Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 121 от ГПК. С определение от 23.09.2014 година, постановено по гр.дело № 543 по описа на Районен съд гр. Б. за 2014 година възражението на ответника "У. Б."-, гр. С. за местна подсъдност е отхвърлено като неоснователно. Определението е обжалвано от "У. Б."-, гр. С. Изложени са оплаквания, по същество свеждащи се до нарушение на разпоредбата на чл.113 от ГПК. Ищците и ответници по частната жалба – А. С. И. и Ц. И. П.И. – излагат доводи за безпорочност на атакуваното определение. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на относимите към спора доказателства, приема: А. С. И. и Ц. И. П.И. са предявили иск против "У. Б."-, гр. С., с който атакуват валидността на сключен договор за кредит между страните в конкретни клаузи и търсят присъждане на сумата от 1 400 лв., платена без основание сума по въпросния договор. С отговора на исковата молба ответникът е заявил отвод за неспазване на местната подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК. Поискал е прекратяване на делото пред сезирания съд и изпращането му на Софийски районен съд с довод, че седалището на ответника е в гр. С. За да постанови атакуваното определение първостепенният съд е приел отвода за подсъдност за неоснователен, а нормата на 113 от ГПК за приложима в казуса. Определението е правилно. Текстовете на чл. 108, ал. 1, изречение второ и чл. 113 от ГПК изрично сочат възможността с иск като предявения, да бъде сезиран съда по местонахождение на поделението на юридическото лице-ответник, респективно – този по настоящия или постоянен адрес на потребителя-ищец. Освен за преки отношения с клон на юридическото лице-ответник, законът говори и за преки отношения с поделения на корпорацията. Цитираното в договора за кредит "... филиал Р...." недвусмислено сочи, че дружеството има поделение в града, в който ищците имат постоянен адрес, макар да не е организационно обособен в клон на търговското предприятие по смисъла на чл. 17 от ТЗ. Тези факти поставят предявения иск в приложното поле на чл. 108, ал.1, изречение второ от ГПК и сочат местната компетентност на сезирания съд. Идеята на закона е да не се злепоставят интересите на неограничен брой потребители с неизгоден за защитата им местно компетентен съд. До аналогични изводи се стига и от гледище на особената подсъдност по чл. 113 от ГПК. Текстът не се отнася единствено за исковете по ЗЗП. Това ясно личи от съпоставителното тълкуване на чл. 113 от ГПК от една страна, и нормите на чл. 112, 114 и 115 от ГПК от друга. Там където законът има предвид конкретен вид иск, или конкретна категория ищци, той го предвижда изрично. Това в нормата на чл. 113 от ГПК не е сторено. Понятието потребител е употребено без резерви. Като е съобразил цитираните разпоредби, първостепенният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да се отмени по реда на настоящото производство. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Потвърждава определение от 23.09.2014 година, постановено по гр.дело № 543 по описа на Районен съд гр. Бяла за 2014 година. Връща делото на Районен съд гр. Бяла за разглеждане на спора по същество. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |