РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Бургас, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. И.а
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20252100501219 по описа за 2025 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез юрк. Соня Петрова, против Решение №
153/02.05.2025 г. по гр. д. № 1337/2024 г. на Районен съд – Несебър, с което е
уважен искът по чл. 439, ал. 1 ГПК на Д. И. И. за приемане за установено, че
той не дължи на дружеството следните парични вземания: 809,89 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането; 144,16 лв. – възнаградителна лихва
(надбавка); 75,69 лв. – законна лихва за забава за периода от 05.05.2011 г. до
28.03.2012 г.; 125 лв. – деловодни разноски, от които 25 лв. за държавна такса
и 100 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 10.08.2012 г. по гр. д. № 18284/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, предмет на изпълнително дело № 12020/2012 по описа
на ЧСИ Неделчо Митев, с рег. № 841 на КЧСИ.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно. Изразява се несъгласие с
аргументите на районния съд, че установените в закона давностни срокове за
вземането на дружеството са изтекли в периода 07.06.2017 г. – 05.07.2024 г.
Страната сочи, че във връзка със събирането на вземането са били извършвани
1
редица процесуални действия, прекъсващи давността, а именно: на 30.08.2012
г. с молба за образуване на изпълнително дело, с която на съдебния
изпълнител са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ; на 19.08.2015 г. с
молба за встъпване на въззивното дружество по изпълнителното дело, с която
на съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ; на
30.11.2015 г. с подаване на молба с искане за насрочване на дата за опис на
движими вещи; на 11.04.2017 г. с изпращане на призовка за принудително
изпълнение с насрочване на дата за опис на движими вещи; на 07.06.2017 г.
със запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД, разпореждане за
насрочване на опис на движими вещи и покана за доброволно изпълнение; на
22.08.2017 г. с молба за налагането на запор и за насрочване на дата на опис на
движими вещи; на 04.10.2018 г. с молба за справка в регистрите на БНБ и
НАП и за налагане на запори и за опис на движими вещи; на 04.07.2019 г. с
изпращане на призовка за принудително изпълнение до длъжника; на
22.10.2020 г. с молба за справка в Българската народна банка и за налагане на
запор, алтернативно за насрочване на опис на движими вещи; на 25.02.2021 г.
с молба за справка в Българската народна банка и за налагане на запор,
алтернативно за насрочване на опис на движими вещи; на 03.05.2022 г.и
20.02.2023 г. с аналогична молба. Поддържа се, че погасителната давност за
вземането на дружеството спрямо физическото лице не е изтекла към
завеждането на настоящото исково производство. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски. Не се правят нови доказателствени искания.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. И. И., чрез адв. Н.
Драганов от Адвокатска колегия – Пловдив, в който се поддържа, че жалбата е
неоснователна. Излагат се доводи, че мотивите на първоинстанционното
решение са правилни. Въззиваемият счита, че не е надлежно уведомен за
цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Иска се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски. Не се правят нови доказателствени
искания.
Съдът намира подадените жалба и отговор за редовни и допустими,
поради което няма пречка да бъдат разгледани по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С исковата молба Д. И. И. е предявил срещу „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване, че не
дължи сумите по изпълнителен лист от 10.08.2012 г. по гр. д. № 18284/2012 г.
по описа на Софийски районен съд, предмет на изпълнително дело №
2
12020/2012 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег. № 841 на КЧСИ. Сочи се,
че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност.
С отговора на исковата молба се сочи, че давността при влязла в сила
заповед за изпълнение е 5 години и че кредиторът периодично е искал да се
извършат изпълнителни действия, с които е прекъсвал давността.
В решението на районния съд е прието, че давността за вземанията по
изпълнителния лист е 5 години. За да се прекъсне давността, било нужно да са
предприети конкретни действия по принудително изпълнение от органа по
изпълнението в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на
запор върху вземане на длъжника към трети лица, извършване на опис на
вещи и оценка с оглед публична продан и др. Според съда последното
предприето изпълнително действие по изпълнителното дело се изразява в
налагане на запор върху банкови сметки на ищеца, като за дата на действието
следвало да се приеме изходящата дата в деловодната система на съдебния
изпълнител – 07.06.2017 г. В решението е отречено прекъсване на давността с
насрочване на опис на движими вещи от страна на съдебния изпълнител с
разпореждане от 04.07.2019 г., тъй като описът не е извършен; няма никакви
удостоверителни документи, издадени от органа на изпълнението, в които да
се отразява, че адресът на длъжника е посетен на място и че описът не е могъл
да се извърши поради това, че не е осигурен достъп до имота; не е уведомен и
компетентният съдебен изпълнителен от съответния съдебен район, на който
се намира адресът на длъжника, който да предприеме действия в изпълнение
на насрочения опис. Съдът е отбелязал също, че по делото не са извършени
каквито и да е справки по установяване на всички възможни адреси на
длъжника, с оглед евентуалното му откриване и призоваване за насрочения
опис. Поради това се приеме, че насроченият на 04.07.2019 г. опис е само
формален и не е прекъснал давността. Постъпилите след 04.07.2019 г. искания
от взискателя за налагане на запор върху открити банкови сметки на
длъжника не прекъсвали давността, тъй като запор вече бил наложен със
запорни съобщения от 08.07.2014 г. до всички банкови институции. Съдът е
приел, че погасителната давност е изтекла на 05.07.2024 г., поради което е
уважил предявения иск.
По въпроса дали е изтекла погасителната давност настоящата инстанция
намира следното:
Съгласно Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния
съд погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, горепосоченото постановление е обявено за изгубило сила.
Според Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г.
на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. №
3
2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, погасителната давност се прекъсва и от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
Съгласно практиката на ВКС давността по влязла в сила заповед за
изпълнение е петгодишна (вж. например Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д.
№ 4063/2021 г. на ВКС, III г.о.).
Неправилна е тезата на районния съд, че само успешните изпълнителни
действия прекъсват погасителната давност. Искането на взискателя за
предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността,
доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействие
на кредитора. За прекъсване на давността водещо значение има действието на
кредитора взискател (отправеното искане до съдебния изпълнител), а не
резултатите от изпълнителното действие. Неуспешните изпълнителни
действия, т.е. действия които не са довели до реално събиране на имущество
на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително
изпълнение съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, които прекъсват давността.
Застъпваното виждане, че само резултатните изпълнителни действия могат да
прекъснат давността, игнорира принципа, че прилагането на погасителната
давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността
вземането да бъде събрано. В тази насока е формирана съдебна практика на
ВКС, обективирана в Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. № 1924/2023 г. на
ВКС, IV г.о., Определение № 1032/07.03.2024 г. по гр.д. № 2928/2023 г. на
ВКС, III г.о., и др.
Според мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Изложеното налага да се разгледа цялата хронология на изпълнителното
дело, за да се прецени кои действия прекъсват давността.
На 30.08.2012 г. по молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД е образувано изпълнително дело № 12020/2012 по описа на ЧСИ
Неделчо Митев, с рег. № 841 на КЧСИ. Към молбата е представян
изпълнителен лист от 10.08.2012 г. по гр. д. № 18284/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, с който Д. И. И. е осъден да заплати на основание
влязла в сила заповед за изпълнение следните суми: 809,89 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането; 144,16 лв. – възнаградителна лихва (надбавка); 75,69
лв. – законна лихва за забава за периода от 05.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; 125
лв. – деловодни разноски, от които 25 лв. за държавна такса и 100 лв. С
молбата на съдебния изпълнител са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ.
На 10.09.2012 г. са изпратени съобщения със запори до всички банки.
Успешно е наложен запор върху сметка на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД. С това действие давността е прекъсната.
4
На същата дата на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, която е връчена на 26.11.2012 г. чрез залепване на уведомление по
чл. 47 ГПК. В поканата е посочено, че се насрочва опис на движимото
имущество на адреса на длъжника, който ще се състои на 13.12.2012 г. от 14:00
ч.
На 08.07.2014 г. отново е изпратено съобщение до всички банки за
налагане на запори на вземанията длъжника. Не е наложен нов запор, но
действието, макар и безрезултатно, прекъсва давността.
На 30.06.2015 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е
подало молба за встъпване в делото като взискател, тъй като вземането срещу
длъжника му е прехвърлено с договор за цесия. С молбата на съдебния
изпълнител се възлагат правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, но не се иска
прилагане на конкретен изпълнителен способ, поради което тази молба не
прекъсва давността. Не прекъсва давността и искането за конституиране като
взискател, защото това не е изпълнително действие.
Във връзка с доводите на въззиваемия за липса на съобщаване на
цесията следва да се отбележи, че според практиката на ВКС (вж. например
Решение № 209/28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.) надлежното
уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор (цесионер), тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този,
който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите
действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол.
Погасителната давност е прекъсната и със следните последващи
действия:
- на 09.11.2015 г. с отправяне на молба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД да бъде насрочен опис на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжника Д. И. И.;
- на 07.06.2017 г. с разпореждане на ЧСИ за насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника и изпращане на запорно съобщение до
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД;
- на 01.08.2017 г. с молба на взискателя да бъде наложен запор на
банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, както и да бъде направена
справка за други сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях;
- на 15.08.2017 г. с молба на взискателя да се извърши опис, оценка и
публична продан на движимите вещи, находящи се на адреса на длъжника;
- на 25.05.2018 г. с молба на взискателя да се извърши справка за
банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях;
- на 04.07.2019 г. с разпореждане на ЧСИ за насрочване на опис на
движими вещи, находящи се на адреса на длъжника;
- на 01.07.2020 г. с молба на взискателя да се извърши справка за
5
банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях, както и да се
извърши опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника;
- на 15.02.2021 г. с молба на взискателя със същото съдържание като
предходната;
- на 04.04.2022 г. с молба на взискателя със същото съдържание като
предходната;
- на 01.02.2023 г. с молба на взискателя със същото съдържание като
предходната.
От всичко изложено става ясно, че погасителната давност за процесните
вземания е била прекъсвана многократно и е невъзможно да е изтекъл
предвидения в закона петгодишен срок. Ето защо първоинстанционният съд
неправилно е преценил, че искът е основателен. Обжалваното решението
следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за двете инстанции има
въззивникът. За всяка инстанция съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото. Следва да се присъдят и 20 лв. – такса за копие от
изпълнително дело в първата инстанция, както и 25 лв. – държавна такса за
въззивно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 153/02.05.2025 г. по гр. д. № 1337/2024 г. на
Районен съд – Несебър, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от Д. И. И., с ЕГН
**********, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, за приемане за установено, че той не дължи следните парични
вземания: 809,89 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата
от 11.04.2012 г. до окончателното изплащане на вземането; 144,16 лв. –
възнаградителна лихва (надбавка); 75,69 лв. – законна лихва за забава за
периода от 05.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; 125 лв. – деловодни разноски, от
които 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 10.08.2012 г. по гр. д. №
18284/2012 г. по описа на Софийски районен съд, предмет на изпълнително
дело № 12020/2012 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег. № 841 на КЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. И., с ЕГН **********,
да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от 445 лв. – деловодни разноски за двете инстанции.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7