РЕШЕНИЕ №260059
гр.Кюстендил,
25.03.2021г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Савова
при участие на секретаря Вергиния Бараклийска,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №554по описа за 2019 г. на КнОС
и, за да се произнесе,взе предвид:
Р.Й.К., ЕГН **********,***, е предявила срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско
шосе" № 159, два обективно съединени иска : иск по чл.82 от ЗЗД за сумата
53 390.00 лв. / петдесет и три хиляди триста и деветдесет лева – срвн.уточнен
размер -протокол от с.з.на 15.12.2020г./, претендирана като обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди
поради неправомерното й лишаване
от страна на ответника от ползването на електроенергия през периода от 01.09.2011г.
до 29.04.2015г., за който период безпричинно ответникът ЧЕЗ Електро България"
АД е прекъснал електрозахранването към обитаваното от ищцата жилище, поради
което ищцата е била лишена от възможността и правото да води нормален живот, да
ползва общинското жилище и не е можела да задоволява ежедневните си нужди -
като приготвяне на храна, ползване на електроуреди,поддържане на хигиена; както
и иск по чл.55,т.1 от ЗЗД /срвн.протокол от с.з.на 23.02.2021г./ за заплащане
на сумата от 353.12 лв., получена без правно основание от ответника и представляваща неправомерно заплатени суми за
ел.енергия , формирана на база разписка №04000509647647 от 23.11.2016г., за
заплащане на суми по фактури :Фактура №91995534/18.08.2011 г.; Фактура
№*********/ 19.05.2012 г. Фактура № *********/ 20.06.2012 г.; Фактура
№*********/ 19.07.2012 г. ; Фактура № *********/ 18.08.2012 г.;Фактура
№*********/ 19.09.2012 г. и Фактура № *********/ 24.09.2012 г.
Претенциите се основават на следните фактически
обстоятелства:
Ищцата има договорни отношения с ответника, тъй като е ползвател на електроразпределителната мрежа
като лице, чийто обект е присъединен към тази мрежа по реда на действащото
законодателство.Ел. захранването в обекта
било прекъснато , като след
влизане в сила на решения на РС – Кюстендил и ОС – Кюстендил, че няма
задължения към ЧЕЗ, ищцата подала молба за възстановяване.
Това й било отказано, тъй като ответникът считал, че тя
има и шест броя фактури – извън предмета на делото, които не била
платила в периода, в който захранването е било законно прекъснато.Същите
били издадени наведнъж за шест месеца, без съставен акт за самоприкачане ;респ.при
липса на ползване на ел.ток.
Периодът, през който ищцата била лишена от ел.снабдяване
по вина на електроразпределителното предприятие, е определен от ищцовата страна
- от 01.09.2011 г. до 29.04.2015г. - 1336
дни.Начинът на формиране на обезщетението се сочи, че е въз основа на Общите
условия за продажба на електрическа енергия на ответното дружество, като за
1335 дни се претендира обезщетение по 40лв.на всеки 24ч - по 20,00 лв. за всеки
12 часа или 53400 лв.- сума, намалена с 10 лв. за първите 24 часа, при което претенцията се сочи, че възлиза на 53 390 лв.
Другата предявена
претенция е за заплатени суми за
шест фактури за неконсумиран ел.ток , като тази претенция е заявена в размер на
общо 353,12лв.- сума, до размер на която
ищцата счита , че е недължимо
платена от нея на ответното дружество по приложена разписка.
Ответникът оспорва
исковите претенции изцяло.
Поддържа, че изложените в исковата молба твърдения и
възражения са неоснователни и недоказани.
Ответникът посочва, че няма основание за заплащане на
обезщетение, тъй като ищцата е неизправната страна и като такава е длъжник, а
не кредитор по правоотношението.
От ответника се оспорва твърдението, че за периода от
01.09.2011 г. до 29.04.2015г. е налице прекъсване на ел. захранване за имот на
ищцата в гр.К., кв."******.**,ет.**, ап.**, което да е в резултат на
виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното дружество. В
конкретния случай се твърди от ответното
дружество, че са били налице основанията на чл.123, ал.1 ЗЕ – ищецът като потребител е бил неизправен, тъй като е
налице неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия, при което дружеството счита, че е имало право да поиска от
електроразпределителното дружество /ЕРП/ да преустанови временно снабдяването с
електрическа енергия на ищцата като краен
клиент поради неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия.
Ответникът сочи, че не е налице неизпълнение на договорно
задължение за доставка на ел.енергия, тъй като за периода от 01.09.2011г. до
20.09.2012г. не се установява прекъсване на ел.захранването, а за период след
20.09.2012г. прекъсването на доставката е поради неплащане в срок на задължения
за ел.енергия по дължими 7 бр. фактури, за които има влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 2344/2013г. на КнРС, които фактури са платени едва на
23.11.2016г. , видно от разписки за плащане,
представена с исковата молба.
Сочи, че искът за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период 01.09.2011г. до
29.04.2015г., по стойност представлява изчислена
като неустойка сума по реда на чл. 30, ал.1 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество , при което ответникът счита този иск за неоснователен и като погасен по давност ,
позовавайки се на чл.111. б."б" от ЗЗД.
Ответното дружество оспорва и втората искова претенция ,
твърдейки, че за периода преди 20.09.2012г.-/сочен като ден на демонтажа на
електромера за жилището на ищцата/ , е
имало редовна доставка на ел.енергия и
издадените фактури са на база редовен отчет на показанията на електромера, в
т.ч.: 1. Фактура № **********/18.08.2011г. на стойност 5,05 лв. е за период от
09.07.2011г. до 08.08.2011г.; 2. Фактура № **********/19.05.2012г. на стойност
24,29 лв. ,е за период от 07.04.2012г. до08.05.2012г.; 3. Фактура №
**********/20.06.2012г. на стойност 46,40 лв. е за период от 09.05.2012г. до
12.06.2012г.; 4. Фактура № **********/19.07.2012г. на стойност 34,56 лв. е за
период от 13.06.2012г. до 06.07.2012г.; 5. Фактура № **********/18.08.2012г. на
стойност 62,12 лв. е за период от 07.07.2012г. до 07.08.2012г.; 6. Фактура №
**********/19.09.2012г. на стойност 64,26 лв. е за период от 08.08.2012г. до
12.09.2012г. и 7. Фактура № **********/24.09.2012г. на стойност 17, 27 лв. за
период от 13.09.2012г. до 19.09.2012г.- до деня, предхождащ деня на демонтажа
на електромера -20.09.2012г., позовавайки се на Констативен протокол № 1476451/20.09.2012г.
Предвид на това сумите по тези фактури, заплатени впоследствие от ищцата, са
дължимо платени – т.е.същите са за консумирана ел.енергия.
Съдът,след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Ответникът притежава лицензия за снабдяване с
електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г./л.91 от делото/.
Не се оспорва, че ищцата Р.Й.К. е битов клиент на
електрическа енергия с регистрирана партида с ИТН № ****** за адрес: гр. К., ж.к.
„******" бл.**, ап.*9*. Същата се намира в равноправни облигационни
правоотношения с ответното дружество с предмет продажба на ел. енергия.
За процесния период договорните взаимоотношения между
страните се регулират от Общи условия за продажба на електрическа енергия/ОУ/
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, издадени на осн. чл. 98а от Закона за
енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г.в сила от
26.11.2007г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР , които са публично известни .
Ищцата представя жалба вх.№Е-11Р 00-35 / 26.02.2013г.до
ДКЕВР , в която се излага, че от близо две години тя е без електрозахранване на
обитавания от нея имот /общинско жилище/ - първоначално при прекъсване, а след
това и сваляне на електромера.
Приложена е и молба вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г.до
ДКЕВР, в която се визира констативен протокол№1208695/02.08.2011г. с отразени
показания за дневна енергия 000506 и за нощна – 000145.Сочи се и недължимост на
фактури , призната с решения на РС- Кюстендил и ОС – Кюстендил.
Преписката по тази молба е прекратена с решение №Ж-90 от
06.11.2014г.на ДКЕВР.Това решение е отменено с решение №300/15.01.2016г.на
Административен съд – София-град, като административната преписка е върната на КЕВР
с указания за отстраняване на нарушения на административнопроизводствените
правила, касаещи страните в производството, в т.ч.произнасяне с акта на КЕВР
спрямо „ЧЕЗ Разпределение България“, вместо спрямо „ЧЕЗ Електро България“.
Решение №300/15.01.2016г.на Административен съд –
София-град е оставено в сила с Решение №3187/ 13.03.2018г.на Върховния
административен съд, след което отново е прекратена преписката по жалбата на
ищцата Р.К. вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г. – с Решение № Ж 421 / 06.06.2018г. на КЕВР, без да бъде
разгледана жалбата по същество.
Решението на КЕВР от 06.06.2018г. е отменено поради
допуснати процесуални нарушения с определение
№ 589/ 21.01.2019г.по адм.д.№7893/2018г. на АССГ и преписката отново е
върната за произнасяне на КЕВР.
Това определение е
влязло в сила с оглед определение 2968/28.08.2019г. по
адм.д.№1841/2019г.на ВАС, IV отделение, и определение №7488/20.05.2019г.по
адм.д.№4375/2015г.на Петчленен състав,Първа колегия на ВАС.
Липсват данни за постановяване, респ.влизане в сила на акт по същество по преписка вх.№Е-11Р 00-12 / 25.04.2014г.на КЕВР.
Видно от решение №208 от 18.04.2013г.по гр.дело №
1903/2011г.на РС – Кюстендил и решение
от 30.10.2013г. по гр.дело № 393/2013г.на ОС – Кюстендил, с влязъл в
сила съдебен акт /решение/ е признато за установено, че ищцата Р.К. не дължи на ответника „ЧЕЗ Електро
България“ сумата в размер на 1429.45 лв. /хиляда четиристотин двадесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки/ с ДДС за доставена електрическа енергия за
периода от 14.04.2010г. до 07.06.2011г., включително, начислена по фактури
№**********/28.05.2010г., №**********/16.06.2010г.,№**********/18.07.2010г.,№**********/18.08.2010г.,№**********/21.09.2010г.,№**********/20.10.2010г.,№**********/18.11.2010г.,№**********/17.12.2010г.,№**********/20.01.2011г.,№**********/18.02.2011г.,№**********/20.03.2011г.,№**********/20.04.2011г.,№**********/20.05.2011г.и
№**********/18.06.2011г.
В молба-уведомление, изходяща от ищцата до ответника –
вх.№**********/ 29.07.2011г. се сочи, че ел.ток е бил спрян в обитаваното от
ищцата жилище на 13.04.2010г., след което ищцата е пребивавала в чужбина, като
се иска токът да бъде прекъснат съгласно протокол от 13.04.2010г.
Приложен е констативен протокол № 1208695/ 02.08.2011г.,
съставен от служители на ЧЕЗ Разпределение България АД с посочване като
потребител на ищцата Р.К. и с адрес: ж.к.Р. войвода“бл.8 /л.43 от гр.дело №2036/2019г.на КнРС/ , с
който са отразени показания за дневна ел.енергия 000506 и нощна – 000145 на
електромер с посочен фабричен номер, като в протокола е упоменато и, че е прекъснато ел.захранването.
С последваща молба №100000016224/01.09.2011г. ищцата К. е поискала възстановяване на ел.захранването
на жилището си , като засичането на потребената ел.енергия започне от датата на
включване.
Видно от писмо изх.№**********/ 18.11.2013г. на „ЧЕЗ Електро България“ до ищцата Р.К., по повод
заявление на последната за възстановяване на ел.захранването на обект с адрес
:гр.Кюстендил, ж.к.Р. войвода“ бл.8 ,
същата има извънсъдебни задължения по фактури,
в т.ч.:1. Фактура № **********/18.08.2011г. на стойност 5,05 лв.; 2. Фактура №**********/
19.05.2012г. на стойност 24,29 лв. ; 3. Фактура №**********/20.06.2012г. на
стойност 46,40 лв.;4. Фактура №**********/19.07.2012г. на стойност 34,56 лв..;5.
Фактура №**********/18.08.2012г. на стойност 62,12 лв.;6. Фактура №**********/ 19.09.2012г.
на стойност 64,26 лв. и 7. Фактура №**********/24.09.2012г. на стойност 17, 27 лв. , като се изисква заплащане
ведно с обезщетение за забавено плащане; респ.сочи се, че чл.123 ЗЕ и Наредба
за лицензиране на дейностите в енергетиката не предвиждат да бъде възстановено
ел.захранването на обекта.
Към исковата молба е приложена и разписка №
04000509647647 от 23.11.2016г., удостоверяваща заплащане на горепосочените
фактури с посочване и на съответен период, за който се отнася начислената сума
за ел.енергия – съответно : 1. Фактура № **********/18.08.2011г. е за период от
09.07.2011г. до 08.08.2011г.;2. Фактура № **********/19.05.2012г. ,е за период
от 07.04.2012г. до 08.05.2012г.;3. Фактура № **********/20.06.2012г. е за
период от 09.05.2012г. до 12.06.2012г.;4. Фактура № **********/19.07.2012г. е
за период от 13.06.2012г. до 06.07.2012г.;5. Фактура № **********/18.08.2012г.
е за период от 07.07.2012г. до 07.08.2012г.;6. Фактура №
**********/19.09.2012г. е за период от 08.08.2012г. до 12.09.2012г. и 7.
Фактура № **********/24.09.2012г. е за
период от 13.09.2012г. до 19.09.2012г.Общо заплатената сума е в размер на
361,73лв.
Приложен е и системен бон от дата 29.04.2015г., издаден
от „ЧЕЗ България“ЕАД за сумата 19лв. с посочено основание „прекъсване за
неплащане от електромер или предпазител“.
С влязло в сила на 13.05.2015г. решение
№534/21.11.2014г., постановено по гр.дело № 2344/2013г.на РС – Кюстендил,
/срвн.гр.дело № 158/2015г.на КнОС/, е
отхвърлен като неоснователен, предявеният
от ищцата Р.Й.К. с ЕГН ********** ,
против "ЧЕЗ Електро България"
АД, с ***********, иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на дружеството, че К., като
абонат на същото за електроснабден обект - жилище, представляващо апартамент №**
на етаж ** в блок ** в кв.„******" в гр.Кюстендил - не дължи сумата от
общо 248.90 лева, като стойност на потребена електрическа енергия в имота, в
това число: 24.29 лева за периода от 07.04.2012г.
до 08.05.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/19.05.2012г.;
46.40 лева за периода от 09.05.2012г. до 12.06.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/20.06.2012г.; 34.56 лева за периода от 13.06.2012г. до
30.06.2012г., за която е била издадена фактура с №*********/19.07.2012г.; 62.12
лева за периода от 07.07.2012г. до 07.08.2012г., за която е била издадена фактура
с №*********/18.08.2012г.; 64.26 лева
за периода от 08.08.2012г. до 12.09.2012г., за която е била издадена
фактура с №*********/19.09.2012г. и 17.27 лева за периода от 13.09.2012г. до 19.09.2012г., за която е била
издадена фактура с №*********/24.09.2012г.
Видно от констативен протокол № 1204259 от 07.09.2011г.
на „ЧЕЗ Разпределение България“, същият
касае проверка на електромер с констатации, че „няма видими причини и
нарушения“.
Съответно, от констативен протокол №1476451 от 20.09.2012г.на „ЧЕЗ Разпределение
България“ се установява, че е демонтиран
електромерът за жилището на ищцата , като се сочи като основание незаплащане на
сметки.
В производството са събрани и гласни доказателства, като
в показанията си свидетелят Й.Х. не пояснява за кой конкретен момент преди 3-4
години / от датата на с.з.на 23.02.2021г./ , е следвало да бъде извършена
проверка от комисия на КЕВР , която бащата на ищцата го е уведомил, че очаква
поради несъответствие между показанията
на електромера с фактури, които е следвало да се заплатят за ел.енергия за
жилището на ищцата.Тогава обаче е установено, че електромерът е свален и
свидетелят е разбрал от бащата на ищцата , че последният е уведомен устно за
прекратяване на проверката.
При така установената
фактическа обстановка -на база визираните в хода на изложението доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК, отговорността на обществения снабдител -
енергийно предприятие, когато неправомерно - в нарушение на предвидените
предпоставки в общите условия към договора - е прекъснал електроснабдяването на
потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Прекъсването
на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в
закона /чл. 122
– чл. 124 от ЗЕ/
и в общите условия е неизпълнение на договора /снабдяването с електроенергия е
определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява
по силата на договор/.
Съгласно чл. 123, ал. 1 от
ЗЕ доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с
енергия на крайните клиенти само при неизпълнение на задълженията по договора
за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия. Когато е установено, че потребителите
нямат неизпълнено задължение за заплащане дължими суми във връзка със
снабдяването с електрическа енергия, т.е. е безспорно, че те са изправна страна
по сключения договор за продажба на електрическа енергия и въпреки това
доставчикът е преустановил снабдяването с нея, поведението на последния следва
да бъде оценено като виновно по смисъла на приетите от страните Общи условия и
той да понесе отговорност за неизпълнение на задължението си за пренос на
енергия до крайния потребител.
В случая не се
претендира реално изпълнение, а обезщетение за вреди, претърпени от ищцата от
неизпълнение на договора за доставка. Отговорност носи крайният снабдител,
който е носител на облигационното задължение за снабдяване с / за доставяне, за
продажба на/ ел. енергия на обекта на потребител- краен клиент.
Периодът, за който е претендирано обезщетение, е с
начална дата 01.09.2011г., когато е поискано възстановяване на
ел.захранването.Към този момент ищцата не е имала дължима сума за заплащане на
консумирана ел.енергия.Такива суми са се дължали за период след издаване на фактура
с №*********/19.05.2012г. за консумация на ел.енергия за периода от 07.04.2012г.
до 08.05.2012г., която е следвало да бъде заплатена в срок до
20.06.2012г./видно от отразеното в
разписка №04000509647647 от 23.11.2016г./ , като едва след тази дата е
имало възможност за приложение разпоредбата на чл.123 ЗЕ – да бъде поискано от
ответното дружество прекъсване от страна на „ЧЕЗ Разпределение“ снабдяването с
ел.енергия на жилищния обект, обитаван от ищцата.Ето защо, следва да се приеме
за неправомерно прекъсването на електроснабдяването за периода 01.09.2011г. –
20.06.2012г.Липсата на ел.захранване се установява както на база констативен протокол № 1208695/ 02.08.2011г., в което
това е отразено, така и с оглед данните в писмо изх.№**********/ 18.11.2013г.
на ответника „ЧЕЗ Електро България“ до ищцата Р.К., по повод заявление на
последната за възстановяване на ел.захранването, в което не се отрича, че е спряно снабдяването на жилището с
ел.енергия и в което подробно се визира основание за това . Доколкото
последното удостоверява неизгодни за ответника факти , съдът приема, че то се
ползва с материална доказателствена сила относно факта , че и към този момент е
налице прекъсване на снабдяването с ел.енергия.
В случая, обаче, претенцията е погасена по давност – при
направено изрично възражение от страна
на ответника , с изтичане срока по чл.110 ЗЗД, тъй като този иск е предявен на 09.10.2019г.-срвн.гр.дело № 2036/2019г.на РС –
Кюстендил, изпратено по подсъдност на КнОС.
Предявеният иск ,
както се посочи, е с правно основание чл.82 ЗЗД, а не на основание чл. 92 ЗЗД . Уговорената в ОУ
неустойка не се отнася за случаите, при които електроснабдяването е прекъснато
неправомерно поради неизпълнение от потребителя на задължението за заплащане на
електрическата енергия. В случаите на неправомерно прекъсване на
електроподаването доставчикът отговаря за вреди на основание чл. 82 ЗЗД, включително и за неимуществени
вреди съгласно цитираното ТР №
4/29.01.2013г. ОСГТК на ВКС. В изложения по-горе смисъл относно разграничаване
на отговорността в хипотезите на уговорената в ОУ неустойка и при неизпълнение
на договорните задължения за подаване на ел. енергия, са постановени редица
решения на ВКС , в т.ч. Решение № 108 от
10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4838/2015 г., III г. о., ГК.
Дължимостта на
задълженията за заплащане на суми по фактури : цитираната Фактура № **********/19.05.2012г.
, както и Фактури № № **********/20.06.2012г.
; № **********/19.07.2012г. ; №**********/18.08.2012г. №**********/ 19.09.2012г.
и №**********/24.09.2012г., е установена
с влязло в сила решение по гр.дело № 2344/2013г.на РС-Кюстендил, като
актовете на административните съдилища,
изброени по-горе, не са в колизия с този
извод. След горепосочената дата 20.06.2012г. прекъсването /временното преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на
ищцата като краен клиент/ е регламентирано с оглед разпоредбата на 123
Закона за енергетиката , т.е.искът по чл.82 ЗЗД е неоснователен за периода
от 21.06.2012г.- до посочения от ищцата
краен момент 29.04.2015г. – предвид
заплащане на сумите, което е станало на
23.11.2016г.- видно от разписка №04000509647647
/ 23.11.2016г.
Влязлото в сила решение по гр.дело № 2344/2013г.на
РС-Кюстендил е задължително съгласно чл.297 ГПК за всички съдилища и учреждения
в Р България, като силата на пресъдено нещо е и спрямо страните и по настоящия
спор, които са такива и в производството по посоченото дело № 2344/2013г.на
КнС. По втората от съединените претенции
се твърди получаване на имуществена
облага от ответника при начална липса на правно основание, разбирано като
валидно правно задължение.
Съгласно ППВС № 1 от
28.05.1979 г. посоченият фактически състав изисква предаване,
съответно получаване на нещо, когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
/начална липса на основание/.Както се посочи,
към момента на престирането /заплащането/, извършено от ищцата, вече е бил налице влязъл в сила / на
13.05.2015г./ съдебен акт – решението по
гр.дело № 2344/2013г.на РС – Кюстендил, касаещ именно дължимостта на сумите
за консумирана от тази страна ел.енергия
през съответните минали / спрямо датата на плащане/ периоди.Не е установена по
делото недължимост на заплатени от
ищцата и претендирани от нея по този иск суми.
Ето защо и искът
по чл.55,ал.1,т.1 ЗЗД – по отношение
търсената сума, както е посочена от ищцата и за която се поддържа , че е
заплатила при липса на основание за
такова заплащане в полза на ответника, сторено на 23.11.2016г. /предвид разписката от тази дата/, също се явява
неоснователен.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Й.К., ЕГН **********,***, срещу „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 159, обективно съединени искове: иск
по чл.82 от ЗЗД за сумата 53 390.00 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди
поради неправомерното й лишаване
от страна на ответника от ползването на електроенергия през периода от
01.09.2011г. до 29.04.2015г., за който период безпричинно ответникът ЧЕЗ
Електро България" АД е прекъснал електрозахранването към обитаваното от ищцата
жилище; както и иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 353.12 лв., претендирана
като неправомерно заплатена от ищцата сума за ел.енергия, получена ,съгласно разписка №04000509647647 от 23.11.2016г., без
правно основание от ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в
2-седмичен срок от връчването му пред Софийския апелативен съд.
Окръжен съдия: