извън изрично изброените в нея. Липсата на назначени служители на длъжността „пазач" в ГПУ – Русе дава основание да се приеме, че на МОД реално са възлагани и задачи свързани с охрана на сгради и обекти (вътрешни постове), както и на задържани лица, дейности които обосновават предпоставките за определяне и изплащане на допълнително възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности по смисъла на чл. 178, ал.1 т.2 ЗМВР.

По тази съображения съдът намира, че на ищеца му е дължимо допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за процесния период. Относно размера на същото: няма спор, че определянето му е в компетентността на ръководителя на съответното структурно звено, при граница 50% от сумите определени в цитираните по-горе заповеди, които са съответно до март 2017г. в размер на 70лв., а след това в размер на 95лв., както са и претендирани. Като в тази връзка съдът цени заключението на вещото лице дадено като вариант 2.1, предвид неговите специфични знания и непредобеденост от спора. Доколкото така претендираните допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности са в рамките на нормативно установеното, то предявеният иск по отношение на тях следва да бъде изцяло уважен. С оглед основателността на главния иск, обусловеният от него иск за присъждане на обезщетение за забава също следва да бъде уважен, доколкото ответникът като работодател не е изпълнил своевременно задължението си за изплащане на цялото дължимо трудово възнаграждение, част от което са и претендираните допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности в размер на 392.62 лв., посочени в заключението на вещото лице в т.3.1.

Относно предявения иск от ищеца за заплащане левовата равностойност на ободряващите напитки за периода 01.06.2015 г. до 01.06.2018 г.

Спори се по тълкуването и прилагането на нормите уреждащи размера и дължимостта на претендираните възнаграждения.

Съгласно чл. 181 ал.3 изр. последно от ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя от Министъра на вътрешните работи със заповед (чл. 1 81 ал.4 от ЗМВР), а условията и редът за предоставянето

се  определят с  наредба  (чл.   181   ал.5  от ЗМВР).  През  периода за който се претендира сумата за ободряващи напитки са действали:

Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на Министерството на вътрешните работи, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч. и Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч.

В двете наредби има идентична разпоредба, която гласи: Ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари (съответно чл.10 и чл.12). Именно на тези разпоредби се позовава ответника и излага доводи, че не следва да се присъжда парична компенсация за непредставените ободряващи напитки като цитира и съдебна практика в този смисъл. Настоящият състав на съда не споделя доводите на ответника, нито практиката цитирана от него по следните съображения:

Разпоредбата съгласно, която ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари определя единствено задължение за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Тази разпоредба обаче не освобождава от отговорност работодателя в случай на неизпълнение на задължението си. Чл. 181 ал.З от ЗМВР създава задължение за работодателя на което кореспондира право на служителя да получи ободряващи напитки и ако приемем, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без последици то това влиза в, разрез с правовия ред. При неизпълнение на задължение в общия случай страната има право на иск за реално изпълнение. В случая обаче характера на престацията-ободряваща напитка- е такава, че следва да се извърши в точно определен момент- по време на нощно дежурство и ищецът няма интерес да предяви иск за реално изпълнение и да получи от ответника ободряващите напитки на които има право. Т.е. към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено. Когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване.

По изложените съображения искът за равностойността на неполучените ободрителни напитки следва да се уважи в размера изчислен от вещото лице-139.20 лева.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски за процесуално представителство в размер на 350лв.

В тежест па ответника на осн. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал.1 т. 1 ГПК следва да се възложи и държавната такса по дело в размер на 214,80лв., както и 150 лв. за назначената по делото експертиза.

Мотивиран така, Районен съд - Русе

Р    Е   Ш   И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция" – МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза" №46, да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** ***, сумата от 2870 лв., представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности като държавен служител в МВР за периода месец 01.06.2015г. до месец 01.06.2018г. включително, ведно със законната лихва считано от 05.06.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 392.62 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за периода 01.06.2015г. до 01.06.2018г., сумата от 139.20 лв., представляваща паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки по време на нощни дежурства в периода 01.06.2015г. до 01.06.2018г. със законната лихва от 18.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 350 лв.- разноски за производството.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция" - МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза" №46, да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 214,80лв. държавна такса по делото и 150 лв. за назначената по делото експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.