Р Е Ш
Е Н И Е
№ 105
гр.Горна
Оряховица, 12.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав,
в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№134/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени искове по чл.210
ал.3 от
КТ ввр. чл.206 ал.1 от КТ ввр. чл.203 ал.1 от КТ.
Ищецът „БДЖ-Пътнически
превози“ЕООД - Поделение за пътнически превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ:******(чрез адв.Д.Х. ***) твърди в
исковата молба, че И.П.И. е в трудовоправни отношения с Локомотивно депо –
Г.Оряховица, по силата сключен помежду им Трудов договор№1247/04.11.1994г. на
длъжност „машинист, локомотивен“. След поредното преобразуване в системата на
железниците, съгласно Заповед№601/29.09.2017г. на Управителя на „БДЖ-Пътнически
превози“ЕООД Локомотивно депо – Г.Оряховица е част от структурата на Поделение
за пътнически превози – Г.Оряховица. На 30.12.2018г. И.П.И., по време на
работа, в качеството му на „машинист, локомотивен“ при обслужване на влак№20151
с ЕМВ№32-137/138, при потегляне на влака от пети коловоз в гара Г.Оряховица не
бил извършил всички необходими действия за снемане на работния токоснемател при
преминаване на сигнализирано място, което трябвало да бъде преминато със свален
токоснемател и конкретно не се е убедил по безспорен начин(визуално), че е
свалил работния токоснемател на ЕМВ№32-137/138, вследствие на което последвал
удар на работния токоснемател в бетонен надлез и същият се повредил. Това
причинено закъснение на влак №20151 със 74min. Tвърди се, че описаното
представлява нарушение на чл.364 от Наредба№58/2006г. и представлява и
неизпълнение на задълженията на И.П.И., в качеството му на „машинист,
локомотивен“, съгласно вменените в длъжностната му характеристика задължения,
описани в: Раздел „Основни трудови задължения“(осигурява безаварийно возене на
влаковете по график); Раздел „Основни нормативни актове, които трябва да
познава лицето заемащо длъжността“(предписанията(ПП-ПЛС), ПДВ и ПP в ЖПТ,
заповеди, инструкции, касаещи изпълнението на служебните му задължения).
Това довело до възстановяване на
повреден работен токоснемател на ЕМВ№32-137/138, в размер общо на 491.96лв. В писмените си
обяснения И. заявил, че предприел действия за сваляне на работния токоснемател,
но по други причини същият не се свалил. Работодателят не кредитирал с доверие
дадените от служителя обяснения, тъй като същият е бил длъжен да премине място
със свален работен токоснемател, в т.ч. да се убеди по безспорен начин, че
осъществените от него действия имат резултат и работният токоснемател е бил
свален. Такава проверка не била осъществена от И., което довело до преминаване
на място сигнализирано за преминаване със свален токоснемател без това
действително да е осъществено. Допускането на произшествия в железопътния
транспорт от служители чрез нарушаване на установените правила, следвало да се
счете за тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради факта, че тези действия и бездействия можело да
доведат до тежки последици, както за работниците/служителите в железопътния
транспорт, така и за всички останали граждани. Изложеното мотивирало
работодателя да приеме, че описаните по-горе действия и бездействия от страна
на И.П.И., дори и да не са извършени от него умишлено, то същите били извършени
при груба небрежност. Вследствие допуснатите нарушения, били причинени вреди за
ППП-Г.Оряховица в размер на 491.96лв. Тези вреди били в причинна връзка с
действията и бездействията на И.П.И. – „машинист, локомотивен“ в Локомотивно
депо Г.Оряховица при ППП-Г.Оряховица - “БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, по време
на работа. Вследствие неизпълнение на вменените му задължения, ответникът станал причина за причинените
вреди на ищеца. Със Заповед№11/11.02.2019г. на Директор ППП Г.Оряховица, на основание чл.186 от КТ(виновното
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина), ввр.
чл.187 т.3 предл.I и предл. последно от
КТ(неизпълнение на възложената работа, неспазване на технологичните
правила), чл. 187. т.9 предл.I от КТ(увреждане на имуществото на
работодателя), чл.187 т.10 предл.I и предл. последно от КТ(неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в други нормативни актове или определени при
възникването на трудовото правоотношение), както и чл.189, чл.192 ал.1, чл.193
ал.1 ввр. чл.194 ал.1, ал.3 от КТ, на И.П.И. било наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“. Със същата заповед
работодателят е наредил да бъде
удържана от възнаграждението на И.
сумата 491.96лв., съгласно чл.210 ал.4 от КТ и чл.446 ал.1 от ГПК. С възражение
с вх.№22-03-385/26.02.2019г. ответникът
оспорил писмено основанието и размера на ограничената имуществена отговорност,
наложена му със заповедта за наказание. Моли съда да осъди И.П.И. да заплати на
ищцовата страна сумата 491.96лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които е причинил на работодателя по при неизпълнение на трудовите си
задължения в качеството си на „машинист,
локомотивен“ при обслужване на влак№20151 на 30.12.2018г. и повреждане на
токоснемател на ЕМВ№32-137/138, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считано от предявяване на исковата молба – 18.10.2019г. до окончателното и изплащане. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът
И.П.И.(чрез адв.Л.П. от ВТАК) оспорва предявените искове. Oспорва част от
изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба. Невъзможно би било действието да се развива „при потегляне на
влака от пети коловоз в гара Горна Оряховица” и че е трябвало да се извършат
всички необходими действия за снемане на работния токоснемател. Работодателят
изисквал от ответника да снеме работния токоснемател - елемент, без който е
немислимо движението му. В заповедта се твърдяло, че било извършено нарушение на трудовата дисциплина в
гара Г.Оряховица, като впоследствие, събитието се е случило в междугарието
Г.Оряховица – с.Джулюница. При
работодателя нямало правилник, в който да са описани „всички необходими действия”
за снемане на работния токоснемател. Недоумение пораждала и последващата му констатация: „конкретно не се
е убедил, по безспорен начин /визуално/, че е свалил работния токоснемател на
ЕМВ№32-137/138”, т.е. било необходимо по
някакъв начин ответникът да напусне ЕМВ№32-137/138 по време на движение, и да
осъществи въпросното убеждаване/визуално/.
В приложените обяснения ответната
страна е твърдяла, че своевременно
изключил ЕМВ(пантограф и ГВП), и при един изправен ЕМВ това било напълно достатъчно, машинистът да се убеди в извършването на действието,
което му се вменявало, че не бил извършил. Твърди, че изпълнил вменените ми с
длъжностната характеристика задължения по трудова функция и в унисон с
осигуряването на безаварийно возене на влаковете по график. Твърди, че
работодателят му предал за изпълнение на задълженията си по трудова функция,
неизправен в техническо отношение ЕМВ.
Не били налични каквито и да било доказателства на негово някакво виновно поведение или за неспазване изискване във връзка с
естеството на работата си, което да доведе до
понасяне на ограничена
имуществена отговорност. По делото липсвал представен валиден документ с оценка
на щетата. Повредата не била вписана в книга „акт поръчки“. Във връзка с
инцидента бил наказан дисциплинарно и в тази връзка депозирал писмени
обяснения. Обстоятелството, че не бил
оспорил пред съда заповедта, по никакъв начин не манифестирало негово
съгласие с описаното в нея и затова депозирал и възражение. Не ставало ясно
състоянието на токоснемателя - повреждане, счупване или нещо друго. След като своевременно изключил ЕМВ(пантограф
и ГВП), поради трудно подвижна тресчотка било възможно да не се е смъкнал
токоснемателя, но техническото състояние на тресчотката било извън неговите
задължения. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на
ГПК, приема за установено следното:
Безспорно
е установено, че И.П.И. е в трудово правоотношение с Локомотивно депо –
Г.Оряховица, съгласно сключен Трудов договор№1247/04.11.1994г. на длъжност
„машинист, локомотивен“. След поредното преобразуване в системата на
железниците, съгласно Заповед№601/29.09.2017г. на Управителя на „БДЖ-Пътнически
превози“ЕООД Локомотивно депо – Г.Оряховица е част от структурата на Поделение
за пътнически превози – Г.Оряховица.
На
30.12.2018г. И.П.И., по време на работа, в качеството му на „машинист,
локомотивен“ обслужвал на влак№20151 с
ЕМВ№32-137/138.
Според
приложения окончателен доклад№205 от заседание на Районна комисия за анализ на
ситуация, близка до инцидент, проведено на 21.01.2019г., за възникнало събитие на 30.12.2018г. в
07:08часа, „след потегляне на влака от V коловоз на гара Г.Оряховица,
локомотивния машинист предприема сваляне работния(заден по посока на
движението) токоснемател на секция№32-138, за преминаване под надлеза в
изходните стрелки на гарата. Мястото е съоръжено със сигнали указващи
преминаване със свалени токоснематели и задължава локомотивния машинист да
премине със снети токоснематели. При преминаване на надлеза, локомотивния
машинист не забелязва разлюляване на контактната мрежа. След преминаване на
надлеза, локомотивният машинист включва Главния въздушен прекъсвач(ГВП) на ЕМВ
и вдига токоснемателя. При вдигането на токоснемателя се заземява контактната
мрежа. Локомотивният машинист извършва оглед на ЕМВ и констатира повреден
работен токоснемател, който не нарушава габарита на ПЖПС. Локомотивният
машинист придвижва влака по инерция до спирка Честово и установява влака и уведомява заинтересованите длъжностни лица
за техническото състояние на ЕМВ. След спиране на напрежението в контактната
мрежа и обезопасяване на повредения токоснемател, локомотивният машинист връща
влака в гара Г.Оряховица, където за обслужване на влака е даден ЕMB№32-035/036
с причинено закъснение от 74 минути. ЕМВ№32-137/138 е подаден за авариен ремонт
в Локомотивно депо Г.Оряховица“.
Приложени
са: калкулация за направени разходи, относно оставен влак№20151, обслужван от
ЕМВ№32-137/138, поради удар на работния токоснемател на 30.12.2018г.(труд –
34.06лв., соц.осигуровки и надбавки – 10.56лв., материали – 375.44лв.,
общопроизводствени разходи – 112% – общо разходи за производство – 458.21лв.);
калкулация за завишените разходи за труд на превозната бригада(труд – 14.06лв.,
соц.осигуровки и надбавки – 4.36лв., общопроизводствени разходи 109% -
15.33лв., или общо разходи за производство – 33.75лв.).
С писмо-уведомление от 15.01.2019г. от страна на Началник Локомотивно депо
Г.Оряховица по реда на чл.193 ал.1 от КТ
са изискани писмени обяснения от И.П.И. във връзка с инцидент от
30.12.2018г. и Констативен протокол
№179/02.01.2019 г. на комисия за разследване III категория за фактите и
обстоятелствата констатирани при настъпила ситуация близка до инцидент с
влак№20151.
Приложени са обяснения на И.П.И. от
21.01.2019г. като се твърди, че своевременно
изключил ЕМВ(пантограф и ГВП), и при един изправен ЕМВ това било напълно достатъчно. При натискане на
ключа за изключване го задържал известно време, с цел вентилът за сваляне да
остане по-дълго време захранен, за да успее една по-трудно подвижна тресчотка
да се премести в крайно положение(това се случвало и друг път). След като
своевременно изключил ЕМВ(пантограф и ГВП), поради трудно подвижна тресчотка
било възможно да не се е смъкнал токоснемателя, но техническото състояние на
тресчотката било извън неговите задължения.
Според
Доклад от 22.01.2019г. на Началник Локомотивно депо Г.Оряховица, относно
извършено разследване на причините довели до закъснението на влак№20151 на
30.12.2018г., обслужен с ЕМВ№32-137/138,
„на 30.12.2018г. влак№20151 е обслужен с ЕМВ№32-137/138 от „машинист,
локомотивен“ И.П.И.. При потегляне на влака от пети коловоз в гара Г.Оряховица
локомотивният машинист И. изключва ЕМВ, но не се е убедил че токоснемателя е
свален и преминава през място сигнализирано съгласно Наредба№58/2006г. със
вдигнат токоснемател, вследствие на което последва удар на токоснемателя в
бетонен надлез и същия се поврежда. За обслужване на влака е подаден
ЕМВ№32-035/036 и е причинено закъснение на влака от 74 минути. Локомотивен
машинист И. не е изпълнил чл.364 от Наредба№58/2006г., тъй като е преминал
място сигнализирано със сигнал „свали пантографа“, с вдигнат пантограф.
Съгласно изготвена калкулация за възстановяването на повредения токоснемател са
необходими 491.96лв.“. Предлага се на локомотивен машинист И.П.И., обслужвал
влак№20151 на 30.12.2018г. с ЕМВ№32-137/138 да се наложи дисциплинарно
наказание „Забележка“ и да се потърси имуществена вина.
Със
Заповед№11/11.02.2019г. на Директор ППП Г.Оряховица, на основание чл.186 от КТ(виновното
неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина), ввр.
чл.187 т.3 предл.I и предл. последно от
КТ(неизпълнение на възложената работа, неспазване на технологичните
правила), чл. 187. т.9 предл.I от КТ(увреждане на имуществото на
работодателя), чл.187 т.10 предл.I и предл. последно от КТ(неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в други нормативни актове или определени при
възникването на трудовото правоотношение), както и чл.189, чл.192 ал.1, чл.193
ал.1 ввр. чл.194 ал.1, ал.3 от КТ, на И.П.И. било наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“. В мотивите на заповедта е посочено, че „И. в качеството
му на „машинист, локомотивен” при обслужване влак№20151 с ЕMB№32-137/138, при
потегляне на влака от пети коловоз в гара Г.Оряховица не е извършил всички
необходими действия за снемане на
работния токоснемател при преминаване на сигнализиран място, което трябва да
бъде преминато със свален токоснемател и конкретно не се е убедил по безспорен
начин/визуално/, че е свалил работния токоснемател на ЕМВ№32-137/138, вследствие
на което е последявал удар на работния токоснемател в бетонен надлез и същият
се поврежда. Описаното представлява нарушение на чл.364 от Наредба№58/2006г.,
както и неизпълнение на задълженията на И.П.И.,
в качеството му на „машинист, локомотивен” относно вменените в длъжностната му характеристика
задължения, описани в: Раздел - основни трудови задължения „Осигурява
безаварийно возене на влаковете по график“;
Раздел - основни нормативни актове, които трябва да познава лицето заемащо
длъжността - „Предписанията(ПП-ПЛС), ПДВ и ПР в ЖПТ, заповеди, инструкции,
касаещи изпълнението на служебните
задължения”. Със същата заповед
работодателят е наредил да бъде удържана от възнаграждението на И. сумата 491.96лв.,
съгласно чл.210 ал.4 от КТ и чл.446 ал.1 от ГПК. Цитираната заповед е била
връчена лично на И.П.И. на 20.02.2019г. С възражение с
вх.№22-03-385/26.02.2019г. ответникът
оспорил писмено основанието и размера на ограничената имуществена отговорност,
наложена му със заповедта за наказание.
От страна на ответника са ангажирани
гласни доказателства. Св.И. Ив.Р.(помощник локомотивен машинист към ППП Г.Оряховица)
твърди, че в посочения ден с ответника били в една бригада и тръгнали от пети коловоз посока гара Шумен. Композицията
се състояла от 4 вагона(всеки с дължина
25м). Когато постъпвали на смяна приемали локомотива само с един пътен
лист(на него пишело дали локомотивът е изправен). Вписвало се и в дневник. След
излизане от гара Г.Оряховица имало участък, където се минавало с изключен
локомотив. Машинистът свалял токоснемателя/пантографа(там имало пътеки, където
преминават хора, животни) и следвало да бъдат особено внимателни и прецизни. Наложило
се да вдигнат и двата пантографа, като впоследствие се установило(на спирка
Честово), че единият не бил вдигнат. Пантографът бил счупен и следвало да
отстранят повредата. Не можело да се установи дали пантографът бил вдигнат или
не(намирал се на третия вагон). Имало ключ на таблото, чрез който се
задействала една тресчотка, а посредством нея - пневматиката, за да спадне
пантографът и да не е във вдигнато положение. Случвало се често при сваляне или
при вдигане, тресчотката да остане в средно положение и в такъв случай
пантографът оставал или в долно положение, или не можел да се вдигне. При
задействане на ключа се включвали и главните
въздушни прекъсвачи и отчитало, че няма никакво напрежение. Обаче това
не е нещо което можело да покаже, че пантографът е в долно или долно положение.
По делото
е допусната съдебна технико-оценъчна експертиза. Вещото лице е приложило
снимков материал за обстановката на гара Г.Оряховица(за преминаване под надлеза
в изходните стрелки на гарата посока спирка Честово). Прави уточнение, че една
мотриса е дълга 100м, като предният токоснимател се намира на 35-40м от
кабината на локомотивния машинист, а задният токоснимател е на разстояние
60-65м от челото на ЕМВ. Поставени пред
препятствието „надлез“ са два сигнала: -първият сигнал е сигнал за неутрална
ставка; -вторият сигнал, т.н. „минус“ „свали пантографа“, като локомотивният машинист е длъжен да смъкне
токоснимателя/пантографа чрез натискане на бутон(снимка 2 на лист 71 от делото).
Ако всичко е наред и в изправност, токоснимателят трябва да се задействат до
3-4 секунди. Непосредствено след това влакът директно влизал в лявата крива(снимка
3 на лист 72 от делото), където локомотивният машинист дори да се покаже и да
следи какво става на покрива на ЕМВ, той нямал видимост към токоснимателя. Освен
това, според вещото лице, вероятно се касае за технически отказ да сработи
сложен електро-пневматично-механичен възел на високо амортизирана транспортна
техника. Според вещото лице в „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД - ППП Г.Оряховица, с
оглед острият недостиг и крайната амортизация на тяговия подвижен състав(ел.локомотиви
и ЕМВ) и с цел минимален престой в локомотивното депо при извършване на авариен
ремонт на токоснемател била въведена организация на работа: -в склада на Локомотивно депо Г.Оряховица се съхранявали
годни за вграждане отремонтирани токоснематели(всеки бил придружен с документ,
в които била направена калкулация на разходите при последния му ремонт; -при
влизане в Локомотивно депо Г.Оряховица повреденият токоснемател за кратък
период от време се подменял с изписан от склада отремонтиран токоснемател, като
калкулираните разходи за предходния ремонт на токоснемателя заедно със
стойността на труда за подмяната му се начислявали на отремонтирания ел.локомотив
или ЕМВ; -сваленият повреден токоснемател, след направена поръчка за ремонт, се
отремонтира и се прибира в склада на
локомотивното депо. Вещото лице е изложило в табличен вид остойностените разходи за материали и труд по
възстановяване на повредения
токоснемател на ЕMB№32-137/138 – общо 485.40лв.(труд – 34.06лв.;
общопроизводствени разходи(2019г.) – 38.15лв.; социални осигуровки и надбавки –
10.56лв.; труд превозна бригада – 14.06лв.; общопроизводствени разходи(2018г.)
– 15.33лв.; социални осигуровки и надбавки – 4.36лв.; възстановяване
токоснемател – 368.88лв.). Това представлявал и размерът на причинената щета. Съдът
кредитира заключението на вещото лице
като обективно и обосновано. Същото не е оспорено от страните.
При така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Според
чл.203 ал.1 от КТ, работникът/служителят отговаря имуществено за вредата, която
е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. За вреда, причинена на работодателя по небрежност при
или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът/служителят
отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение – чл.206 ал.1 от КТ. В чл.210 от КТ е развита процедурата при
осъществяване на ограничената имуществена отговорност. Този ред се отклонява от
общото исково производство и го дерогира (Решение№619/19.06.2002г. по
гр.дело№913/2001г. - IIIг.о. ВКС). В този случай, работодателят издава заповед,
с която определя основанието и размера на отговорността на работника или
служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието,
заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от
колективния орган за управление на предприятието. Заповедта се издава в
1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото
лице, но не по-късно от 1 година от причиняването и, а когато вредата е
причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в
3-месечен срок от откриването и, но не по-късно от 5 години от нейното
причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за
осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
Ако работникът/служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори
писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви
срещу него иск пред съда.
Съгласно
събраните по делото доказателства работодателят е изпълнил предвиденото в
разпоредбата на чл.210 ал.1 от КТ производство, приключило с издаване на Заповед№11/11.02.2019г.
на Директор ППП Г.Оряховица за налагане
на имуществена санкция спрямо ответника, с която е определено основанието и
размера на отговорността му. Същата е издадена в предвидените в закона срокове
и в едномесечен срок е постъпило възражение от работника като предпоставка за
развитие на съдебното производство за реализиране ограничената имуществена
отговорност на работника по чл.210 ал.3
от КТ.
При това
положение в тежест на работодателя е да установи твърденията си, че ответникът
е проявил небрежност при изпълнение на трудовите си задължения и че в пряка
причинна връзка с това му поведение е настъпило процесното „произшествие“ и
конкретно – да се докаже наличието на елементите, включени във фактическия
състав на чл.203 от КТ, а именно – наличие на трудово правоотношение с
работника/служителя към момента на причиняване на вредите, деяние, противоправно
поведение на работника/служителя, довело до настъпването на вредата(несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка
между противоправното поведение и неговия резултат -
вредата(Решение№8/01.02.2018г. по гр.дело№1111/2017г. – IVг.о. ВКС). Не подлежи
на доказване от страна на работодателя небрежността като форма на виновно
поведение на работника/служителя, но тази законовата презумпция за виновност
може да се обори от ответника, като докаже, че вредата не се дължи на негови
действия или бездействия, а е налице обективна причина за увреждащия резултат.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че помежду им съществува трудово
правоотношение, по силата на което ответникът заема длъжността „машинист,
локомотивен“. Безспорно също е това, че на 30.12.2018г. при движение на
обслужвания от ответника влак№20151 с ЕМВ№32-137/138, при потегляне на влака от
пети коловоз в гара Г.Оряховица настъпило произшествие - при преминаване под
бетонен надлез токоснемателят останал вдигнат, в резултат на което последвал
удар и токоснемателят се счупил. От това за работодателя настъпили имуществени
вреди.
Спорна
между страните е причината за инцидента. Според ищеца-работодател,
произшествието се дължи на обстоятелството, че ответникът не е спазил сигнала
„свали пантографа“ във връзка с чл.364 от Наредба№58/02.08.2006г. за Правила за
техническата експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт(издадена от МТ обн. ДВ бр.73/05.09.2006г. …изм.доп.).
Според цитираната разпоредба, сигналът „Свали пантографа“ е изправена на единия
си връх квадратна табела със син фон и бяла ивица по края, като на синия фон е
нанесена бяла хоризонтална ивица. Поставя се на 50m пред неутрална вставка или
пред мястото, което трябва да бъде преминато със свален пантограф, и задължава
машинистите да свалят пантографите. Според ответника причината за инцидента е
техническа неизправност на системата за управление и „несработване“ на
техническото средство за снемане на токоприемателя(…“при натискане на ключа за
изключване го задържал известно време, с цел вентилът за сваляне да остане
по-дълго време захранен, за да успее една по-трудно подвижна тресчотка да се
премести в крайно положение“…това се случвало и друг път). След като
своевременно изключил ЕМВ(пантограф и ГВП), поради трудно подвижна тресчотка,
било възможно да не се е смъкнал токоснемателя, но техническото състояние на
тресчотката било извън неговите задължения“…). При това положение в тежест на
работодателя е да установи твърденията си, че ответникът е проявил небрежност
при изпълнение на трудовите си задължения и че в пряка причинна връзка с това
му поведение е настъпило процесното произшествие. Такова доказване в
производството по делото не е проведено.
Недоказан
остава именно фактът, че с небрежното си
поведение ответникът е повредил токоснемателя на електромотрисен влак
ЕМВ№32-137/138. Единствените доказателства в тази връзка са докладни,
съставляващи преразказ на събития от страна на лица, служители на ищеца, които
не са присъствали на случая, и самите обяснения на ответника(за които се
подчертва, че не се възприемат), както и изцяло възприетите от ищеца
„калкулация за направени разходи” и „калкулация за завишените разходи за труд
на превозната бригада” за сметка на щети. Други доказателства какво и как се
случило, и защо се е случило, на 30.12.2018г. не са ангажирани въобще, като
всяка следваща докладна или заповед съставлява преразказ на предходната. Всички
те са оспорени по съдържание от ответника. Същите, обаче представляват изходящи
от ищеца частни документи и не разполагат с обвързваща съда доказателствена
стойност за изложените в тях констатации и изводи.
Установи
се(и с оглед констатациите на вещото лице), че процесният ЕMB№32-137/138 е произведен в периода 1969г.-1972г. Тази 50
годишна транспортна техника е морално и физически остаряла и амортизирана. При
зададена от локомотивния машинист, посредством командния пулт на ЕМВ, команда
за спускане на токоснемателя, фабрично нямало информираща индикация дали
командата е възприета и изпълнена от бордовата техника на ЕМВ(локомотивният
машинист нямал обективен контрол дали токоснемателят е в смъкнато положение). Впрочем,
обективно с оглед техническата и експлоатационна пригодност на тази техника, „командата“
и респ. манипулациите във връзка с нейното осъществяване не се записват от
регистриращото устройство(подобно черна кутия) на ЕМВ. В конкретния случай,
след като ЕМВ навлиза в лява крива(завой), където машинистът заемал дясната
част на командната кабина, същият не би могъл да извърши визуален контрол(и с
оглед дължината на мотрисата – 100м) дали токоснемателят е свален. Според
показанията на И. Ив.Р.(помощник локомотивен машинист) управляваният от
ответника при произшествието локомотив е произведен в началото на седемдесетте
години на миналия век и с него и преди са се случвали подобни инциденти, при
които ключът не е задействал(ключът следвало да задействала тресчотка, а
посредством нея – пневматиката(въздушни прекъсвачи), с които да се установи токоснемателят в долно, респ. в горно
положение). Според вещото лице твърде е вероятно да се касае за технически
отказ да сработи сложен електро-пневматично-механичен възел на високо
амортизирана транспортна техника. Следователно
възможно е произшествието, от което за ищеца са настъпили процесните вреди, да
се дължи не на проявена от ответника небрежност, а на технически причини, респ.
вредата да е била в резултат на нормален производствено-стопански риск по
чл.204 от КТ. В този случай работникът/служителят не е обвързан с причиняването
на вредата и отговорността му се изключва. За нормален се смята обичайния за дадена
производствен-стопанска дейност риск, т.е. рискът който е присъщ и неотменно
съпътства тази дейност, респ. трудова функция, при конкретните материални и
организационни условия за тяхното осъществяване. Това обаче, само по себе си,
при липса на съдебно-техническа експертиза за установяване техническото
състояние на машината и причините за произшествието, не е достатъчно, за да се
приемат за установени при условията на пълно и главно доказване твърденията на
ищеца, че вредите са настъпили именно поради проявена от ответника небрежност
при изпълнение на трудовите му задължения.
Това прави
искът за сумата 491.96лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
които е причинил на работодателя по при неизпълнение на трудовите си
задължения в качеството си на „машинист,
локомотивен“ при обслужване на влак№20151 на 30.12.2018г. и повреждане на
токоснемател на ЕМВ№32-137/138, както и акцесорният - за лихва за забава,
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника И. сумата 300.00лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от страна на „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД - Поделение за пътнически превози – Г.Оряховица с БУЛСТАТ:******, с адрес на управление:
гр.Г.Оряховица ул.„Цар Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г.,
против И.П.И. с ЕГН**********, с адрес:
***.Оряховица, за: сумата 491.96лв,
представляваща
обезщетение за имуществени вреди, които е причинил на работодателя по при
неизпълнение на трудовите си задължения
в качеството си на „машинист, локомотивен“ при обслужване на влак№20151
на 30.12.2018г. и повреждане на токоснемател на ЕМВ№32-137/138, ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба –
18.10.2019г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА „БДЖ-Пътнически
превози“ЕООД - Поделение за пътнически превози
Г.Оряховица с БУЛСТАТ:******, с адрес на управление: гр.Г.Оряховица ул.„Цар
Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г., ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И. с ЕГН**********, с адрес:
***.Оряховица, сумата
300.00лв./триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: