Решение по дело №1501/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./     .4.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:                      

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Албена Янакиева 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1501 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т. 1 от ГПК вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ).

Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени на осн. чл. 327  и чл. 86 ЗЗД от предявени от „КОМЕРСИАЛ ФУУД“ООД, ЕИК ********* гр. Ямбол ж.к. Златен рог бл. 18 вх.Д ет. 4 ап. 105, чрез адв. Г. ***) със служебен адрес гр. Ямбол, ул. Жорж Папазов 14 ет.1 кантора 109 срещу «ВИВАНЕЛ КЪМПАНИ» ЕООД, ЕИК *********, с. Звездица, ул. Феникс № 81, представлявано от управител Н П  за присъждане по сметката на ищеца IBAN ***"Обединена българска банка" АД на следните суми:

33 733.85лв, претендирана като сборен остатък от  дължима цена на доставени периодично и приети от ответника хранителни стоки, фактурирани с №**********/31.05.2019, №**********/01.06.2019,   №**********/18.06.2019,  №**********/18.06.2019, №**********/19.06.2019, №**********/03.07.2019, ведно със законната лихва от предявяване на иска за окончателно изплащане на дълга, както и

538,64лв, претендирана като сбор от начислено по всяко от така фактурираните задължения обезщетение за забавено плащане, считано от падежа (следващ връчване на фактурата в деня на доставката)  до предявяване на иска на 20.08.2019г.

Страните претендират насрещно за определяне на разноски, заявени в списъци (л.53 и л.61). Ищецът е оспорил размера на възнаграждението на адвоката на ответника като прекомерен.

Ищецът твърди,  че между страните били установени трайно отношения по доставки на хранителни стоки, които ищецът като продавач изпълнявал като предавал на купувача  фактурирани по договорени единични цени посочени количества с различен асортимент, съответно приемани от ответника в деня на сделката и подлежащи на заплащане по банков път. Част от доставените в периода 31.05.19 – 03.07.19г стоки били отказани и върнати от купувача и за тях били съставени кредитни известия. Част от фактурираната цена била заплатена и приета от продавача, включително и след предявяване на иска,  като погасяване на главница по най-рано възникналото задължение за цена. Тъй като остатъците останали неплатени, ищецът претендира заплащане на главниците и начислено за забава след  деня на съответното фактуриране до 20.08.2019г обезщетение за забавата в размер на законната лихва.

В писмено становище и пледоария по същество пълномощникът на ищеца адв. Г. поддържа доводи за изцяло доказана искова претенция, като се позовава на безспорно осчетоводени от купувача доставки и ползване на данъчния кредит по тях, като моли за уважаване на предявените искове в пълен размер.

Макар да е пропуснал защитата си с отговор на исковата молба, ответникът чрез пълномощника си адв. А. оспорва иска, като сочи че фактурираните доставки не са извършени и се позовава на признато плащане само на реално получената стока. По същество пледира за отхвърляне на претенциите на ищеца.

 

Предварителните въпроси, включително констатацията за пропуснатия срок за отговор по искова молба  са разрешени в нарочно определение № 4244/26.11.2019г(л.28), като съдът е изложил служебната си преценка по допустимостта на осъдителния иск. Допълнително съдът отчита уточнението на периода на забавата, посочен в молбата от 26.02.2020г. с краен момент, съвпадащ с деня на предявяване на иска.

Първоначален устен доклад и окончателната правна квалификация на претенциите съдът е обявил само по твърденията на ищеца и оспорването им, заявено в първо заседание от представител на ответника, като изрично е изключил преклудираната защита чрез пропуснати възражения. Доказателства за особени и непредвидени и непредотвратими причини, осуетили своевременната защита на ответника не са били ангажирани, поради което и съдът е отказал да разшири предмета на делото като докладва и установява твърдения на ответника за други отношения между страните (консигнация, а не покупка на стоки) и привидно фактуриране и осчетоводяване на доставки(л. 64).

 Устният доклад е допълнен (л.77) с новонастъпили в хода на производството факти, признати от насрещните страни в писмени становища след възобновяване на съдебното дирене по почин на съда с определение №423/10.02.2020г. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Представени са съставени двустранно подписани фактури за четири доставки на хранителни стоки, документирани в периода 31.05.2019 -  19.06.2019г, както следва: №**********/31.05.2019, №**********/01.06.2019,  №**********/18.06.2019, №**********/19.06.2019. Към втората от доставките са съставени неподписани от получателя  кредитни известия от 21.06.2019г. и 03.07.2019г.,  с които определено количество от удостоверените като доставени на 01.06.2019г артикули е отпаднало. Други две доставки са били документирани от продавача с фактури №**********/18.06.2019, №**********/03.07.2019, които не са подписани от получателя.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л.50) и поясненията на вещото лице по въпросите на съда (л.64) се установява, че и шестте фактури и кредитното известие са били декларирани като вписани в дневниците за покупки  от получателя на доставките с индивидуализация (номера и дати) и фактурирани стойности на закупени стоки идентични с тези в документите съставени от доставчика. Разликата в датите на двете кредитни известия, декларирани от купувача като датирани на 01.06.2019г, т.е. в деня на издаване на сторнираната отчасти фактура, за която се отнасят (№**********/01.06.2019), вещото лице обяснява с техническа грешка и този извод изцяло се споделя от съда, тъй като номерата на известията следват тези на подписаните две следващи фактури до 19.06.19, но преди тази от 03.07.19г. Всички фактури, вкл. и известията са били декларирани за съответни  данъчни  периоди и купувачът е ползвал данъчен кредит.

Отделно от това вещото лице е констатирало и частични плащания по тези доставки, осчетоводени от продавача за намаляване на задълженията на клиента си за главница по първата фактура №**********/31.05.2019г., съответно на 24.07.2019г и  на 26.07.2019г в общ размер на 3 062.51лв , както и още 1000лв на 22.08.2019г(след предявяване на иска), като сборът на останалите непокрити с плащане главници възлиза на 32 773.85лв.

Тъй като експертът е изчислил лихва за забава до 21.08.2019г., съобразно поискана от ищеца задача, но в разминаване с допустима претенция преди сезиране на съда, в тази част заключението не следва да се кредитира. Размерите на законната лихва обаче, съдът установява служебно с общодостъпен лихвен калкулатор, чрез прилагане на нормативно установената методика по ПМС № 426/2014 г., както следва:

 

Частично	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	лихва
1062.51	01.06.2019	24.07.2019	54	10.00 %	15.94
Частично	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	лихва
2000	01.06.2019	26.07.2019	56	10.00 %	31.11
Остатък	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	лихва
1262.43	01.06.2019	20.08.2019	81	10.00 %	28.40
Общо по №**********/31.05.2019г.				Общо	75.45
Главница след КИ по №**********/01.06.2019	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	лихва
2116.15	02.06.2019	20.08.2019	80	10.00 %	47.03
Главница по №**********/18.06.2019	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	лихва
7275.31	19.06.2019	20.08.2019	63	10.00 %	127.32
Главница по №**********/18.06.2019	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	Лихва
629.90	19.06.2019	20.08.2019	63	10.00 %	11.02
Главница по №**********/19.06.2019	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	Лихва
4013.75	20.06.2019	20.08.2019	62	10.00 %	69.13
Главница по №**********/03.07.2019	от дата	до дата	брой дни	годишен ЛП	Лихва
18476.31	04.07.2019	20.08.2019	48	10.00 %	246.35

 

При така установеното, съдът прави извод за частична основателност на претенцията на ищеца.

На първо място, подписаните от купувача документи (фактурите за доставки на 003238/31.05.2019, №**********/01.06.2019,  №**********/18.06.2019, №**********/19.06.2019 и двете кредитни известия) удостоверяват съгласие на ответника за посоченото съдържание на сделките, а именно закупуване на  получени стоки. Останалите две фактури не са подписани и не могат да се ценят еднозначно като документиране на сделка от този търговец. Търговската продажба обаче, като неформална сделка не изисква задължително писмено документиране и съществуването на неформален договор между страните може да бъде фактурирано и едностранно. В този смисъл е и наложилата се трайно практика на съдилищата по доказателственото значение не на изолирания счетоводен документ, а на цялостното поведение на насрещните страни. Така в Решение № 218 от 06.01.2017г. по т.д. № 3572/2015г., I т.о. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК е изяснен смисъла именно на вече формираната многобройна и непротиворечива съдебна практика, според която не само подписана двустранно фактура може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката( вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й), но отделно от това вписването в дневниците за покупки на лицето, което не е подписало тази фактура, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена. Обратно, само ако неподписаната или оспорената като непротивопоставима на длъжника фактура изобщо не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките – декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея – тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката(решение №67/31.07.2015г. на ВКС по т.д.№631/14г. на ІІ т. о.). Установена е и съдебна практика (решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о. и много други), с която се застъпва становището, че вписването на сделките в счетоводните книжа и оповестяването им за целите на данъчното облагане се възприема като признание на сключването им, заместващо полагането на подписа на получателя по фактурата. В конкретния случай ответното предприятие е декларирало в цялост всички процесни доставки, включително и тези по неподписаните фактури и затова съдът намира оспорването на сключването на сделките за необосновано. Тази практика се основава на въведеното за търговците задължение в чл. 301 ТЗ да се противопоставят незабавно на всяка сделка, за която насрещна страна претендира да е договаряла. Когато стоките са предадени без да е подписана фактурата за получател на доставката, но документът е осчетоводен, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от което и да е лице действия по приемане на стоките и съответно е изгубил правото си да оспорва както сключването на договора, така и изпълнението на доставчика.

Същевременно следва да бъде отчетено и становището, подкрепяно в решение № 169/31.01.2013 г. по т. д. № 664/2011 г. на II т. о., решение № 187/24.01.2013 г. по т. д. № 436/2012 г. на II т. о. и решение № 218/05.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г. на ВКС, III г. о., според което счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед всички други  обстоятелства по делото. Затова и евентуално отразяване на декларираните като покупки сделки по друг начин в счетоводството на ответника не би имало самостоятелно значение и изследването на този въпрос не може да е определящ за крайния извод на съда. Обратното, признатото с осчетоводяване на фактурите придобиване на стоките и ползването на данъчния кредит е неизгоден за търговеца факт и затова му е изцяло противопоставим ( чл. 182 ГПК). Доводите за договаряне на доставките на консигнация, не могат да се обосноват убедително само с издадените кредитни известия за някои от приетите по-рано стоки, тъй като не е сторнирана цена на цялата доставка и вместо нея да е фактурирана услуга по косвеното представителство (което би било съответно на закупуване и препродажба за чужда сметка), а и вещото лице, чийто специални знания съдът приема като обосновка на отговорите на експерта, е категорично, че установеното по делото фактуриране не е съответно на стопанска операция при консигнация.

Оспорване, основано на привидно документиране съдът не може да разглежда, тъй като уговорката за съставянето на фактури за продажба при договорена друга сделка представлява възражение, основано на непосочен от ищеца факт на взаимна воля за изявяване  във фактурата на нещо различно от действитерното съглашение. Пропуснатите твърдения са преклудирани в срока за отговор и не са приети от съда като част от предмета на това дело.

В заключение, като съпостави експертно заключение за счетоводни записвания на доставките при продавача и декларирани като основание за ползване на данъчен кредит покупки при купувача съдът намира за изцяло доказано сключването на всеки от отделните договори за доставка и изпълнението им от продавача чрез предаване на стоките на датите, признати като данъчни събития във всяка фактура. Съответно като признание за частично отпадане на договорната връзка следва да се ценят кредитните известия, а установените от вещото лице признати от продавача получени суми представляват погасяване на задължения на купувача.

При така установените факти съдът намира за доказано валидно възникнало и останало неизпълнено отчасти неплатено след падеж парично задължение за цена по търговски доставки (чл. 327 ТЗ), както и пораждане на отговорност на длъжника за допусната забава в размер поне на законната лихва(чл. 84 ал.1 вр. 86 ЗЗД). В процесния казус търговците не са договорили изрично падеж на задължението на купувача, поради което и съдът прилага диспозитивното правило, съответно на принципа на едновременно изпълнение. За целия период на забавено изпълнение, следващ фактурирането като ден на получаване на доставката до предявяване на иска се дължи обезщетение за  забава по общите правила (чл. 309а ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД). Съответно на съвпадащите волеизявления на длъжника и кредитора, частичните плащания са отнесени към най-рано възникнало задължение, което е в съответствие и с диспозитивното правило, допускащо свобода на кредитора да приеме частично изпълнение на главница преди погасяване на забавата в интерес на длъжника (чл. 76 ал.1 ЗЗД).

   До постановяване на съдебния акт длъжникът не е осигурил и съгласие на кредитора за приеме друга престация, вместо дължимата забавена цена. Претенциите на неудовлетворения кредитор за реално изпълнение е основателна  до размер от само 32 773.85лв  като сборен остатък от главница, след новото частично погасяване. Съответно за горницата до 33 773.85лв претенция за главница следва да се отхвърли. Тъй като ищецът е претендирал (макар и за период по-дълъг с един ден), сборно обезщетение за забава, което не достига установения от съда сбор от лихви общо 576,30лв, съединената претенция следва да се уважи до предявения размер от само 538,64лв като сбор от начислено по всяко от така фактурираните задължения обезщетение за забавено плащане, считано от падежа (следващ връчване на фактурата в деня на доставката)  до предявяване на иска на 20.08.2019г. 

Ищецът е уточнил като начин на плащане на паричната си претенция банкова сметка, ***актурите.

Съответно на направеното искане за присъждане на разноски, посочени по списък по чл. 80 ГПК( представен в съдебно заседание), кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания по повод на водене на делото, ответникът  следва да заплати на осн. чл. 78 ал.1 ГПК сума в размер на 1399.35 лв, покриваща внесена такса, депозирана сума в размер на 200лв, изплатена на вещото лице и заплатения неоспорен по размер адвокатски хонорар в размер на 1600лв, удостоверен като заплатен в брой от клиента. Съдът отчита, че плащането, направено в хода на процеса е предложено след настъпване на забавата на длъжника, поради което въпреки него ответникът е причинил процеса, включително и в отхвърлената част, поради което и следва  в цялост да понесе отговорност за направени от ищеца разходите. Така общият размер на разноските, дължими от ответника съдът определя на 3199.35лв.         

По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА «ВИВАНЕЛ КЪМПАНИ» ЕООД, ЕИК *********, с. Звездица, ул. Феникс № 81, представлявано от управител Н П  да заплати на „КОМЕРСИАЛ ФУУД“ООД, ЕИК ********* гр. Ямбол ж.к. Златен рог бл. 18 вх.Д ет. 4 ап. 105 по сметката на ищеца IBAN ***"Обединена българска банка" АД  следните суми:

• 32 733.85лв(тридесет и две хиляди седемстотин тридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща сборен остатък от  дължима цена на доставени периодично и приети от ответника хранителни стоки, фактурирани с №**********/31.05.2019, №**********/01.06.2019,   №**********/18.06.2019, №**********/18.06.2019, №**********/19.06.2019, №**********/03.07.2019 , ведно със законната лихва върху този остатък от предявяване на иска 20.08.2019г до окончателно изплащане на дълга, на осн. чл. 327 ТЗ
• 538.64лв(петстотин тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща сбор от начислено по всяко от така фактурираните задължения обезщетение за забавено плащане, считано от падежа (следващ връчване на фактурата в деня на доставката)  до предявяване на иска на 20.08.2019г., на осн. чл. 86 ЗЗД
• 3199.35лв(три хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), представляващи направени общо от ищеца разноски за исковото производство, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОМЕРСИАЛ ФУУД“ООД, ЕИК ********* срещу «ВИВАНЕЛ КЪМПАНИ» ЕООД, ЕИК *********, иск за присъждане на горница над 32 733.85лв до 33 733.85лв, претендиран сборен остатък от главниците по същите фактури.

Разноски в полза на ответника не се определят.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД